Р Е Ш Е Н И Е   № 50

25.02.2019г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 599 по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 23321/06.08.2018г. на „ЗД ЕИГ РЕ“ АД – гр. София, ЕИК 130427863, подадена чрез ю. к. И.Н., и насрещна въззивна жалба вх. № 27984/01.10.2018г. на И.Г.К. ***, представляван от адв. Р. М. от ВАК, срещу решение № 545/09.07.2018г., постановено по т. д. № 749/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.

Въззивна жалба № 3873/11.12.2017г., подадена от ответника в първоинстанционното производство, е насочена срещу решението в частта, с която са уважени предявените от И.Г.К. осъдителни искове с правно основание чл. 226 КЗ / отм./ за присъждане на сумата 12 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата 86.62лв. - обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, вследствие на ПТП, настъпило на 24.11.2015г. по път втори клас № 11-29, в посока гр. Варна до завод „Вебер", по вина на О. М. О. с ЕГН **********, като водач на т. а. марка „Волво“, модел ФХ ХХ ХХ Т, peг. № А ХХ ХХ ВА, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застр. полица № 09115000245323, издадена от „ЗД ЕИГ РЕ" ЕАД, ведно със законовата лихва върху сумите до окончателно погасяване на задълженията. Застрахователят релевира оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 45 ЗЗД и необоснованост на извода на първоинстанционния съд за противоправно поведение на водача на товарния автомобил. Твърди се, че основната причина за настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие е противоправното поведение на ищеца, съставляващо нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В евентуалност е заявено оплакване за неправилно приложение на чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което според застрахователя е завишено.

С насрещна въззивна жалба вх. № 329/25.01.2018г. ищецът И.Г.К. атакува решението на ВОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от него осъдителен иск за сумата 13 000 лв., представляваща разликата над 12 000лв. до 25 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на посоченото по- горе застрахователно събитие. Основното оплакване е отново за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като според жалбоподателя той е занижен. Твърди се, че събраните доказателства отричат извода на окръжния съд за съпричиняване на вредите от пострадалото лице, тъй като от  събраните доказателства се установява вина единствено на водача на товарния състав, който е отнел предимството на лекия автомобил. Ищецът се позовава на заключението на проведената в първата инстанция съдебно – автотехническа експертиза, в частта, в която експертът заявява, че водачът на л. а. „Форд Фиеста“ практически не е имал възможност да предотврати ПТП, като предприеме аварийно спиране или маневра, предвид внезапно появилия се на пътя влекач и напречното му разположение на пътното платно. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени вреди в заявения пред тази инстанция размер от 25 000 лв.

Процесуалните представители на страните са депозирали отговори по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части, съобразно процесуалните качества на въззивниците, и са допустими.

Решението на ВОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. В обжалваната част решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, предявените осъдителни искове са правилно квалифицирани. Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията в исковата молба, съставляващи фактически състав за право на пряк иск на пострадало лице срещу застраховател по застраховка „ ГО на автомобилистите”, за обезщетяване на вреди от деликт: противоправно поведение на лицето, обхванато от застрахователната закрила по застраховката, вреда, причинна връзка между тях и вина на делинквента.

Договорът за застраховка „ГО на автомобилистите“ за увреждащия товарен автомобил е сключен на дата 09.01.2015г., която предхожда влизането в сила на новия КЗ. Съгласно § 22 от ПЗР на Кодекса приложение намират правилата на част Четвърта от КЗ (отм.), в която е и текстът на чл. 226, ал. 1, уреждащ прекия иск срещу застрахователя, с който съдът е сезиран по делото.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Пред Варненския окръжен съд са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от И.Г.К. срещу „ЗД ЕИГ РЕ“ АД, за присъждане на обезщетения за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 24.11.2015г. по път втори клас № 11-29, в посока гр. Варна до завод „Вебер", между т. а. марка Волво, модел ФХ 12 42 Т, peг. № А ХХ ХХ ВА, управляван от О. М. О., и управлявания от ищеца л. а. „Форд Фиеста" с рег.№ ВХХХХНВ, при което лекият автомобил се блъска с предната си лява част в задната дясна част на товарния автомобил.

Постановеното по спора решение № 545/09.07.2018г. е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 25 000 до 50 000 лв.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка въз основа на приобщените към доказателствения материал по делото и подробно обсъдени писмени и гласни доказателства, и при кредитиране заключенията на проведени съдебно- автотехническа, съдебно – медицинска и съдебно – психиатрична експертизи, е резултат на правилно извършена, по правилата на ГПК, съвкупна преценка на доказателствата. Безспорно се установяват следните елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застраховател, по чл. 226 КЗ / отм./: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите”, за т. а. марка Волво, модел ФХ 12 42 Т, peг. № А ХХ ХХ ВА, сключена между собственика на автомобила и „Застрахователно дружество ЕИГ РЕ“ АД, с период на действие на застрахователна полица № № 09115000245323 - 09.01.2015г. - 09.01.2016г.; настъпване на ПТП, в срока на действие на договора; причинени телесни увреждания на водача на лекия автомобил - контузии в областта на гръдния кош, на корема, пояса и дясната киткова става, които в съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота; посттравматично стресово разстройство.

Процесното пътно-транспортното произшествие е реализирано на 24.11.2015г. около 10.30 часа, когато на второкласен път 2-29, в посока от гр. Добрич към гр. Варна, л. а. „Форд Фиеста" с рег. № В ХХ ХХ НВ, управляван от ищеца, се блъска с предната си лява част в задната дясна част на товарен автомобил „Волво", модел ФХ 12 42 Т, с рег. № А ХХХХ ВА, управляван от О. М. О.. От разпита на свидетелите се установяват следните конкретни пътни и атмосферни условия: мокро пътно платно, хлъзгава настилка, ограничена до 50 метра видимост от мъгла. Товарният автомобил, който е извършвал маневра при 90 градуса от стоп линията на локално пътно платно пред завод Вебер, при натоварено състояние на състава, се е движил с около 15-20 км/ч, а л. а. „Форд Фиеста" с рег. № В 75 99 НВ, управляван от ищеца - със скорост от и над 55 км/ч. Ударът е настъпил в дясната пътна лента, по която се е движил лекият автомобил, при незавършена маневра на товарния състав за включване в движението в посока гр. Варна чрез завой наляво, от локалния път пред завод Вебер. В момента на удара влекачът се е намирал вече в лентата за движение в посока гр. Варна, но тъй като не е самостоятелно превозно средство, а е съчленен неразделно с ремаркето, товарният състав е препречвал двете пътни ленти. В тази ситуация водачът на л. а. „Форд Фиеста" е бил в невъзможност да извърши спасителна маневра, включително такава не е могло да се направи и в дясно, за навлизане в крайпътната нива, тъй като там е имало дървета.

Първият спорен въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд по жалбата на застрахователя, е дали е установено по делото противоправно поведение на застрахования водач на товарния автомобил като елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Конкретно се твърди, че товарният състав, който се е движил с изключително ниска скорост, няма как да е отнел предимството на лекия автомобил, тъй като влекачът вече се е намирал на лентата за движение в посока гр. Варна. Излага се също, че преди да предприеме маневрата и да навлезе на главния път водачът се е огледал внимателно, но обективно не е имал необходимата видимост, за да види приближаващия се отдалече автомобил. Въззивникът се позовава на липсата на знак Г 2 „Движение само надясно след знака“ на локалния път, от който е излизал товарния автомобил, за да оспори извода на вещото лице, изготвило съдебно – автотехническата експертиза, възприет в обжалваното решение, че предвид съществуващата на място пътна маркировка – двойна смесена линия– М 5, при която непрекъснатата линия е в лентата за движение за гр. Варна, за водача на товарния автомобил е имало забрана за маневра за включване в движението в посока гр. Варна.

За установяване механизма на ПТП и за причините за неговото настъпване в хода на първоинстанционното производство е проведено надлежно и прецизно доказване – приети са две заключения на автотехническа експертиза, като в проведените открити съдебни заседания по приемането им са снети от вещото лице детайлни уточнения във връзка с предмета на възложените задачи; второто заключение е изготвено след разпит на множество свидетели, с непосредствени впечатления от произшествието, пътната обстановка, атмосферните условия и т. н. За наличната на място хоризонталната пътна маркировка в участъка на локалното пътно платно пред завод Вебер и надлъжната пътна маркировка в оста на пътя по директното трасе, е изискана и получена информация от АПИ ОПУ Варна, с която се потвърждават липсата на промени в периода от ПТП до момента, в който е извършен оглед от вещото лице Й. М..

Съвкупната преценка на събраните доказателства изключва по безспорен начин основателността на оплакването на застрахователя за липса на проведено главно пълно доказване по отношение противоправно поведение на застрахования водач като елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Категорично и безспорно се установява, че водачът на товарен автомобил „Волво" с рег. № А ХХХХ ВА, е нарушил забраната за пресичане на непрекъсната лента в посока гр. Варна, при включване в платното на главния път от локалното платно пред завод „Вебер“ чрез извършване на ляв завой за това. Според хоризонталната пътна маркировка - двойна смесена линия – М 5, при която непрекъснатата линия е в лентата за движение за гр. Варна, товарният състав не е имал право да извършва навлизане в лентата за движение в посока гр. Варна, а при съобразяване с правилата на ЗДвП, е следвало да направи десен завой и включване в движението в посока гр. Добрич, след което, при отбивката за с. Изворско, да осъществи маневра обратен завой. Липсата на знак Г 2 „Движение само надясно след знака“ на стоп линията, от който е излизал товарния автомобил, не е обстоятелство, годно само по себе си да обуслови извод за разрешена маневра завой наляво при излизане на локалния заводски път.

Сочените от застрахователя обстоятелства, че товарният състав се е движил с изключително ниска скорост, водачът се е огледал внимателно преди да предприеме маневрата, но обективно не е имал необходимата видимост, за да види приближаващия се отдалече автомобил, не са в подкрепа на тезата за липса на противоправно поведение и за оборване на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на застрахованото лице за настъпване на ПТП. При конкретните атмосферни и пътни условия предприетата забранена маневра е значително по - рискова именно поради намалената видимост от мъгла, а ниската скорост, с която е било възможно да се извърши маневрата предвид спецификата на превозното средство, удължава времето, през което товарният автомобил е препречвал двете пътни ленти на второкласен път 2-29 и е съставлявал пряка и непосредствена опасност за движението. В тази връзка, след като при удара между двата автомобила не е била завършена маневрата на товарния състав за включване в движението в посока гр. Варна чрез завой наляво, от локалния път пред завод Вебер, обстоятелството, че влекачът вече се е намирал на лентата за движение в посока гр. Варна, по никакъв начин не отрича оспорения от въззивника извод на окръжния съд, че застрахованият водач е отнел предимството на л. а. „Форд Фиеста" с рег. № В 75 99 НВ, управляван от ищеца.

Същевременно, настоящият състав приема, че въпреки неоснователността на основното възражение на застрахователя за недоказаност на противоправно поведение, съставляващо елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на застрахования водач, по евентуалното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, като основание за редуциране на дължимото обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, е проведено успешно доказване.

Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на пострадалото лице е онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди /решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 762/2010 /г.

Като съпричиняващо поведение в конкретния казус се сочи допуснато при управлението на лекия автомобил, нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, задължаващо водачите на ППС при избиране на скоростта си на движение да се съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и да намалят скоростта, а в случай на необходимост, да спрат, когато възникне опасност за движението.

Опасната зона представлява най - малкото разстояние, на което едно превозно средство може да бъде спряно от момента на появяване на препятствие на пътя. Тя винаги е по-голяма от спирачния път, защото в нея се включват както последният, така и времето за реакция на водача и това за задействане на спирачния механизъм, превърнат в метри. Водачът не носи отговорност, ако произшествието е станало в рамките на опасната зона, освен ако сам е създал предпоставките за настъпването му с поведението си преди опасната зона.

Съобразена скорост е онази скорост, която дава възможност на водача да спре при възникнала опасност за движението. При движение в установените за процесното ПТП атмосферни условия - гъста мъгла, скоростта на движение на МПС е следвало да бъде в съответствие с разстоянието на видимост при включени фаровете за мъгла и с възможност за спиране при внезапна поява на опасност. Управлението на МПС със скорост, при която опасната зона за спиране е по - голяма от видимото пространство, т. е. при която е налице несъответствие между видимостта и възможността за спиране, съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Ищецът не оспорва възприетите в мотивите на решението, въз основа на заключенията на съдебно – автотехническите експертизи, механизъм на ПТП и скорост на движение на л. а. „Форд Фиеста" с рег. № В 75 99 НВ непосредствено преди удара на автомобила в товарния състав – около и над 55 км/ч. Посочената скорост е над технически съобразената скорост за движение при конкретните атмосферни и пътни условия, като това е установено по делото по безспорен начин. От момента на възприемане на товарния състав като пряка и непосредствена опасност за движението на лекия автомобил водачът не е успял да задейства спирачната система / преди мястото на удара не е имало спирачни следи/.

Доводът на пострадалото лице за липса на вина е основан на един от изводите на експерта Й. М., а именно че К. практически не е имал възможност да предотврати ПТП предвид внезапно появилия се на пътя влекач и напречното му разположение на пътното платно, нито да предприеме аварийно спиране или маневра, включително вдясно предвид разположените в страни на пътя дървета.

Становището на вещото лице, че ищецът практически не е имал възможност да предотврати ПТП, което е възприето от окръжния съд, не отрича извод за съпричиняващо поведение на пострадалото лице. В резултат на шофиране с технически несъобразена скорост, при която е налице несъответствие между видимостта и възможността за спиране, водачът носи отговорност, и ако произшествието е станало в рамките на опасната зона, след като сам е създал предпоставки за настъпването му с поведение, съставляващо нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Управление на МПС с технически несъобразена скорост се явява конкретно установеният принос на ищеца, без който не би се стигнало до вредоносния резултат, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение.

Неоснователни са оплакванията на страните за неправилно приложение на материалния закон чл. 51, ал. 2 ЗЗД по отношение приетия от първоинстанционния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице – 20%. Липсва основание за определяне на по- голям процент така както се претендира от застрахователя, тъй като поведението на делинквента в много по - голяма степен е предизвикало настъпването на ПТП. Водачът на товарния автомобил е отнел предимството на движещия се в посока гр. Варна лек автомобил, като е предприел забранена, изключително рискова маневра, предвид конкретните атмосферни условия / намалената видимост поради гъста мъгла/, при невъзможност, в изпълнение задълженията си по ЗДвП, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Правилно определеният от окръжния съд, сравнително нисък процент на съпричиняване за пострадалия ищец, се обосновава и с ниската степен на предвидимост на възникналата пряка и непосредствена опасност за движението на автомобила – препречване на двете пътни ленти на междуградски път, от товарен състав, предприел маневра от стоп линията на локален заводски път, която опасност се е характеризирала и с внезапност по отношение на ищеца поради силно намалената видимост.

Следващият спорен въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, е свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.

Безспорно се установява от медицинската документация и от заключението на назначената съдебно – медицинска експертиза, което се преценява като обективно и компетентно извършено и се кредитира изцяло, че в резултат на процесното ПТП, настъпило на 24.11.2015г., на ищеца / 34– годишен към тази дата/, са причинени травматични увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош, корема, пояса, дясната киткова става. Състоянието е наложило спешна хоспитализация в периода от 24.11.2015г. до 27.11.2015г. След изписването е бил насочен за наблюдение при общопрактикуващ лекар, ортопед, при необходимост, и неврохирург. Назначено е медикаментозно лечение. Според вещото лице, изготвило заключението, получените контузии в областта на гръдния кош, на корема, пояса и дясната киткова става, в съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Периодът на възстановяване от контузиите обичайно е в границите на 2-3 седмици. За същото време - 1 до 3 седмици, е възможно пострадалият да е изпитвал болки и страдания, които в първите няколко дни биха могли да са с по-изразен интензитет, през следващите дни да затихват до пълно преустановяване.

За вида, характера и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания са разпитани от първоинстанционния съд посочени от ищеца свидетели, чиито показания няма основание да не бъдат кредитирани и ценени при съвкупната преценка на всички събрани доказателства по делото. Установява се, че в периода на хоспитализация, след пътния инцидент, пострадалия е бил неадекватен, трудно дишал и говорел. Основните му оплаквания в този период, както и след изписването му за домашно лечение, са били свързани със затруднено дишане, болка в дясната страна около черния дроб; невъзможност да ползва дясната китка, поради гипсирането й. Това състояние продължило около месец и половина. През цялото време се чувствал изнервен, трудно заспивал; ограничил шофирането.

В първоинстанционното производство е назначена и съдебно – психиатрична експертиза за установяване интензитета и характера на получената от ищеца, в резултат на ПТП, психическа травма. Съгласно заключението, изготвено от вещо лице с необходимите специалност и квалификация за изпълнение на задачата, непосредствено след инцидента ищецът е развил Остра стресова реакция F43.0 по МКБ 10. След първоначалната фаза на „зашеметеност", характерно за острата стресова реакция, се проявявали невротични оплаквания, висока тревожност, изразени невровегетативни оплаквания /сърцебиене, изпотяване, чувство за задушаване, аритмия, главоболие, нарушен сън/. Като закъснял отговор на стресогенната ситуация е възникнала реакция на дезадаптация, с водещи висока тревожност, безпокойство, кошмарни сънища, загуба на апетит, страхови изживявания, отчаяние, емоционална нестабилност, отбягващо поведение и флуктуиращи страхови изживявания. Към момента на освидетелстването тревожността е редуцирана, като в поведението на ищеца доминират страхови изживявания, отбягващо поведение и емоционална лабилност.

Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на пострадалия, степента на увреждането, продължителността на лечение, развитото от ищеца вследствие на инцидента Посттравматично стресово разстройство, и всички други установени в хода на процеса релевантни факти и обстоятелства, обосновават извод за значителни физически и психически страдания и негативни емоционални преживявания, които ищецът е претърпял и ще продължава да търпи по отношение на тревожността и емоционалната лабилност като последица от процесното пътно- транспортно произшествие.

Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения / § 27 ал. 2 от ПЗР на КЗ/, както и предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт към 2015г, с подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния съд определя по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. След прилагане редукция на определения размер по чл. 52 ЗЗД с приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат, дължимата сумата от застрахователя за обезщетяване на претърпени от ищеца имуществени вреди е 20 000 лв.

В жалбата на ответника не са релевирани самостоятелни оплаквания по основанието и размера на присъдените с обжалваното решение имуществени вреди в размер на сумата 86.62лв. – разходи за лечение по фактура № 1890004128/27.11.2015г., фактура № 1890004141/04.12.2015г. и талон от 27.11.2015г., а относимите и към тази претенция възражения са разгледани по– горе в мотивите.

Поради противоречие в крайните правни изводи на двете съдебни инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното решение подлежи на отмяна в частта, в която искът за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 12 000лв. до 20 000лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответното дружество част от направени съдебно – деловодни разноски, като се постанови друго съобразно изводите на въззивния съд. В останалата обжалвана част решението на ВОС подлежи на потвърждаване.

По въпроса за отговорността за разноски за първа и въззивна инстанции

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата, която ищецът дължи на ответника за репариране на разноски за първа инстанция е в размер на 443.26 лв. / при общ размер на направените разноски от 740 лв., от които 300 лв. – възнаграждения за вещи лица, 60 лв. – възнаграждения за свидетели и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение/. От тази сума следва да се извади част от сумата за разноски, дължима от ответника на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 12 лв. / от 30 лв. – възнаграждение за свидетел/. Следователно решението следва да се отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 7.24 лв., а ищецът е осъден да заплати на ответника разликата над 431.26 лв. до 538.67 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв. Р.П.М. *** следва да се присъди за осъщественото представителство за въззивна инстанция сумата 1 132 лв., определена съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на база материалния интерес и съобразно уважената част от жалбата на нейния доверител. В приложения към отговора на жалбата на насрещната страна договор за правна защита и съдействие, изрично е отбелязано, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е дължимо при условията на чл. 38 от ЗАдв, посочено е конкретно основание от кръга на визираните в чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗАдв, при които законът допуска осъществяването на безплатна адвокатска защита.

Ищецът не дължи на ответника репариране на част от разноски за заплатена държавна такса за въззивна жалба, тъй като същата е изцяло неоснователна. Дължи се част от юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от насрещната жалба на ищеца, на основание чл. 73, ал. 3 ГП – в размер на 39.90 лв. от 200 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, застрахователят дължи държавна такса върху присъдената от въззивния съд част от обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 320 лв. / 4 %/ за първа инстанция и 160 лв. /2 %/ за въззивна инстанция, както и още 32 лв. за авансираните в първата инстанция разноски за СМЕ, СПЕ и САТЕ съразмерно с уважената част от исковете от въззивната инстанция.

Воден от горното, ВнАпС, І- ви състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 545/09.07.2018г., постановено по т. д. № 749/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, в следните части: 1./ в частта, с която е отхвърлен предявеният от И.Г.К. осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу „ЗД ЕИГ Ре“ АД – гр. София, за присъждане на сумата 8 000 лв., представляваща разликата над 12 000лв. до 20 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 24.11.2015г. по път втори клас № 11-29 в посока гр. Варна до завод „Вебер", по вина на водача на т. а. марка Волво, модел ФХ ХХ ХХ Т, peг. № А 6577ВА, О. М. О., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застр. полица № 09115000245323, 2./ в частта, с която „ЗД ЕИГ Ре“ АД – гр. София е осъдено да заплати на И.Г.К. сумата 7.24 лв.– част от разноски за възнаграждение на свидетел, както и 3./ в частта, с която И.Г.К. е осъден да заплати на „ЗД ЕИГ Ре“ АД – гр. София съдебно–деловодни разноски за възнаграждение на вещите лица по СМЕ, САТЕ, възнаграждение за свидетел и юрисконсултско възнаграждение за разликата над 431.26 лв. до 538.67 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЗД ЕИГ Ре“ АД, ЕИК 130427863, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на И.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 8 000 лв. / осем хиляди лв./, представляваща неприсъдена от първоинстанционния съд част от дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от нанесените травматични увреждания, както и неблагоприятни преживявания от получения стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 24.11.2015г. по път втори клас № 11-29 в посока гр. Варна до завод „Вебер", по вина на водача на т. а. марка Волво, модел ФХ ХХ ХХ Т, peг. № А ХХХХВА, О. М. О., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застр. полица № 09115000245323, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.11.2015г. - датата на увреждането, до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 545/09.07.2018г., постановено по т. д. № 749/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, в останалата обжалвана част.

Решение на ВОС е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 25 000 до 50 000 лв.

ОСЪЖДА ЗД ЕИГ Ре“ АД, ЕИК 130427863, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на адвокат Р.П.М. от Варненска адвокатска колегия, адрес на кантората: гр. Варна, ул. „ Д-р Пюскюлиев“ № 22, ет. 1, ап. 1, сумата 1 132лв. /хиляда сто тридесет и два лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на И.Г.К. по въззивно т. д. № 599/2018г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА И.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на ЗД ЕИГ Ре“ АД, ЕИК 130427863, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата 39.90 лв. / тридесет и девет лева и деветдесет ст./, представляваща част от разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция съразмерно с отхвърлената част от жалбата на ищеца.

ОСЪЖДА ЗД ЕИГ Ре“ АД, ЕИК 130427863, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, сумата 352лв. / триста петдесет и два лева/, и по сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – сумата 160 лв. / сто и шестдесет лева/, на основание чл. 77 и чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.