Р Е Ш Е Н И Е

 

№  13 /16.01..2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски Апелативен съд  -  Търговско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на 10.01.2017 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

      ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА 

                      ДАРИНА МАРКОВА

 

При участие на секретаря    Д.Ч. , като разгледа докладваното от съдия А. Братанова в.т.д.№ 600/2016 година по описа на АС - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от  ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД  - София против решение № 24/07.07.2016 год., постановено по гр.д.№ 281/2015 год. по описа на РОС в частта, в която страната е осъдена да заплати на Д.Я.Д. *** разликата от 30 000 лева до 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на  22.09.2014 ПТП, ведно със законната лихва / в този смисъл уточнение на страната от 28.11.2016 год./.

Решението в останалата част е влязло в законна сила и не е предмет на обжалване.

По делото е постъпил писмен отговор на насрещната страна, в който се оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

Предявената въззивна жалба е допустима и надлежно администрирана.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ.

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Оспорва се на първо място извода на първостепенния съд за липса на съпричиняване от пострадалото лице.

Със споразумение от  27.05.2015 год. по НОХД 239/15 год.   обвиняемият С Х Е е признат за виновен за това, че на 22.09.2014 год. като водач на  ТА „Мерцедес Атего” с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ на път II-49 при км.39+415 м. при движение от гр.Разград в посока ж.п.гара Разград  нарушил конкретни текстове на ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда  на повече от едно лице, в т.ч. и ищеца, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите.

Съобразно трайно установената съдебна практика, влязлата в сила присъда, решение респ. споразумение пред наказателен съд  не би следвало да се възприема като акт, с който се преклудира въпроса за съпричинителството, ако престъплението, за което подсъдимият е признат за извършител не обхваща във фактическия си състав и поведението на пострадалия. На това основание изследването на приноса на увредения за настъпването на вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е на общо основание допустимо / решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 36/28.02.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Установяването на  съпричинителството е в тежест на страната, която го твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и пълно доказване на неправомерното действие от пострадалия и причинната връзка между него и настъпилия вредоносен резултат.

По делото е установен следният механизъм за настъпване на ПТП:  На 22.09.2014 г., между 14:00-14:30 ч., по път II-49, в участъка между с.Стражец и ЖП-гара Разград, по посока от гр.Разград към  ЖП-гара, Разград се  движил т.а. „Мерцедес Атего", управляван от С Х Е. След с.Стражец автомобилът навлязъл в ляв завой с относително голям радиус на кривата. По същото време пред този товарен автомобил, плътно в дясната част на пътното платно се  намирал в спряно положение повреден малогабаритен колесен трактор с прикачено към него едноосно ремарке.  На седалката на трактора седял  неговия собственик. От дясната част на  трактора, към предната му част се  намирал ищецът, който  затварял капака на двигателя. Приближавайки към спрените превозни средства, вместо да се престрои към лявата част на еднопосочното пътно платно, широко 8,0 м, водачът Етемов управлявал процесния товарен автомобил в дясната пътна лента, на около 1,2 м от десния край на асфалтовата настилка на пътя. При това си движение той блъснал в задния ляв ъгъл ремаркето, прикачено към малогабаритния, колесен трактор. Вследствие на сблъсъка, тракторът се преобърнал върху дясната си страна в дясната крайпътна канавка. Ремаркето се преобърнало върху лявата си страна като едновременно с това се завъртяло на около 180° и се установило в спряно положение върху десния банкет, препречвайки цялата му широчина с предната си част.

Съобразно заключението на назначената СТЕ, основната причина за ПТП е сведена до неправилно изпълнение на маневрата „заобикаляне” на спряло МПС от водача Етемов, за която са били налице необходимите обективни условия - пътното платно е било широко - 8,0 м, спрелият трактор е заемал не повече от 1,5 м. Водачът Е е разполагал с 6,5 м. от широчината на пътя, за да заобиколи безпрепятствено процесния трактор с прикачено към него ремарке.

          При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че не е налице съпричиняване на вредосния резултат от пострадалото лице. С отговора на исковата молба ответникът е навел твърдения, че съпричиняването на ищеца се състои в неправилно пресичане на пътното платно, внезапно навлизане в пътното платно, пресичане по диагонал. Във въззивната жалба се поддържа, че вината на пострадалото лице се състои във факта, че същото не е възприело завиващия товарен автомобил и не се е отместило своевременно.

       Събраните по делото гласни доказателства безпротиворечиво сочат, че по време на възникване на ПТП, ищецът се  намирал отдясно на процесния колесен трактор, към предната му част върху десния банкет и е затварял капака на двигателя. Същият не е пресичал пътното платно и вниманието му е било ангажирано с капака на авариралия трактор. Водачът на товарният автомобил е имал предостатъчно място за безаварийно заобикаляне, вместо което допуснал сблъсък с авариралото превозно средство.  По делото не са събрани данни увреденият да е допринесъл за настъпване на ПТП чрез поведение, с което да е нарушил предписаните от закона правила и същото да е причинна връзка с настъпилия вредоносен резутат.  На посоченото основание, съпричиняване в производството не е установено.

По обема на претърпяните увреждания и техния паричен еквивалент: 

Ищецът Д.Я.Д. е бил на 47 год. към датата на инцидента.

Претърпял е тежка съчетана травма:  травма на главата-кръвонасядане над лявата вежда, кръвонасядания и охлузвания по лицевата повърхност на лявата половина на гръдния кош и корема кръвонасядане в  централна част на дясно бедро и такова в долна трета на ляво бедро; разкъсване на тънкото черво и дифузен перитонит; плеврален излив в гръдната кухина; фрактурата на поясния прешлен;  трайно затруднение на левия горен крайник поради многофрагментарно раздробено счупване на лакътна кост на лява предмишница; травма на екстензорни мускули и сухожилия на III,IV и V пръст на лявата ръка.

Непосредствено след инцидента е бил хоспитализиран за интензивно лечение в тежко общо състояние, а впоследствие е опериран по повод коремната травма. През м.октомври 2014 год. е насочен за лечение в отделението по ортопедия и травматология за оперативни интервенции по повод фрактурите. Налице са медицински данни и за  хоспитализиране и оперативна интервенция във връзка с счупването на горен крайник и през октомври 2015 год.

         Съобразно показанията на св. К.Д. /съпруга/  ищецът бил в невъзможност да се самообслужва за дълъг период след инцидента. Около три месеца изпитвал силни болки след операциите, не можел да се обслужва сам, бил подпомаган дори за обръщане в леглото. От инцидента „няма бял ден в живота му“, само „непрекъснати болки„ и денем, и нощем. Високият интензитет на прерпяните болки и страдания се потвърждават и от заключението на СМЕ.

            Понастоящем ищецът е със силно затруднени активни и пасивни движения по всички оси на ставата и с непълноценна хватателна функция. Съгласно представеното решение на ТЕЛК на ищеца е определена трайна нетрудоспособност 62% за срок от две години, с водеща диагноза: „последици от травма на горен крайник”.

Съобразно заключението на СМЕ пълното възстановяване е невъзможно

          През пролетта на 2015 год. ищецът претърпял и операция на ингвинална херния. Според вещите лица по допуснатата КСМЕ, едни от основните предразполагащи фактори, предшестващи слабинната херния са: отпадане на естествени защитни механизми и минала хирургична операция. Експертизата счита, че е възможно левостранната ингвинална херния, оперирана през март 2015 г, да има причинно- следствена връзка с преживяното ПТП на 22.09.2014 г. Установените при прегледа на 15.05.2016г. двустранни постоперативни хернии на предна коремна стена са усложнение на коремната операция от септември 2014г. – извод, заявен и при устните обяснения на вещите лица в о.с.з.

Целият период на лечение и възстановяване е съпроводен и с изразен депресивен епизод. На ищеца е поставена диагноза «умерено тежък депресивен синдром» още при специализиран преглед на 09.12.2014 год.  при отчетена анамнеза, включваща нарушения в съня, подтиснатост, напрежение, безинициативност, беперспективност. Отчетените данни съответстват на показанията на св.К. Д., според които психическото състояние на ищеца се влошило. От жизнерадостен и деен оптимист, се превърнал в човек, който не вярва в оздравявавено си и е в тежест на семейството, включващо и двама студенти. Назначената по делото СПЕ отчита, че в момента на прегледа, ищецът не е в състояние на психично разстройство, но предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства наличието на депресивен синдром за дълъг период от време следва да бъде отчетено от съда.

Поначало, причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.  Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е фактологически обоснован за всеки конкретен казус, поради което не може да бъде определян с противоречива съдебна практика. Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение. 

Ищецът е претърпял тежка съчетана травма, съпроводена с продължителен възстановителен период, интензивни болки и психически дисконфорт. Като резултат от травмите е с призната степен на инвалидност. Хватателната способност на ръката му е сериозно засегната. Наспътили и са усложнения, произтичащи от коремната травма. Няма перспектива за пълното му възстановяване. Горните фактори обосновават извода, че определеното от РОС обезщетение в размер на 60 000 лева е справедливо и съответства на претърпяните болки и страдания. В производството не са установени предпоставки за неговото намаляване.

         Първостепенният съд не е обосновал извод за наличие на усложнение, изразяващо се в „пресбиотия“. Соченото офталмологично заболяване е резултат от възрастово обусловени физиологични изменения и не е в причинно-следствена връзка с ПТП. Определеното от РОС, респ. от АС – Варна обезщетение не включва обезвреда за очно заболяване на ищеца. 

         С оглед на изложеното, решението на РОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в производството съдебни и деловодни разноски в размер на 1500 лева съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Минималното възнаграждение за процесуална  защита с оглед материалния интерес по делото възлиза на 1430 лева – чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. Предмет на въззивна проверка са множество възражения на застрахователя за съпричиняване, липса на причинно следствена връзка между ПТП и уврежданията; прекомерност на присъденото обезщетение. С оглед на изложеното, съдът приема, че договореният и заплатен адвокатски хонорар няма прекомерен характер.

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 24/07.07.2016 год., постановено по гр.д.№ 281/2015 год. по описа на РОС в частта, в която ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД е осъдена да заплати на Д.Я.Д. *** разликата от 30 000 лева до 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на  22.09.2014 ПТП, ведно със законната лихва.

         ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД – София, ЕИК 121255177 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Я.Д., ЕГН ********** *** сумата от 1500 лева – разноски за въззивното производство.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: