О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                           №_729___________

гр. Варна, …27…….11.2018г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                     МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.дело №602 по описа за 2018г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от В.Г.В., Д.Г.В. и Н.С.К., чрез адв.Д., срещу определение №506/03.10.2018г. по т.д.№236/2018г. на ОС – Добрич, с което оставено без уважение искането на жалбоподателите за освобождаването им от заплащане на дължимата държавна такса и разноски за производството.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при постановяването му съдът не е взел предвид реално получаваните от всеки един от молителите доходи, както и невъзможността им да се издържат от тях. Твърди се, че от представените пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че молителите притежават идеални части от недвижимите имоти, описани в подадените декларации, които са придобити в наследство, но от тях не могат да реализират допълнителни доходи. Получаваните доходи не са достатъчни за да покрият дължимата за производството държавна такса и разноски от всеки един от тях, поради което са налице предвидените в закона предпоставки за освобождаването им от заплащане на същите.

По същество молят съда да отмени обжалваното определение и да уважи искането за освобождаването им от заплащане на дължимите държавни такси разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите по т.дело №236/2018г. на ОС-Добрич, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС – Добрич е образувано по предявени искове от В.Г.В., Д.Г.В. и Н.С.К., чрез адв.Д. *** с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на сумите от по 150 000лв. за всеки един от тях.

В исковата молба е направено искане за освобождаване на ищците от заплащане на дължимите за производството държавни такси и разноски, на основание чл.83, ал.2 от ГПК. Към същата са представени следните доказателства: 1/ от ищеца В.В. – декларация за материално и гражданско състояние; справка за актуалното състояние на трудовите му договори; извлечение от Търговския регистър по партидата на дружествата, в които същият е и е бил управител;  2/ от ищцата Д.В.: декларация за материално и гражданско състояние; допълнително споразумение към трудов договор от 02.01.2018г.; справка за актуалното състояние на трудовите и договори; 3/ от ищцата Н.К. - декларация за материално и гражданско състояние; удостоверение от НОИ за получаваната от лицето пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С определение №506/03.10.2018г. съдът се е произнесъл по направеното искане и е оставил същото без уважение, като е приел, че имотното състояние на ищците позволява поемането на разходите по заплащане на дължимите такси и разноски по делото.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

За да бъде уважена молбата по чл.83, ал.2 от ГПК е необходимо по делото да бъде установено, че молителите нямат достатъчно средства за заплащане на дължимата за производството държавна такса и разноски.

За да направи извод за наличие на достатъчно средства, след установяване доходите на молителите и притежаваното имущество, съдът следва да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса, и въз основа на това да прецени дали всяка една от страните разполага с достатъчно средства за заплащането й. Изводът следва да почива на конкретно установени обстоятелства, а не на предположения.

В настоящия случай, от приложенията по делото се установява, че всеки един от молителите, поотделно, не разполага с доходи, с които да заплати дължимата за производството държавна такса в размер на 6000лв. /по всеки от предявените искове/, тъй като същата надхвърля значително получаваните от тях месечни доходи, както следва: 829лв. брутно месечно възнаграждение за Д.В., която има задължение за издръжка на непълнолетното си дете и 207,60лв. месечен размер на получаваната от Н.К. пенсия. Ищецът В.В. няма доходи, дружеството, на което е управител не извършва търговска дейност, а получаваната от Н.К. рента в размер на 400лв. годишно не е достатъчна за покриване на дължимата от ищцата такса и разноски.

Предвид изложеното, и доколкото по делото е установено, че молителите нямат друго имущество /притежават в съсобственост останалите им в наследство къща в гр.Добрич и в с.Дъбови/, от което биха могли да се издържат и да си набавят доход, същите се намират в невъзможност за заплащането на държавната такса и разноски за производството, представляващи непосилен разход, съизмерим с  получаваните от тях доходи.  

Предвид изложеното съдът счита, че са налице условията на чл.83, ал.2 от ГПК, а именно липса на достатъчно средства у молителите за заплащане на дължимите за производството държавни такси и разноски, поради което молбата за освобождаването им от задължението следва да бъде уважена.

С оглед несъвпадане правните изводи на двете инстанции, съдът счита, че обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искането да бъде уважено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определение №506/03.10.2018г. по т.д.№236/2018г. на ОС-Добрич, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА В.Г.В., ЕГН ********** *** от заплащане на дължимите за производството по т.д.№236/2018г. на ОС - Добрич държавна такса /6000лв./ и разноски, на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

ОСВОБОЖДАВА Д.Г.В., ЕГН ********** *** от заплащане на дължимите за производството по т.д.№236/2018г. на ОС - Добрич държавна такса /6000лв./ и разноски, на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

ОСВОБОЖДАВА Н.С.К., ЕГН ********** *** от заплащане на дължимите за производството по т.д.№236/2018г. на ОС - Добрич държавна такса /6000лв./ и разноски, на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

            ОПРЕДЕЛEНИЕТО не подлежи на обжалване.        

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: