Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

307./гр. Варна, 26.11.2015 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                    ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№598/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село бул.Цар Борис ІІІ №41, представлявано от  Х. С против решение № 372/12.05.2015 г. по т.д. №943/14 г. по описа на ВОС, в частта с която искът на ищцата Е.К.Г. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 60 000 лева и в частта с която искът на ищцата С.К.П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 30 000 лева.

Поддържа, че присъдените обезщетения са прекомерни и не отговарят на действителния обем претърпяни болки и страдания. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Моли съда да отмени решението в обжалваните части и отхвърли исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горниците над 60000 лева за ищцата Е.К.Г. и над 30 000 лева за ищцата С.К.П..

Подаден е писмен отговор от насрещните страни Е.К.Г. и С.К.П., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и изключителна вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

I По отношение на въззиваемата Е.К.Г.:

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения  се установява, че въззиваемата  Г., в резултат на произшествието е получила открито счупване на лява лакетна и лъчева кости, обусловили трайно движенията на левия горен крайник за около една година; счупване на короноидния израстък на дясна лакетна кост с трайно затруднение движенията на десен горен крайник за 30 дни; счупване на 5 и 6 ребра в дясно с трайно затруднение на снагата за 30 дни; разкъсно-контузни и порезни рани в областта на лицето, двата горни крайника, корема и дясно бедро и мекотъканен дефект на лявата предмишница, които са обусловили разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупените кости на лъчева и лакетна кости са съединени с метал /плаки и винтове/, които все още не са отстранени. Установява се, че в резултат на множеството рани и счупвания, въззиваемата е получила остра следкръвоизливна анемия, която е предизвикала разстройство на здравето временно опасно за живота. Поради развитие на възпалително усложнение на счупването и некроза на кожата на лявата предмишница са последвали операции на 08.07.2013 г. с ревизия на раните, почистване на некротични тъкани и подготовка за кожна пластика, последваща оперативна интервенция на 22.08.2013 г., включваща кожна пластика за покриване на кожен дефект на лява предмишница, както и трета кожна пластика на левите лакетна и лъчеви кости, извърпена на 25.11.2013 г. Според вещото лице, полученият дефект на кожата и меките тъкани на лявата предмишница е довел до обезобразяване на областта което е трайно и не може да бъде поправено.

Наред с претърпените физически болки, въззиваемата е получила и  психическа травма, като непосредствено след произшествието е прекарала реакция на тежък стрес – остра стресова реакция, която по-късно е преминала в състояние на разстройство в адаптацията със симптоми на Специфична изолирана фобиа. За преодоляване на това състояние и към настоящия момент се прилага медикаментозна терапия и психотерапия.

От показаниети на свид. Томова се установява, че преди произшествието, въззиваемата е била жизнерадостна и контактна, а след това често се чувствала разстроена, получавала паник атаки, независимо от приема на предписаните й лекарства.

II По отношение на въззиваемата С.К.П.:

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения  се установява, че въззиваемата  П., в резултат на произшествието е получила отворено счупване, сегментно на дясна лакетна кост и счупване на главичката на дясната раменна кост, обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от три месеца; разкъсно-контузни рани в областта на дясна предмишница, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота; загуба на съзнание, обусловило временно разстройство опасно за живота. Установява се, че счупената кост е фиксирана с метал и гипсова имобилизация, като на 25.10.2013 г. металът е отстранен, но е налице незарастване на една от фрактурите на лакътната кост и движенията в предмишницата са блокирани почти напълно. Поради това, според вещото лице се налага нова оперативна намеса и последваща рехабилитация..

Наред с физическите травми се установява, че въззиваемата в резултат на произшествието е прекарала реакция на тежък стрес – остра стресова реакция, по-късно преминала в състояние на разстройство в адаптацията със симптоми на специфична изолирана фобиа. Според експерта и към настоящия момент, въззиваемата лекува психическото разстройство с медикаментозна терапия и психотерапия.

От показанията на свид.Петров се установява, че след произшествието, чъззиваемата в продължение на два часа не е молга да го познае, както и да си спомни името. По време на болничния престой почти отказвала да се храни,  рядко приемала само пасирана храна, като след изписването й от болницата в първите две-три седмици спяла от два до четири часа, през които се събуждала от болка с викове. Не можела да се облича и да ходи до тоалетната сама и  изпитвала силен дискомфорт от факта, че синът й я обгрижва в хигиенните нужди. Особено тежко било положението в случаите, при които се налагало ищцата да ползва транспорт до болницата за смяна на превръзките. Според свидетеля, майка му много се е променила след катастрофата, като от много жизнен чувек, сега все по-рядко се усмихвала,  тежко преживявала ограниченията, които й създава болната ръка, а и това съществено и пречило да върши домашната и служебна работа.

Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС - Варна за определянето на висок размер на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди, а именно 97 000 лева за въззиваемата Е.К.Г. и 48 000 лева за въззиваемата С.К.П..

Тези суми са напълно съобразени с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.                                                                             

В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица  други.       Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,  психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това, като и по отнопение на двете пострадали, нанесените травни не са отшумели.                                                                          Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, като в случая, определеното от ВОС обезщетение отговаря в максимална степен на гореопределените критерии, поради което съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси. 

            С оглед на изложеното, съдът приема разглежданите претенции за основателни до размера, уважен от ВОС, поради което съдебният акт следва да бъде изцяло потвърден изцяло в разглежданата част.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, на въззиваемата Г. се следват разноски за процесуално представителство, в размер на 1800 лева, а на въззиваемата П. се  следват разноски за процесуално представителство, в размер на 1200 лева, които следва да бъдат заплатени от въззивника.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 372/12.05.2015 г. по т.д. №943/14 г. по описа на ВОС, в частта с която искът на ищцата Е.К.Г. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 60 000 лева и в частта с която искът на ищцата С.К.П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 30 000 лева.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село бул.Цар Борис ІІІ №41, представлявано от  Х. С ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село бул.Цар Борис ІІІ №41, представлявано от  Х. С ДА ЗАПЛАТИ на С.К.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: