Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№  378/23.12. 2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Апелативен съд   -  Варна                    търговско   отделение

     на    двадесет и шести ноември                      2014 година

     в публично заседание в следния състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян                                                               ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                              А.Братанова       

    при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №   601  по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано  е по подадена въззивна жалба от „В” ЕАД, ЕИК 831742865, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Сердика, ул.”Клокотница” № 24-32, бл.70, вх.В, ет.1, ап.35, представлявано от К С Х против решение № 54/11.12.2013г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 45/2013г. в частта, с която е отхвърлен предявения от дружеството иск срещу „Х” ООД, гр.Севлиево за заплащане на сума, дължима в изпълнение на поето по договор от 29.11.2012г.  парично задължение за разликата над 78 690,33лв до претендираните 86 923,73лв, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от дружеството иск против „Н - ХХ” ООД, с.Л за заплащане на сумата от 86 923,73лв в условията на солидарна отговорност с „Х” ООД, както и в частта за присъдените разноски за първата инстанция, изчислени съобразно уважената част на иска.

        Въззиваемото дружество  „Н - ХХ” ООД, с.Л, Разградска област счита жалбата за неоснователа и моли съда да потвърди решението в обжалваните му части  като правилно и законосъобразно.

        Постъпила е и въззивна жалба от „Х” ООД, ЕИК 107516272, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ж.к. „Район ПЖК „Чакала”, общ.Севлиево, обл.Габрово  против същото решение, но в неговата осъдителна част. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което да отхвърли уважената част от иска като неоснователен. Счита, че към момента на завеждане на исковата молба, а и към момента на депозиране на въззивната жалба дружеството не е изпаднало в забава по отношение на дължимите от него плащания в полза на ищеца, тъй като в договора от 29.11.2012г.не са посочени точни суми, а още по-малко дати, на които да бъдат превеждани погашенията. При това положение въззивникът счита, че е налице липса на неизпълнение на договорните задължения от негова страна. Претендира и разноски за настоящата инстанция.

        Въззиваемите дружества пледират за неоснователност на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение.     

      Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

        Предявеният иск е с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл. 327 ТЗ и чл.102 ЗЗД : Ищецът „В” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Клокотница” № 24-32, ЕИК 831742865 претендира от ответниците „Н - ХХ” ООД, с.Л и „Х” ООД, гр.Севлиево  солидарно заплащане на сумата от 86 923,73лв, представляваща незаплатена част от стойността на продаден фураж за угояване на пилета – бройлери, съгласно сключен между страните Договор от 29.11.2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и разноски.

     Безспорно установено от фактическа страна е, че страните по спора се намират в търговски отношения, по силата на които ищецът „В” ЕАД, чрез клона си в с.Борисово произвежда и продава фураж,  „Н - ХХ” ООД, с.Л  отглежда и продава пилета-бройлери, а вторият ответник  „Х” ООД, гр.Севлиево изкупува пилета-бройлери и след обработката им в кланицата си ги продава. На 29.11.2012г. между трите дружества е подписан процесния договор, по силата на който „Н - ХХ” ООД признава, че е получил от ищеца фураж за угояване на пилета-бройлери на стойност 109 923,73лв, която сума се задължава да му заплати.  За целта дружеството поема ангажимента да предостави на „Х” ООД угоени пилета-бройлери за обработка в птицекланицата му срещу което вторият ответник ще му заплати съответно възнаграждение след удръжка на сумата за извършеното клане. В чл.3 на договора „Х” ООД се е задължил да изплати на първия ответник дължимата му сума, като погаси задължението му към ищеца и му преведе остатъка.

    Основният спорен въпрос се свежда до правната природа на постигнатото между страните съглашение от 29.11.2012г. – встъпване в дълг по смисъла на чл.101 ЗЗД или заместване в дълг по смисъла на чл.102 ЗЗД, от разрешаването на който въпрос ще следва и ангажирането на отговорността на първия ответник „Н - ХХ” ООД в условията на солидарност с „Х” ООД. В тази връзка съдът съобрази :

     Спорът относно точния смисъл на постигнатите между страните договорни клаузи се разрешава при тълкуване действителната тяхна обща воля, като при това тълкуване отделните уговорки се преценяват във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността /гр. д. № 856/2009 г. на ІV г.о. по чл.290 ГПК/.

     В процесния случай тълкуването волята на страните следва да бъде сведено до отграничаване  на две близки правни фигури – встъпване в дълг и заместване в дълг. Встъпването в дълг, съгласно чл.101 ЗЗД,  е договор, по силата на който трето лице се съгласява да поеме едно задължение  като солидарен длъжник, при което кредиторът запазва правата си срещу стария длъжник и става кредитор на още едно лице, което отговаря солидарно със стария длъжник. Заместването в дълг е договор, по силата на който  едно задължение се поема от трето лице, като старият длъжник се освобождава – чл.102 ЗЗД, липсва солидарна отговорност между стария и новия длъжник. Съгласно чл.102 ал.1 изр.1 ЗЗД необходимо е изрично волеизявление на кредитора, за да породи съглашението действие.

     Съгласно договора от 29.11.2012г. „Н - ХХ”  ООД признава, че дължи на ищеца сумата от 109 923,73лв с ДДС за доставен фураж за угояване на пилета. За погасяване на задължението си дружеството е поело ангажимента да престира на „Х” ООД пилета-бройлери, а „Х” ООД да изплати дължимата от „Н - ХХ” ООД сума на „В” ЕАД – клон Борисово за доставения фураж. Налице е изрично волеизявление на третото лице да изпълни задължението на длъжника „Н - ХХ” ООД към кредитора му, без каквато и да е индиция за поемане на солидарна отговорност ведно със стария длъжник. Налице е и изрично съгласие на кредитора за заместването в дълг на стария длъжник, изразено чрез подписване на споразумението. При това положение и настоящият състав намира, че не е налице солидарна отговорност между двамата ответници и исковата претенция срещу „Н - ХХ” ООД следва да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна.

     От заключението на СИЕ, прието пред първата инстанция се установява, че към датата на сключване на процесния договор от 29.11.2012г. задължението на „Н - ХХ” ООД за доставения му фураж е в  размер на 109 923,73лв, към момента на депозиране на исковата молба – 13.05.2013г. – 86 690,33лв, а към датата на изготвяне на заключението – 78 690,33лв.

    Задължението на „Х” ООД към първия ответник към 29.11.2012г.  е в размер на 21 528,65лв, към 13.05.2013г. – в размер на 152 163,11лв. Ищецът признава, че посоченото в договора задължение на „Н - ХХ” ООД към него в размер на 109 923,73лв е погасено от „Х” ООД в  размер  на 23 000лв, в резултат на което се формира исковата сума от 86 923,73лв., като към датата на извършване на експертизата това задължение е намалено с още 8 000лв. Стойността на доставените от „Н - ХХ” ООД на „Х” ООД бройлери към датата на подписване на тристранния договор е 21 528,65лв, а към датата на исковата молба – 152 163,11лв. С доставката на бройлери, направена по силата на тристранното споразумение, „Н -1 0 „ ООД е изпълнил задълженията си по него спрямо ищеца. Непогасено към „В” ЕАД е останало задължение на „Х” ООД в размер на 78 690,33лв.

    Твърдението на въззивника „Х” ООД за ненастъпила изискуемост на сумите по исковата претенция предвид липсата на падеж в тристранното споразумение от 29.11.2012г. е неоснователно : Съгласно чл.327 ал.1 ТЗ  купувачът дължи плащане на цената при предаване на стоката, ако не е уговорено друго. Видно от представените по делото фактури доставката на пилета е извършена на 28.11.2012г. и на 16.01.2013г., т.е. към момента на завеждане на исковата молба - 13.05.2013г. вземането за тези доставки е било изискуемо.

     Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено. На осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт, като ги прави част от настоящото решение.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се дължат с.д. разноски, както следва : 1800лв адв.хонорар на „Н - ХХ” ООД за защита срещу жалбата на „В” ЕАД и 1 800лв  - на „В” ЕАД за защита срещу жалбата на „Х” ООД.

     Водим от горното, съдът

 

Р     Е       Ш      И       :

 

     ПОТВЪРЖДАВА решение № 54/11.12.2013г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 45/2013г. в обжалваните му части.

     ОСЪЖДА  „В” ЕАД, ЕИК 831742865, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Сердика, ул.”Клокотница” № 24-32, бл.70, вх.В, ет.1, ап.35, представлявано от К С Х да заплати на „Н - ХХ” ООД, ЕИК 201214105, със седалище и адрес на управление с.Л, ул.”Вапцаров” № 26, общ.Разград съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на  1 800лв.

     ОСЪЖДА  „Х” ООД, ЕИК 107516272, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ж.к. „Район ПЖК „Чакала”, общ.Севлиево, обл.Габрово  да заплати на „В” ЕАД, ЕИК 831742865, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Сердика, ул.”Клокотница” № 24-32, бл.70, вх.В, ет.1, ап.35, представлявано от К С Х съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1 800лв.

     Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.