Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

373/22.12. 2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                      търговско   отделение

на     двадесет и шести  ноември                                 2014г.

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                      А.Братанова               

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №   605  по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от М.М.М. и З.К.К., и двамата от гр.Варна против решение № 447/07.05.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2355/2013г., с което е прието за установено, че същите дължат солидарно на С.Д.А. *** сумата от 60 000лв по издаден запис на заповед с падеж 28.02.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 08.10.2013г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноски в размер на 1 212лв – държавна такса и 1 200лв адв.възнаграждение, за които е издадена ЗНИ по  реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 14802/2013г. на ВОС, 17-ти състав, на осн.чл.422 ГПК. По съображения, изложени в жалбата, молят съда да отмени изцяло обжалваното решение.

          Въззиваемаета страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК :  

 Ищецът С.Д.А. претендира за признаване за установено, че ответниците  М.М.М.  и З.К.К., и двамата от  гр.Варна му дължат сумата от 60 000 лева по издаден запис на заповед с падеж 28.02.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК – 08.10.2013г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноски в

 

 

размер на 1 212 лева-държавна такса и 3 300 лева адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.14802/2013 година по описа на Варненски окръжен съд, 17-ти състав, като адв.възнаграждение е намалено на 1 200лв с определение № 3358/20.08.2014г. на ВОС по т.д.№ 2355/2013г. по реда на чл.248 ГПК.

Фактическа обстановка по делото е безспорно установена : На 13.12.2012г. ответниците М.М. и З.К. са подписали процесния запис на заповед, с падеж 28.02.2013г.  и място на плащане гр.Варна, с който неотменимо се задължили на падежа да изплатят сума в размер на 60 000лв на поемателя С.Д.А.. Тъй като на падежа плащане не последвало, ищецът се снабдил със ЗНИ и изпълнителен лист срещу двамата ответници въз основа на документ по чл. 417, т.9 ГПК по ч.гр.д. 14802/13г. на ВРС, 17-ти състав. За събиране на вземането е образувано изп.д. № 20137120401319 по описа на ЧСИ Илияна Станчева, с рег. № 712 на КЧСИ и с РД ВОС.

На 20.12.2013г. между страните по спора е подписано споразумение, по силата на което ответниците признават, че дължат  на взискателя сумата от 60 000лв по записа на заповед от 13.12.2012г. и която сума първият солидарен длъжник е получил от  в заем. Договорен е план за погасяване на задължението, както и вдигане на наложените по изпълнителното дело запори и възбрани.

Първият спорен между страните въпрос от процесуално естество е за допустимостта на представеното с допълнителната искова молба доказателство – споразумението от 20.12.2013г. Съдът намира възражението на ответниците в тази насока за неоснователно, тъй като споразумението е постигнато и съставено след подаване на исковата молба, предвид на  което на осн.чл.372 ал.2 пр.последно ГПК не е  недопустимо доказателство поради настъпила по отношение на него преклузия.  С него ищецът въвежда като основание за възникване на менителничното провоотношение каузално такова – договор за заем с първия ответник, при който вторият ответник се явява съдлъжник. В този случай съгласно т.17 на ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС ищецът носи доказателствена тежест относно фактите, на които основава   твърденията си, а именно – валидно възникване и съществуване на вземането си, събирането на което е обезпечено с издаването на редовен от външна страна запис на заповед. В този смисъл съдът цени представеното споразумение от 20.12.2013г. като частен диспозитивен документ, удостоверяващ получаването на сумата от 60 000лв от първия ответник като заемополучател  и встъпването на втория ответник като съдлъжник по дълга.

Правопогасяващото възражение за заплащане на част от исковата сума  в размер на 44 800лв  на заемодателя е принципно допустимо в производството по иска с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, съгласно т.11 б.”в” на ТР № 4/106.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, но в процесния случай то се явява недоказано, предвид на което съдът го намира за неоснователно.

Ефектът е редовен от външна страна, като съдържащ всички реквизити, изискуеми съгласно  чл.535 ТЗ, поради което е налице валидно съществуващо между страните по спора менителнично правоотношение, инкорпориращо съобразно направените по – горе изводи изискуемо вземане,  подлежащо на изпълнение.

Предвид изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се присъждат сторените от нея разноски в размер на 2 330лв. – адв.хонорар. Направеното възражение за прекомерност на адв.възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено като минимално съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения.

Водим от горното, съдът

         

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 447/07.05.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2355/2013г.

ОСЪЖДА  М.М.М., ЕГН **********  и З.К.К., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на С.Д.А., ЕГН **********,*** сумата от 2 330лв – с.д. разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :