Р Е Ш Е Н И Е   № 123

 

02.06.2017г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 603 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 22790/17.08.2016 г. на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД със седалище гр. София, ЕИК 831919536, подадена чрез адв. Ц.А. от ВАК, и въззивна жалба вх. № 23008/19.08.2016г. на В.З.Д. и М.Н.Д., представлявани от адв. С.Н., против решение № 635/22.07.2016г., постановено по т. д. № 1539/2016г. по описа на Варненски окръжен съд.

Въззивна жалба вх. № 23008/19.08.2016г., подадена от ответниците в първоинстанционното производство, е насочена срещу решението, в частта, с която предявените искове от „ Уникредит Булбанк " АД, с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване съществуването на парични задължения, за които е издадена Заповед № 3700/22.06.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 7204/2015г. по описа на ВРС, ХХ състав, са уважени за сумата от 23713.72 евро - дължима главница по договор за ипотечен кредит № 6205/12.12.2006г., сумата от 260.73 евро - лихва за периода от 20.10.2012г. до 18.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.06.2015г., до окончателното изплащане на задължението. Поддържайки доводи за недопустимост на решението, въззивниците молят за неговото обезсилване и прекратяване на производството, а в евентуалност, за неговата частична отмяна в обжалваната от тях част като неправилно и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Съображенията за недопустимост на решението са, че заповедното производството е предвидено само за безспорни вземания, а при наличие на спор, както е в случая, допустимият път на защита е исковото производство. По правилността на решението са релевирани конкретни оплаквания за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за наличие на предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, с позоваване на непълнота на заявлението относно конкретния вид неизпълнение, което е ползвано от кредитора като основание за обявената на длъжниците предсрочна изискуемост, както и на неправилно изпълнение на възложените задачи от вещото лице, изготвило приетата от ВОС съдебно – счетоводна експертиза.

С въззивна жалба вх. № 22790/17.08.2016 г. банката атакува решението на ВОС в отхвърлителната част за разликата над уважените до пълните претендирани размери от 57518.32 евро - главница и 819.83 евродължима лихва за периода от 20.10.2012г. до 18.06.2015г., като се иска неговата отмяна и уважаването на исковете в пълен размер. На първо място се сочи, че неправилността на решението произтича от нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК поради постановяването му от съдия, който е взел участие в състава, разгледал жалбата на длъжниците по чл. 419, ал. 1 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение. Развити са и съображения за неправилност на направения от ВОС извод по отношение непротивопоставимостта на възприетата от банката през 2008г. нова формула за изчисление на дължимата лихва по кредита, при който базовият лихвен процент вече се формира от три компонента /към пазарния лихвен индекс се добавя премия, определена по размер от Управителния съвет на банката/. Твърди се, че размерът на премията се определя в зависимост от външни фактори - промени на нормативната база и/или на условията на финансовите пазари, и/ или поради възникване на други обстоятелства, водещи до съществено повишаване на разходите на банката по привлечения ресурс, и/ или до допълнителни разходи по предоставените кредити. Сочи се, че основание за коригирането на лихвените проценти по тази формула са нови Общи условия, обявени на клиентите в официален сайт, по реда на уведомяване, предвиден в § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗПУПС. Излага се, че длъжниците, като ползватели на платежни услуги, са дали изрично съгласие в договора за едностранна промяна на годишния лихвен процент при условията на банката, като същевременно не са заявили, че не приемат новите Общите условия, обявени в официалния сайт, и поради това са обвързани от тях.

Процесуалният представител на „ Уникредит Булбанк" АД представя отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу съответни части на подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. В проведеното открито съдебно заседание жалбите и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, чл. 86 ЗЗД и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предявени от „ Уникредит Булбанк" АД - гр. София срещу В.З.Д. и М.Н.Д., за установяване съществуването на солидарни парични задължения на оспорващи кредитополучател и съдлъжник, към банката, по договор за ипотечен кредит № 6205/12.12.2006г., за които вземания е издадена Заповед № 3700/22.06.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК по ч. гр. д. № 7204/2015 г. по описа на ВРС, ХХ състав.

Обжалваното решение № 635/22.07.2016г., с което исковете са частично уважени и съответно отхвърлени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения срок, считано от уведомяването на ищеца за подадените от длъжниците възражения по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Налице са процесуалните предпоставки, в това число и особените такива, и липсват процесуални пречки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК. В тази връзка, неоснователни са оплакванията на въззивниците – ответници за недопустимост на съдебния акт на ВОС, по съображения, че условие за допустимостта на заповедното производство и оттам, и на допустимостта на исковото производство по чл. 422 ГПК, е заявените вземания, за които е издадена заповед за изпълнение, да са безспорни между страните. Целта на заповедното производство е действително да се постигне по – бързо снабдяване на кредитора с изпълнително основание срещу длъжника, ако вземането е безспорно, но ефектът на безспорност на заявените вземания се постига при неподаване на възражение от длъжника по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.

Постановяването на решението от съдия, който е участвал в съдебния състав, разгледал жалбата на длъжниците по чл. 419, ал. 1 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, не съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК. Актовете са постановени в две отделни производства, всяко от което със самостоятелен специфичен предмет. Заповедният съд проверява предпоставките по чл. 410 и чл. 411 ГПК, респ. чл. 417 ГПК, а предметът на произнасяне на исковия съд в производство по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането. Ето защо не може да се приеме, че става дума за участие на съдията при решаване на дело в друга инстанция по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК. Отделно от това, евентуално нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК би съставлявало съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на закона, което не е въпрос по допустимостта на първоинстанционното решение, и не е самостоятелно основание за отмяна на решението от въззивния съд.

От съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства безспорно се установяват следните факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове:

Между „Ейч Ви Би Банк Биохим” АД – гр. София, чиито правоприемник е ищецът „ Уникредит Булбанк" АД - гр. София, В.З.Д. като кредитополучател, и М.Н.Д., като солидарен длъжник, е сключен договор за ипотечен кредит № 6205/12.12.2006 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит за текущи нужди в размер на 90 000 евро с краен срок за погасяване – 20.12.2018 г. Договорът съдържа уговорки и относно начина на усвояване и погасяване на кредита, размери на редовни и наказателни лихви, такси и др. В чл. 9, ал. 1 от договора, кредитополучателя и солидарния длъжник са се задължили да заплащат лихва, определена на база променлив в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процента, образуван от базовия лихвен процент (БЛП) на банката, намален с отстъпка в размер на 2.184 процентни пункта. Съгласно чл. 3.09, ал. 6 и ал. 7 от приложимите към датата на сключване на договора Общи бизнес условия на „Ейч Ви Би Банк Биохим” АД – гр. София, в сила от 01.09.2006г., БЛП в евро се формира от сумата от тримесечния EURIBOR и надбавка от 5.10%. Базовият лихвен процент е част от размера на анюитетната погасителна вноска, който се актуализира веднъж годишно, през месец януари, чрез отразяване на действащия в момента промяната базов лихвен процент. Клиентът дължи погасителна вноска с променен размер, считано от падежа на първата вноска след актуализацията.

В чл. 9, Раздел VІІ от договора е уговорена автоматична предсрочна изискуемост при непогасяване в срок на три последователно дължими плащания по кредита, при неизпълнение на което и да е друго от задълженията на кредитополучателя и солидарния длъжник съгласно чл. 10, и в още три хипотези, отнасящи се до недостатъчност на предоставените обезпечения, неизпълнение на други договори със същата банка и получаване на запорно съобщение за стартиране на процедура по принудително изпълнение в полза на трето лице.

Както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба банката се позовава на автоматична предсрочна изискуемост на кредита, настъпила на 20.12.2012г., без да се твърди, че към този момент вече е изпратено уведомлението за упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, което да е достигнало до ответниците. Същевременно се сочи, че моментът, от който длъжниците се считат уведомени за настъпилата през 2012г. предсрочна изискуемост, е датата 15.12.2014г. – за солидарния длъжник, и датата 18.12.2014г. – за кредитополучателя. В допълнителната искова молба ищецът твърди, че са направените опити през 2013г. да бъдат уведомени длъжниците за настъпилата от 20.12.2012г. предсрочна изискуемост, като покани са изпращани и по месторабота, и на постоянните им адреси, на които живеят и в момента. Изрични твърдения обаче за положителни факти относно извършено реално или фингирано връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на някой от солидарно задължените лица преди м. 12.2014г. не са въведени своевременно в процеса.

Същевременно безспорно се установяват идентичните твърдения на ищеца в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковата молба, че двамата длъжници са уведомени за упражненото от банката право на обявяване на кредита за предсрочно изискуем с нотариални покани рег. № 9530, том 2, акт 186 от 12.11.2014 г. и рег. № 9532, том 2, акт 188 от 12.11.2014г., по описа на нотариус Р. К, с рег. № 513 на НК, връчени съответно на 18.12.2014 г. и на 15.12.2014 г.

За установяване на релевантните по спора факти, за които се изискват специални знания, по искане на страните и в двете инстанции са допуснати първоначална и допълнителни съдебно - счетоводна експертиза, с поставяне на конкретни задачи и различни варианти на изчисления на дължими суми по кредита, към вещото лице М.С.С., на която е възложено изпълнението на всички експертизи. Заключенията се преценяват в цялост като обективно извършени от експерт, чиято компетентност не е оспорена, но за да бъде кредитиран конкретен вариант на изчисление за наличие на задължения, техните размери и релевантния за процеса момент - към счетоводната дата на банката за настъпване на предсрочна изискуемост, към момента на подаване на заявлението и към на приключване на устните състезания в тази инстанция / тъй като длъжникът не е спрял плащанията по кредита и в периода на висящност на производството/, следва да бъдат разгледани съображенията и възраженията на страните по коректната методика за изчисление и направените възражения по валидността и приложимостта на договорни клаузи и общи условия, свързани с размера на договорните лихви. Въз основа на заключенията, преценени в съвкупност с приетите писмени доказателства, съставът на въззивния съд приема за установено следното:

На 21.12.2006г. личната сметка на кредитополучателя е била захранена с договорената сумата в размер на 90 000 евро, на основание процесния договор за ипотечен кредит. В периода, в който страна по кредита е „Ейч Ви Би Банк Биохим” АД – гр. София, в качеството на кредитодател, до 27.04.2007 г., когато е настъпило универсално правоприемство между „ Ейч Ви Би Банк Биохим” АД – гр. София и „Уникредит Булбанк" АД - гр. София, както и в следващия период до 20.11.2008г. дължимите договорни лихви по кредита са начислявани съобразно договора. След посочената дата, с решение на УС на „ Уникредит Булбанк“ АД от 14.10.2008г. е променена едностранно методиката за изчисляване на възнаградителната лихва (ГЛП). Същият се формира като сбор от пазарен лихвен индекс / в случая EURIBOR/ плюс премия плюс твърда надбавка, т. е. въведен е трети, допълнителен компонент, непредвиден по заварените договори. Същевременно няма данни УС на банката да е взел решение промените да се въведат и да стане част от съдържанието на "Общи условия“, при които се предоставят ипотечни кредити на физически лица, както и за това те да се прилагат автоматично и спрямо заварените договори. Размерът на премията е определян едностранно от УС на банката и последователно е увеличен няколко пъти, в резултат на което е повишен размерът и на годишния лихвен процент по кредита при намаление на пазарния индекс EURIBOR, т. е. чрез въведения трети компонент се компенсира намалението на независимия пазарен индекс. Премията първоначално е била определена от УС на „ Уникредит Булбанк“ АД в размер на 1%, впоследствие на 20.03.2009 г. е увеличена на 2%, на 20.04.2009г.–  на 3,5%, и на 20.06.2009г. – на 4,5%. Според правилата на банката правото да определя едностранно размерът на премията се основава на промени на нормативната база и/или на условията на финансовите пазари, и/ или поради възникване на други обстоятелства, водещи до съществено повишаване на разходите на банката по привлечения ресурс, и/ или до допълнителни разходи по предоставените кредити.

Съгласно приетото от първата инстанция заключение на ССчЕ длъжниците са допуснали неточно изпълнение по договора за кредит, като е имало просрочени вноски с падежни дати на 20.08.2012 г., 20.09.2012 г., 20.10.2012 г. и 20.11.2012 г., като същите са погасени изцяло на 19.07.2013г. с постъпили през този период частични плащания. Според вещото лице месеците, в които постъпилата сума е по - малка от размера на падежирала анюитетна вноска са от м. 09.2012г. до м. 12.2012г., от м. 02.2013г. до м. 05.2013г., м.10.2013г. и м. 12.2013г., както и м. 04.2014г., м. 07.2014г.., м. 09.2014г. и м. 12.2014г.

Съдът намира, че този вариант на експертиза не може да бъде възприет, независимо от резултата от произнасянето по възражения за нищожност на клаузите от Общите условия от 2006г. за автоматична промяна на възнаградителната лихва / ГЛП/ и за неприложимост за процесните отношения на формулата за изчисляването му по решение на УС на „ Уникредит Булбанк“ АД от 14.10.2008г. Изчисленията са направени въз основа на размери на дължими анюитетни вноски по погасителен план, определени на база променената единна формула за изчисляване на ГЛП / с премия/. Това, което е направено от вещото лице, в изпълнение на изрично поставена задача за начин на изчисления, е да намали размера на възнаградителната лихва в рамките на определения от банката размер на анюитетните вноски, с частта, формирана от размера на премията, за сметка на увеличаване размера на главницата със същата сума, с която се погасява предсрочно непадежирало задължение.

Въз въззивната инстанция е възложено на вещото лице да направи нови изчисления на дължими суми по кредита при анюитетни вноски със същите падежи, но с размери, определени без промяна на формулата за изчисление на ГЛП, а по правилата на процесния договор и приложимите Общите условия, според които БЛП в евро, като част от ГЛП, се формира от сумата от тримесечния EURIBOR и надбавка от 5.10%, със съответната ежегодна актуализация. От заключението, прието в съдебно заседание на 18.01.2017г., в това число и от изготвените от вещото лице таблици – Приложения 1, 2 и 3, съдът приема за установено, че внасяните от длъжника ежемесечно суми не само са били достатъчни за погасяване на определени по правилата на процесния договора и Общите условия анюитетни вноски на съответните падежи по погасителния план, а към 20.12.2012г. е имало разполагаема сума, формирана от усвоени суми за погасяване на премии в размер на 3 799.33 евро. При съпоставка между изчислените от експерта размери на непогасени непадежирали задължения към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.06.2015г., и разполагаеми суми, счетоводно отразени като погасяващи възнаградителни лихви в частта на премията от ГЛП, се установява, че внесените от кредитополучателя суми са повече от необходимите за погасяване и на падежиралите анюитетни вноски към тази дата, при размер на вноските, определен по правилата на процесния договор и Общите условия преди промяната на формулата за изчисление на ГЛП.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка съставът на ВнАпС намира следното:

Между страните по спора съществува валидно правоотношение по договор за ипотечен кредит № 6205/12.12.2006г., на неизпълнението на което заявителят „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД – гр. София основава възникването и съществуването на процесните парични задължения на ответниците В.З.Д. и М.Н.Д., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК. Твърди се предсрочна изискуемост на кредита, считано от 20.12.2012г., настъпила автоматично поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и солидарния длъжник по чл. 10 във връзка с т. 2 на чл. 9, Раздел VІІ от договора. В заявлението по чл. 417 ГПК, в исковата молба и във връчените уведомления до длъжниците не са посочени конкретно неизпълнени задължения от кръга на множеството предвидени такива в чл. 10 от договора, на които е основано твърдяното потестативно право, а фактите са по- скоро адекватни на първата хипотеза на чл. 14, т. 1, Раздел VІІ от договора, свързана с неизпълнение на задълженията за надлежното и срочно погасяване на кредита – „при непогасяване в срок на три последователни дължими плащания по кредита.

С оглед задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ вземането на банка- заявител да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага установяване в процеса на две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника.

И двете солидарно задължени лица релевират идентични възражения срещу предявените за установяване права. Възразява се, че предсрочната изискуемост на кредита не би могла да настъпи от сочената от кредитора дата - 20.12.2012г., с позоваване на решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и за неприложимост по заварен договор за кредит от 2006г. на едностранно определената от банката през 2008г. нова формула за изчисляване на задълженията за възнаградителна лихва, без да е дадено изрично съгласие от кредитополучателя. Спори се и относно клаузата на т. 3.09., ал. 8 от Общите бизнес условия / в сила от 01.09.2006 г./, предвиждаща автоматична актуализация на ГЛП във вр. с чл. 9, ал. 1 от договора и дали същата е действителна или нищожна на основание чл. 146 ЗЗП като покриваща общите критерии за неравноправност на нормата на чл. 143 ЗЗП.

Потребител по смисъла на § 13 от ЗЗП е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Процесният кредит е предоставен на физическо лице, за лични нужди, поради което ответниците са легитимирани да се позовават на потребителска защита по ЗЗП. С разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Съгласно решение № 77/15 постановено по гр.д.№ 4452/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, клаузите, които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 12 от ЗЗП. В разпоредбата на ч 143, ал. 3, т. 1 ЗЗП обаче законодателят е предвидил изключение от това правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143 ЗЗП, тъй като промяната на престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин чл. 147 ЗЗП. Потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин/ решение на Съда на ЕС от 21 март 2013 г. по дело С-92/11/.

С клаузата на чл. 9 от процесния договор страните по него са постигнали съгласие кредитополучателят и солидарният длъжник да заплащат възнаградителна лихва, определена на база променлив в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процентобразуван от базовия лихвен процент (БЛП) на банката намален с отстъпка в размер на 2.184 процентни пункта. Съгласно чл. 3.09, ал. 6 и ал. 7 от приложимите към датата на сключване на договора Общи бизнес условия на „Ейч Ви Би Банк Биохим” АД – гр. София, в сила от 01.09.2006г., БЛП в евро се формира от два компонента - тримесечния EURIBOR и твърда надбавка от 5,10%. Индексът EURIBOR, от своя страна отразява средното равнище на лихвените проценти, при които представителна група от над 50 банки в Еврозоната си предоставят срочни депозити в евро, поради което се налага извода, че базисният лихвен индекс, който се формира на база на неговите стойности, е този компонент при определяне на размера на възнаградителната лихва по договора за банков кредит, който страните са се съгласили, че ще отчита промените в пазарните условия по време на действието му. С оглед на това и съгласно изрично посочените условия в договора се налага извод, че с оспорените клаузи е уредена възможността за автоматична промяна, както към увеличение, така и към намаление на годишния лихвен процент, обвързано от стойността на пазарния лихвен индекс тримесечен EURIBOR. Следователно страните са предвидили в договора основание, при което условията по него се променят автоматично, в резултат на обективни факти, независещи от тяхната воля. Кредитополучателят не оспорва, че преди сключване на договора е получил предварителна информация за начина на изчисляване на лихвите, включително методиката за тяхното едностранно изменение, и че е разбрал съдържанието на ОУ към момента на подписването на договора. Не е въведено и възражение за нищожност на останалите текстове на т. 3.09. от Общите бизнес условия, а се настоява дължимата договорна лихва по кредита да се формира въз основа на тази методика, без едностранни промени от банката. В тази връзка, следва да се съобрази, че задължението на банката да предостави предварително конкретна методика за изчисляване на лихвения процент е въведено с чл. 33 а от Закона за потребителския кредит / ДВ бр. 58 от 2010г./, след сключването на процесния договор от 12.12.2006г. Промените на пазарния лихвен индекс, който се фиксира в 11 часа централноевропейско време и се публикува на страницата "EURIBOR", могат да се проследят от потребителя на финансова услуга. Следователно няма основание за обявяване за неравноправна на клаузата на т. 3.09., ал. 8 от Общите бизнес условия / в сила от 01.09.2006 г./ относно автоматичната актуализация на възнаградителната лихва.

Основателно е обаче възражението за неприложимост спрямо процесния договор за кредит на едностранно определената от УС на банката през 2008г. нова формула за изчисляване на ГЛП /решение на УС на УКБ по Протокол № 38/14.10.2008г./ Едностранно е включен трети компонент за изчисление на ГЛП, а именно – премия. Определянето размера на "премията" е изцяло под контрола на банката и не зависи от конкретен пазарен индекс, а от преценката на Управителния съвет за това дали са настъпили промени на нормативната база и/или на условията на финансовите пазари, и/ или други обстоятелства, водещи до съществено повишаване на разходите на банката по привлечения ресурс, и/ или до допълнителни разходи по предоставените кредити. В противоречие със закона / чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗКИ/ са въведени неясни критерии за промяна на възнаградителната лихва, въпреки изискването за "обективни критерии, въз основа на които разходите по кредита могат да се изменят". В случая изключенията, визирани в чл. 144 ЗЗП, не намират приложение, защото не просто е изменен размера на лихвен процент, така както е предвидено в договора, а е заменена методиката за определянето му, без съгласие на кредитополучателя.

Във въззивната жалба на „ Уникредит Булбанк" АД се твърди, че основание за начисляване на лихвените проценти по различен от уговорения начин са нови Общите условия, в които е отразена промяната в единната формула за изчисление на възнаградителна лихва. Излага се, че тези ОУ са обявени на страните по заварените договори по реда на уведомяване, посочен в § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗПУПС - в официалния сайт на банката. Такива Общи условия обаче не са представени и приети по делото, в нито една от инстанциите, и няма как да се обсъжда начинът им на обявяване, както и валидността и приложимостта за процесните отношения на включени в тях клаузи.

Едностранната промяна на методиката, чрез залагане на компонент, който се определя по неясни критерии, а не въз основа на независими пазарни лихвени индекси, е лишена от основание, респ. не поражда правни последици и следователно не обвързват длъжниците по договора за кредит. Това неминуемо се отразява и на размера на дължимите погасителни вноски по лихва и главница, които е следвало да бъдат формирани съобразно договора и приложимата за процесните отношения методика за изчисление. Директните погасявания на задължения по кредита, по счетоводни данни на банката след 2008г., са били правени по погасителен план с анюитетни вноски съобразно промяната за изчисляване на възнаградителна лихва, а не според договора и приложимите ОУ. В резултат на това банката е усвоила неправомерно суми, които са достатъчни за погасяване на анюитетните вноски, с правилно формираните размери, конкретно изчислени в заключението на изслушаната от въвзивния съд съдебно-счетоводна експертиза. Към всяка една от датите 20.12.2012г. / моментът, в който банката твърди настъпване на предсрочна изискуемост/, към 19.06.2015г. / датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/ и към момента на изготвяне на допълнителното заключение, се установяват набрани съществени разлики при сравнение между погасените задължения по счетоводни данни на банката и размерите на падежиралите анюитетни вноски, определени въз основа на действащата между страните методика за изчисляване на ГЛП. Към 20.12.2012г. разликата възлиза на сумата 3 779.33 евро, а към 19.06.2015г. – на 9 212.08 евро. Ето защо, съдът намира, че както към сочената в заявлението и в исковата молба дата на предсрочна изискуемост – 20.12.2012г., така и през периода 2013г. – 2014г., до връчване на уведомления / с нотариални покани/ до солидарно задължените лица, банката не е имала основание да обяви кредита за предсрочно изискуем. Отделно от това, усвоените без основание суми, от наличните по разплащателната сметка, са достатъчни за погасяване на задължения за редовна изискуема главница и възнаградителни лихви по анюитетни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, формирани съобразно договора и приложимите ОУ. Посоченото обуславя извод за неоснователност на исковите претенции изцяло.

Поради противоречивите правни изводи на двете инстанции решението на ВОС следва да бъде отменено в частта, с която исковете са уважени и в частта за разноските, като се постанови друго, съобразно изводите на въззивната инстанция. В останалата част първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Предвид резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените съдебно– деловодни разноски за две инстанции в следните размери: 4 500 лв. за първа инстанция и 5 902.80 лв. за въззивна инстанция.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 635/22.07.2016г., постановено по т. д. № 1539/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на В.З.Д., ЕГН **********, адрес *** и М.Н.Д., ЕГН **********, адрес ***, че дължат солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „ Света Неделя” № 7, ЕИК 831919536, представлявано от Левон Карекин Хампарцумян и Андреа Казини, на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, сумата 23 713.72 евро, представляваща дължима главница по договор за ипотечен кредит № 6205/12.12.2006г., сумата 260.73 евро, представляваща дължима лихва за периода от 20.10.2012г. до 18.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 23713.72 евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.06.2015г., до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед № 3700/22.06.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 7204/2015г. по описа на ВРС, ХХ състав, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „ Света Неделя” № 7, ЕИК 831919536, срещу В.З.Д., ЕГН **********, адрес: ***, и М.Н.Д., ЕГН **********, адрес: ***, с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца, следните суми, за което е издадена заповед № 3700/22.06.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 7204/2015г. по описа на ВРС, ХХ състав: сумата 23 713.72 евро, представляваща дължима главница по договор за ипотечен кредит № 6205/12.12.2006г., сумата 260.73 евро -дължима лихва за периода от 20.10.2012г. до 18.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 23713.72 евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.06.2015г., до окончателното изплащане на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 635/22.07.2016г., постановено по т. д. № 1539/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, в останалата част.

ОСЪЖДАУНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя” № 7, ЕИК 831919536, представлявано от Левон Карекин Хампарцумян и Андреа Казини, да заплати на В.З.Д., ЕГН **********, адрес: ***, и М.Н.Д., ЕГН **********, адрес: ***, общо сумата от 10 402.80 лв. / десет хиляди четиристотин и два лева и осемдесет ст./, представляваща направени съдебно – деловодни разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.