Р Е Ш Е Н И Е

19/14.01.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 20.11.2013 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА     

ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

           ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 609 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от „Б П Б АД гр.София, срещу решение № 97/27.06.2013год. по т.д. № 524/2012год. по описа на ШОС, с което е отхвърлен предявеният от банката срещу Д.И.Д. установителен иск по чл.422 вр.чл.415 ГПК, за установяване по отношение на ответника, че му дължи сумата от 100 000лв., произтичаща от издаден от ответника в полза на ищеца  на 12.05.2010год. запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-30.03.2012год. до окончателното изплащане на сумата. Счита обжалваното решение за  неправилно- поради  незаконосъобразност на същото, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Възиваемата страна с писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуален представител, като в подкрепа на изразените становища страните са представили  писмени становища.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Б П Б АД гр.София с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК и твърдения, че разполага  с изискуемо парично вземане срещу ответника, произтичащо от Запис на заповед за сумата от 913 895лева, с падеж на предявяване до 30.06.2011год. който е предявен за плащане на 13.06.2011год. Поради неплащане на дължимите по ЗЗ суми, банката е подала в РС-Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което със заповед 669/02.04.2012год. по ч.гр.д. № 1143/12год. и изпълнителен лист от същата дата, съдът е осъдил Д.И.Д. да заплати на банката следните суми: -100 000лв. главница, законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2012год. до окончателно изплащане на вземането, 2 000лв. д.т. и 1 450лв. юристконсултско възнаграждение.  И тъй като длъжникът е възразил на издадената по ч.гр.д. № 1143/2012год.  по описа на РС-Шумен,  заповед за незабавно изпълнение, предявява иска за приемане за установено, съществуването на изискуемо парично вземане, произтичащо от описания по-горе запис на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Ответникът чрез писмен отговор на процесуален предтавител, оспорва основателността на предявените искове. Сочи, че записа на заповед е подписан от ответника, но същият няма каузална сделка с ищеца и не е получавал нито сумата от 100 000лв., нито 913 895лв. на 12.05.2010год. или след тази дата. 

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Видно от Заповед №669/02.04.2012год. по ч.гр.д. № 1143/12год. на ШОС,  за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист от същата дата, съдът е осъдил Д.И.Д. да заплати на банката следните суми: -100 000лв. главница, за частично задължение  по ЗЗ издаден на 12.05.2010год. и падеж 30.06.2011год., законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2012год. до окончателно изплащане на вземането, 2 000лв. д.т. и 1 450лв.  юристконсултско възнаграждение

Претенцията на ищеца се основава на ЗЗ издаден от ответника на 12.05.2010год.  за сумата от 913 895лв.

Ответникът е направил възражение, че ЗЗ е издаден без наличие на каузална сделка, по повод на която е издаден ЗЗ, респективно, същият е издаден без основание и като такъв е недействителен. В писмения отговор /стр.48/ сочи, като причина да подпише процесния ЗЗ, водени преговори с ищеца през м.май 2010год. да му бъде отпуснат банков кредит, като това обстоятелство се подкрепя от показанията на свидетелите Д.Д. и С.Добрева.

  В отговор на възражението, ищецът с писмена молба /стр.108/, сочи каузалното правоотношение, по което е издаден ЗЗ, а именно:-ЗЗ е издаден от ответника  с цел да обезпечи вземането на ищеца по договор за банков кредит № 1547/2007год., сключен  на 15.12.2007год. между ищеца и  „М Б С Р” ООД. Видно от договора, Д.Д. изрично е посочил, че авалира записа на заповед, и се е подписал.  Издаването на ЗЗ и авалирането му е станало на основание чл.13.5 от цитирания договор за кредит. Не се спори, че с анекс от  23.10.2009год., представен от ответника, подписан от страните /стр.148-150/ ищецът и „М Б С Р”ООД са постигнали съгласие, че размера на  отпуснатия кредит е 356 287,68лв., като крайния срок за издължаване е определен на 30.08.2010год.

С анекса са предвидени следните обезпечения:-договор за поръчителство между банката и Д. и издаване на нов запис на З от кредитополучателя,  авалиран от Д.. Следва да се отбележи, че не са представени доказателства, относно изпълнение на посочените договореностти-а именно доказателства, от които да се установи сключването на договора за поръчителство и издаването на ЗЗ от дружество „М Б С Р”ООД, авалиран от ответника като физическо лице. Следователно процесния ЗЗ, издаден от ответника като физическо лице на 12.05.2010год. не е предвиден в анекса от 23.10.2009год., а след него друг анекс не е сключван.  Според заключението на ССЕ, същата е установила, че на дата 12.05.2010год., както и след тази дата, ищецът „Б П Б” АД гр.София, не е предавал на Д.Д. сумата 100 000лв., както и сума в размер на 913 895лв., на основание ЗЗ от 12.05.2010год.

С оглед на изложеното, съдът прави следните изводи:

Страните са въвели твърдения /ищеца/ за наличие на връзка между ЗЗ и каузалното правоотношение, поради което съдът е длъжен да изследва наличието на такава връзка, а ако такава бъде доказана-наличието на неизпълнение на задължението по каузалната сделка.

Следва да се отбележи, че не всяка връзка между двете правоотношения е правно значима, а само тази, при която погасяването на едното правоотношение има като последица погасяването на другото правоотношение. Такава връзка е налице единствено, когато страните по ефекта са страни и по каузалната сделка-т.е когато страните по двете правоотношения съвпадат. Или, когато издателят на ЗЗ е длъжник на  поемателя. Само в посочената хипотеза ЗЗ изпълнява гаранционно-обезпечителна функция, тъй като ако страните са различни, погасяването на едното правоотношение е правно ирелевантно за вземането по другото правоотношение.

По настоящия казус-страните са различни, поради което безспорно изплащането на сумата от страна на ответника по ЗЗ, няма да доводе до погасяване на задължението на „М Б С Р”ООД по договора за кредит от 2007год. Освен това, следва да се отбележи, че не се установя и косвена връзка, относно гаранционната функция на процесния ЗЗ и договора за кредит № 1547/2007год. Това е така, тъй като от една страна  в анекса от 23.10.2009год. страните по договора са постигнали съгласие размера на отпуснатия кредит да е 356 287,68лв.-т.е. сумата е различна от визираната в ЗЗ от 12.05.2010год.   От друга, с анекса страните са предвидили да се сключат допълнителни обезпечения:- сключването на договор за поръчителство между банката и Д.И.Д.  и издаването на ЗЗ от дружество „М Б С Р”ООД, авалиран от ответника като физическо лице. Следователно, в анекса страните не са предвидили като обезпечение по договора за кредит, издаване на ЗЗ от Д.Д., като физическо лице. Превид горното, следва да се направи извод, че процесния ЗЗ не обезпечава договор за кредит № 1547/2007год.

С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че ответникът не е издал процесния ЗЗ с цел да замени първоначано издадения на 15.12.2007год. ЗЗ по договора за кредит, по който същият има качество на поръчител.  И тъй като не се  установяват други каузални отношения, по които ответникът да има задължение да заплати сумата от 913 895лв., банката ищец няма основание да иска изпълнение на задължението по процесния запис на заповед, издаден на 12.05.2010год.

Предвид изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

След като постановеният съдебен акт е в идентичен смисъл, обжалваното решение следва да се потвърди. На осн. чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, относно изложените правни изводи, които споделя. По повод направено искане от въззиваемата страна за заплащане на сумата 4 776лв.-адвокатско  възнаграждение за правна защита пред настоящата инстанция, с оглед изхода на спора и представените доказателства за плащане на сумата,  същото следва да бъде присъдено.

Водим  от изложеното, съдът

                                              

                                          Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97 от 27.06.2013 год., постановено по  т.д. № 524/2012 год. по описа на Шуменски окръжен съд.

ОСЪЖДА „Б П Б”АД, ЕИК 831633691 гр.София, представлявано от гл. изп.директор А А К да заплати на Д.И.Д. ЕГН ********** сумата от 4 776лв./четири хиляди седемстотин седемдесет и шест лева/-направени разноски пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                   2.