РЕШЕНИЕ

   № 337

               гр.Варна, 29.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 30.10.2013 г. в  състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

   ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                        КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.П.  в.т.дело № 605  по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Ел-Мер” ООД - гр.Варна и „Телебилд” ООД - гр.София,  обжалват решението от 17.06.2013 г. и допълнителното решение от 11.07.2013 г. на Окръжен съд -   Варна ТО по т.д.№ 3055/2012  г., в осъдителната им част, с молба да бъдат отменени като неправилни  и вместо тях постановено друго, с което искът бъде отхвърлен изцяло, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции. Жалбоподателите молят в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответниците по жалбата - В.Ю.К. и Л.Д.Ж., граждани на Руската федерация, молят с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за  потвърждаване на решението ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Страните са сключили предварителен договор от 28.02.2011 г. за продажба на ап.20, какъвто не съществува по одобрения прект за сградата. Съгласно проекта съществува кабинет 3, тераси и стълбища, установено от вещото лице арх.Стаматова по назначената СТЕ.  Уговорили са в чл.13 извършването на допълнителни работи, като не спорят, че тези работи представляват всъщност преустройство на съществуващите обекти и обособяването им в апартамент /20/ чрез затваряне на терасите и включването им в жилищната площ на апартамента. С оглед законността на преустройството в този случай е нужно  изменение на проекта в хода на строителството, което да бъде одобрено по предвидения в ЗУТ ред, като това изисква технологично време. Въпреки това страните уговорят първоначално в чл.6 от договора един нереален срок за прехвърляне по нотариален ред на договорения обект – апартамент на купувача в 1-месечен срок след приемане на сградата с акт-обр.16 – не по-късно от 1.07.2011 г. За да се изпълни преустройството изпълнителят предлага на възложителя В.К. подписването на договор от 12.05.2011 г. за проектиране реконструкцията на ап.20, който възложителят не подписва. Със споразумение от 06.10.2011 г. купувачът представя дизайнерски проект, по който да бъдат изпълнени работите по чл.13 от предварителния договор /т.3/ и страните предоговарят в т.4 срока за изпълнение на преустройството по предварителния договор на три месеца след издаване на удостоверение /разрешение/ за ползване на сградата. Установено от заключението на СТЕ и обясненията на в.л. Стаматова в с.з. първо,  към момента сградата не е приета с акт-обр.16 и второ, преустройството, включващо остъкляване на терасите -  т.нар. слънцезащитни устройства, не може да бъде одобрено съгласно действащата към момента правна уредба.

Въззивният съд приема, че падежът на задължението на изпълнителя е предоговорен от страните със споразумението им от 06.10.2011 г. и още не е настъпил, тъй като сградата не е приета с акт-обр.16. Няма основание при това положение за разваляне на договора от купувачите по реда на чл.87, ал.2 – ЗЗД предвид изтеклия според тях падеж – 01.07.2011 г. и липса повече на интерес от изпълнението поради голямата забава. До разваляне на договора поради виновно договорно неизпълнение на някоя от страните може освен това да се стигне, само ако договорът е валиден.  Съдът приема в случая, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет, като за нищожността на договорите той е длъжен да следи служебно. Условие за обособяването и продажбата на ап.20, какъвто не съществува по одобрения проект за сградата, е одобряване на изменен проект за него по предвидения в закона ред. След като такъв проект не може да бъде одобрен съгласно действащата правна уредба, установено от заключението на СТЕ, договореният ап.20 не може да бъде обособен чрез преустройство на изпълнените и съществуващи по проект кабинет 3, тераси и стълбища, а от това следва че договорът е с невъзможен предмет, предвид което е нищожен съгласно чл.26, ал.2 - ЗЗД. Всяка от страните по нищожен договор е длъжна да върне на другата страна полученото по договора съгласно разпоредбата на чл.34 - ЗЗД . Ето защо  ответникът следва да върне на ищеца изплатената му от последния сума в размер на 77700 евро на основание чл.55, ал.1– ЗЗД, предявеният иск за главницата се явява основателен и следва да се уважи. ОС Варна е квалифицирал иска неправилно – по чл.55, пр.3 във вр.чл.87, ал.2 и чл.88 - ЗЗД с оглед приетото от него за валидно разваляне на договора от ищците. Но той не е разгледал друг иск, различен от предявения, доколкото наведените с исковата молба факти подлежат на проверка от решаващия съд и подвеждането им под съответния текст от закона е въпрос на правна квалификация. С исковата молба се претендира връщане на вече платеното поради липса на основание. И при разваляне на договора, и при нищожност или унищожаемост на договора правните последици са едни и същи – реституция на даденото от всяка от страните, като основанието на иска за връщане на даденото е неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 - ЗЗД. Ето защо, предвид достигнатия от ОС-Варна еднакъв резултат относно главницата макар по други съображения, решението в тази му част следва да бъде потвърдено, с промяна с въззивното решение на квалификацията на присъдената сума за главницата, представляваща подлежаща на връщане продажна цена за апартамент 20 по нищожен предварителен договор за продажба от 28.02.2011 г. на основание чл.55, ал.1 - ЗЗД.  Искът за договорна  неустойка за разваляне на договора по чл.16 с оглед признатия за нищожен договор се явява неоснователен и следва да се отхвърли. ОС-Варна е достигнал до обратен резултат с решението си в тази му част, предвид което същото се отменя и вместо него въззивният съд постановява друго, с което отхвърля иска за неустойка в размер на 9700 евро. В съответствие с това се отменя и допълнителното решение на съда от 11.07.13 г. в частта му за присъждане на законната лихва върху сумата 18971 лв – левова равностойност на сумата 9700 евро – неустойка за разваляне на договора, считано от датата на завеждането на иска - 27.12.2012 г. В останалата му част допълнителното решение, с което е присъдена законна лихва върху главницата 151903 лв – левова равностойност на сумата 77700 евро, за която искът е уважен, е правилно и следва да се потвърди. Съразмерно на отхвърлената част от иска се признават разноски за първата инстанция в полза на ответниците в размер на 410.64 лв, предвид което се отменя решението от 17.06.13 г. в частта му за разноските в полза на ищците за разликата от 8277.36 лв до присъдените такива – 8688 лв.

При този изход на спора в полза на въззивниците се присъждат по съразмерност направените съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 474.19 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 576/17.06.2013 г. на Окръжен съд -  Варна, ТО по т.д.№3055/2012 г. в осъдителната му част по иска за сумата 18971 лв – левова равностойност на сумата 9700 евро – договорна неустойка по т.16 от предварителния договор от 28.02.2011 г. за продажба на апартамент 20 в гр.Варна, ул.”Кирил и Методий” № 7, и в частта за присъдените в полза на ищците съдебни разноски за разликата от 8277.36 лв до присъдените такива – 8688 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на В.Ю.К. и Л.Д.Ж., граждани на Руската федерация срещу „Ел-Мер” ООД гр.Варна и „Телебилд” ООД гр.София за сумата 18971 лв – левова равностойност на сумата 9700 евро – договорна неустойка по т.16 от предварителния договор от 28.02.2011 г. за продажба на апартамент 20 в гр.Варна, ул.”Кирил и Методий” № 7, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението от 17.06.2013 г. в останалата му осъдителна част срещу  „Ел-Мер” ООД - гр.Варна и „Телебилд” ООД - гр.Софи за сумата 151903 лв – левова равностойност на сумата 77700 евро, представляваща подлежаща на връщане продажна цена за апартамент 20 по нищожен предварителен договор за продажба от 28.02.2011 г. на основание чл.55, ал.1 - ЗЗД и в частта му за присъдените в полза на ищците съдебни разноски в размер на 8277.36 лв.

В отхвърлителната му част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОТМЕНЯ  допълнително решение на съда № 690/11.07.13 г. в частта му за присъждане в полза на ответниците на законната лихва върху сумата 18971 лв – левова равностойност на сумата 9700 евро – неустойка по т.16 от предварителния договор, считано от датата на завеждането на иска - 27.12.2012 г., като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва върху сумата 18971 лв – левова равностойност на сумата 9700 евро – неустойка по т.16 от предварителния договор, считано от датата на завеждането на иска - 27.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението от 11.07.2013 г. в останалата му част.   

ОСЪЖДА В.Ю.К. и Л.Д.Ж., граждани на Руската федерация чрез адв.В.Г.,***, съдебен адрес гр.Варна, ул.”Хан Омуртаг” № 19, да заплатят на „Ел-Мер” ООД - гр.Варна, ЕИК 148003427, и „Телебилд” ООД - гр.София, ЕИК 131434526, сумата 474.19 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.