РЕШЕНИЕ

   № 291

               гр.Варна, 11.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 21.11.2018 г.в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 605 по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Обжалва се решение № 488/21.06.2018 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№ 1658/2017 г., както следва:

1. ЗК „Лев Инс“ АД - гр.София обжалва решението в частта му, с която е присъдено обезщетение на ищцата Д.Т.С. за сумата над 8000 лева до присъденото обезщетение в размер на 22000 лева. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част, като се иска неговата отмяна в тази му част и постановяване на друго решение, съобразно изложеното в жалбата. Претендират се разноски в производството, вкл. адвокатско възнаграждение. Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор на ищцата Д.С., в който изразява становище за неоснователност на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи и моли съдът да я остави без уважение. С писмена молба въззивникът моли за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на разноските - държавна такса.

2.С насрещна въззивна жалба Д.С. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът й за присъждане на сумата 18 000 лева, представляваща разликата над присъдените от съда 22000 лева до претендираните от ищцата 40000 лв като обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Моли за отмяна на решението в тази му част и за постановяване на друго решение, с което се уважи изцяло предявената от ищцата искова претенция. Срещу тази жалба не е постъпил писмен отговор. С писмена молба въззивницата моли за уважаване на жалбата й, ведно с присъждане на разноските - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2-ЗА.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество,  жалбите са неоснователни.

Оплакването във въззивната жалба за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата е неоснователно. Вина за станалото на 19.03.2017 г. ПТП има само водачът на тексиметровия автомобил „Опел Зафира“, а не и велосипедиската, установено от заключението на САТЕ, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено.

При наличие непосредствено след пешеходна пътека на указателна табела за велоалея и липса на видимост към велоалеята – надясно поради автомобилна спирка и наляво, посоката от която се е движила велосипедистката по бул.“Сливница“, пресичайки бул.“Съборни“ – поради  микробус в съседната лява лента, извършващ ляв завой, водачът на таксиметровия автомобил, движещ се в дясната лента по бул.“Съборни“ направо в посока ул.“Цар Асен“, е бил длъжен да намали скоростта на автомобила и евентуално да спре, за да пропусне навлезли в кръстовището от двете страни на велоалеята колоездачи. Велосипедистът има право да премине кръстовището, когато по него няма преминаващи автомобили. В случая след завиване в ляво от движещ се по бул.“Съборни“ микробус покрай единия от двата разделителни острова, до които е била достигнала ищцата, кръстовището – нерегулирано поради липса на сфетофарна уредба, е било вече свободно и тя е могла да го премине от разделителните острови. Преминаващият през кръстовището по мисленото продължение на велоалеята велосипедист следва да бъде изчакан да премине от приближаващите кръстовището МПС, още повече след като в случая траекторията на движение следва непосредствено след пешеходна пътека и автобусна спирка. Водачите на приближаващи МПС следва да следят за навлезли в нерегулирано кръстовище колоездачи, да не ги застрашават и да не допускат да ги ударят поради несъобразена скорост. Велосипедистите не са длъжни да следят за приближаващи кръстовището МПС, а само за вече навлезли преди тях такива в него. Обстоятелството, че ударът е настъпил в най-долната дясна част на кръстовището непосредствено преди влизане на велосипедистката във велоалеята, доказва, че автомобилът е навлязъл в него след като тя не само е започнала, но вече е завършвала преминаването си в кръстовището, като не я е изчакал да го завърши.

Съгласно чл.5, ал.2, т.1 - ЗДП водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. Съгласно чл.20, ал.2 - ЗДП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно чл. 47 - ЗДП водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.

Като не е действал съобразно тези задължителни изисквания на Закона за движение по пътищата, таксиметровият шофьор - деликвент е причинил по непредпазливост удара и следствие на него телесните увреждания на велосипедистката – ищца, като ударът не е съпричинен от последната.

Оплакванията и в двете жалби за определено в полза на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди в противоречие с критерия за справедливост по чл.52-ЗЗД, съответно във въззивната жалба – за завишен, а в насрещната жалба – за занижен размер на обезщетението, са неоснователни.

Съобразно получените от ищцата при ПТП увреждания, установено от заключението на СМЕ и обясненията на вещото лице в с.з. – счупване на тибиалния малеол на дясната глезенна става на десния долен крайник и контузия на дясното коляно; претърпените от нея във връзка с тези увреждания болки и страдания – гипсова имобилизация и трайно затруднение на крайника за период повече от 45 дни; натъртване и болки в областта на опашката, изживяна психотравма и отказ от физическа активност, установено от показанията на св.Стоянка С.; настоящи находки - вътреставно счупване, при което коста е зарасла, но поради костно срастване е останало леко ограничение на движенията в глезенната става, нормална походка при спокойно ходене и леко накуцване при забързване, като възстановяването е в границите на нормалното, но 100% възстановяване е невъзможно; с риск от по-ранни артрозни промени предвид увреждане на хрущяла и болки при промяна на времето и при по-голямо физическо натоварване, обезщетението в размер на 22000 лв е определено в справедлив размер. Този размер отговаря адекватно на характера, интензитета и продължителността на изживените от ищцата болки и страдания, както и на тези, които тя ще търпи и за в бъдеще, предвид младата й възраст – ненавършени 28 г. към датата на ПТП.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора съдебните разноски за настоящата инстанция остават за сметка на страните, така както са направени.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение 488/21.06.2018 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№ 1658/2017 г.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.