Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

367/17.12.2014 г-, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в публично заседание на 26.11.2014 год. в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                     АНЕТА БРАТАНОВА

                                                

при секретаря Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия А. Братанова в.т.д. № 598/2014 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

По делото е постъпила въззивна жалба от Л.И.К. *** против решение № 765/22.07.2014 год., постановено по т.д.№ 439/2014 год. по описа на ОС – Варна, с което страната е осъдена да  заплати на „Е” ЕООД, ЕИК 103826406 гр. Варна сумата от 60 267. 32 лева, представляваща обезщетение за нанесени на дружеството вреди от неправомерни действия по сключване на договор за счетоводна услуга на 19.09.2011 г. и негативните за дружеството последици от това действие, на осн. чл. 145 от ТЗ, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска 06.03.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 5 670.69 лева разноски в производството, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

В предявената въззивна жалба се оспорват фактическите и правни изводи на първостепенния съд за вредоносни действия на представляващия. Оспорва се формирания извод за безполезност на договорената престация по договора за счетоводни услуги под предлог, че „дейността на одитора изцяло припокрива предмета на счетоводната услуга по договора от 19.09.2011 год.”. Поддържа се, че неустоечната клауза е действителна, а заповедният дълг за същата е стабилизиран и не подлежи на съдебна ревизия. В съотношение на евентуалност - липсват вредоносни действия при договаряне на недействителни задължения, тъй като последните не произвеждат обвързващо правно действие. Договорът за счетоводни услуги не е изпълнен поради обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на страната.

Въззиваемата страна оспорва основателността на предявената въззивна жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на императивните изисквания на чл.260 - 261 ГПК. На посоченото основание, въззивната жалба е допустима.

 Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Към датата на осъществяване на процесните отношения дружеството „Е” ООД е вписано в ТР при режим на представителство от двамата управители Т К Д и Л.И.К., действащи ЗАЕДНО и ПООТДЕЛНО. Соченият режим на представителство означава, че всеки от двамата управители разполага със самостоятелна представителна власт като органен представител на търговеца по чл.141, ал.2 ТЗ. За всяко трето лице всеки от двамата вписани управители е надлежен представител на ЮЛ и може да извършва правни действия с валиден обвързващ ефект. Всеки от вписаните управители отговаря за причинени вреди на дружеството, респ. е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенция с правно основание чл.145 ЗЗД.

Невписаните промени в органното представителство имат релевантно значение единствено във вътрешните отношения /арг. чл. 141, ал.3 ТЗ/ и не дерогират отговорността по чл.145 ТЗ. Предмет на настоящото производство е възмездяването на последиците от вредоносни действия, предприети от лице, действащо в  качеството на вписан управител на дружеството. Инвокираните вътрешните спорове по чл.74 ТЗ и чл.29 ЗТР относно действителните права на вписания управител нямат релевантно значение за релевиране на отговорността по чл.145 ТЗ.

Няма релевантно значение за ангажиране на отговорността и наличието или липсата на сключен договор по чл.141, ал.7 ТЗ.

По делото е представен договор с нотариална заверка на подписите за счетоводна услуга от 19.09.2011 г., по силата на който „Е” ООД, представлявано от Л.К. е възложило на „Силвър Лайън” ЕООД ЕИК 103982907 да извърши проверка на  счетоводството на възложителя и да изготви доклад за оценка на правилността на осчетоводяванията в периода от 01.08.2009 г. до 30.08.2011 г. според Националния Стандарт за Финансов отчет на малки и средни предприятия. Договорът има възмезден характер – възложителят е задължен да заплати възнаграждение в размер на 25 000 лева, т.е. по 1000 лева за всеки проверяван месец.

Договорно възложените действия съставляват  на практика последващ счетоводен контрол. Не е спорно, че в проверявания период по отношение на дружеството - възложителят е осъществяван независим финансов одит от регистриран одитор, заключенията на който са представени в ТР както следва: за 2009 год. – към заявление № 20100616164820; за 2010 год. – към заявление № 20110630181943 и за 2011 год. – одиторският доклад е обявен в ТР. На основание чл.2 и чл.5, ал.2 ЗНФО заключенията обективират независимото одиторско мнение относно достоверността на всички аспекти на същественост на финансовите отчети и съответствието им с приложимите счетоводни стандарти, както и с всяка друга националноприета счетоводна база за изготвяне на финансовите отчети. Независимият финансов одит обхваща процедури за определяне на разумна сигурност чрез проверка на спазването принципите на счетоводството; на прилагането на оповестената счетоводна политика; на методологическата обоснованост на текущото отчитане за всеобхватно и достоверно отразяване на активите, пасивите и дейността на предприятието; проверка на процеса на счетоводното приключване и доверността и необходимата за потребителите обхватност на представената във финансовия отчет информация – чл.6 ЗНФО.

Следователно – договореният трудов резулатат по процесния договор изцяло припокрива съдържанието на одиторската услуга, която дружеството вече е използвало и заплатило по възмезден договор за предоставяне на независим финансов одит. Договорената престация няма полезен характер, респ. поетите задължения за разходите по доставянето й са икономически неоправдани. Действително, управителите на дружеството действат изцяло в условията на оперативна самостоятелност. Последната обаче може да се осъществява единствено при съблюдаване на дружествените цели и интереси, с грижа на добър търговец и лоялност при изпълнение на управленските функции. Преценката е не за целесъобразност на осъществените  действия, а за тяхното съответствие с договорно определените задължения за грижа и лоялност. Сключването на процесния договор противоречи на сочените принципи и съставлява вредоносно поведение на управителя.

Следва да се отбележи и че принципно проверителите в ООД се назначачат само и единствено по решение на ОС – чл.146, ал.3 ТЗ  и чл.9, ал.4 ЗНФО, тъй като предоставеният им достъп до търговската и счетоводна документация изисква квалифицирана грижа за добросъвестност и опазване на търговската тайна. Процесното договаряне е осъществено без подобно решение на волеобразуващия орган и съставлява противоправно поведение на управителя.  Исковата молба обективира изрично твърдение за противоправност на договарянето поради липса на решение на ОС, обосновано с клаузи на дружествения договор. Няма пречка и не противоречи на диспозитивното начало приемането на соченото възражение за основателно при служебно съобразяване на приложимата императивна законова норма.

Законововменените изисквания за грижа и добросъвестност на управителя по отношение на дружествените дела са изцяло нарушени и при договарянето на санкционните последици от неизпълнението на дължимата престация от възложителя. Сключеният договор предвижда, че възложителят ще предостави всичката необходима документация за изпълнение на услугата в 7мо дневен срок. На основание раздел V, т.10 неизпълнението на задължението подлежи на санкциониране с неустойка в размер на 200% от цената на сключения договор т.е. 50 000 лева. Преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, размерът на уговорената неустойка е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от неспазването на срока за предаване на счетоводната документация. Неустойката има подчертано санкционен характер и както основателно поддържа ищецът, присъждането й би довело до несправедливия правен резултат. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на изпълнителя за сметка на възложителя. Поради това и с оглед указанията в т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на  ОСТК на ВКС сочената неустойка следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Дори и поетото неустоечно задължение да е действително, то същото съставлява проявна форма на неизгодно договаряне – поетото задължение е несъразмерно високо спрямо предвидимите  преки и непосредствени вреди за изпълнителя.   

На 03.10.2011 г. е съставен Констативен протокол, акт № 93, том I, рег. № 2160/03.10.2011. на нотариус С Д, с който се констатира, че дружеството не е предало на изпълнителя по договора нужните документи за извършване на счетоводната услуга. Констативният протокол е подписан при изричното признание на неизпълнението от Л.К. и има обвързващо удостоверително значение по чл. 418, ал.3 ГПК.

Въз основа на постъпило в Районен съд – гр. Варна заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, на 07.10.2011 г. е издадена Заповед  за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 8697 на РС – гр. Варна, XXXIV състав, с която „Е“ ООД, ЕИК 103826406 се осъжда да заплати на „Силвър лайън“ ЕООД , ЕИК 103982907 сумата от 50 000 лева, представляваща дължима неустойка по т. 9 и т. 10 от Договор за счетоводна услуга от 19.09.2011 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението /06.10.2011 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата от 1000 лева – заплатена по делото държавна такса и 1000 лева – адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20117190400158 по описа на ЧСИ С.Я с район на действие – ОС – Варна. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с копие от подлежащия на изпълнение акт са връчени на 31.10.2011 год.

В законоустановения двуседмичен срок от „Е“ ООД, представлявано от  управителя Т К Д е постъпило възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, ведно с частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

На 11.11.2011 год. пред ВРС, XXXIV състав е депозирана молба от „Е” ООД, представлявано от управителя си Л.И.К., с която заявява оттегляне на подадената от името на дружеството частна жалба и възражение.

С влязло в сила решение, постановено по в.т.д.№ 535/2012 год. по описа на АС – Варна е било обезсилено първоинстанционното решение, постановено по иска на кредитора с правно основание чл. 422 ГПК и производството по делото е било прекратено. В решаващите си мотиви, съдът е приел, че възражението по чл. 414 ГПК е оттегляемо. При наличие на предприето оттегляне на възражението от управителя Л.К. срещу заповедта за незабавно изпълнение от страна на длъжника, съдът разглеждащ установителния иск по чл.422 ГПК следва да прекрати производството по него, поради отпадане на правния интерес.

Оттеглянето на възражението съставлява действие против интересите на юридическото лице, тъй като води до автоматично стабилизиране на заповедния дълг. Волеизявлението за оттегляне води до преклудиране на всички защитни възражения на длъжника спрямо взискателя, вкл. и тези за недействителност на неустоечната клауза /арг. чл.416 ГПК/.

Не се оспорва, че в изпълнителното производство, ищецът е заплатил сумата от 29 267.32 лева, постъпили от наложен запор по банковите сметки в „ПроКредит банк” АД. Остатъкът от дълга в размер на 30 074.79 лева е внесена от дружеството като гаранция за спиране на допуснатото принудително изпълнение по реда на чл. 420, ал.1 ГПК и с оглед прекратяването на исковото производство с правно основание чл. 422 ГПК ще послужи за директно удовлетворяване на взискателя.

С оглед на изложеното, съдът приема предявената осъдителна претенция за основателна. Предвидената в чл.145 ТЗ специална имуществена отговорност на управителя е обусловена от органното правоотношение между него и търговското дружество и възниква при осъществяване на специфични предпоставки - виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди.

Съвкупната преценка на предмета и  съдържанието на подписания договор сочи, че управителят К. е осъществил неизгодно за дружеството договаряне, а с последващите си процесуални действия е осуетил и възможностите на страната да наведе релевантните защитни възражения против заповедния дълг. Сочената съвкупност от действия има вредоносен характер – претърпяна загуба за дружеството в размер на договораната от К. неустойка, ведно с разноски за принудителното й събиране.

 Възражението на въззивника, че намалението на дружествения пасив е обусловено единствено от неизпълнението на дружеството, са неоснователни. Заповедният дълг произтича от договор, с който на практика е назначен проверител на дружеството без надлежно решение на ОС – чл.146, ал.3 ТЗ. В контекста на редовно осъществявания одиторски контрол, договорената престация има икономически неоправдан характер. Отделно - правомерният отказ  на дружеството да изпълни сключения договор е скрепен с неустойка, чието уговаряне противоречи на добрите нрави.

Неоснователни са и възраженията, че стабилизирането на заповедния дълг води до преклудиране на възраженията за недействителност на неустоечната клауза в настоящия процес. Сочената преклузия настъпва единствено в отношенията взискател и длъжник. Стабилизирането на заповедния дълг не преклудира възможността на дружеството да води процес по чл. 145 ТЗ за преценка в интерес ли са предприети материалноправните и процесуалните волеизявления на управителя по повод възникването на дълга и неговото събиране.

Твърденията, че волеизявлението за оттегляне на възражението по чл. 414 ТЗ е предприето уместно с цел спестяване на разноските от воденето на производство по чл.422 ГПК е неоснователно с оглед конкретиката на казуса. Волеизявлението по оттегляне не е предприето в интерес на дружеството предвид констатираната  в настоящото производство основателност на насрещните правоизключващи възражения и невъзможността за тяхното релевиране.

Едва в писмените си бележки пред настоящата инстанция, въззивникът  навежда доводи за  неоснователност на претенцията поради липса на надлежно прието решение от едноличния собственик на капитала  по чл. 137, ал.1, т.8 ТЗ. Подобно възражение не е навеждано в изискуемите процесуални срокове  по чл. 367 ГПК. Утвърдената съдебна практика разглежда наличието на решение на ОС в ООД като предпоставка за основателността на претенцията по чл. 145 ТЗ /прим. Решение № 41/29.04.2009 год. на ВКС по т.д.№ 669/2008 год., I т.о./, поради което за същото съдът не следи служебно. Ответникът е длъжен в отговора на исковата молба да посочи всички свои възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават – чл.367 ГПК, вкл. губи възможността да стори това по-късно – чл. 370 ГПК. Ето защо, при незаявено оспорване на конкретни предпоставки от фактическия състав на претенцията по чл. 145 ТЗ, то същите следва  да се считат за безспорни в процеса и ищецът не е длъжен да ангажира нарочни доказателства в тази насока /Решение № 341 от 6.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 252/2011 г., II г. о., ГК; Решение № 253/18.05.2011 год. на ВКС по гр.д.№ 1919/2010 год., IV г.о./.

С оглед формираните от съда фактически и правни изводи, решението на ВОС следва да бъде изцяло потвърдено.

Разноски: На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените разноски пред въззивното производство в размер на 2808 лева – заплатен адвокатски хонорар.  Сочените разноски са договерени и заплатени с изричното отбелязване, че касаят защитата на ищеца пред въззивната инстанция и не попадат в обхвата на присъдените такива с първоинстанционното решение.  

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 765/22.07.2014 год., постановено по т.д.№ 439/2014 год. по описа на ОС – Варна

ОСЪЖДА Л.И.К.,*** да заплати на „Е” ЕООД, ЕИК 103826406 гр. Варна сумата от 2 808 лева - разноски в производството, на осн. чл. 78 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в 1 –месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: