РЕШЕНИЕ

 

№    354 / 13.12.2013 г. град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                                            търговско отделение

На  тринадесети ноември                                                                          2013 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                        ЧЛЕНОВЕ: Анета Братанова

                                                               Петя Хорозова

при участието на секретаря  Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 608 по описа за 2013 г. докладвано  от З.Златилова и за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивните жалби на „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна” ЕООД и „Варна меритайм” ООД срещу решение № 488/23.05.2013 г. по т.д. 1153/12 г. по описа на ВОС.

Въззивникът „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна” ЕООД, ищец в първоинстанционото производство обжалва решението в частта с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД за плащане на сумата 28 697,87 лв. представляваща част от дължимите кейови такси за престой на м/к „Мартина С” в специализираното пристанище поради възложен за ремонт съгл. договор № 1841-1069/07.05.2009 г. за периода 1.05.2010 – 08.02.2012 г., общо в размер на 286978,70 лв съгл. проформа фактура № 04/16.03.2012 г. Счита решението за неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и иска отмяната му в тази част и уважаване на иска ведно с разноски.

Въззивникът „Варна Меритайм” ООД обжалва решението в осъдителната част за сумата 89 040,08 лв. представляваща неплатен остатък от възнаграждение за извършени ремонтни работи на м/к „Celtik Mariner”, съг. сключен договор № 1841-1448/27.12.2010 г. и фактура 3499/17.02.2011 г. , за сумата 49 239,97 лв. представляваща дължимо неплатено възнаграждение за извършени ремонтни работи на м/к „Salix”, съгл. договор № 1841-1489/21.01.2011 г. и издадена фактура 3500/17.02.2011 г. ,сумата 588 лв. по ф-ра 3607/12.04.2011 г. Счита решението за недопустимо, произнесено по непредявен иск, евенуално неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и незаконосъобразност , поради което иска обезсилването евентуално отмяната му и отхвърляне на исковете.

Всяка от страните в качеството си на въззиваема оспорва основателността на въззивната жалба на другата страна по изложени в писмен отговор съображения-

Въззивните жалби са  подадени в срок от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт и са допустими.

След служебна проверка и с оглед направените оплаквания в жалбата на „Варна Меритайм” ООД, съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените претенции, които се основават на договорни задължения по посочените в исковата молба три договора относно извършените от него по възлагане на ответника ремонти на корабите 1/ м/к „Селтик Маринър”, съг. сключен договор № 1841-1448/27.12.2010 г., за сумата 49 239,97 лв.; 2/ м/к „Саликс”, съгл. договор № 1841-1489/21.01.2011 г. 3/ предоставена услуга престой на кейово място за м/к „Мартина С” по дог № 1841-1069/07.05.2009 г. за сумата 28 697,87 лв. част от дължимите кейови такси за престой за периода 01.05.2010 г. до 08.02.2012 г. общо в размер на 286 978,70 лв. с ДДС. Представянето на фактурите с уточнителната молба и несъответствието на счетоводните записвания при двете страни, не променя фактическото основание и петитума на иска, поради което облакването за произнасяне  по друг иск е неоснователно.

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване четири иска са с правна квалификация чл. 266 ЗЗД - за заплащане на възнаграждение за възложени ремонтни услуги.

Ответникът оспорва исковете по съображения че не дължи плащане по тези фактури поради вече извършени прихващания с протоколи от 2011 и 2012 г., евентуално не дължи ДДС върху ремонтните работи, тъй като на осн. чл. 31 т.3.1 от ЗДДС те са с нулева ставка ДДС и че няма договорено задължение за плащане за кейово място относно м/к „Мартина С” .

Във връзка с направените възражения в първоинстанционото производство са приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. От заключението на СТЕ се установява, че м/к „Саликс” и м/к „Селтик Маринър” са кораби тип”карго”, предназначени за превоз на стоки в открито море. Като дългогодишни партньори в областта на кораборемонта, ползващи се с взаимно доверие двете страни не са съставяли актове за частично приемане на ремонтни работи, няма протоколи за допълнително възложени и отпаднали работи. Видно от заключението на ССЕ /л. 273-280/ за ремонтните работи по трите кораба са издадени фактури:

№ 3499/17.02.2011 г, за м/к „Селтик Маринър” поръчка 2743 на стойност 143 474,21лв.

№ 3500/17.02.2011 г. за м/к „Саликс” поръчка 2744 на стойност 49 239,97 лв.

№ 2355/15.07.2009 г, за м/к „Мартина С” поръчка 2717 на стойност 336 398,26 лв.

№ 2962/08.06.2010 г. за м/к „Мартина С” поръчка 2717 на стойност 110 561,65 лв.

№ 2963/08.06.2010 г. за м/к „Мартина С” поръчка 2717 на стойност 103 423,90 лв или общо за всички 743 097,99 лв. Проверката е установила, че тези фактури за стопанските операции по всеки един от договорите са осчетоводени в счетоводствата и на двете страни без разлика. Само проформа фактура № 04/16.03.2012 г., относно претенцията за начислени кейови такси за кораба „Мартина С” за периода периода 01.05.2010 г. до 08.02.2012 г. общо в размер на 286 978,70 лв. с ДДС, която е издадена въз основа на едностранен акт не е неприета от ответника Проблемът който поражда спора е от различието в разчетните сметки. Погасяването на задълженията по трите договора е осъществявано чрез банкови преводи и протоколи за прихващане. В някои от платежните документи наредителят /ответника/ е посочил като основание за плащане повече от една фактура, като не е указал, каква сума по всяка от тях погасява. В резултат сумите са отразявани по различен начин в двете счетоводства, като различни части от плащането са отнасяни по различни фактури. Налице е и несъответствие между това, което ответникът е посочил като основание в банковите нареждания и отразяването му в собственото счетоводство. Но независимо от това ССЕ уточнява, че към датата на проверката – м. март 2013 г. е налице съвпадане на салдата в двете дружества, ако се отчете текущото плащане в хода на процеса по ф-ра 518/12.03.2013 г. за сумата 45 000 лв. Освен това меродавен в отношенията между страните е и протокола за прихващане от 27.02.2012 г. на който се позовават и двете страни.

При така установеното съдът приема, че на осн. чл. 55 ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 55 ал. 2 от ТЗ счетоводните записвания и в двете счетоводства на фактури за ремонтни работи № 3499/17.02.2011 г, № 3500/17.02.2011 г, № 2355/15.07.2009 г, № 2962/08.06.2010 г. и № 2963/08.06.2010 г доказват количеството и стойността на извършените ремонтни работи, които са приети от ответника, / арг. от чл. 301 от ТЗ/. При определяне размера на дължимите плащания, следва да вземат предвид установените в заключението на вещото лице по ССЕ плащания и съдържащото се в споразумителния протокол от 27.02.2012 г. признание на факта, че след извършените прихващания неплатените задължения на ответника към тази дата са 190 558,32 лв. След приемане на споразумението ищецът признава с исковата молба още едно плащане от 1690,27 лв. и има платени в хода на процеса 45 000 лв по ф-ра 518/12.03.2013 г. Остатъкът е 143 868,05 лв. и съответства на размера на претендираните от ищеца като неплатени задължения по ф-ри № 3499/17.02.2011 г, до размера на сумата 89 040,08 лв., №3500/17.02.2011 г. за сумата 49 239,97 лв. и за сумата 588 лв. по ф-ра № 3607/12.04.2011 г. Исковите претенции по тези фактури са основателни и доказани по размер на задължението, без ДДС по ф/ра № 3499/17.02.2011 г. и по ф/ра №3500/17.02.2011 г.

Законосъобразно е възражението на ответника за неправилно начислен ДДС за ремонтите на м/к/ „Селтик Маринър” и м/к „Саликс” Съгл. чл. 31.т.3 от ЗДДС услугите по ремонта на плавателни съдове, с изключение на тези по т. 2 б”в” от чл. 31 на ЗДДС, са облагаеми доставки с нулева ставка. Тъй като видно от заключението на СТЕ процесните плавателни съдове са предназначени за превоз на стоки в открито море и не влизат в изключенията по т.2, за тях ставката на ДДС е нулева. Съгл. чл. 27 ал. 2 от ППЗДДС доставчикът на услугата, т.е. ищецът следва да представи документите, които доказват нулева ставка ДДС, поради което ответникът не дължи плащането и, дори и ако не е възразил при подписване на фактурите. Предвид изложеното предявеният иск за плащане на ремонтни работи относно м/к/ „Селтик Маринър” по ф-ра № 3499/17.02.2011 г следва да се уважи до размера на сумата 71 232,07 лв. /89 040,08 – 17808,01 лв  начислен ДДС/.Искът за плащане на сумата 49 239,97 лв  неплатено задължение по ф-ра №3500/17.02.2011 г. за ремонта на м/к „Селтик” следва да се уважи до размера от 39 365,16 лв. За разликата до 49 239,97 лв. представляваща сумата 9874,81 лв. начислен ДДС следва да се отхвърли като неоснователен.

Претенцията за начислени кейови такси за кораба „Мартина С” за периода периода 01.05.2010 г. до 08.02.2012 г. общо в размер на 286 978,70 лв. с ДДС, която е частично предявена за 28 697,87 лв. е неоснователна. Съгл. ценоразписа на извършваните ремонтни услуги от ищеца „Терем КРЗ – Флотски арсенал Варна” при престой за ремонт на кораба се плаща и кейова такса, за престоя на кораба при ремонта и свързаните с това разходи, определена като линейна, изчислена съобразно дължината на кораба. Ответникът е платил включената във фактурите за ремонт на м/к „Мартина С” дължима кейова такса до 30.04.3010 г. когато в действителност е приключил ремонта на кораба. Факт е, че поради неуредени финансови проблеми между собственика на кораба и ответника – главен изпълнител спрямо него, акта за край на ремонта не е подписан и връчването му е станало с нотариална покана на 08.03.2012 г. Проформа фактура № 04/16.03.2012 г., по която е начислена претендираната кейова такса е за периода 1.05.2010 – 8.02.2012 г. и е въз основа на изпълнителна ведомост – фактура /без дата/ която видно от обясненията в исковата молба ответникът е отказал да подпише. Проформафактурата е издадена на 16.03.2012 г. т.е. след подписване на споразумението за прихващане от 27.02.2012 г. което има установително действие, като признание на факта за размера на неплатените до тази дата задължения по договорите за извършване на ремонтни услуги между страните по спора. Затова съдът приема, че относно задължението предмет на по- късно издадената едностранно от ищеца проформа фактура липсва съгласие и съответно договорно основание за плащане на това задължение.

Поради изложеното на основание чл. 272 ГПК първоинстанционното решение следва да се потвърди в отхвърлителната част и частта с която са уважени исковите претенции за плащане на 558 лв. по ф-ра № 3607/12.04.2011 г.и на ремонтни услуги за м/к „Селтик Маринър” по ф-ра № 3499/17.02.2011 г до размера на сумата 71 232,07 лв. и за м/к„Селтик”  по ф-ра №3500/17.02.2011 г. до размера от 39 365,16 лв. Следва да се отмени в останалата обжалвана част, като исковете се отхвърлят за разликата над 71 232,07 лв. до 89 040,08 лв за първия иск и за разликата над 39 365,16 лв до 49 239,97 лв за втория и съответно дължимите разноски се намалят до размера на сумата 11 684лв.

На осн. чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК, предвид направеното от всяка от страните искане за въззивната инстанция разноски на „Терем КРЗ Флотски арсенал – Варна” ЕООД. Във въззивното производство по жалбата на „Терем КРЗ Флотски арсенал – Варна, поради отхвърлянето и  не се дължи възстановяване на държавна такса, но се дължи възстановяване на адв.хонорар съобразно потвърдената част от решението по жалбата на насрещната страна в размер на сумата 3 450 лв. от общо 4 561,20 лв., а на „Варна меритайм” ООД следва да се възстановят съдебни разноски в размер на общо 1037 лв., от които 550 платена държавна такса, съобразно уважената част от въззивната жалба и 758 лв. адв. възнаграждение съобразно уважената част от иска. По компенсация, съдебни разноски в размер на сумата 2 413 лв. дължи „Варна Меритайм” ООД.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 488/23.05.2013 г. по т.д. 1153/12 г. по описа на ВОС в частта с която е отхвърлен предявения от „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна” ЕООД срещу  „Варна Меритайм” ООД иск с правно основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД за плащане на сумата 28 697,87 лв. представляваща част от дължимите кейови такси за престой на м/к „Мартина С” в специализираното пристанище поради възложен ремонт съгл. договор № 1841-1069/07.05.2009 г. за периода 1.05.2010 – 08.02.2012 г., общо в размер на 286978,70 лв съгл. проформа фактура № 04/16.03.2012 г.; в частта с която е осъден „Варна Меритайм” ООД ЕИК 103770612 да плати на „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна” ЕООД ЕИК 103882821: сумата 588 лв. по ф-ра 3607/12.04.2011 г., представляваща възнаграждение за проведен курс, ведно със законната лихва считано от 25.04.2012 г. до окончателното плащане; сумата 71 232,07 лв по ф-ра 3499/17.02.2011 г.. представляваща възнаграждение за извършени ремонтни работи на м/к „Селтик Маринър”, съг. сключен договор № 1841-1448/27.12.2010 г.  ведно със законната лихва считано от 25.04.2012 г. до окончателното плащане, 39 365,16 лв по ф-ра 3500/17.02.2011 г. неплатено възнаграждение за извършени ремонтни работи на м/к „Саликс”, съгл. договор № 1841-1489/21.01.2011 г., ведно със законната лихва считано от 25.04.2012 г. до окончателното плащане и сумата 11 684 лв. съдебни разноски за първата инстанция съобразно уважената част на претенцията.

ОТМЕНЯ решението в останалата обжалвана част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна” ЕООД срещу „Варна Меритайм” ООД за плащане на възнаграждение за извършени ремонтни услуги по ф-ра № 3499/17.02.2011 за разликата над 71 232,07 лв. до 89 040,08 лв и по ф-ра  № 3500/17.02.2011 г. за разликата над 39 365,16 лв до 49 239,97, които суми представляват начислен недължим ДДС.

ОСЪЖДА „Варна Меритайм” ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна кв. Аспарухово ул.”Орел” 14 ЕИК 103770612 да плати на”Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна” ЕООД със седалище гр. Варна кв.”Аспарухово” Лъджата, ЕИК 103882821 сумата 2 413 лв. съдебни разноски по компенсация.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                   ЧЛЕНОВЕ :