Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

292/гр. Варна, 13.12.2016 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№608/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, ЕИК 131289899, със седалище и адрес на управление гр.София срещу решение №617/19.07.2016 г. по т.д.445/2015 г.  по описа на ВОС, с което e прието за установено по иска на „ИНТЕР ТРАНС ГРУП“ ЕООД, ЕИК 200103002, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 46, ет.3 срещу „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, ЕИК 131289899, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43 и „АГРО РЕЗЕРВ“ ООД, ЕИК 102674109, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“ 3 ет.6, офис 16, че ищецът „ИНТЕР ТРАНС ГРУП“ ЕООД не дължи на ответника „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД сума в размер на 157 670,51 евро, с произход запис на заповед от 17.10.2008 год. за сумата 481 558.26 евро, издадена от „ИНТЕР ТРАНС ГРУП“ в полза на „Евролийз Ауто Финанс“ ЕООД, авалиран от „АГРО РЕЗЕРВ“ ООД и джиросан на ответника „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, с правно основание  чл.124, ал.1 ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, поради липса на правен интерес от предявяване на иска по чл.124 от ГПК. Наред с това се сочат пороци на решението, изразяващи се в допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.

Насрещните страни „ИНТЕР ТРАНС ГРУП“ ЕООД, ЕИК 200103002, със седалище гр.Варна и „АГРО РЕЗЕРВ“ ООД, ЕИК 102674109, със седалище гр.Варна, не са подали писмен отговор.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред ВОС е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане за установено, че ищецът „ИНТЕР ТРАНС ГРУП“ ЕООД не дължи на ответника „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, сумата от 157 670,51 евро, с произход запис на заповед от 17.10.2008 год. за сумата 481 558.26 евро, издадена от „ИНТЕР ТРАНС ГРУП“ в полза на „Евролийз Ауто Финанс“ ЕООД, авалиран от „АГРО РЕЗЕРВ“ ООД и джиросан на ответника „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД.                            В исковата молба ищецът излага, че за обезпечение вземанията на „Евролийз Ауто Финанс“ ЕООД по договор за лизинг № 01006893/001 от 17.10.2008 год., е издал в полза на лизингодателя запис от заповед от 17.10.2008 год. за сумата 481 558.26 евро, който е авалиран от „АГРО РЕЗЕРВ“ ООД. Твърди, че издаденият запис на заповед, служи за обезпечение на произтичащите от договора вземания за всички лизингови вноски, неустойка при забавеното им плащане и разходите по сключване на договора, т.е. за всички предвидими и договорени парични вземания по договора. Излага, че обезпечителната функция на записа е изрично посочена и при джиросването му в полза на ответника, като в джирото е вписано, че ценната книга се джиросва така, както е поета от издателя. Твърди, че поради неизпълнение задълженията му за плащане на лизинговите вноски, договорът е бил прекратен от лизингодателя, считано от 03.12.2009 год., към която дата автомобилите, предмет на лизинга са били върнати на лизингодателя. За неплатените месечни и неустойка за неизпълнение на задълженията по договора, в общ размер на 125 044 лв., лизингодателят се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист във основа на записа от заповед от 17.10.2008 г., като заповедта е влязла в сила по отношение на издателя, поради липса на подадено възражение, а с влязло в сила решение по т.д. № 530/2010 год. на ОС – Бургас е прието за установено, че сумата се дължи и от авалиста на менителничния ефект. Твърди, че присъдените суми са били събрани в образуваното изпълнително производство, но четири години по-късно, ответникът е предявил отново за плащане записа на заповед, този път за сумата от 157 670.51 евро, като част от общо 481 588.26 евро, като е посочил, че сумата представлява стойността на претърпени от него вреди при реализация на вторичния пазар на активите по прекратения договор за лизинг от 17.10.2008 год., а именно разликата между остатъчната главница на активите към датата на прекратяване на договора и цената на която са продадени на вторичния пазар. Тъй като за посочената сума, ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист спрямо авалиста, за което е образувано т.д. № 2553/2012 год. по описа на ВОС, сочи, че евентуалното уважаване на иска в производството по чл.422 ГПК срещу авалиста ще обоснове правен интерес на последния от водене на регресен иск срещу него, поради което има правен интерес от установяване несъществуването на вземането спрямо поемателя, което ще ползва и авалиста.                 

Ответникът “Евролийз Ауто” ЕАД е оспорил предявения иск, излагайки, че записът на заповед съдържа всички реквизити по Търговския закон, поради което е редовен от външна страна, предявен е  надлежно с нотариална покана, връчена на авалиста „АГРО РЕЗЕРВ“ ООД, поради което сумата по него се дължи. Не оспорва, че записът на заповед и издаден във връзка с договор за финансов лизинг №01006893/001 от 17.10.2008 год.,  прекратен от лизингополучателя едностранно поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, но твърди, че посочената в записа на заповед сума от 481 588.26 евро е формирана от  сбора на лизинговите вноски в размер на 385 277.76 евро без ДДС и остатъчната стойност в размер на 16 045.76 без ДДС, т.е. обезпечението обхваща всичко, което лизингополучателя би получил при точно изпълнение от страна на лизингополучателя до края на срока на договора, а не само сумите установени по влязлото в сила решение на ОС - Бургас.           

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                    

Решението на първоинстанционния съд  съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.                                            

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.                           

Въпросът за наличието на правен интерес за „ИНТЕР ТРАНС ГРУП“ ЕООД от предявяване на отрицателния установителен иск е бил предмет на обсъждане от ВКС в постановеното влязло в сила определение № 493/27.06.2014 год., по ч.т.д.№1036/2014 год., като дадените указания по тълкуване и прилагане на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото, поради което съдът приема, че е налице интерес от предявяване на иска по чл.124 от ГПК, т.е. обжалваното решение е допустимо.

С оглед предмета на предявения иск, в тежест на въззивника  „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД е да установи съществуването на парично вземане в размер на  157 670,51 евро, произтичащо от издаден от въззиваемия в полза на „Евролийз Ауто Финанс“ ЕООД, запис на заповед от 17.10.2008 год. за сумата от 481 558.26 евро, авалиран от „АГРО РЕЗЕРВ“ ООД.

Няма спор, че процесният запис на заповед от 17.10.2008 г. за сумата от 481 588.26 евро е издаден от „ИНТЕР ТРАНС ГРУП” ЕООД, със седалище гр.Варна, в полза на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО ФИНАНС” ООД, с падеж на предявяване, не по-късно от 10.11.2012 г. Записът на заповед е авалиран от „Агро Резерв” ООД, със седалище гр.Варна, при условията, при които е издаден.

Въззивникът „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД, със седалище гр.София, се  легитимира като приносител на ефекта, придобил правата с валидно джиро, извършено на датата на издаване.

Между страните не се спори, че записът на заповед е издаден за  обезпечаване на вземанията по договор за финансов лизинг № 01006893/17.10.2008 г., като тези обстоятелства се установяват , както от обективираното на лицевата част на документа изявление, че същият съставлява Приложение № 5 към договор за финансов лизинг, така и от допълнителното изявление на джиранта за целта на джирото.

Установява се, че приносителят е предявил записа на заповед за частично плащане на издателя и авалиста за сумата 125 044.19 лв. с нотариални покани от 08.02.2010 г. и 04.02.2010 г., като за предявената за плащане част от вземането по записа на заповед е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №3112/2010 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас. С влязло в сила решение по т. д. № 530/2010г. по описа на Бургаски окръжен съд, е установено в отношенията между страните „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД и „АГРО РЕЗЕРВ” ООД съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, за сумата 125 044.19лв., представляваща част от главницата 481 588.26 евро по записа на заповед.

 С нотариална покана рег. № 1199 на Нотариус per. №549 с район на действие PC - Варна, връчена на авалиста „АГРО РЕЗЕРВ” ООД на 29.06.2012 г.,  записът на заповед е предявен за ново частично плащане за сумата 157 670.51 евро. Тъй като плащане не е извършено в указания в поканата срок, приносителят се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9669/2012 г. по описа на ВРС, ХVІІ-ти състав, вземането по която е предмет на установяване по в.т.д. № 262 по описа за 2014 г. на ВАпС, производството по което е спряно до приключване на настоящото дело.                                                           Безспорно, с оглед обективните предели на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по т.д. № 530/2010 г. по описа на ОС – Бургас, в отношенията между приносителя, в качеството му на джиратар и авалиста е установено наличието на валидното възникнало менителнично поръчителство  за заплащане на задълженията по процесния запис на заповед. С поемане на менителничното поръчителство, за авалиста възниква задължение, което се определя от обезпеченото задължение, тъй като авалиста дължи същата по вид престация, както и лицето за което е поръчителствал.                                                        Погасяването на вземането по каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, погасява и вземането по ценната книга. Издателят на запис на заповед разполага с релативни възражения срещу поемателя, чиято основателност има за последица и погасяване на задължението по ценната книга, поради което издателят има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо несъществуването на вземането по каузалното правоотношение спрямо издателя предвид на ограниченията относно допустимите от авалиста възражения, които последният може да противопоставя на поемателя.                                                                             Гаранционно – обезпечителната функция на записа на заповед за обезпечаване на каузално правоотношение, произтичащо от договор за финансов лизинг № 01006893/17.10.2008г., се установява от съдържанието на ценната книга в частта относно изявленията на издателя и джиранта, както и от покриващите се изявления на страните в съдебното производство.                                   Спорният между страните въпрос е дали записът на заповед обезпечава непогасените парични задължения, възникнали в периода на действие на договора или и вземания, възникнали след прекратяване му, доколкото въззивникът „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, при повторното предявяване на ефекта спрямо авалиста е посочил, че сумата от 157 670.51 евро, представлява стойността на претърпяна от него вреда в резултат на прекратяване на договора за лизинг, съставляваща разликата между остатъчната главница на активите към датата на прекратяване и цената, на която са реализирани активите на вторичния пазар.

От събраните по делото доказателства, а именно договори за финансов лизинг № 01006893/17.10.2008 г. и № 01005726/23.07.2008 г., погасителни планове към тях, приемо– предавателен протокол и споразумение от 16.10.2008 г., се установява, че сумата 481 588.26 евро, съответства на общия размер на задълженията по обезпечения договор за финансов лизинг № 01006893/17.10.2008 г., посочен в погасителен план към договора, от който размер сумата 385 277.76 евро без ДДС, представлява сбора от дължимите лизингови вноски, а сумата 16 045.76 евро без ДДС, представлява остатъчна стойност на лизинговите вещи. Сумата от 481 588.26 евро е тази, която въззивникът би следвало да получи по договор за финансов лизинг № 01006893/17.10.2008 г., в случай, че същият не е бил развален на 03.12.2009 г. и лизингополучателят се е възползвал от правото си да придобие лизинговите вещи.

В резултат на прекратяване на договорната връзка от страна на лизингодателя, поради виновното му неизпълнение от страна на  лизингополучателя, последният е върнал превозните средства, предмет на договора, поради което е отпаднало основанието за плащане на останалите обезпечени парични задължения за лизингови вноски и за остатъчната стойност, тъй като вноските се дължат за ползване на вещите, а остатъчната стойност при евентуалното им изкупуване.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнението. Това обезщетение, по смисъла на чл.82, ал.1 от ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Съдът намира, че сочените от въззивника вреди, за които претендира обезщетение, не са могли да бъдат предвидени при сключване на договора за лизинг и не са пряка последица от неизпълнение на задълженията по договора. Това е така, доколкото още с прекратяване на договора на 03.12.2009 г. и връщане на автомобилите, лизингодателят е имал възможността да ги продаде веднага или отново да ги предостави на лизинг по друг договор, при което несъмнено, получената в този момент цена, би била многократно по-висока от тази получена при продажба, извършена след повече от три години след прекратяване на договора. Няма как страните при сключване на договора да са предвидили, че при евентуалното му предсрочно прекратяване, лизинговите вещи ще останат в държане на лизингодателя за такъв продължителен период от време, през който продажната им цена драстично е спаднала.

С оглед на гореизложеното и доколкото с влязлото в сила решение по т.д.№530/2010 г. по описа на ОС - Бургас, в отношенията между поемателя и авалиста е признато съществуването на част от паричното задължение по ценната книга, до размера на всички заявените от въззивника като дължими непогасени парични задължения, възникнали в периода на действие на договора и съответно обезпечени с ценната книга, съдът намира, че записът на заповед не изпълнява гаранционно – обезпечителна функция по отношение на претендираните за обезщетяване вреди от въззивника, чието настъпване се твърди, че е в резултат на предсрочно прекратяване на каузалното правоотношение, по вина на лизингополучателя, на основание чл. 88, ал.1, изр. 2 ЗЗД, за сумата 157 670.51 евро, и чиито размер се формира като разлика между остатъчната стойност на активите – шест броя автомобили, към датата на прекратяване на договора за лизинг– 03.12.2009 г., и цената, на която същите са реализирани от лизингодателя след прекратяване на договора.

Липсата на гаранционно – обезпечителна функция на записа на заповед по отношение на претендираните за обезщетяване вреди от въззивника в размер на 157 670.51 евро, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9669/2012 г. по описа на ВРС, ХVІІ-ти състав, обуславя извода на съда, че тази сума не се дължи от издателя, поради което предявеният иск, следва да бъде уважен.

След като изводите на въззивния съд изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния и след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които по аргумент от т. 10 на на ТР № 1 от 17.07.2001 год. по тълк.д. № 1/2001 год. на ВКС, ОСГК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да се потвърди.

Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в размер на 3100 лева, доказателства за плащането на което са представени със списъка на разноските по чл.80 от ГПК, представен в съдебно заседание. Предвид цената на иска, минималното възнаграждение, определено по правилата на  чл.7 от Наредбата за минималните размери адвокатски възнаграждения е в размер на 7697 лева, поради което платеното възнаграждение от 3100 лева, не е прекомерно.                                                                                                                                        С оглед гореизложеното и предвид направеното искане, и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, направените по делото разноски за заплащане адвокатско възнаграждение, в размер на 3100 лева

Воден от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №617/19.07.2016 г. по т.д.445/2015 г.  по описа на ВОС.

ОСЪЖДА „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, ЕИК 131289899, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43 ДА ЗАПЛАТИ на „ИНТЕР ТРАНС ГРУП“ ЕООД, ЕИК 200103002, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 46, ет.3, сумата от 3100 (три хиляди и сто) лева, представляваща направените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: