Р Е Ш Е Н И Е № 294

 

Гр.Варна, 15.12.2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ Д.

ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.Д. в.т.д. 609 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД срещу решение № 573/14.07.2016 година по т.д.№ 1653/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на А. А Р. сумата за разликата над 45 000 до уважения размер от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на пътно транспортно произшествие, осъществено на 06.07.2014 година, виновно причинено от Ф Р Е, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2015 година до окончателното погасяване на задължението, на осн. чл.226, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, ведно с разноските, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като съдът неправилно е приложил чл.52, ал.2 ЗЗД по отношение на формирания извод за характера, интензитета и продължителността на причинените неимуществени вреди, поради което е определил обезщетение в неправилен размер. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявения иск за размера над 45 000 лева и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна А. У Р. не е представила писмен отговор. 

Решението не е обжалвано, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД за заплащане на сумата за разликата над 70 000 лева до предявения размер от 100 000 лева, както и в частта, с която е уважен иска за сумата от 1390 лева, обезщетение за имуществени вреди.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищцата А. А Р. излага, че на 06.07.2014 година пътувала като пътник в л.а. марка „Опел корса” с рег.В 5247 РС, управлявана от майка и, като автомобилът се е движил в с.Пчелник по ул.”Марица” посока кръстовището с ул.”Дунав”. Претърпява ПТП по вина на водача на автомобила, който се е блъснал в насрещно движещия  се лек автомобил „Пежо” 308”. При така настъпилото ПТП ищцата, която се е возила на предната седалка получава следните повреди- контузни рани на двете подбедрици, надкондилно счупване на лява бедрена кост, счупване на дясна раменна кост в горна трета, счупване на алвеоларния израстък на горната челюст с пълна луксация III степен на 1-до 5-ти горни десни и 1-до 5-ти горни леви зъби, счупване с разместване на гръдната кост, счупване на 1 до 5-то десни ребра и счупване на 1 до 6-то леви ребра, клиновидно счупване на тялото на 3-ти гръден прешлен.

Ищцата страда от хронични заболявания, които са обусловили един по дълъг възстановителен период. Има семейство две деца, за които не може да полага грижи поради дългия период на залежаване. Наред с телесните повреди е преживяла и силен емоционален стрес, който е довел до много безсънни нощи и кошмари, възстановяването и е бавно и се нуждае от непрестанна грижа и подкрепа. И към настоящия момент ищцата е на легло, не може да се обслужва сама и се нужда е от непрекъсната помощ и обгрижване. По повод ПТП не е образувано досъдебно производство, поради роднинските връзки. Към момента на настъпване на ПТП-то като застрахователно събитие е в сила сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност между собственика на лекия автомобил и ответното дружество със застрахователна полица. Моли се съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, на осн. чл.226 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2015 година до окончателното изплащане на задължението, както и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът ЗК „Лев инс” АД в писмения си отговор оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че е налице не само виновно поведение на водача на лекия автомобил, както и че липсват данни, които да установяват безспорно механизма на ПТП-то, оспорва причинно-следствената връзка между процесното ПТП и твърдяните увреждания. Оспорва исковете по размер, като излага, че предявения размер на обезщетение е прекомерен и некореспондиращ с претърпените болки и страдания. Твърди, че е налице съпричиняване, тъй като ищцата е пътувала без поставен предпазен колан, като така се е поставила в превишен спрямо нормалния риск. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете и присъди направените разноски. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните липсва спор, а и видно от извършена проверка /л.9/ е, че за лекия автомобил е налице застрахователна полица със ЗК „Лев инс” АД.

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1944/06.07.14г. се установява факта на настъпило ПТП на пътя с.Пчелник, кръстовището на ул.Дунав и Марица, между л.а. „Опел Корса”, с ДК № ХХХХ РС , управляван от Ф Р Е, и л.а. „Пежо 308” с ДК №ВХХХХНА, управляван от Д Н Н. Горното се установява и от показанията на св.Н, които съдът кредитира като безпристрастни и дадени в резултат на непосредствени впечатления и от които се установява, че на 06.07.2014 година е настъпило ПТП, като на предната седалка на лекия автомобил се е намирало момиче, което е било сериозно ударено. Когато излезли от колата били с белези от предпазни колани.

Съгласно заключението по допуснатата комплексна САТМЕ в медицинската й част, кредитирано от съда, се установява, че в резултат на ПТП А.Р. е получила счупване на алвеоларния израстък на горната челюст с тежко изкълчване на 1-5 горни леви и десни зъби, счупване на гръдната кост, счупване на 1-5 десни и 1-6 леви ребра, счупване на тялото на трети гръден прешлен, счупване на дясна раменна кост, счупване на лява бедрена кост, разкъсно-контузни рани в областта на двете подбедрици, анемия, двустранна гнойна хипостатична бронхопневмония. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна сила в областта на лицето, гръдния кош, десния горен и левия долен крайници, което обуславя извода, че могат да бъдат следствие от ПТП. Вещото лице дава заключение, че е налице тежка комбинирана травма в областта на горната челюст и 1-5 леви и десни зъби, която е обусловила трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за период не по-малко от 3 месеца, като с оглед наложилото се тяхно отстраняване то това затруднение е налице до момента на възстановяването им от специалист стоматолог. Сочи се, че счупването на гръдната кост обуславя трайно затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 2 месеца, a счупването на 1-5 десни ребра и 1-6 леви ребра обуславят трайно затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 2,5-3 месеца. Счупването на 3 гръден прешлен също обуславя трайно затруднение в движението за период  около 3-4 месеца. Вещото лице излага, че счупването на дясната раменна кост обуславя трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период не по-малък от 3 месеца, а счупването на лявата бедрена кост обуславя трайно затруднение в движенията на левия долен крайник, което продължава и към момента на проведения клиничен преглед. В обобщение експертизата сочи , че и към настоящия момент пострадалата е на легло, оздравителният процес не е приключил, а придвижването самостоятелно е невъзможно. В с.з. допълва, че получените в резултат на травматичните увреждания анемия и гнойна хипостатична бронхопневмония обуславят разстройство на здравето, временно опасно за живота. Вещото лице сочи, че с оглед конкретните наранявания на пострадалата същата е била с поставен предпазен колан.

От заключението по изслушаната експертиза в техническата й част  се установява, че ПТП е настъпило при отнемане на път с предимство, осъществено от водача на л.а. Опел Корса при У-образно кръстовище с ул.Дунав, при отклонението за с.Пчелник. Излага, че при реализираното ПТП е настъпил удар в предната лява част на л.а. Пежо и предната дясна част на л.а. Опел, в резултат на което са настъпили вредите. Вещото лице сочи, че по делото няма изходни данни за надлежно определяне на скоростта на движение на превозните средства преди настъпването на  удара и в момента на ПТП; липсвали данни за конкретните деформации по автомобилите и наличните към момента на ПТП на трасологични следи от протриване на автомобилните колела. Вещото лице в с.з. сочи, че към момента на огледа , излизайки от населеното място има знак за пресичане на път с предимство, последван от знак „стоп”, като в обратната посока няма знак, който да предупреди автомобилите, предприемащи навлизане към центъра на населеното място, че пресичат път с предимство.

Съгласно заключението по допуснатата комплексна СППЕ, кредитирано от съда, се установява, че в резултат на ПТП и получените телесни увреждания А.Р. непосредствено и няколко дни след инцидента е развила Остра реакция на стрес, преминала по-късно в Разстройство в адаптацията, със смесена тревожно-депресивна симптоматика отзвучали в рамките на няколко месеца, както и специфична /проста, изолирана/ фобия. Сочи, че към момента фобийните симптоми персистират и са водещи в психичното състояние, като определят до голяма степен нарушеното й самостоятелно функциониране. Заключава се, че психичното състояние на освидетелстваната е временно дестабилизирано като водеща е тревожността, която е повишена вследствие на настъпили промени в телесното й състояние , в невъзможността й да се предвижва сама и да участва пълноценно в живота на семейството си. Излага се, че липсват данни за влошаване на съществуващите вече заболявания на ищцата в резултат на психичните промени, настъпили след ПТП. В с.з. вещото лице уточнява, че състоянието, което отговаря на диагноза е единствено така развитата проста фобия, изразяваща се в страха на ищцата от това да предприеме самостоятелна двигателна активност и да се обслужва самостоятелно,да не би отново да се нарани.

От показанията на свидетелите С и Т, които съдът кредитира, независимо от родството, тъй като са вътрешно безпротиворечиви, съвпадат с заключението на в.л. се установява, че в резултат на произшествието ищцата

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226 КЗ /отм./.

Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ, поради което и искът намира своето правно основание в чл.226 КЗ, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило застрахователно събитие.

Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не се оспорва между страните, а и се установява от представеният протокол за ПТП, поради което ответникът е активно легитимиран да отговаря за вредите, настъпили вследствие ПТП, причинено от Ф Е, ако се установи, че същото е причинено виновно.

Тъй като образуваното досъдебно производство е прекратено, съдът не е обвързан със задължителна сила досежно вината и следва да се произнесе по наличието на такава.

От обясненията, дадени в о.с.з. от вещите лица и от разпита на св.Н, които съвпадат се установява следният механизъм на ПТП – ПТП е настъпило при отнемане на път с предимство, осъществено от водача на л.а. Опел Корса при У-образно кръстовище с ул.Дунав, при отклонението за с.Пчелник.

С оглед на горното следва да се приеме, че водачът на МПС е допуснал нарушение на задължението, вменено му с разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно навлязъл е в лентата за насрещно движение. Нарушението на вмененото му задължение е противоправно и обуславя вината за настъпилото произшествие.

Виновността на водача ангажира и отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Установява се и наличието на вреда – настъпилите травми на ищцата, които са безспорно установени от приложените епикризи и се изразяват в контузни рани на двете подбедрици, надкондилно счупване на лява бедрена кост, счупване на дясна раменна кост в горна трета, счупване на алвеоларния израстък на горната челюст с пълна луксация III степен на 1-до 5-ти горни десни и 1-до 5-ти горни леви зъби, счупване с разместване на гръдната кост, счупване на 1 до 5-то десни ребра и счупване на 1 до 6-то леви ребра, клиновидно счупване на тялото на 3-ти гръден прешлен.

Причинно-следствената връзка се потвърждава и от заключението по назначената СКМАТЕ.

Така описаните вреди са довели до болки и страдания, за които следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя.

При определяне размера съдът намира, че следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца.

Установено е по делото, че иммобилизацията във връзка със счупванията на ребрата и дясната раменна кост е обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период не по-малък от три месеца, счупването на лявата бедрена кост е обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник, което продължава и към момента на проведения клиничен преглед. Към настоящия момент пострадалата е на легло, оздравителният процес не е приключил, а придвижването самостоятелно е невъзможно. Следва да се има предвид и допълнителната хирургична интервенция във връзка с екстракцията на остеосинтезиращия материал. При провеждане на лечението е развила анемия, гнойна бронхопневмония, разклатени и извадени всички зъби. Към момента на инцидента е развила и Остра реакция на стрес, преминала по-късно в Разстройство в адаптацията, със смесена тревожно-депресивна симптоматика отзвучали в рамките на няколко месеца, както и специфична /проста, изолирана/ фобия. Към момента фобийните симптоми персистират и са водещи в психичното състояние, като определят до голяма степен нарушеното й самостоятелно функциониране.

Съдът намира, че обезщетение в размер на 70 000 лева репарира претърпените болки и страдания, като този размер се определя поради  следните съображения- налице са няколко средни телесни повреди, които в своята съвкупност са направили оздравителния процес, по-труден за пострадалата и съпроводен с по-големи болки и страдания от обичайните. Придружаващите заболявания на пострадалата са обусловили трудно протичане на оздравителния процес, като вече повече от две години същата продължава да се възстановява и към настоящия момент е на легло. Лечението е протекло много трудно, придружено от развиване на двустранна гнойна хипостатична бронхопневмония. Развиването на пневмонията е обусловено от продължителното застояване на легло, както и от множеството средни телесни повреди и счупвания, които са предопределили един много дълъг период на обездвижване. Тежката комбинирана травма в областта на горната челюст е наложило отстраняването на зъбите предвид уврежданията на съдово-нервния им сноп и подържащия апарат. Всички тези последици са допринесли освен до сериозно влошаване на физическото и състояние така и до сериозно влошаване психичното състояние на ищцата, като водеща е тревожността, която е повишена вследствие на настъпили промени в телесното й състояние, в невъзможността й да се предвижва сама и да участва пълноценно в живота на семейството си.

Наведените оплаквания касаят наличието на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, като наличието или не на съпричиняване ще определи и размера на обезщетението.

Доказателствената тежест за установяване на този факт лежи върху ЗК „Лев инс” АД, като доказването следва да е пълно и главно, тъй като благоприятните последици при установяването му са застрахователя.

Съдът намира за недоказан факта на съпричиняване, тъй като по делото са събрани категорични доказателства, установяващи че пострадалата е била с поставен предпазен колан. В този смисъл са показанията на св.Н, както и заключението на вещото лице. С оглед гореизложеното, съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, поради което искът следва да бъде уважен до размера от 70 000 лева.

На осн. чл.86 ЗЗД с оглед уважаването на главните искове следва да бъдат уважени и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, така както са претендирани от датата на завеждане на исковата молба.

На осн. чл.77 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати и дължимата се държавна такса и разноски в общ размер на 3360 лева.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд, в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 573/14.07.2016 година по т.д.№ 1653/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Б ЧАСТТА, с която ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД е осъдена да заплати на А. А Р. сумата за разликата над 45 000 до размера от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на пътно транспортно произшествие, осъществено на 06.07.2014 година, виновно причинено от Ф Р Е, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2015 година до окончателното погасяване на задължението, на осн. чл.226, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, както и в частта, с която ЗК „Лев инс” АД е осъдена да заплати по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 3360 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: