Р Е Ш Е Н И Е

№   

  12.12.2013г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Варненският апелативен съд,  Търговско отделение в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

             ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                      КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдията Кристияна Генковска  в.т.д. № 604 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

    Производството е по повод на въззивна жалба от « М и М Милицер и Мюнх БГ »ООД против решение № 559/14.06.2013Г. по т.д. № 2912/12г. на ВОС, с което въззивникът е осъден да предаде на МОНИКС МАРИН СЕРВИЗ ООД, ЕИК 813100439, Варна, представлявано от В.В. вложената от ищеца въз основа на договор за митническо складиране от 11.06.2010г. стока /алкохол/ в митнически склад, тип „А”, управляван от въззиника, а именно : Бренди „Клаус” 0.7л., 280 кашона от 3360 бутилки; Водка „Галицин”, 1 л., 1287 кашона от 15439 бутилки; Водка „Грантс”, 0.75 л., 22 кашона от 255 бутилки; Водка „Грантс”, 1 л., 54 кашона от 644 бутилки; Уиски Глен Скотланд 1 л., 1 бутилка; Уиски Джони Уокър суинг 0.75л., 1 кашон от 4 бутилки; Уиски Паспорт 0.75л., 5 бутилки, или общо 1644 кашона и 19708 бутилки, на осн.чл.573 от ТЗ и чл.107 от ЗМ.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение на ВОС, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Оплакванията на въззивника се свеждат до оспорване изводите на първоинстанционния съд относно наличието на задължения на вложителя към държавата и липсата на редовно разрешение за вдигане на стоката от Агенция Митници и правното значение на тези обстоятелства за конкретния казус. Счита , че на основание чл.108, ал.2 ЗМ като складодържател на митнически склад ,тип „а” с разрешение за митнически икономически режим „ Митническо складиране” има задължение да следи стоките под митнически режим да не бъдат отклонявани от митнически контрол. В противен случай за него ще възникне при условията на солидарност отговорност за вносни митнически задължения. Не споделя извода на ВОС  ,че представената митническа декларация за промяна в режим „ митническо транзитиране” е основание да бъде вдигната стоката. Поддържа , че не е било давано нито разрешение по чл.115, ал.1 ЗМ , нито разрешение за промяна в митническия режим. Липсват основни реквизити в декларацията, чието непопълване  означава, че към момента на посещението на склада от въззиваемата страна с придружаващото лице, представило се за митнически служител, не са били налице основания складодържателят да освободи стоката и тя да се отправи в неизвестна посока. Липсата на реквизити означава, че не е ясно дали вложителят е заплатил митническите си задължения или дали е дал обезпечение. Без яснота по този въпрос въззивникът рискува да понесе административно-наказателна отговорност по чл.234а , ал.1 ЗМ. Съществуват договорни отношения между страните, но те не следва да игнорират вменените публични задължения по ЗМ и ППЗМ. Моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което бъде отхвърлен предявеният иск.

 Въззиваемата страна „Моникс Марин Сервиз”ООД оспорват основателността на въззивната жалба . Счита , че с предприетата промяна в митническия режим на стоката не е налице отклонение , което да налага събиране на митни сборове. Митническите контролни органи следят за спазване на митническите формалности и тяхна е отговорността, а не на складодържателя, затова е бил изпратен и митнически служител. Освен това е налице редовно митническо разрешение за освобождаване на процесната стока , като представената по делото декларация установява това. Прави възражение , че самият факт на приемане на декларацията от митническия орган легитимира редовността й. Отделно от това е попълнен номерът на получаващото митническо учреждение. Следователно счита , че е налице редовно митническо разрешение.

ВнАС намира следното :

В исковата си молба „МОНИКС МАРИН СЕРВИЗ ООД твърди , че с ответника  « М и М Милицер и Мюнх БГ » ООД са били в договорни отношения по повод на договор за влог в митнически склад. Ищецът е вложител , а ответникът складодържател. Ищецът е вложил за съхранение процесната стока , намираща се под режим «митническо складиране». Договорът е прекратен от страна на вложителя с предизвестие от 04.08.2010г. Ответникът неоснователно задържа стоката и отказва да я предаде на вложителя. Нещо повече , складодържателят е отказал натоварване на контейнер със стоката на вложителя в присъствие на митнически служител и при представена транзитна митническа декларация.Моли да бъде осъден ответникът да предаде процесните движими вещи, поради прекратяване на договора за влог в митнически склад. Претендира разноски по спора.

    Ответникът « М и М Милицер и Мюнх БГ » ООД оспорва иска по съображения идентични с възраженията му и по въззивната жалба. Изрично в писмения отговор на исковата молба прави изявление , че не оспорва, че процесният договор е прекратен и че стоката е налична в склада. Прави възражение за упражняване на право на задържане на стоката до заплащане на суми, дължими от ищеца в резултат на съхраняване на стоката.

ВнАС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

    Предявеният иск е с правно осн. чл.585 вр. чл.573 ТЗ вр. чл.104 ЗМ.

    Не се спори между страните и от представения договор от 11.06.2010г. се установява , че между тях сключен такъв за влог в митнически склад.

По силата на последния въззивникът е приел да съхранява в митнически склад тип «А» акцизни стоки на режим «митническо складиране», идентични с процесните , вложени от въззиваемата страна.

Безспоро е, че договорът е прекратен едностранно от вложителя-ищец след изтичане на срока по писма от 04.08.2010г. и от 06.08.2010г.

С влязло в сила решение по т.д. № 1350/12г. на ВОС / т.д. № 70/13г. на ВКС –І т.о/ е решен спорът между страните относно дължими между тях вземания за парични суми по процесния договор във връзка с – в полза на въззивника вземане за неизплатени възнаграждения за периода на действие на договора, а в в полза на въззиваемата страна – вземане за обезщетение за претърпяна вреда в резултат на задържане на стока.

Налица са писмени покани за периода 02.09.-08.11.2010г. от «Моникс марин Сервиз»ООД до «М и М Милицер и Мюнх БГ»ООД за освобожвдаване на вложената стока от страна на складодържателя.

От разпита на свидетелите Х. и Ж. безпротиворечиво се установява , че на 10.09.2010г. ищецът е имал готовност да товари стоката от склада, като за поставяне на пломби е присъствал и св.Х. в качеството си на митнически служител / качество, което не се оспорва от пълномощника на ответника съобразно изявления в с.з. на 14.05.2013г. /. Последният твръди , че е получил указания за участието си при товареното на стоката от своя ръководител. Свидетелите дават показания , че представител на складодържателя е отказал товарене на стоките. Това обстоятелство се потвърждава и от самия въззивник.

От Агенция Митници е представена транзитна декларация  ЕАД № 10ВG002005001800494/ 10.09.2010г. Същата е в екземпляр „копие” /означено по диагонал на формуляра/. На последната има генериран входящ номер, посочено получаващо митническо учреждение и датата на подаване- 10.09.2010г. Не е попълнена т. „ D” на декларацията относно контрол на отправно митническо учреждение: резултат ; поставени пломби  и брой; идентификация и срок.

В придружаващото декларацията писмо Агенция Митници удостоверява, че приложеният транзитен ЕАД е анулиран в системата БИМИС, а транзитната операция не е осъществена.

ВнАС прави следните правни изводи:

Договорът за митнически склад е вид договор за влог в публичен склад по см. на чл.573 и сл. ТЗ, по силата на който складодържателят приема срещу възнаграждение определените в чл.104,ал.1 ЗМ стоки, които се намират под режим „митническо складиране” да ги пази и върне на влогодателя /„вложител” по възприетата от ЗМ терминология/. С оглед спецификата си договорът за влог в митнически склад е подчинен на специалните разпоредби на ЗМ. Освен задълженията по един двустранен и реален договор, какъвто се явява договорът за влог в митнически склад , между сключилите го страни, ЗМ вменява на същите допълнителни такива. За складодържателя те са основно в осигуряване на неотклонение на стоките под режим на митнически надзор по време на тяхното съхраняване в митническия склад, на осн. чл.107 ЗМ и разписаните подробно задължения по чл.110,чл.112, чл.114, чл.115, чл.116 ЗМ. Влогодателят /вложител/ респ. освен задълженията си към насрещната страна по чл.576, ал.1 и 2 ТЗ – даване на сведения за стоката и заплащане на възнаграждение за съхраняването й, е натоварен с допълнителни задължения спрямо митническата администрация – напр. по чл.108, ал.1 и ал.2 ЗМ, чл.113,ал.2 ЗМ.

Горепосочените допълнително вменени задължения са от публичен характер , поради което нормите ,които ги уреждат са императивни. За освобождаване на стоките след прекратяване на договора за влог в митнически склад не е достатъчно само поискване от влогодателя и освобождаване от последния по правилата на чл.585 ТЗ , а и изпълнение на специалните условия по ЗМ– чл.115 и чл.116 ЗМ , предвиждащи ограничения именно с оглед спецификата на складираната стока– стоки под митнически надзор под режим „митническо складиране” . Следователно е налице сложен фактически състав , при който, за да настъпят желаните от ищеца правни последици- предаване на стоката , е необходимо осъществяване както на гражданскоправния елемент – прекратен договор за влог в митнически склад , така и на административноправния елемент- дадено разрешение от митническите органи, на осн. чл.115 и чл.116 ЗМ / като част от дейността по митнически контрол по см. на чл.2, ал.3 ЗМ /. Действително даването на разрешение е дейност на митническата администрация , но по силата на чл.107 вр. чл.115 и чл.116 ЗМ задължение на складодържателя е да освободи стоките само след представяне на такова разрешение.

В чл.115 и чл.116 ЗМ са уредени две хипотези на преместване на стоките : 1/временно изваждане и 2/преместване от един в друг митнически склад, като и в двата случая тези стоки са под режим „митническо складиране”. По делото не се твърди и не се представят доказателства да е дадено на ищеца разрешение от митническите органи по чл.115 или чл.116 ЗМ. Защо не е поискано такова, а се преминава към смяна на митническия режим също не е предмет на обсъждане.

Промяната в митническия режим от „ митническо складиране” в „транзитиране” по см. на чл.90, ал.1 ЗМ е различна процедура от уредената по чл.115 и чл.116 ЗМ и касае митническия режим и свързаните с него правни последици. При транзитирането има натоварване на стоката на транспортно средство и превозването й от едно отправно митническо учреждение / което не се покрива с понятието „склад”/ до едно получаващо митническо учреждение. Вдигането на стоката при транзитиране е действие, включено в процедурата по осъществяване на последния режим и в тази връзка евентуално желан от влогодателя начин да  осъществи правото си да получи стоката от складодържателя при прекратен договор за влог. Същественото е, че за преминаване в режим „транзитиране” отново се изисква разрешение на митническите органи на осн. чл.91-93 ЗМ и чл. 251 ППЗМ.

Процедурата по преминаване в посочения режим е регламентирана в чл.221- 265в ППЗМ. Започва по инициатива на заинтересуваното лице с подаване на ЕАД /транзитна декларация/ по правило по електронен път на осн. чл.243,ал.1 ППЗМ. На осн. чл.251 ППЗМ са възможни две хипотези, при осъществяване на които се дава разрешение от митническите органи за вдигане на стоките: след пломбиране – чл.251,ал.2 ППЗМ или без пломбиране- чл.251 , ал.6 ППЗМ. Като и в двата случая следва да има вписване в клетка „D. Контрол от отправното митническо учреждение” , като само в хипотезата без пломбиране следва да се впише думата „Освободено”. Едновременно с това и в двата случая на осн. чл.252, ал.3 и ал.4 ППЗМ, когато има разрешение за вдигане на придружаващия транзитен документ се предоставя на отговорното лице като може да бъде отпечатана от неговата информационна система.

В настоящия случай се установява подаване на ЕАД / транзитна декларация/ от въззиваемата страна, но липсва дадено разрешение от митническите органи за вдигане на стоката. След като принципът е такова да се дава без пломбиране и очевидно той не е осъществен при процесния казус, то и няма как  транзитната декларация да е завършена с оформяне на клетка „D” по начин, посочен в чл.251,ал.6 ППЗМ. Твърди се по исковата молба и се установява от свидетелските показания, че от митническите органи са предприети действия по пломбиране по см. на чл.251, ал.2 ППЗМ. След като те не са осъществени докрай / независимо поради какви причини/ , то няма как да е дадено разрешение – последното е следствие на извършено пломбиране на осн. чл.251 , ал.1 ППЗМ.

Не на последно място самият факт , че в придружаващото писмо на Агенция Митници / л.192 по делото на ВОС/ е удостоверено, че транзитната декларация е анулирана, означава , че към настоящия момент няма разрешение за преминаване към режим „транзит”, в т.ч. и разрешение за вдигане на стоката , което е действие по осъществяване на посочения режим. Последното е от значение за произнасяне от съда по релевантния въпрос при прекратен договор за влог в митнически склад дължи ли се предаване на вложената стока, ако липсва към момента на постановяване на съдебното решение на разрешение на митническите органи за вдигане на стоката. Изложените вече мотиви в тази връзка водят до извод, че липсата на административноправния елемент към настоящия момент водят до извод за неоснователност на иска.

Поведението на ответника – складодържател, ако той е препятствал неоснователно извършването на правомерна дейност от митнически орган , може да доведе по ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност или ако от това са последвали вреди за ищеца и гражданскоправната му отговорност.

Предвид което съдът намира , че обжалваното решение следва да се отмени и да се предяви ново с отхвърляне на предявения иск. В полза на въззивникът следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 5991,22лв. за двете инстанции.

Водим от горното , съдът

 

                  Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 559/14.06.2013Г. по т.д. № 2912/12г. на ВОС, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на МОНИКС МАРИН СЕРВИЗ ООД, ЕИК 813100439, Варна, представлявано от В.В. против « М и М Милицер и Мюнх БГ »ООД  ЕИК 121140750, сед. гр.София , представлявано от управителя С.Д., за предаване на вложената от ищеца въз основа на договор за митническо складиране от 11.06.2010г. стока /алкохол/ в митнически склад, тип „А”, управляван от ответника, а именно : Бренди „Клаус” 0.7л., 280 кашона от 3360 бутилки; Водка „Галицин”, 1 л., 1287 кашона от 15439 бутилки; Водка „Грантс”, 0.75 л., 22 кашона от 255 бутилки; Водка „Грантс”, 1 л., 54 кашона от 644 бутилки; Уиски Глен Скотланд 1 л., 1 бутилка; Уиски Джони Уокър суинг 0.75л., 1 кашон от 4 бутилки; Уиски Паспорт 0.75л., 5 бутилки, или общо 1644 кашона и 19708 бутилки.

ОСЪЖДА МОНИКС МАРИН СЕРВИЗ ООД, ЕИК 813100439, Варна, представлявано от В.В., да заплати на  « М и М Милицер и Мюнх БГ »ООД  ЕИК 121140750, сед. гр.София , представлявано от управителя С.Д., сумата от 5991,22лв., на осн. чл.78,ал.3 ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: