Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 130/07.06. 2017г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на   девети май                                                                 Година 2017

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                  М.Недева  

 

при секретар : Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  605  по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от В.Б.И. *** против решение 0 558/13.07.2016г. на  Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1498/2015г., с което са отхвърлени предявените от него искове срещу ЗК „Уника“АД ЕИК 040451865  гр. София, ул. Юнак 11-13, представлявана от изпълнителни директори Т и Г и ЗК „Уника Живот“АД, ЕИК 831626729, гр. София, ул. Юнак 11-13, представлявана от изпълнителни директори Г. и Д, за солидарно и за разделно присъждане на  сумите: 15 000 евро, претендирана като застрахователна сума, уговорена като лимит на обезщетението за настъпил покрит риск „Трайна загуба на трудоспособност от трудова злополука“ по комбинираната застраховка, вкл. „застраховка при пътуване“ на държател на кредитна карта, присъединил се по инициатива на банка със сертификат 3037-3002 към групова застраховка на картодържатели  по полица 07005FR001 от 12.03.2007г на ЗД“Витоша“АД при сключване на договор № 3037/01.02.2008г за кредитен лимит към кредитна карта между ЕТ “Ирида – В.И.“ и „Райфайзенбанк /България/“АД, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията до окончателното плащане и 12 877,27лв, претендирана като обезщетение за щети, представляващи неплатени вноски по договор за кредит, причинени от  покрит риск „Загуба на трудоспособност от трудова злополука“, поет при присъединяване на кредитополучател към групова застраховка за обезпечаване на кредитни вноски № 819000190006 на ЗК“Витоша-Живот“АД и  Райфайзенбанк /България/“АД  при сключване между В.Б.И. и „Райфайзенбанк /България/“АД на Договор за банков кредит № 44845/30.01.2008г при общи условия на микрокредитиране за инвестиция в предприятието на ЕТ “Ирида – В.И.“, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението. По съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, постановяването му        при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи така предявените искови претенции.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Ищецът В.Б.И. *** претендира от ответниците – ЗК „Уника“ Живот“ АД и ЗК „Уника“ АД заплащането на сумите : 15 000 евро, претендирана като застрахователна сума, уговорена като лимит на обезщетението за настъпил покрит риск „Трайна загуба на трудоспособност от трудова злополука“ по комбинираната застраховка, вкл. „застраховка при пътуване“ на държател на кредитна карта, присъединил се по инициатива на банка със сертификат 3037-3002 към групова застраховка на картодържатели  по полица 07005FR001 от 12.03.2007г на ЗД“Витоша“АД при сключване на договор №3037 от 01.02.2008г за кредитен лимит към кредитна карта между ЕТ “Ирида – В.И.“ и „Райфайзенбанк /България/“АД, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията до окончателното плащане, както  и 12 877,27лв, претендирана като обезщетение за щети, представляващи неплатени вноски по договор за кредит, причинени от  покрит риск „Загуба на трудоспособност от трудова злополука“, поет при присъединяване на кредитополучател към групова застраховка за обезпечаване на кредитни вноски № 819000190006 на ЗК“Витоша-Живот“АД и  

Райфайзенбанк /България/“АД  при сключване между В.Б.И. и „Райфайзенбанк /България/“АД на Договор за банков кредит № 44845/30.01.2008г при общи условия на микрокредитиране за инвестиция в предприятието на ЕТ “Ирида – В.И.“, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението.

          От събраните по делото доказателства безспорно се установява следната фактическа обстановка:

          По силата на Договор за банков кредит № 44 845/30.01.2008г. „Райфайзенбанк /България/“, ЕАД  предоставила на ищеца В.Б.И. в качеството му на кредитополучател и още двама солидарни длъжници сумата от 15 225 лв  с цел : Инвестиция за дейността на ЕТ „Ирида – В.И.“, с краен срок за погасяване 20.01.2015г. Като кредитополучател по този договор ищецът се ползва от клаузите на сключения на 01.08.2006г. Договор за застраховане на физически лица кредитополучатели за обезпечаване на дължимите от тях кредитни вноски към „Райфайзенбанк /България/“, ЕАД № 819000190006 със ЗК „Витоша – Живот“ АД, гр.София /преименувана в последствие в ЗК „Уника – Живот“ АД/. С този договор застрахователят приема да застрахова съгласилите се за това кредитополучатели на банката по два застрахователни пакета „Живот“ и „Злополука“. В искането за отпускане на микрокредит, неоспорено от страните, ищецът дал съгласие да ползва застрахователен пакет „Живот“, покриващ застрахователните рискове „Смърт от злополука“ или „Смърт от общо или професионално заболяване“. Съгласие за ползване на застрахователен пакет „Злополука“, покриващ застрахователните рискове „Смърт от злополука“ и „Трайна загуба на работоспособност над 50 % в следствие на злополука“ не е давано, предвид на което настъпването на това застрахователно събитие – трайна загуба на работоспособност – остава извън покритите от застрахователя рискове. В уточнителната си искова молба от 05.11.2015г. ищецът конкретизира претенцията си като искане за заплащане на обезщетение за щети, представляващи неплатени вноски по договор за кредит, причинени от покрит риск „загуба на трудоспособност от трудова злополука“, съгласно Акт за трудова злополука № 144/23.09.1993г.

Като неоснователно настоящият състав преценява оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е кредитирал представено от него доказателство по гр.д. № 15020/2013г. на ВРС – л.181 – уведомление за условията и покритие на застраховка „Живот“  като неразделна част от рамковия договор и неправилно го е приел за неотносимо към предмета на спора. Оспорва и извода, че същото не установява по категоричен начин авторството на документа. Настоява, че съгласно т.2 предл.2 от уведомлението при застраховка „Живот“ се покрива трайна нетрудоспособност  над 50 % в резултат на злополука, като съгласно т.3 на същото рискът се покрива за целия срок на договора : Видно от самото уведомление – л. 181 на гр.д. № 15020/13г. на ВРС, липсва индиция, че то произхожда от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД или от един от ответниците по иска. По тази причина то не е годно доказателствено средство да обоснове тезата на ищеца.

          Договорът за банков кредит е анексиран два пъти, като на датата на подписване на Анекс № 2 – 28.09.2009г. ищецът е подписал  Декларация за отказ от сключване на нова индивидуална застраховка и изрично е изразил желание да останат в сила застраховките по кредитите, включени в преструктурираното кредитно задължение. При това положение се налага извода, че ЗК „Уника – Живот“, АД се е задължил спрямо банката единствено по отношение на един от пакетите по застраховане, а именно „Живот“ при отпускане на процесния кредит и подписване на декларацията за съгласие, представляваща неразделна част от формуляра за кредит. Твърдението на въззивника, че при подписване на договора за кредит  изразил желание и му било разяснено, че ще бъде застрахован за двата застрахователни риска – „Живот“ и „Злополука“ остава недоказано.

          Във връзка със същото искане за кредитиране между „Райфайзенбанк /България/ „, ЕАД и ищеца в качеството му на ЕТ „Ирида – В.И.“ е сключен Договор № 3037/01.02.2008г. за кредитен лимит от 2 000лв., който лимит може да бъде използван единствено чрез издадена кредитна карта MASTERCARD BUSINESS. На основание така възникналото правоотношение и по реда на чл.184 ал.1 от КЗ /отм./ на ищеца е издаден от „Уника“ АД сертификат за застраховка № 3037- 3202, удостоверяващ, че същият е застрахован при застрахователната компания за посочените в сертификата покрития, с платими обезщетения по приложените Условия за комбинирана застраховка на държатели на кредитна карта. Неразделна част от този сертификат за застраховка са Условията на Групова застрахователна полица 07005FR0001 от 12.03.2007г. В самия сертификат като покрит риск изрично е посочена „Трайна пълна загуба на работоспособност от злополука“, с лимит на обезщетението 15 000 евро. Въз основа на така сключения договор, групова застрахователна полица и издаден сертификат отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана по следните съображения :

          Преди всичко т.2.1 от Общите положения на Условията за комбинирана застраховка на държатели на кредитна карта застрахователното покритие започва автоматично от датата на първата транзакция на кредитната карта и изтича в 00,00 часа на деня, посочен за край на валидност на картата или при прекратяване на договора за издаване на кредитна карта „Райфайзен“ от която и да е от страните. Т.е. – застрахователното събитие следва да е настъпило след 01.02.2008г. Злополуката, посочена от ищеца като застрахователно събитие, е трудова такава и е установена с Акт за трудова злополука № 144/23.09.1993г. Но дори и да се приеме, че застрахователното събитие е именно влошаването на здравословното му състояние, удостоверено от компетентните  органи с решение на НЕЛК  № 0520/22.07.11г  с отразена  до 64% трайно намалена трудоспособност, следва да бъде отбелязано, че така определената трудоспособност е в резултат на развитието на няколко общи и няколко професионални заболявания на ищеца, започнали началото си много преди 2008г. Налага се извода, че общото повишаване на загубата на трудоспособност през 2011г не е причинено от  внезапно възникнало събитие, което да може да бъде възприето като злополука по смисъла на даденото определение за това понятие в Условията за комбинирана застраховка на държатели на кредитна карта и то много преди началото на покритие на застрахователните рискове по време.

          Освен това съгласно  т. 2.2. и 2.3 Условията за комбинирана застраховка на държатели на кредитна карта покритието обхваща две комбинирани застрахователни услуги: „Защита на карта“ и „Застраховка при пътуване“. Видно е от сертификата, че риска „Загуба на работоспособност от злополука“ е включен само в „Застраховката при пътуване“, Съгласно т.2.3 на Условията това покритие е валидно само за пътуване извън територията на България и само ако билетите на застрахованите лица, резервацията им или настаняването им в хотел са заплатени преди началото на пътуването с кредитна карта „Райфайзен“. А  по делото липсват твърдения ищецът да е пътувал извън територията на страната, прие което  да е ползвал картата и съответно при това пътуване да е претърпял твърдяната  злополука.

          Останалите оплаквания в жалбата съдът намира също за неоснователни. Без значение за изхода на спора е непроизнасянето на първоинстанционния съд по наведеното в исковата молба твърдение, че  въззивникът е поискал изплащане на обезщетение и че такова му е било отказано, както и обстоятелството, че при наличие на невярно декларирани обстоятелства от негова страна ответниците не са направили волеизявление за изменение или прекратяване на договорите. Без значение е и обстоятелството, че по делото не са представени писмени уведомления за неплатени вноски  по сключените договори за застраховка, както и че на въззивника не му е предоставен срок за заплащането им.

          По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

          Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, на осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт, като ги прави част от настоящото решение.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 558/13.07.2016г. на  Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1498/2015г.

          ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********,*** да заплати на ЗК „Уника“АД, ЕИК 040451865,  гр. София, ул. Юнак 11-13, представлявана от изпълнителни директори Т и Г сумата от 150лв ю.к. възнаграждение за водене на делото в настоящата инстанция.

ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********,*** да заплати на ЗК „Уника Живот“АД, ЕИК 831626729, гр. София, ул. Юнак 11-13, представлявана от изпълнителни директори Г. и Димитрова, сумата от 150лв ю.к. възнаграждение за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :