Р Е Ш Е Н И Е

 

328/27.11.13 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 30.10.2013 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 600/2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от  А.С.А. и С.Г.А. против решение № 110/04.02.2013 год., постановено по т.д.№ 1682/2012 год.,  в частта, в която ВОС е приел за установено, че „К Е – АСМ” ЕООД – Белослав, С.Г.А. и А.С.А. ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА „П К” ЕАД - София, сумата  28307.86 евро  – главница, дължима по Договор за банков кредит № 050-400948/31.01.2008 г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нот. Акт № 21, т. І, нот.д. № 21/2008 г. и акцесорно вземане за разноски в размер на 2709.49 лв., по издадена заповед по ч.гр.д. № 16493/2011 г. на ВРС, ХVІ с., на осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В проведеното о.с.з. редовно призованият солидарен длъжник „К Е – АСМ” ЕООД е изразил становище за основателност на предявената въззивна жалба, но не е предприел действия по смисъла на чл. 265, ал.1 ГПК.

Решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В предявената въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Въззивниците твърдят, че договорът за цесия, от който ищецът черпи права не е породил правно действие, тъй като има характера на предварителен такъв. Сключеният договор е непротивопоставим на ипотекарните гаранти по арг. от чл. 171 ЗЗД.  Оспорват предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредитните задължения, тъй като кредиторът не е отправял изявление за упражняване на соченото потестативно право.

 В писмения отговор въззиваемата страна „П К” ЕАД – София оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу изисквания на чл.260 – 261 ГПК. На посоченото основание, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК и е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 вр. чл.414 ГПК, поради което е процесуално допустим. Въззивниците – солидарни длъжници са депозирали възражение в срока по чл. 414, ал.2  ГПК при съобразяване на пощенска пратка, придружена с копие от служебен бон /товарителница/, приети от пощенски куриер на 30.03.2012 год. Сочените доказателства са приобщени към ч.т.д. № 1693/2012 год. по описа на ОС – Варна.

Не се спори между страните, че на 31.01.2008 г. между ответниците в качеството на солидарни длъжници и “П Б (България)” АД е сключен договор за кредит № 050-400948, по силата на който на кредитополучателя “К Е – АСМ” ЕООД е предоставен кредит в размер на 35000 евро. В договора  изрично е отразено, че се сключва при условията на чл.298, ал.1, т.1 ТЗ, а страните са приели че общите условия на Банката за Прокредит Бизнес и Развитие съставляват неразделна част от договора – чл.10. На посоченото основание, съдът приема, че възникналото кредитно правоотношение подлежи на регулиране от изрично обективираните договорни норми, ведно с нормите от представените по делото Общи Условия.  Формираният идентичен правен извод на първостепенния съд не се оспорва във въззивното производство.    

Ищецът се легитимира като кредитор по правоотношението по силата на частно правоприемство, осъществено с  договор от 31.01.2008 год.  Чл.2  от същия обективира изричното предложение на цедента  “П Б (България)” АД да „продаде и прехвърли” на купувача „П К” АД вземанията си по процесния договор за заем при подробно индивидуализирана насрещна престация.  Същият договорен текст обективира и приемането на предложението от купувача.  При така обективираните изявления, договорът за цесия следва да се счита сключен  по арг. от чл. 14, ал.1 ЗЗД. Страните са приели, че договорният прехвърлителен ефект ще настъпи от датата на прехвърляне – 31.01.2008 год. /така чл.2 вр. изричните отбелязвания във встъпителната част на договора/. Следователно, процесното съглашение има характера на окончателен договор за цесия, а не на предварителен такъв.  Осъществените от страните  действия  потвърждават действителната им обща воля, насочена към окончателно договаряне по смисъла на чл. 20 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД – банката е включила в кредитния договор клаузи за нотификация на длъжниците – чл.4, 7 и за даване на обезпечения в полза на цесионера – чл. 6; последният е приел предварително договорените обезпечения съгласно нот. Акт № 21, т. І, рег. № 372 дело № 21/2008 год. по описа на нотариус К.Костадинов /рег.№ 520/, вкл. е приемал и преструктурирал изпълнението на длъжниците съгласно Анекси 1/17.06.2009 год. и 2/28.12.2009 год. С оглед така формираните изводи за наличието на валидно сключен договор за цесия по смисъла на чл.99 ЗЗД,  съдът приема,  че ищецът в производството е притежател на процесното вземане и е активно материалноправно легитимиран да го претендира.

При изследване на спорното правоотношение съдът намира за неоснователни възраженията на насрещните страни, черпени от нормата на чл. 171 ЗЗД.  Сочената разпоредба е приложима в хипотезата, в която  длъжникът е учредил обезпечения в полза на стария кредитор, след което са настъпили промени в титулярството на обезпечения дълг. В настоящия казус обезпеченията във връзка с дълга са дадени след цесията и в полза на цесионера, поради което нормата на чл. 171 ЗЗД е неприложима.

   Съгласно разпоредбата на чл. 25 от общите условия към договора  за кредит, банката има право да превърне кредита, заедно с лихвите и другите свързани задължения в предсрочно изискуем при неплащане на която и да е погасителна вноска съгласно погасителен план. Налице е договорно отклонение от общото правило на чл.71 ЗЗД, произвеждащо обвързващо страните правно действие. Договорно предвидената предсрочна изискуемост не нестъпва автоматично, а съставлява правомощие на банката – кредитор, предполагащо наличието на 1/неизпълнение на кредитополучателя като обективна предпоставка и 2/ едностранно волеизявление за трансформирането на целия дълг в изискуем, надлежно доведено до знанието на длъжника.

По силата на сключения договор за цесия, ищецът – цесионер е придобил цялото вземане с уговорените модалитети по изискуемостта му, ведно с акцесорните права  - чл.99, ал.2 ЗЗД. Вземането следва да се счита за прехвърлено ex lege и със съпътстващи едностранни права на кредитора, вкл. и договорното право да отнеме преимуществата на сроковете, трансформирайки дълга в предсрочно изискуем.

Съобразно заключението на ССЕ кредитополучателят “К Е – АСМ” ЕООД е в неизпълнение на договорната връзка като не е платил дължимите месечни вноски с падеж, считано от 25.01.2011 г. Последното извършено плащане датира от 28.01.2011 г. Към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед задължението по кредита е възлизало на 28697 евро, от които 28307.86 евро - главница и 389.14 евро - наказателни лихви за просрочие.

С оглед на събраните данни от ССЕ, съдът приема, че е налице неизпълнение като необходима обективна предпоставка за предсрочна изискуемост на дълга. По делото са представени доказателства, че цесионерът е упражнил правомощията си по договора с уведомление от 19.10.2011 год. Представени са доказателства за надлежно връчване на уведомлението на солидарните длъжници – обратни разписки, л.24 от делото.   Липсата на описание за съдържанието на пратката на лицевата страна на обратната разписка не може да се тълкува в ущърб на ищеца. Ответниците  са предприели оспорване на съдържанието на получената пощенска пратка без навеждането на каквито и да е твърдения за това какво конкретно писмено волеизявление от кредитора са получили. Не са наведени твърдения и не са представени доказателства за разменена кореспонденция по въпроси, различни от предсрочната изискуемост на дълга. Възражението, че отправеното уведомление не изхожда от лице с надлежна представителна власт не е наведено от ответниците при първоинстанционното разглеждане на делото,  в изискуемия процесуален срок. Отделно – действията на кредитора по инвокиране на заповедно производство, вкл. и предявяването на настоящата претенция съставляват недвусмислено потвърждаване на осъществените действия от мнимия представител – чл. 42, ал.2 ЗЗД.   С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките за предсрочна изискуемост на кредитния дълг.

В съотношение на евентуалност, следва също да се отбележи, че с връчването на призовката за доброволно изпълнение, респ. на заповедта за изпълнение, както и с предявяването и връчването на настоящата искова молба волеизявлението на кредитора относно предсрочната изискуемост е достигнало до всички задължени лица, като това обстоятелство, според съда е в състояние да санира евентуалните пороци по предварителното уведомяване за изискуемостта на претендираната главница /Решение № 172 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 849/2011 г., I т. о., ТК/.

С оглед на изложеното, разглежданата осъдителна претенция е основателна, а постановеното решение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Размерът на изискуемия главен дълг е установен чрез заключение на ССЕ и не се оспорва от въззивните страни.

               Въззиваемата страна претендира присъждането на разноски, но не е представила доказателства за действителното им заплащане по смисъла на т.1 ТР № 6/2012 год. на ОСГТК. Адвокатското възнаграждение е договорено като платимо по банков път – така фактура, л.75 от делото, респ. доказателства за осъществен банков превод не са представени по делото. Липсват и доказателства за заплащане на дължимото възнаграждение в брой. С оглед на изложеното, разноски в полза на страната не следва да бъдат присъждани.

           Мотивиран от изложеното, съдът,

              Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 110/04.02.2013 год., постановено по т.д.№ 1682/2012 год. по описа на ВОС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                  ЧЛЕНОВЕ