О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                

  583

 

                 гр.Варна, 12.09.2013г.

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,TЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ  в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

                          КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

като разгледа  докладваното от съдия Кристияна Генковска ч.т.д. № 599 по описа на съда  за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повод на частна жалба от П.Д., С.Д. и И.Ч. против определение № 2125/27.05.2013г. по т.д. № 1471/12г. на ВОС в частта, с която е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на ответниците на сумата от 9000лв. за адв.хонорар.

 В частната жалба се излага , че в последното съдебно заседание е представен договорът за правна помощ, в който е отразен договореният адвокатски хонорар. Искането за заплащане на разноските е направено своевременно и от представения списък за разноските е ведно , че той е заплатен. Молат за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго , с което се присъдят в полза на частните жалбоподатели сторените от тях разноски за адв.възнаграждение по т.д. № 1471/12г. по описа на ВОС.

С писмения си отговор „Уникредит Лизинг”АД оспорва основателността на частната жалба. До приключване на съдебното дирене са представени доказателства само за договорено адв.възнаграждение, но не и за действително заплатено такова от всички частни жалбоподатели. Отделно съобразно отхвърлената част от исковата претенция искането на ответниците за заплащане на разноски за адв.хонорар се явява прекомерно.

ВнАС прецени следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт.

Тя е насочена против определение постановено от ВОС по реда на чл.248 ГПК . Основното производство по т.д. № 1471/12г. на ВОС се е развило по иск по чл.422 ГПК от „Уникредит Лизинг”АД  против П.Д., С.Д. и И.Ч. за признаване за установено , че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 196 789,67 евро. Искът е уважен за сумата от 232 258,68лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до 384 723 лв.

Видно от пълномощно на л.67 по делото на ВОС и тримата ответници са представлявани от адв.Д.Т..В последното по делото с.з. на 25.02.2013г. пълномощникът на ответниците е представил договор за правна помощ ,подписан от него и от ответника П.Д., в който е договорено адв.възнаграждение в размер на 9200лв. , платимо по банков път. Не са представени никакви доказателства за реално извършено плащане / независимо по какъв начин – в брой или по банков път/ . Не могат да се приемат за такива – списък с направените по делото разноски.

Едва с молба от 22.04.2013г., след постановяване на съдебното решение от ВОС на 25.03.2013г., ответниците, сега частни жалбоподатели са депозирали доказателства – разписка от 25.02.2013г. за извършено плащане от тяхна страна на сумата от 9000лв. – адв.възнаграждение.

Съдът намира , че към датата на постановяване на съдебното решение ВОС не е разполагал с доказателства установяващи плащането на адв.хонорар на пълномощника на ответниците. Искането за разноски, макар да не представлява същността на спора, е материалноправен въпрос, свързан с предмета на делото и зависещ като резултат от изхода му, поради което се подчинява на процесуалните изисквания за доказване на претенцията на направилата го страна. След като същата не е провела доказване съобразно тези правила и в регламентираните затова срокове, то тя носи неблагоприятните последици на бездействието си , а именно неприсъждане на разноски на този етап от развитие на производството. За следваща инстанция тя може да обоснове самостоятелна претенция за разноски, извършени пред по-горната инстанция.

Поради което молбата по чл.248 ГПК се явява неоснователна. Следва обжалваното определение да се потвърди.

Водим от горното , съдът

 

        О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2125/27.05.2013г. по т.д. № 1471/12г. на ВОС в частта, с която е оставена без уважение молбата на П.Д., С.Д. и И.Ч. за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на ответниците на сумата от 9000лв. за адв.хонорар.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: