РЕШЕНИЕ

 

  363/        15.12.2014 г. град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                   търговско отделение  трети състав

На осемнадесети ноември                                                                           2014 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                     ЧЛЕНОВЕ:Радослав Славов

                                                                          Петя Хорозова

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. № 600 по описа за 2014 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на „А ЕНД ЕР” ЕООД гр. Хасково, синдика на „Неди стил” ООД / в несъстоятелност/ и длъжника „Неди стил” ООД със седалище гр. Търговище представляван от управителя С.С. срещу решение № 40/09.06.2014 г. по т.д. 221/2013 г. на ТОС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от синдика срешу „Неди стил” ООД / в несъстоятелност/ и „Първа инвестиционна банка” АД, като правоприемник на „МКБ Юнионбанк” АД иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД вр. с чл. 649 ал. 1 от ТЗ, за обявяване на недействителността спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на договорна ипотека сключена с нот. акт № 188 т. II рег. № 2535 д.№ 136/04.06.2009 г. на нотариус К. Г. рег. № 317 район на действие Търговищки районен съд.

Синдикът на „Неди стил” ООД претендира отмяна на решението като неправилно и уважаване на предявения иск. Жалбата е бланкетна, оплакванията за нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост не са конкретизирани.

Ответникът „Неди стил” ООД /в несъстоятелност/ чрез управителя С. и третото лице помагач „А - ЕНД - ЕР” ЕООД в еднотипни по съдържание жалби считат решението за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата необоснованост на направените изводи за липса на знание и в противоречие с материалния закон, поради което претендират отмяната му и постановяване на друго с което искът се уважи.

Въззивните жалби на синдика и третото лице са подадени в срок от надлежни страни при наличие на правен интерес и са допустими.

Въззивната жалба на „Неди стил” ООД /в несъстоятелност/ предявена от управителя С.С. е недопустима. Страната е ответник спрямо когото искът е отхвърлен. При този резултат липсва правен интерес от обжалване на решението. Производството по недопустимата жалба следва да се прекрати.

В писмен отговор въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка” АД оспорва основателността на въззивните жалби.

Съдът в изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение: Искът е с правно основание чл. 649 ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 135 ЗЗД и е предявен в преклузивния едногодишен срок по чл. 649 ал. 1 от ТЗ от синдика, който е активно легитимирана страна.

Ищецът твърди, че са налице предпоставките за предявяване на специалния Павлов иск – наличие на увреждане на кредиторите поради накърняване на тяхното общо обезпечение, каквото се явява масата на несъстоятелността от учредяването на ипотека за чужди задължения, която е безвъзмездна .

Видно от приетите по делото доказателства договорната ипотека учредена от „Неди стил” ООД в полза на „МКБ Юнионбанк” АД е сключена с нот. акт № 188 т. II рег. № 2535 д.№ 136/04.06.2009 г. на нотариус К. Г. рег. № 317 район на действие Търговищки районен съд, за обезпечаване задължението на свързаното лице „Евими” ЕООД по сключен със същата банка договор за кредит № 030-44/27.03.2008 г. в размер на сумата 1 900 000 евро. С решение от 28.06.2013 г. по т.д. 72/2013 г. на Търговищкия окръжен съд е открито производство по несъстоятелност и е обявена неплатежоспособността на „Неди стил” ООД  с начална дата 31.03.2013 г. Молбата по чл. 625 от ТЗ е подадена от М.А., който се легитимира като кредитор въз основа на решение от 23.05.2013 г. по вътрешно арб. Дело №9/2013 г. на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация, с което ответното дружество е осъдено да му плати 3 милиона лева, представляващи част от неустойка общо от 9 222 686,70 лв. по договор за изработка от 12.05.2008 г. сключен с „Денил дискрет”  ООД вземането по който е прехвърлено по договор за цесия от 31.10.2008 г. От назначените и приети в първоинстанционото производство по делото първоначална и допълнителна съдебно икономически експертизи се установява, че към датата на договора за банков кредит – 30.09.2008 г. и към датата на сключване на договора за ипотека – 4.06.2009 г не са осчетоводени задължения на дружеството по договора от 12.05.2008 г, нито към „Денил дискрет” ООД нито към цесионера А.. Към 4.06.2009 г. балансовата стойност на активите е била 3 990 369,10 лв. краткосрочните задължения в размер на 383 576,53 лв., а вземанията 1 713 937,31 лв. , а касовата наличност е била 177 312,73 лв. и 4 173,66 евро. Съгласно СТЕ справедливата пазарна стойност на ипотекирания имот е 2 090 000 лв.  

При така установеното от фактическа страна съдът приема следните правни изводи: Договорът за ипотека за чуждо задължение е правна сделка с изрична законова регламентация - чл. 149 ал. 2 ЗЗД. Нейната противоправност произтича от връзката и с неплатежоспособността на ипотекарния длъжник. Обременяването на имота на длъжника с ипотека за чуждо задължение, безспорно създава условия да се намали масата на несъстоятелността и е по характера си увреждаща кредиторите на несъстоятелността сделка, затова е уредена като самостоятелна хипотеза на отменителен иск в чл. 647 ал. 1 т. 4 от ТЗ. В този иск като елемент от фактическия състав е включено условието договорът за ипотека да е сключен в едногодишен срок, но не по - рано от датата на неплатежоспособността или свръхзадължеността. Няма законова пречка за сделки извън този срок да бъде предявен субсидиарния специален Павлов иск по чл. 649 ал. 1 от ТЗ  вр. с чл. 135 от ТЗ. Но договорната ипотека е двустранна правна сделка, поради което при преценка на правото на кредиторите на несъстоятелността да искат отмяна на увреждащите ги договори на длъжника следва да взема предвид и интересите на третите лица в случая банката –кредитор в чиято полза е сключен договора за ипотека. Съгл. чл. 135 ал. 3 ЗЗД, когато действието / в случая сключването на договора за ипотека /е възникнало преди възникване на вземането / т.е. неплатежоспособността на длъжника / то е недействително, само ако е било предназначено от длъжника и лицето с което той е договарял да увреди кредитора. В специалния иск чл. 649 ал. 4 от ТЗ е разширена презумпцията за знание по чл. 135 ал. 2 от ЗЗД и е прехвърлена тежестта на доказване /прилага се за всички свързани лица/, но друго изменение в приложение на материалното право няма. Затова разпоредбата на чл. 135 ал. 3 от ЗЗД е приложима правна норма в производство по чл. 649 ал. 1 ТЗ и следва да се докаже, че сключването на договора за ипотека е било извършено и от двете страни по нея, съответно ответници по иска, с единствена цел да увредят кредиторите на несъстоятелността. Но след като към 4.06.2009 г. /сключването на договора за ипотека/, ипотекарният длъжник „Неди стил” ООД е бил в добро финансово състояние, обслужвал е паричните си задължения и е имал достатъчно имущество с което да покрие задълженията си и показатели по счетоводния баланс към момента на сключване на договора за ипотека 4.06.2009 г са били по- високи от референтните стойности до края на м. март 2013 г., се опровергава твърдението, че третото лице –  контрахент на длъжника по договора за ипотека е договарял единствено с цел да увреди кредиторите на длъжника. Към този момент дългът към „Денил Дискрет” който е станал причина за неплатежоспособността на длъжника не е бил счетоводно отразен. От друга страна банката не би имала никакъв интерес да сключи договор за обезпечение на кредит с ипотекарен длъжник, който е неплатежоспособен или свръхзадълженен.

При иск по чл. 649 ал. 1 от ТЗ  вр. с чл. 135 от ЗЗД активната легитимация на синдика произтича от закона, намерението за увреждане от страна на несъстоятелния длъжник се предполага, но в хипотезата, когато вземането на кредиторите на несъстоятелността е възникнало след действието, чието обявяване за недействително се иска, на осн. чл. 135 ал. 3 ЗЗД следва да се докаже намерението за увреждане от страна на  съконтрахента по сделката - банката кредитор. След като от събраните по делото доказателства не се установява намерението от страна на банката – кредитор за увреждане чрез сключената пред 2009 г. договорна ипотека, предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан. Поради еднаквия краен резултат първоинстанционото решение следва да се потвърди.

Съдебни разноски на жалбоподателите с оглед изхода на спора не се присъждат Предвид направеното искане и представен списък по чл. 80 ГПК,  на осн. чл. 78 ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК на „Първа инвестиционна банка” АД следва да се присъди адвокатско възнаграждение за юрисконсултска защита в размер на сумата 17 300 лв., преценена с оглед сложността на делото и предвид направеното възражение за прекомерност.

На осн. чл. 78 ал. 6 ГПК вр. с 649 ал. 6 от ТЗ дължимата на въззивна инстанция държавна такса 17 563 лв. следва да се събере от масата на несъстоятелността на „Неди стил” ООД. 

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/09.06.2014 г. по т.д. 221/2013 г. на ТОС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от синдика срешу „Неди стил” ООД / в несъстоятелност/ и „Първа инвестиционна банка” АД, като правоприемник на „МКБ Юнионбанк” АД, иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД вр. с чл. 649 ал. 1 от ТЗ, за обявяване на недействителността спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на договорна ипотека сключена с нот. акт № 188 т. II рег. № 2535 д.№ 136/04.06.2009 г. на нотариус К. Г. рег. № 317 район на действие Търговищки районен съд.

ОСЪЖДА „Неди стил” ООД /в несъстоятелност/ ЕИК 125540375 да плати на „Първа инвестиционна банка” АД гр. София ЕИК 831094393, сумата 17 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, която сума следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „Неди стил” ООД.

ОСЪЖДА „Неди стил” ООД /в несъстоятелност/ ЕИК 125540375 да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд сумата 17 563 лв. държавна такса, която да бъде събрана от масата на несъстоятелността на осн. чл. 649 ал. 6 от ТЗ.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивната жалба на „Неди стил” ООД /в несъстоятелност/ предявена от управителя С.С.. Решението в тази му част има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            ЧЛЕНОВЕ :