Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  20/14.01.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                                 търговско   отделение

на       трети декември                                                Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Недева                                                              ЧЛЕНОВЕ:  Р.Славов

                                                                                          П.Хорозова

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №    602  по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

            Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

            Образувано е по подадена въззивна жалба от Т.З. Н с ЕГН ********* *** против решение № 359/17.04.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1573/2012г., с което е признато за установено, че дължи на „Б ДСК” ЕАД, гр.София, ул.”М” № 19, представлявано от В М С и Д Н Н сумите : 178 950,34 евро – главница; 18 706,99 евро – договорна лихва за периода 05.01.2011г. – 14.03.2011г.; 13 198,10 евро – наказателна лихва за периода 05.01.2011г. – 14.03.2011г., всички дължими по договор за кредит № 17/10720704/16.09.2005г., допълнително споразумение от 05.06.2009г., Анекс № 1/10.09.2009г., допълнително споразумение от 29.12.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението – 14.03.2011г. и акцесорно вземане за разноски в размер на 12 821,91лв, по издадена заповед по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 4000/2011г. на ВРС, ХІІ с-в, на осн.чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и с което същата е осъдена да заплати 17 297,94лв разноски за първата инстанция. По съображения за неправилност на обжалваното решение и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, моли съда да го отмени с произтичащите от това правни последици.

        Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

     Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

       Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК.

       „Б ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, район «Оборище» , ул.»М» № 19, представлявано от В М С и Д Н Н моли съда да постанови решение, с което  да бъде прието за установено, че ответницата Т.З. Н с ЕГН ********** от гр.Варна , в качеството й на кредитополучател по Договор за покупка на недвижими имот в строеж № 17/10720704 от 16.09.2005г.,  дължи сумите: - 178 950.34 евро – главница,   18 706.99 евро – договорна лихва, за периода 05.01.2011 г. - 14.03.2011г.г., 13 198.10 евро – наказателна лихва, за периода 05.01.2011 г. - 14.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК  - 14.03.2011г. до окончателното изплащане на задължението, по издадена заповед по чл. 417 ГПК № 2600/16.03.2011г. по ч.гр.д. № 4000/2011 г. по описа на ВРС, ХІІ с., ведно с акцесорно вземане за разноски в заповедното производство в размер на 12 821.02 лв.

      Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че по силата на сключения между страните  Договор за покупка на недвижими имот в строеж № 17/10720704 от 16.09.2005г.,  на ответницата, в качеството й на кредитиполучател, е  предоставен кредит за покупка на недвижим имот в размер на 180 000.00 евро., със срок на издължаване 300 месеца  при гратисен период от 12 м., с  уговорена  фиксирана лихва за първата една календарна година и последващо заплащане на преференциална лихва съгл. Приложение № 1. Към договора са подписани  няколко допълнителни споразумения, с последното от които – от 29.12.2009г., е договорен нов 9 месечен гратисен период за издължаване на остатъка от главницата в размер на 178 924.07 евро,  4 607.15 евро - дължима редовна лихва и 498.57 евро -  дължима наказателна лихва, през който  ответницата следвало да заплаща част от месечната лихва по погасителен план, в размер на 686.89 евро, като останалата част от неплатената през гратисния период лихва се капитализира към дълга след изтичането му.

     Безспорно е още, че от изцяло усвоения на 16.09.2005г. кредит, през процесния период ответницата е погасила главница по кредита в размер на 6 616,04 евро, като към датата на подаванена заявлението по чл.417 ГПК - 14.03.2011г. неизплатената част от главницата е в размер на 178 950,34 евро, договорената лихва – 18 706,99 евро и наказателната лихва – 13 269 евро.

        Съгласно допълнителното споразумение от 29.12.2009г. ответницата поела задължение в продължене на 9 месеца да заплаща  част от дължимата лихва в размер на 686,89 евро с падеж – 16 число на всеки месец, по приложен погасителен  план. Следователно – на 16.01.2010г. ответницата следвало да погаси  първата предоговорена дължима вноска от 686,89 евро. Видно от заключението на СсчЕ, прието пред първата инстанция – л.6, през м.януари погашение на дълга не е предприето. На 22.02.2010г. постъпва сумата от 408,76 евро – л.5 на СсчЕ, с която сума Бта погасява част от дължимата за м.януари погасителна вноска. Окончателното погасяване на вноската за м.януари става на 13.04.2010г., с 87 дни закъснение/ + още 278,13 евро/.  От постъпилата на 13.04.2010г. сума от 750 евро остават 471,87 евро, с които е погасена   част от падежната вноска от 16.02.2010 г.  Окончателното погасяване на вноската от 16.02.2010г. става на 14.06.2010г., със 118 дни просрочие.

       Съгласно р.4, чл.19.3 от Договора от 16.09.2005г., както и съобразно приетите от ответницата и подписани от нея общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити  - т.20.2 при забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Уговорената между страните предсрочна изискуемост е автоматична, настъпва със самия факт на просрочие и не изисква нарочно волеизявление на Бта.  С оглед на установените по делото плащания от ответницата и извършените от Бта погашения съдът намира, че погасената със 118 дни вноска за месец февруари 2010г. е  основание за активиране на клаузата за  автоматична предстрочна изискуемост на целия остатък от кредита. Направените в последствие вноски не се отразяват на трансформирането на кредита в предсрочно изискуем.

       Неоснователно е възражението на ответницата, че след настъпване на предсрочна изискуемост на кредита не се дължи договорна и наказателна лихва. При добросъвестно изпълнение на задълженията по договора тя би дължала като част от всяка падежна вноска съответната част и от договорената лихва като цена за предоставената заемна сума. Няма основание при просрочие задължението за заплащането й да отпадне. Това би означавало длъжникът да черпи права от неправомерното си поведение, което е недопустимо. Същото се отнася и до уговорената за закъснение наказателна лихва.

       Пред вид изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, съдът на осн.чл.272 ГПК препраща изцяло към мотивите на обжалваното решение, като ги прави част от решението си.

      Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда такива.     

      Водим от горното, съдът

 

Р         Е       Ш      И       :

 

       ПОТВЪРЖДАВА решение № 359/17.04.2013г- на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №_ 1573/2012г.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   ЧЛЕНОВЕ :