ОПРЕДЕЛЕНИЕ

672

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД –Търговско отделение в закрито заседание на  20.10.2016 г. в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

       ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                 НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия В.Петров ч.т.д.№ 599 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпила е частна жалба от „Агро корект 66” ЕООД – гр.Варна срещу определението от 27.07.2016 г. на Окръжен съд Разград по т.д.№66/2016 г., с  което е прекратено производството по същото дело.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

           Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно чл. 13, ал.1 и 2 от Закона за особените залози всяко лице, на което залогът може да бъде противопоставен, придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател. Това лице е длъжно да уведоми писмено заложния кредитор за придобитите от него права. От тази разпоредба следва, че приравнено на залогодател е всяко трето лице, придобило правата върху предмета на залога от залогодателя въз основа на частно правоприемство. Само спрямо такова трето лице  заложният кредитор може да ползва облекчения ред на защита по чл.35, ал.1 и 2 – ЗОЗ. Той е неприложим спрямо други трети лица, които не са придобили права върху особения залог от залогодателя, какъвто е настоящият случай, при който залогодателят е предал доброволно на заложния кредитор имуществото – предмет на особения залог с протокол от 29.03.2016 г., а ответникът черпи правата си от отношения с други лица въз основа на сключен с тях договор за аренда. Спорът между страните във връзка с конкуренцията на правата им може да се разреши само по исков ред, а не чрез извънпроцесуалния ред по чл.35, ал.1 и 2 – ЗОЗ. Обжалваното определение на ОС Разград, с което производството по иска е прекратено, следва да се отмени като неправилно и делото да се върне на същия съд за предприемане на следващите процесуални действия. След връщане на делото първоинстанционният съд ще следва да изясни фактическото и правно основание на иска – по чл.49 във вр.чл.45 – ЗЗД или по чл.59 - ЗЗД, който е със субсидиарно действие.

             Воден от изложеното и на основание чл.278 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ОТМЕНЯ определение №748/27.07.2016 г. на Окръжен съд Разград по т.д.№66/2016 г., с  което е прекратено производството по същото дело.

ВРЪЩА делото на същия съд за предприемане на следващите процесуални действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.

      С ос.мнение

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ: Предявеният иск е недопустим. Съществува друг специален извънпроцесуален ред за постигане на резултата, целен с иска – предаване на ожънатата реколта ечемик – предмет на особения залог, респективно на равностойността й, ако е била продадена, от вписалия пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество заложен кредитор. Последният би могъл да реализира правата си по договора за особен залог по реда на ЗОЗ спрямо всяко трето лице, различно от залогодателя, което е придобило вещта - предмет на особения залог след вписване на договора за особен залог. Без значение е как е придобита вещта от третото лице – дали от залогодателя въз основа на частно правоприемство или например самоуправно – чрез отнемане владението й от залогодателя или от заложния кредитор с оглед на свое или чуждо действително или предполагаемо право. Определяща в случая е засилената защита на заложния кредитор по ЗОЗ, предвиждаща негово право за насочване направо на принудително изпълнение спрямо всяко лице, което не зачита правата му по вписания особен залог. И в двата случая третото лице не може да противопостави на заложния кредитор права върху заложеното имущество, доколкото вписаният в ЦРОЗ особен залог е противопоставим на всички трети лица. Ето защо, съгласно чл.13 – ЗОЗ  всяко трето лице, придобило права върху предмета на особения залог, придобива по фикция на закона и правното положение на залогодател. В този случай е достатъчно заложният кредитор да го извести за започналото и спрямо него изпълнение съгласно чл.32, ал.3 – ЗОЗ и да предприеме следващите правни действия по чл.35, ал.1 и ал.2-ЗОЗ, а именно: Когато то не окаже необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество или за запазването му, заложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнението може да поиска от съдебния изпълнител предаването на заложеното имущество по реда на чл.521–ГПК. Към събиране на равностойността на заложеното имущество пък се преминава в случай, че то или някаква част от него не бъдат намерени у залогодателя, като съдебният изпълнител извършва и разпределението на постъпилата сума по реда на ГПК. Ето защо, обжалваното прекратително определение е правилно и следва да се потвърди.                 СЪДИЯ С ОСОБЕНО МНЕНИЕ: