Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

344  /гр. Варна, 23.12.2015 г.

                                                       

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                            ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№596/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЕТ „ГЕРЧО - ИВАЙЛО ПЕТРОВ“, ЕИК 124620039, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Любен Каравелов“ № 10, представляван от Ивайло Георгиев Петров против решение №131/14.07.2015 г. по т.д. №69/2015 г. на ОС - Добрич,  в частта с която въззивникът е осъден да заплати на „Агро Резерв“ ООД, ЕИК 102674109, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“ №3, ет.6, офис 16, представлявано от управителя Велимир Иванов Магурев, сумата от 35 251.46 лв., представляваща разлика от 80 лв. за тон за количество от 440.6433 тона царевица, закупени по договор от 19.02.2015 г. от „Био Енерджи Корект“ ЕООД, дължима на основание  чл.79, ал.1,предл.2 от ЗЗД вр. с чл.8 от сключен между страните на 10.10.2014г. договор за покупко-продажба на царевица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 10 623.02 лв., представляваща неустойка от 30% от стойността на 147.542 тона недоставено количество царевица по договор за покупко-продажба от 10.10.2014г., на основание чл.92 от ЗЗД,във вр. с чл.8 от договора.

Въззивникът излага доводи за необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не са налице основания за заплащане на претендираното обезщетение, тъй като не е бил надлежно уведомен, че следва да предаде стоката в срока посочен в исковата молба, като непосредствено след уведомяването е предал намиращото се в склада му количество царевица, а за останалата недоставена част е върнал на купувача получената цена. Оспорва добавянето на бонификация към недоставеното количество царевица, тъй като е заплатил на въззиваемия всички разходи свързани със сушенето на получената по договора царевица.

Въззиваемата страна „Агро Резерв“ ООД, със седалище гр.Варна, не е подала писмен отговор, но в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и моли съда да потвърди решението.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред ДОС са предявени искове с правно основание чл.92 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 35 251.46 лв., претендирана като неустойка по чл.8 от договор за покупко-продажба от 10.10.2014 г., представляваща разлика от 80 лв. на тон за количество от 440,6433 тона царевица, закупени от друг доставчик и при друга цена, както и сумата от 10 623.02 лв., претендирана като неустойка  неустойка по чл.8 от договор за покупко-продажба от 10.10.2014 г., в размер на 30% от недоставеното количество царевица от 147.542 тона, от които 116.500 т. недоставено и 31.042 количествена бонификация. 

Ищецът излага, че между страните на 10.10.2014 г. е сключен писмен договор за покупко-продажба на царевица, по силата на който ответникът, в качеството на продавач е прехвърлил на ищеца срещу заплащане на цена от 240 лв. на тон без ДДС, собствеността на 2 000 тона царевица, налична към момента на сключване на договора в склада на продавача. Твърди, че цялата уговорена цена е авансово заплатена, като страните са се уговорили стоката да остане на отговорно пазене в склада на продавача в с. Крушари и по искане на купувача продавача е длъжен незабавно в рамките до един работен ден от искането, да му предава фактически поисканите количества от продадената стока. Твърди, че закупената стока е получавана на етапи, като към края на януари 2015 г., ответникът е дължал предаването на още 423.700 т. царевица, но въпреки отправените покани не е предал в срок стоката, поради което на 19.02.2015 г. ищецът е закупил от „Био Енерджи Корект“ ЕООД недоставеното количество от 440.640 тона, при цена от 320 лв. Излага, че на 21.02.2015 г., ответникът е предал на ищеца в базата в с. Крушари 307.200 т. царевица, като е останало недоставено количество от 116.500 т., стойността на която е върнато от ответника. Позовава се на чл.8, ал.2 от  договора, съобразно който, продавачът дължи неустойка в размер на 30% от стойността на недоставеното количество, както и  заплащането на разликата в цената на тон царевица по  процесния договор и цената,на която е сключена заместващата сделка с друг доставчик - 80 лв. на тон за недоставените  440.640 т.

Ответният едноличен търговец е подал писмен отговор, в който оспорва предявените искове, като от една страна излага, че не цялото количество царевица се е намирало в склада му през цялото време, което е било известно на купувача, а от друга страна излага, че не е бил надлежно покане да изпълни в точно посочения от ищеца срок 19.02.2015. твърди, че в договора, не е уговаряна бонификацията на царевицата поради нейната влажност, но независимо от това е заплатил на ищеца разходите свързани със сушеното. 

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението на първоинстанционния съд  съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 10.10.2014 г., страните са сключили писмен договор за покупко-продажба на царевица, реколта 2014 г., по силата на който въззивникът, в качеството на продавач, се е задължил да прехвърли на въззиваемия, в качеството на купувач, собствеността върху 2 000 тона царевица срещу заплащане на цена от 240 лв. на тон без ДДС.

От представения като доказателство протокол от 10.10.2014 г. се установява, че въззивникът в качеството на изпълнител, се е задължил да съхранява в склада си в с.Крушари, предоставената му от въззиваемия, в качеството на възложител 2 000 тона царевица зърно.

От представените като доказателства фактури, пътно-прехвърлителни разписки и от заключението на вещото лице се установява, че в изпълнение на задълженията по договора за продажба, въззиваемият след сключване на договора е заплатил цялата уговорена продажда цена от 480 000 лева, а въззивникът в периода 21.10.2014 г. – 21.02.2015 г. е предал на въззиваемия 1883.500 тона царевица. Последното количество царевица от 307.400 тона е предадено от продавача на купувача на 21.02.2015 г. Установява се още, че съобразно издадено кредитно известие N 139/21.02.2015 г., въззивникът е върнал на въззиваемия сумата от 27 960 лева, представляваща стойността на недоставеното количество царевица в размер на 116.500 тона, както и че му е заплатил сумата от 15 889.09  лв., представляваща разходи за сушене на царевица по фактура №748/05.01.2015 г. и фактура №1576/24.02.2015 г.

От заключението на вещото лице се установява още, че на 19.02.2015 г., въззиваемият е закупил от „Био Енерджи Корект“ ЕООД, 440.640 тона царевица, при цена от 320 лв. за тон.

 Преди всичко следва да се посочи, че процесната търговска продажба на царевица, по договора от 10.10.2014 г., не съдържа клауза за определен срок, в който следва продавачът да предаде стоката на купувача. Подписаният между страните на 10.10.2014 г., протокол за отговорно пазене има характер на договор за влог, със съответстващите му права и задължения, като  неизпълнение на задълженията по него не са въведени като предмет в настоящото производство.

В такъв случай и съгласно чл.319 от ТЗ, който намира приложение по отношение и на търговската продажба следва, че законът предоставя определянето на този срок за предаване на стоката на купувача, т.е това е срок предвиден в интерес на купувача по сделката. Заедно с това, обаче законовата уредба на чл.319 от ТЗ защитава и продавача на стоката, доколкото не позволява той да изпадне в забава спрямо кредитора си преди да му е отправено изрично искане за предаване на стоката в определен срок, който следва да бъде разумен.

По аргумент от разпоредбата на чл.320, ал.2 от ТЗ, при липсата на уговорени в договора срокове и в случай, че страните по договора са в различни населени места, какъвто е настоящия, това уведомяване следва да се извърши поне пет дни преди деня за предаване на стоката.

 В случая, въззиваемият се позовава на изпратено на 16.02.2015 г. уведомление до въззивника, с което го кани в еднодневен срок да предаде последните 423.700 тона царевица и бонификации върху доставеното количество в размер на 16.940 тона.  От една страна, по делото няма писмени доказателства за това продавачът на царевицата да е получил поканата преди 21.02.2015 г., на която дата продавачът е предал на купувача последното количество царевица от 307.400 тона.

Действително, няма процесуална пречка доказването на такова уведомяване да се извърши и чрез свидетелски показания, но от показанията на единствения разпитан по делото свидетел,  не се налага еднозначен извод, че купувачът е уведомил продавача, че стоката следва да бъде натоварена точно в периода 16.02.2015 г. – 21.02.2015 г.

Напротив от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 21.02.2015 г., купувачът е организирал транспортиране и е получил от продавача още  307.400 тона, което обуславя извода, че към този момент договорът между страните все още е бил действащ.

На същата дата е издадено и кредитно известие N 139/21.02.2015 г. към фактура N 131/10.10.2015 г., въз основа на което въззивникът е върнал на въззиваемия сумата от 27 960 лева, представляваща стойността на недоставеното количество царевица в размер на 116.500 тона.

Гореизложеното обуславя извода на съда, че недоставеното от въззивника количество царевица по договора е 116.500 тона, а не както е приел първоинстанционния съд - 440.6433 тона.

Съобразно уговорката в чл.8, ал.2 от договора, продавачът дължи неустойка в размер на 30% от стойността на недоставеното количество царевица, като в случай, че купувачът е закупил заместваща стока, то той може наред с неустойката да поиска от продавача да му заплати и разликата между цената по договора и цената по заместващата покупка на стока със същата спецификация.

След като разликата в цената може да се претендира само при заместваща покупка на недоставена стока, съдът намира, че въззивникът дължи на въззиваемия разликата от 80 лв. на тон царевица, заплатена по заместващата сделка от 19.02.2015 г., но върху недоставените 116.500 тона или сумата от 9320 лева. Именно до този размер се явява основателен първият от предявените искове, поради което решението на ДОС, следва да бъде отменено за горницата на 9320 лева до уважения размер от 35 251.46 лева, а искът в тази част отхвърлен.

С оглед установения размер на недоставеното количество царевица, искът за заплащане на неустойка в размер на 30% от стойността на недоставеното количество царевица, се явява основателен до размера от 8388 лева, поради което решението на ДОС, следва да бъде отменено за горницата на 8388 лева до уважения размер от 10 623.02 лева, а искът в тази част отхвърлен.

В останалата част, с която исковете са уважени съответно до размера от 9320 лева, представляваща разлика от 80 лв.за тон за количество от 116.500 тона царевица, закупени по договор от 19.02.2015 г. от „Био Енерджи Корект“ ЕООД и сумата от 8388 лв., представляваща неустойка от 30% от стойността на 116.500 тона недоставено количество царевица по договор за покупко-продажба от 10.10.2014г., на основание чл.92 от ЗЗД, решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 1740.59 лева, представляваща направените от него разноски за двете инстанции, съобразно уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, а ищецът следва да заплати на ответника, сумата от 3135.50 лева, представляваща направените от него разноски за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Воден от горното, Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение №131/14.07.2015 г. по т.д. №69/2015 г. на ОС - Добрич,  в частта с която ЕТ „ГЕРЧО - ИВАЙЛО ПЕТРОВ“, ЕИК 124620039, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Любен Каравелов“ № 10, представляван от Ивайло Георгиев Петров е осъден да заплати на „Агро Резерв“ ООД, ЕИК 102674109, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“ №3, ет.6, офис 16, представлявано от управителя Велимир Иванов Магурев, горницата над 9320 лева до 35 251.46 лв., представляваща разлика от 80 лв. за тон за количество от 324.143 тона царевица, закупени по договор от 19.02.2015 г. от „Био Енерджи Корект“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2015 г. до окончателното й изплащане, в частта с която ЕТ „ГЕРЧО - ИВАЙЛО ПЕТРОВ“, ЕИК 124620039, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Любен Каравелов“ № 10,представляван от Ивайло Георгиев Петров е осъден да заплати на „Агро Резерв“ ООД, ЕИК 102674109, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“ №3, ет.6, офис 16, представлявано от управителя Велимир Иванов Магурев, горницата над 8388 лева до 10 623.02 лв., представляваща неустойка от 30% от стойността на 31.042 тона недоставено количество царевица по договор за покупко-продажба от 10.10.2014г., на основание чл.92 от ЗЗД,във вр. с чл.8 от договора, както и в частта за разноските, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агро Резерв“ ООД, ЕИК 102674109, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“ №3, ет.6, офис 16, представлявано от управителя Велимир Иванов Магурев срещу ЕТ „ГЕРЧО - ИВАЙЛО ПЕТРОВ“, ЕИК 124620039, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Любен Каравелов“ № 10, представляван от Ивайло Георгиев Петров, искове с правно основание чл.92 от ЗЗД, за горницата над 9320 лева до 35 251.46 лв., претендирана като разлика от 80 лв. за тон за количество от 324.143 тона царевица, закупени по договор от 19.02.2015 г. от „Био Енерджи Корект“ ЕООД и за горницата над 8388 лева до 10 623.02 лв., претендирана като неустойка от 30% от стойността на 31.042 тона недоставено количество царевица по договор за покупко-продажба от 10.10.2014 г.

 ПОТВЪРЖДАВА решение №131/14.07.2015 г. по т.д. №69/2015 г. на ОС - Добрич,  в частта с която ЕТ „ГЕРЧО - ИВАЙЛО ПЕТРОВ“, ЕИК 124620039, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Любен Каравелов“ № 10, представляван от Ивайло Георгиев Петров е осъден да заплати на „Агро Резерв“ ООД, ЕИК 102674109, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“ №3, ет.6, офис 16, представлявано от управителя Велимир Иванов Магурев, сумата от 9320 лева, представляваща разлика от 80 лв.за тон за количество от 116.500 тона царевица, закупени по договор от 19.02.2015 г. от „Био Енерджи Корект“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2015 г. до окончателното й изплащане и сумата от 8388 лева, представляваща неустойка от 30% от стойността на 116.500 тона недоставено количество царевица по договор за покупко-продажба от 10.10.2014 г.

ОСЪЖДА “ЕТ „ГЕРЧО - ИВАЙЛО ПЕТРОВ“, ЕИК 124620039, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Любен Каравелов“ № 10, представляван от Ивайло Георгиев Петров ДА ЗАПЛАТИ на „Агро Резерв“ ООД, ЕИК 102674109, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“ №3, ет.6, офис 16, представлявано от управителя Велимир Иванов Магурев, сумата от 1740.59 (хиляда седемстотин и четиридесет лева и 59 ст.), представляваща направените пред двете инстанции разноски, съобразно уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Агро Резерв“ ООД, ЕИК 102674109, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“ №3, ет.6, офис 16, представлявано от управителя Велимир Иванов Магурев ДА ЗАПЛАТИ на “ЕТ „ГЕРЧО - ИВАЙЛО ПЕТРОВ“, ЕИК 124620039, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Любен Каравелов“ № 10, представляван от Ивайло Георгиев Петров, сумата от 3135.50 (три хиляди сто тридесет и пет лева и 50 ст.),  представляваща направените пред двете инстанции разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл.280,  ал.1 от ГПК .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :