О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

          Номер175/14.03.18г.                   година,  град Варна

          Варненски Апелативен съд,  Търговско отделение, в открито съдебно заседание на 20.02.2018 год. в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                     МАГАДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.ч.т.д.  604/17 год., за да се произнесе взе предвид   следното:

 

Производството е с правно основание чл.274 и следв. ГПК и е образувано по частна жалба от „Инвестбанк“ АД – София против Определение № 2412/20.08.2017 год. , с което е оставено без разглеждане искането на страната за встъпване като подпомагаща страна по делото, на основание чл. 218 ГПК.

В предявената частна жалба се излага, че искането за встъпване е предявено до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Молбата за встъпване е депозирана чрез пощенски куриер на 23.02.2017 год. съобразно товарителница № 054526/23.02.2017 год., издадена от „Експресс пост куриер“ ООД. На основание чл. 62, ал.2 ГПК молбата следва да се счита за постъпила на датата на нейното предаване на куриера.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е надлежно администрирана от ВОС.

По делото са постъпили писмени отговори от М.Р.И. в качеството на синдик на „Камбитов и син“ ЕООД / в несъстоятелност/ , „Паяков“ ЕООД и „Камбитов и син“ ЕООД, представляван от органите си на управление, в които се оспорва основателността на депозираната частна жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдебното дирене в производството по т.д.№ 566/2016 год. е приключило на 24.02.2017 год. Постановено е решение № 212/21.03.2017 год., влязло в сила на 28.03.2017 год.

На 01.08.2017 год. е постъпила молба с вх.№ 22189, с която третото лице „Инвестбанк“ АД е сезирало съда с искане за встъпване като трето лице – помагач. Молбата е придружена с товарителница № 054526, издадена от „Експресс Пост Куриер“ ООД, обективираща, че на 23.02.2017 год. в гр.София е приета за доставка пощенска пратка с адресат Окръжен Съд – Варна, връчена на 01.08.2017 год. Товарителницата  в частта „данни за изпращача“ съдържа единствено подпис на адв. Й.Д.   в качеството на фактически подател на пощенската пратка.

С обжалвания съдебен акт – Определение № 2412/02.08.2017 год., ВОС е оставил без разглеждане искането на третото лице с мотива, че молбата по чл.218 ГПК е депозирана след приключване на съдебното дирене  и  след влизане в сила на постановения съдебен акт.

Въззивният съд съобрази, че съобразно императивната разпоредба на чл. 218 ГПК, третото лице може да встъпи в чужд исков процес до приключване на съдебното дирене в първа инстанция.  Соченото правило въвежда изискването за активно поведение от третото лице, осъществимо само и единствено до приключване на съдебното дирене при първоинстанционното разглеждане на спора. Условие за встъпването е наличието на писмена молба, надлежно доведена до знанието на съда в установения от закона решителен срок.

Правилото на чл. 62, ал.2 ГПК за приравняване на процесуалните действия по пощата на процесуални действия пред съда, в случая не намира приложение. Всички разпоредби на раздел I от глава VII на ГПК касаят определянето, изчисляването, спирането, изтичането и продължаването на процесуалните срокове за действия на страните, но не и на третите лица. Аргумент в полза на изложеното е изричното посочване на страните като адресат на нормите – чл. 61, ал.4 и чл. 63, ал.1 ГПК. Съдът е длъжен да съобразява дължимото от страните време на извършване на процесуалните действия с потенциалната възможност същите  да бъдат осъществени по пощата, респ. по правило е задължен да изчака обичайните и разумни срокове за доставка на пощенския оператор. Съдът обаче не  е  в състояние да предвиди  процесуалните действия на трети лица, вкл. да съобрази искания за допълнително встъпване, отправени по пощата, но постъпили в съда при приключила висящност на първоинстанционния процес.

На посоченото основание, искането за допълнително встъпване е недопустимо и като такова правилно е оставено без разглеждане от ВОС.

 Предявената частна жалба е неоснователна дори и да се приеме, че разпоредбата на чл. 62, ал.2 ГПК е приложима по отношение на срока по чл. 218 ГПК.

Предявеният отговор от „Камбитов и син“ ЕООД, представлявано от адв. И.К. обективира оспорване на положената в товарителница 054526/23.02.2017 год., издадена от „Експресс пост куриер“ ООД дата на подаване на пратката с адресат Окръжен съд – Варна.

Въззивният съд съобрази, че пратката е приета от служител на Окръжен съд – Варна без прилагане на плик, съдържащ датно клеймо. Представената по делото товарителница не съдържа подпис на представител на пощенския оператор и е попълнена ръчно от изпращача, вкл. и в частта „дата на изпращане“.

При съвкупната преценка на изложеното, установяването на датата на изпращане на пощенската пратка е в тежест на частния жалбоподател. В негова тежест е и установяване на   истинността на положената дата в товарителницата като част от нейното съдържание /арг. и от чл. 193, ал.3, изр.3 ГПК/.

По делото не са събрани доказателства, установяващи по реда на главното и пълно доказване  депозирането на пощенската пратка чрез „Експресс пост куриер“ ООД като оператор на неуниверсални пощенски услуги по чл.38, т.3 ЗПУ  преди приключване на съдебното дирене в първоинстанционния процес.

Третото лице е ангажирало показания на св. И. Г* П*, който излага, че на 23.02.2017 год. завел адв.Д. до офиса на пощенския куриер за предаване на пратка. Свидетелят е служител в „Инвесбанк“ АД и показанията му  подлежат на задължителна преценка за достоверност по реда на чл. 172 ГПК с оглед на всички събрани данни по делото.

Третото лице е представило и удостоверение, издадено от представляващия „Експресс пост куриер“ ООД, което има характера на частен удостоверителен документ, който не се ползва със самостоятелна и обвързваща материалноправна доказателствена стойност.

От друга страна, с Определение № 686/17.11.2017 год.  ВАС е задължил третото лице да представи документи, обективиращи плащане на куриерската услуга. В о.с.з. страната е заявила, че не разполага с такива, независимо, че куриерската услуга има договорен и възмезден характер.  Съобразно удостоверение от НАП пощенският оператор не е  разполагал с наети по трудов договор лица в релевантния времеви период. Третото лице не е ангажирало доказателства за неистинност на коментирания официален документ. Всички опити на съда за приложение на чл. 192 ГПК сочат, че дружеството – оператор не търси отправените до него пощенски пратки. Обявените в ТР телефони са несъществуващи или предоставени на други лица /така отбелязвания на деловодител от 07.02.2018 год./. Преценени в съвкупност, горните факти разколебават извода, че пощенският оператор поддържа и е в състояние да поддържат надлежна „точка за достъп“ по смисъла на пар.1, т.4 ДР на ЗПУ, както и да осъществява „куриерска услуга“ по смисъла на   пар.1, т.18 ДР на ЗПУ.

С оглед на изложеното, ангажираните от страната гласни и писмени доказателства, преценени с останалите доказателства по делото, не установяват по реда на дължимото главно и пълно доказване датата на изпращане на куриерската пратка, която се претендира да е пътувала повече от 5 месеца от една точка България до друга.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2412/20.08.2017 год., постановено по т.д.№ 566/2017 год. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно / т.9а Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: