Р Е Ш Е Н И Е

№     45/20.02.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 29.01.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ        

ЧЛЕНОВЕ:  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

           Р. СЛАВОВ

 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 6 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по  повод на въззивна жалба от Ю.Р. и Р.Р. против решение № 739/29.07.2013г. по т.д. № 281/13г., с което е отхвърлен установителеният иск по чл. 422 ГПК, предявен от  Ю.И.Р., ЕГН ********** и Р.П.Р., ЕГН ********** и двамата от гр. Белослав, ул. Дунав 24, чрез адв. А.,  срещу С.Й.Д., ЕГН ********** и С.С.С., ЕГН **********  чрез адв. Н. Д.(ВАК), за установяване на дължимост на солидарно вземане по издадена от двамата ответници заповед за изпълнение в заповедно производство по гр.д. 14088/12г на ВРС ХХХ с-в за главница от 40 000 лв по запис на заповед от 07.05.2007г., на осн. чл. 538 ал.1 ТЗ, както и  акцесорни вземания за законна лихва и разноски, породени от проведеното заповедно производство на осн. чл. чл. 531 ал.1 вр. чл. 538 ал.1 ТЗ.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради незаконосъобразност и необоснованост. Не се твърди от ищците, че записът на заповед обезпечава каузално правоотношение между страните. Ответниците също твърдят че няма каузално правоотношение, както и че няма предаване на суми от ищците. Освен това считат, за разлика от приетото от съда, че доказателствата по делото не могат да обосноват извод за погасяване на претенцията по давност. Молят за отмяна на обжалваното решение на ВОС и постановяване на друго с което искът бъде уважен.

Чрез писмен отговор на процесуален представител, въззиваемите оспорват жалбата и считат същата за неоснователна.    

Жалбоподателите молят в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата им,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото за всички инстанции.

Ответниците по жалбата чрез процесуални  представители, считат жалбата за неоснователна. 

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Ю.И.Р. и Р.П.Р. с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК и твърдения, че разполагат с изискуемо парично вземане срещу ответниците С.Й.Д. и С.С.С., произтичащо от Запис на заповед, издаден от ответниците на 07.05.2007год., по който  са се задължили да заплатят на датата на падежа -30.08.2007год. сумата от 40 000лева. Въпреки уговорения падеж, задължението не е било изпълнено, а впоследствие-в периода 2009-12год. при отправяните покани за плащане, задължението е  било признавано, но до 02.10.2012год.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, ответниците не са изплатили дължимата сума. Ищците са подали в РС-Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което със заповед 7590/03.10.2012год. по ч.гр.д. № 14088/12год. и изпълнителен лист от същата дата, съдът е осъдил ответниците, да заплатят на ищците сумата от 40 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. И тъй като ответниците са възразили срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, предявяват иска за установяване на вземането си  по ЗЗ.

Ответниците, чрез писмени отговори на процесуален представител, оспорват основателността на предявените искове. Не оспорват, че са подписали ЗЗ, но целта на издаването е обезпечаване на обещан договор за заем за сумата от 40 000лв., която сума никога не е предадена от ищците. Правят възражение за изтекла придобивна давност на процесния ЗЗ, на основание чл.531 ал.1 ТЗ.

С допълнителна искова молба ищците оспорват твърдението за наличие на каузална сделка между страните, респективно гаранционния характер на ЗЗ и заявяват наличието само на менителничната сделка. Оспорват като неоснователно и възражението за погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност, с твърдения, че многократно са отправяни прететнции за плащане на дължимата сума от 40 000лв., провеждани са срещи в присъствието на трети лица, през периода 2009-12год., пред които ответниците са заявявали, че ще платят.  Последните твърдения се оспорват от ответниците, които сочат, че не е налице признание, което да е прекъснало давностния срок.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Представен е Запис на заповед с дата на издаване -07.05. 2007год.,  с падеж 30.08.2007год., с място на издаване и място на плащане гр.Варна, според който С.Й.Д. и С.С.С. са се   задължили да заплатят безусловно на ищците сумата от 40 000 лева

Не се оспорва, че положените подписи са изпълнени от ответниците С.Й.Д. и  С.С..

С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи:

 Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, която обикновено е свързана с каузално правоотношение. За да е действителна обаче, не е необходимо тя да има непременно основание и това е едно от малките изключения от правилото в гражданското право, че имуществените размествания трябва да имат основание. Абстрактният характер на сделката означава, че задължението на длъжника по записа на заповед не е обусловено от съществуването на някаква причина. Задължението на издателя на записа на заповед произтича не от наличието на някакъв договор, а от самото му едностранно волеизявление за задължаване. Ето защо, не е необходимо посочване в записа на причина, поради която издателят се е задължил да заплати сумата по нея на поемателя. Записът на заповед е ценна книга, което означава, че той материализира в себе си самото право да се иска плащане.

Кредиторът няма задължение да доказва каузално правоотношение, от което да произтича правото му да получи плащане. Записът на заповед е за  него едновременно и основание, и доказателство. Ценната книга води до разместване на доказателствената тежест и длъжникът по нея е този, който следва да докаже наличието на каузално правоотношение и възраженията си, свързани с него. В случая длъжниците не установяват връзка с каузално правоотношение, по което са изпълнили задължението си. Следователно в процеса е останало недоказано каузалното правоотношение между страните. Но настоящият съдебен състав счита, че липсата на основание по каузална сделка не прави ценната книга, в случая - записа на заповед, нищожна. Самото едностранно задължаване на издателя, материализирано в ценната книга, дава право на поемателя да иска плащане и задължава издателя да го извърши.

Ищецът няма задължение да доказва съществуването на каузалното отношение. Обратно, след като длъжникът е издател на ценната книга, с подписване на записа на заповед той потвърждава съществуването на поетото задължение. За оборване на това обстоятелство, именно в негов интерес, респективно в тежест е да докаже каузалното правоотношение, което издадения ЗЗ гарантира, както и че е изправна страна по него, което в случая не е налице. 

Предвид изложеното, исковете биха били основателни, при положение, че възражението за изтекла погасителна давност на същите се окаже неоснователно.

При разглеждане на предявеното възражение за погасяване на задължението по ЗЗ, поради изтекла погасителна даваност, съдът съобрази следното:

Съобразно разпоредбата на чл.531 ал.1 ТЗ, исковете срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Посочения в ЗЗ падеж е 30.08.2007год., следователно срокът за предявяване на иска е изтекъл на 30.08.2010год., ако не се установят обстоятелства, за прекъсване на давността преди тази дата.  Както се посочи, твърденията на ищците са за прекъсване на давността чрез признания на задължението преди посочената дата, като в тяхна тежест е установяване на посоченото обстоятелство.  За доказване на същото, ищците са поискали и съдът е допуснал гласни доказателства-показанията на свидетелите Славов и Костадинов.

Свидетелят Славов излага, че знае че ответникът е дължал пари на ищеца Р., но не знае каква сума е дължал, не е присъствал на разговори между страните. Свидетелят Костадинов заявява,  че знае, че ищецът е дал 40 000лв. на ответника в заем и е присъствал на разговори, при които ответниците не са отричали, че дължат пари. Последните разговори са водени 2011-12год.

Предвид събраните гласни доказателства, съдът намира за неоснователно възражението на ищците, че давностния срок е прекъснат с признаване на вземането от страна на ответниците.

Както се посочи, с отговора на ИМ се оспорва парите да са получени от ответниците. За да е налице признаване на вземането по смисълана члб.116 ал.1 б.”а” ЗЗД, следва да е налице едностранно волеизявление от страна на длъжниците, в случая на ответиците, отправено до кредитора, или негов представител, че признава вземането по произход или основание, както и по размер, като признанието следва да е извършено преди изтичане на давностния срок.

Безспорно, от анализа на гласните доказателства, следва да се направи извод, че посочените предпоставки не са налице.  В показанията и на двамата свидетели не се сочи за дълг, поет по процесния запис на заповед, поради което следва да се направи извод, че в процеса не е доказано наличие на признание на менителничния дълг. Напротив, както се посочи, свидетелят Костадинов заявява, че парите са дадени в заем, което се отрича именно от ищците и същевременно с това показание се отрича абстрактния характер на сделката, а основанието на иска е абстрактния характер на същата.

С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че не се установява признание от страна на ответниците, на поетото задължение с процесния запис на заповед, респективно не се установява признаване на задължението по смисъла на чл.116 ал.1 б.”а” ЗЗД, съответно и давността за предявяване на претенцията не е била прекъсната на посоченото основание.

Предвид изложеното, следва да се направи извод, че направеното възражение на ответниците за изтекла погасителна давност на претенцията на ищците, произтичаща от процесния ЗЗ се явява основателна и следва да бъде уважена, респективно претенцията на ищците като поематели на главница в размер на 40 000лв. е погасена по давност, поради което и искът следва да се отхвърли на това основание.

ОС-Варна е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, предвид което решението му се следва да се потвърди.

Жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно изложените правни изводи. На основание чл.78 ал.3 ГПК, въззивниците дължат направените от ответниците разноски за адвокатска защита  пред настоящата инстанция в размер на 1250лв. за всеки от тях.

 По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                                                

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 739 от 29.07.2013год., постановено по т.д.№ 281/2013 г. по описа на Варненски  окръжен съд.

         ОСЪЖДА Ю.И.Р. ЕГН ********** и Р.П.Р., ЕГН ********** и двамата от гр.Белослав, ул.Дунав № 24, да заплатят солидарно на С.Й.Д. ***, сумата от 1250лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляващи извършени разноски  пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Ю.И.Р. ЕГН ********** и Р.П.Р., ЕГН ********** и двамата от гр.Белослав, ул.Дунав № 24, да заплатят солидарно на С.С.С. ***, сумата от 1250лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляващи извършени разноски  пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.