Р Е Ш Е Н И Е

 

6/10.01.17 г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 23.11.2016 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В. АРАКЕЛЯН в.т.д.№ 606/2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби подадени от С.Й.Г. ***, чрез адв. И., и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр. София, чрез адв. Б.Д., срещу решение № 580 от 14.07.2016 г., постановено по търг. дело № 544/2016 г. по описа ВОС, с което съдът е осъдил ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД да заплати на С.Й.Г. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени в резултат на настъпило на 03.05.2013г. ПТП причинено от водача на лек автомобил „Ситроен“, ДК № Х ХХХХ ХХ В С Р, притежаващ сключена със застрахователното дружество застраховка „Гражданска отговорност” съгласно полица №03113000227370, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.06.2015г., до окончателното ѝ изплащане, сумата от 845.29 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 17.01.2015 г. до 17.06.2015 г., както и сумата от 2 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, на осн. чл. 226, вр. с чл. 267 от КЗ  (отм.) и чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, като е отхвърлил исковата претенция в останалата ѝ част за заплащане на неимуществени вреди за горницата над 30 000 лв. до претендираните 120 000 лв..

Въззивникът С.Й.Г. навежда оплаквания за неправилност на обжалваното решение в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди за сумата над 30 000 лв.. Излагат  се съображения за неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД, както и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Счита, че вредоносният резултат е настъпил следствие на неправомерно поведение на водача на лекия автомобил, поради неспазването на чл. 38 от ЗДвП. Направен е частичен отказ от иска за сумата над 90 000 лв. до претендираните 120 000 лв. в първоинстанционното производство. Моли за отмяна на решението и присъждане на сумата в размер на 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Претендират се съдебно – деловодни разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение. Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата.

Въззивникът „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр. София, обжалва постановеното от ВОС решение в частта, с която съдът е осъдил дружеството да заплати на С.Г. сумата от 30 000 лв. неимуществени вреди от настъпилото на 03.05.2013г. ПТП, ведно със законната лихва вурху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, сумата от 845.29 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 17.01.2015 г. до 17.06.2015 г., сумата от 2 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и сумата от 2 550 лв. разноски по делото. Навежда оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че вината за настъпване на процесното ПТП е изключително на мотоциклетиста С.Г. с оглед противоправното му поведение и това, че се е движил с превишена скорост. Счита размера на претенцията за недоказан и завишен. Намира за неправилно заключението на първоинстанционния съд за наличието на причинно – следствена връзка между поведението на водача на лекия автомобил и вредоносния резултат. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира заплащането на съдебно – деловодни разноски за настоящото производство.

Ответната страна в законоустановения срок е изразила становище за неоснователност на жалбата.

В провелото се по делото открито съдебно заседание въззивникът С.Г., чрез адв. И., поддържа депозираната от него жалба, респ. оспорва основателността на въззивната жалба на „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД. Застрахователното дружество, представлявано от адв. Д., поддържа депозираната от него въззивна жалба, както и подадения от него писмен отговор срещу жалбата на ответната страна.

Въззивните жалби са редовни, подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежната страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът намира същите за процесуално допустими.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ.

Предпоставките за възникване отговорността на застрахователя са наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Пред въззивната инстанция страните не оспорват факта за наличие на валидно сключена към датата на застрахователното събитие (ПТП) 03.05.2013г. застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, по сключена със застрахователното дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД по полица № 03113000227370 валидна до 04.01.2014г. за МПС „Ситроен” с ДК № Х ХХХХ ХХ,  собственост на С Г Ц. Фактът на настъпване на процесното ПТП не е спорен между страните. Същият е  безспорно установен съобразно представените по делото официални удостоверителни документи, съставени в хода на досъдебното производство – констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествие и постановление за прекратяване на наказателното производство. Спорните въпроси касаят противоправността и вината, и чия е тя за настъпването на процесното ПТП, респ. наличието на деликт при съответно авторство. Възраженията на въззивниците касаят и неправилността на съдебния акт при определяне на размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди. Твърди се неправилно приложение на норамата на чл. 52 ЗЗД, респ. че е нарушен визираният в нормата принцип на справедливост. Оспорва се и правилността на съдебния акт по отношение преценката на съда за степента на съпричиняване съгласно нормата на чл. 51 ЗЗД. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Настоящият състав приеман за установен следния механизъм на настъпване на процесното ПТП:

Управляваният от Валентин Радев лекият автомобил „Ситроен“ се е движел по ул. Ат. Москов в посока от входа на Метро към ЗПЗ. Водачът се е престроил в лява лента, намалявайки скоростта с цел предприемане маневра „обратен завой” и е започнал извършването ѝ на предназначеното за това място. От всички показания само в тези на водача на процесния лек автомобил се казва, че автомобилът е спрял преди извършване на обратния завой. По това време в лентата за движение в обратна посока се е движел мотоциклет „Хонда”. Пътят, по който се е движел пострадалият мотоциклетист, е двулентов, като мотоциклетът се е движел в дясната лента. Точката на удара на двете МПС е в дясната лента на движение по посока на движещия се мотоциклет, който се удря в десния край на предната броня на лекия автомобил. Скоростта на мотоциклета към момента на удара е била около 102,85 км/ч. Водачът на мотоциклета е закъснял с реагирането си за задействане на спирачната система, поради което ударът е станал с непроменена скорост на мотоциклета от 102.85км/ч. На около 2,5 – 3 м след мястото на удара се е появила спирачна следа от мотоциклета с дължина 12 м, в края на която мотоциклетът е изгубил устойчивост и е паднал на дясната си страна. Тъй като ударът е станал на около 1 м. от десния бордюр, мотоциклетистът не е имал възможност да отбие в дясно с оглед близконаходящото се препятствие - бордюр. Вещото лице изразява становище в заключението, че единствената възможност с цел избягване на удара е била мотоциклетистът да е заобиколил лекия автомобил отляво. Същевременно обаче времето за реакция на мотоциклетиста е било твърде кратко, както и отстоянието от процесния автомобил /арг. изготвените скици по допълнителната САТЕ/, за да може да се извърши подобна маневра – заобикаляне на неправилно маневриралия лек автомобил с цел избягване на удара.

Съобразно установената по делото фактическа обстановка досежно механизма на настъпване процесното ПТП, установените параметри по дадените експертни заключения – скорост, отстояние, време за маневра, време за реакция и др., настоящият състав на съда намира, че е налице противоправност на поведението на водача на лекия автомобил. Последният не е спазил разпоредбата на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 25, ал. 2 ЗДвП, съгласно която при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Ето защо съдът приема, че е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на този водач и настъпването на произшествието, което е източник на вредите. Ако водачът на процесния лек автомобил е бил спрял преди предприемане на маневрата, за да осигури полагащото се предимство на насрещно движещия се по път с предимство мотоциклет, процесното ПТП не би настъпило. Съгласно назначената по делото експертиза, приета от съда, отстоянието на мотоциклета от мястото на удара в момента на началото на завиването на автомобила е била 86,85 метра. Т.е. на това разстояние водачът на автомобила е виждал задаващият се по платното мотоциклет и е можел да прецени, че мотоциклетистът се е движел с висока скорост и да спре, за да осигури полагащото му се предимство за движение. Времето и пътната обстановка са били ясни.

Съобразно гореизложеното фактът на извършване на деянието, неговата противоправност и виновност на дееца (която се предполага на осн. чл.45 от ЗЗД) се установява, поради което и са налице всички предпоставките за възникване отговорността на застрахователя.

Причинените в следствие процесното ПТП травми сами по себе си, а и в съвкупност, са значително на брой, същевременно тежки, като възстановяването на пострадалия е продължило повече от година. Постадалият е претърпял многобройни оперативни интервенции, като заздравяването на получените в следствие на оперативните намеси рани е отнело поне 5 месеца. Същевременно раните са причинили обезобразяване на отделни части от тялото. В продължение на два месеца след изписването от болницата пострадалият е бил напълно обездвижен, само в легнало положение, без възможност за въртене и сядане в леглото. Не е боравел изобщо с дясната си ръка, която е била гипсирана до лакътя, поставени са били 6 импланта. Не е имал възможността да се обслужва сам, като се е нуждаел от постоянни грижи, включително за най-простите ежедневни нужди като хранене и лична хигиена. Поради претърпяна операция на таза му е било забранено извършването на каквито и да било движения на тялото. Вследствие дълготрайността на престоя на пострадалия в легнало положение е възникнал проблем с вестибуларния апарат, изразяващ се в загуба на съзнание при всеки опит за вдигане от леглото. Все резултати от настъпилото застрахователно събитие. В резултат на претърпените болките и страданията при пострадалия е настъпила повишена тревожност и тежко нарушение на съня, към момента лицето продължава да изпитва психологически дискомфорт, свързан с получените травми и последващите хирургични лечения, както и психологически дискомфорт от загрозяващите последици.

По отношение размера на обезщетението за имуществени вреди:

Съдът намира предявеният иск за обезщетяване на направените разходи за закупуване на медицински издалия за доказан по основание и размер. Действително извършените разходи се установяват от представената фактура и медицински талон, наличието на пряка и непосредствена връзка с деликта. Размерът на имуществените вреди се установяват от приложените по делото писмени доказателства - фактура от дата 16.05.2013г. и медицински талон (л. 49 и л. 50 от т.д. № 971/2015г. на ВОС). Ето защо предявеният иск за заплащане на имуществени вреди следва да се уважи в претендирания му от пострадакуп размер от 2200 лв.

По отношение размера на неимуществените вреди, респ. на обезщетението за претърпените болки и страдания:

Пострадалият е млад мъж, към 2013г. на 34 годишна възраст, в разцвета на силите си преди настъпването на процесното ПТП, в изключително физическо и емоционално здраве. От психологическа гледна точка, пострадалият е навлизал в период, в който личността постига своя максимум, утвърждавайки себе си в обществото, получавайки уважението на другите и позиция в обществото, период в който личността се опитва да изпълни и други съществени задачи, стоящи пред всяко човешко същество, а именно да създаде поколение, да му осигури подходяща среда за развитие и добър живот. Възрастта от 35 години бележи началото на периода на зряла възраст при човешкия индивид, който продължава да си поставя въпроси относно жизнените си цели и ценности.

В резултатите от настъпилото застрахователното събитие и проведеното лечение – болнично и извънболнично, и не на последно място бавните темпове на възстановяване, е настъпила поява на натрапчиви мисли за непълноценност у потърпевшия. Започнали са да се наблюдават психологически смущения като самовглъбяване и тъга. Болките са довели до нарушения в съня, раздразнителност. Настъпила е и депресия, която с времето се е задълбочавала. От заключението на вещите лица по назначената и приета по делото комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза се установява, че пострадалият С.Й.Г. след дългия възстановителен период макар и с приключило възстановяване се наблюдава известно намаление в захвата на десния горен крайник и накуцваща походка, необуславящи осакатяване на крайниците. И към момента данните по делото сочат, че дясната ръка на пострадалия е с нарушена чувствителност. Начинът на живот на пострадалия, както и неговите темпове, които са изключително характерни за всеки един отделен човек, са трайно изменени и не подлежат на възстановяване.

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил нормата на чл. 52 ГПК, определяйки обезщетението за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., който размер в известна степен се явява занижен предвид тежките увреждания, които са настъпили в резултат на процесното ПТП и дълготрайността на възстановителния период. Не на последно място, има данни за трайно намаляване на подвижността в пострадалите крайници, което макар и в малък процент води до ограничение в движението. Пострадалият е бил в болничен 224 дни. С решение на ТЕЛК е установена инвалидност-неработоспособност в размер на 54 %. Поради това, след съвкупна преценка на данните по делото, последните сочат, че пострадалият не би могъл да води същият живот като онзи, воден преди настъпването на процесното ПТП. Това обуславя извода за заниженост на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, с размер несъответстващ на техния характер и степен. Настоящият състав на ВАпС намира, че едно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. би било справедливо и съответно на претърпените вследствие процесното ПТП вреди.

По отношение приложението на нормата на чл. 51 ЗЗД:

За определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на последното и противоправното поведение на водача на увреждащото МПС и въз основа на същата да се определи обективния му принос. Съгласно т. 7 от ППВС № 17/1963 г., съпричиняване е налице, когато пострадалият е допринесъл с поведението си за противоправния резултат. В случая, настоящият състав на ВАпС приема, че безспорно е налице съпричиняване от страна на мотоциклетиста, но то е обусловено единствено поради несъобразената скорост на мотоциклетиста. Този, който в разглежданата хипотеза основно е следвало съобрази конкретната пътна обстановка и да предприеме адекватни действия за избягване на ПТП е именно водачът на лекия автомобил, който се е движел по път без предимство. Извършената от него маневра е „обратен завой“, за което е необходимо заостряне на вниманието, а самата маневра изисква да бъде извършена така, че да осигури безпрепятствено преминаване на движещите се в насрещната пътна лента, по път с предимство, водачи. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 84, ал. 2 и чл. 85, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП, които указват правилния начин на извършване на маневрите при завиване наляво или в обратна посока на кръстовище, регулирано с пътни знаци, в които случаи водачът на нерелсовото превозно средство е длъжен да даде предимство на насрещните превозни средства, които се движат на право или завиват надясно. Това не е сторено от виновния водач на лекия автомобил, с което същият е нарушил правилата за движение по пътищата и конкретно тези по чл. 38, ал. 2 ЗДвП, несъобразявайки се с правилата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. С действието си водачът на лекия автомобил е ограничил свободното преминаване на мотоциклетиста през пътната лента, в която се е движел последния, с което е причинил процесното ПТП. От друга страна, водачът на мотоциклета е имал възможността да възприеме управляваното от него МПС, ако се е движел с допустимата за градски условия скорост от 50 км/ч, дори при закъсняла реакция за това.

Дължината на опасната зона за спиране на мотоциклета при скорост 102,85 км/ч е изчислена на 104-105 м. Следователно мотоциклетистът не е имал техническата възможност да избегне удара чрез спиране, при движение със скорост от 102,85 км/ч (възможността да спре е била на разстояние 18 метра след мястото на сблъсъка). Съгласно изчисленията на вещото лице, при скорост от 50 км/ч разстоянието, което изминава мотоциклета от началото на реагиране на мотоциклетиста до началото на ефективното спиране е 32,86 м. Или опасната зона е 32,90 м, за да съумее мотоциклетистът да спре и да избегне удара. При тези данни, вещото лице е дало заключение, че ако мотоциклетистът е реагирал своевременно на опасната ситуация, спирачната следа би се появила на разстояние 53,99м преди мястото на удара, като в този случай скоростта на мотора в момента на удара би била 51,01 км/ч, като в този случай ударът е бил предотвратим.

Съгласно допълнително изготвената САТЕ завиващият автомобил става опасност за приближаващия мотоциклет в момента на навлизане в платното му на движение в точката, когато е бил разположен на 90%, като разстоянието между двете МПС в този момент е било 33,97 м, а отстоянието на мотоциклета от мястото на удара е било 36,57м. Комплексно погледнато, опасната зона от 32,90м при скорост от 50 км/ч е по-малка от отстоянието на мотоциклета от мястото на удара, както и на разстоянието между двете превозни средства, т.е. в този случай водачът на мотоциклета е имал техническата възможност да спре преди да достигне мястото на удара. Ето защо съдът приема, че същият действително е извършил нарушил правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Съгласно представените с допълнителната експертиза скици (схеми) мотоциклетът е бил на разстояние от мястото на удара от 11,42 м в позиция от 135 градуса на автомобила. Позицията от 135 градуса е такава, в която маневриращият автомобил е навлязъл в лентата за движение на мотора и е опасна за него. Следователно дори мотиористът да се е движел с нормативно разрешената скорост от 50 км/ч, при 135 градуса положение на автомобила и отстояние на мотоциклетиста от 11,42 м от точката на удара, той попада в опасната зона за спиране и не би имал техническата и времева възможността да спре преди мястото на настъпване на процесното ПТП, с което да го избегне.

Първоинстанциянният съд е приел, че мотоциклетистът е съпричинил вредоносния резултат в размера на 50 %, обосновавайки това с факта на движението му със скорост над законоустановената (103-104 км/ч. при разрешена 50 км/ч.). При произнасяне по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД ВОС не е съобразил в достатъчна степен установените по делото конкретни обстоятелства, при които е настъпило процесното   ПТП, установени и от приетите  по  делото  автотехнически

експертизи. Съдът не е отчел в достатъчна степен безспорно установената основна причина за настъпване на произшествието – неправилно извършване на маневра „обратен завой“ от страна на водача на лекия автомобил „Ситроен” (без да спре и да повиши вниманието си) и навлизане в лентата за движение на насрещно движещите се превозни средства и в частност на движещия се в дясната лента с обратна посока на движение мотоциклет, с което неправомерно е отнел предимството на движещия се в насрещното пътно платно мотоциклет. Видимостта в момента на извършване на маневрата от водача на лекия автомобил е била добра и разстоянието достатъчно, за да се прецени приближаващия мотоциклет, движещ се с немалка скорост, при това по път с предимство, за да изчака преминаването на мотоциклета и едва след това да извърши маневрата „обратен завой“. Още повече, че свидетелят Николай Гълъбов в показанията си пред следствените органи е казал, че се е движел на разстояние от около 150 м от мотоциклета. Т.е. изчаквайки преминаването на мотоциклета би осигурило едно спокойно и безпрепятствено маневриране от страна на лекия автомобил. Предвид тези обстоятелства, не би могло да се възприемат доводите на застрахователното дружество за липса на нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на застрахования при тях водач на лек автомобил, респ., че вината за настъпване на процесното ПТП е изключително на вината на мотоциклета. Действително, управлявайки мотоциклета с несъобразена скорост, пострадалият също е допринесъл в известна степен за настъпване на вредоносния резултат. Отчитайки обаче основната причина за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат, а именно деянието на водача на лекия автомобил, настоящият състав на ВАпС счита, че приносът на пострадалия е в по-ниска степен от определената от първоинстанционния съд, а именно 30 %, а не 50 %.

От изложеното следва, че дължимото обезщетение, при отчетено съпричиняване на вредите от страна на самия пострадал до съотношение от 30 % е в размер на 49 000 лв..

С оглед присъдените с първоинстанционното решение неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., то искът следва да се уважи за разликата до размера на 49 000 лв. или за още 19 000 лв.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва частично да се отмени в обжалваната част.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК, с оглед изхода от спора, на С.Й.Г. следва да бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция в размер на 2 422, 77 лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, съответни на приетите за основателни претенции. Съразмерно на отхвърлената част от иска в полза на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 847,75 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

По компенсация, застрахователят дължи на ищеца сумата от 1 575,02 лв. – разноски за въззивното разглеждане на спора.

Допълнително, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 1 581,43 лв. – разноски при първоинстанционното разглеждане на спора.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 580 от 14.07.2016 г., постановено по търг. дело № 544/2016 г. по описа ВОС в частта, с което съдът е отхвърлил иска на С.Й.Г. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени в резултат на настъпило на 03.05.2013г. ПТП за горницата над присъдените 30 000 лв. до 49 000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД - гр. София, ЕИК 000694286, да заплати допълнително на С.Й.Г. ***, ЕГН ********** сумата от 19 000 лв. /разликата от 30 000 лв. до 49 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 17.06.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД - гр. София, ЕИК 000694286, да заплати на осн. чл.78 ал.1 ГПК на С.Й.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 1 575,02лв.- разноски за въззивното разглеждане на спора, изчислени по компенсация.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД - гр. София, ЕИК 000694286, да заплати на осн. чл.78 ал.1 ГПК на С.Й.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 1 581,43 лв. – допълнително разноски за първоинстанционното разглеждане на спора.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 ГПК. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                                                      2.