Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

          №  96/  08.04.2015г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Апелативен съд   -  Варна                             търговско   отделение

на  десети март                                                   Година 2015

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           В.Аракелян                                                            ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева                    А.Братанова

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 61   по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „В.” ООД, ЕИК 118505954 против решение № 130/25.11.2014г на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 220/2012г., с което дружеството е осъдено да заплати  на  „С.   д.   ХХ"   ООД,  гр.Силистра  сумата от 330 000лв., представляваща част от придобитото от ищеца чрез договор за цесия, сключен на 28.02.2012 г. с В.П.В. ЕГН **********,  вземане на последния за равностойността на дружествения му дял в ответното дружество,  определен съобразно чл.125, ал.З от ТЗ,  със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба в съда – 03.10.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 20 000 лв . разноски по делото за първата инстанция. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли  предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.125 ал.3 ТЗД вр.чл.99 ЗЗД.

Ищецът от   „С. д.   ХХ"   ООД,  с ЕИК 200207652, седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул."Капитан Кръстев" № 2, ет.10, ап.30, представлявано от управителя   З.   Г.   Д.   претендира от ответника  „В." ООД, ЕИК 118505954, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул."Лом", № 12, представлявано от управителя В.Й.П.  заплащане на сумата от 330 000 лв.,  придобита от ищеца по силата на договор за цесия, сключен между него и третото лице помагач  В.П.В., ЕГН **********, на  28.02.2012г. и представляваща вземане на цедента  за равностойността на дружествения му дял в ответното дружество поради прекратяване на членственото му правоотношение,  определено съобразно разпоредбата на чл.125, ал.З от ТЗ,  ведно  със законната лихва върху тази сума от датата на завеждането на исковата молба в съда  - 03.10.2012г. до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че членственото правоотношение на В.П.В. в ответното дружество „В.” ООД е прекратено на 26.06.2009г. с получаване на изявлението на взискателя „А..”, ООД, гр.Разград, ЕИК 826045455  по изп.дело №  ХХХХХХХХХХХХХХ на ЧСИ  Г. Г., с рег. № ХХХ на КЧСИ по реда на чл.517 ал.3 ГПК, което обстоятелство е вписано в ТР на 27.ХХ.2009г. По заведен от В.В. иск с правно основание чл.74 ТЗ досежно прекратяване на членственото му правоотношение е образувано т.д. № 122/2009г. на СсОС, което е прекратено поради недопустимост с определение № 695/25.11.2011г., потвърдено с определение № 126/05.03.2012г. на ВнАпС по в.ч.т.д. № 773/2011г., недопуснато до касационно обжалване по ч.т.д. № 272/2012г. на ВКС, ІІ т.о.

По предявен от В.В. иск с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ е образувано  т.д. № 178/2009г. на СсОС. С молба вх.№ 1061/29.10.2009г. – л.23 ищецът е внесъл двустранно споразумение с ответника, уреждащо   възникналите между тях отношения във връзка с прекратяване на участието му в дружеството. С протоколно определение № 35/04.11.2009г. спогодбата е одобрена и производството по делото е прекратено.

По силата на тази спогодба „В.” ЕООД  признава правото на В.В., в качеството му на бивш съдружник, на дял от имуществото на дружеството в следствие на прекратяване на участието му в размер на 200 000лв, а В.В. се съгласява тази сума, като част от общо 330 000лв, представляваща равностойността на притежаваните от него 333 дяла от капитала на дружеството, „да бъде прихваната  СРЕЩУ ПОЛУЧАВАНИ СУМИ С РАЗХОДНИ КАСОВИ ОРДЕРИ, представляващи неразпределена печалба от учредяване на дружеството до прекратяване на участието му”. И двете страни са декларирали, че с това споразумение уреждат окончателно отношенията си по повод прекратяване участието в дружеството на съдружника В.В. и че след подписването му няма да имат претенции една към друга  по същия повод.

Определението за прекратяване  е влязло в сила на 11.11.2009г.

Позовавайки се на изхода на спора по т.д.  № 178/2009г. на СсОС ответното дружество противопоставя отвод за пресъдено нещо, по който преди всичко съдът дължи произнасяне. В свое определение № 406/13.06.2014г., постановено по в.ч.т.д. № 271/2014г., настоящият състав е изразил становище, че след като основният елемент на съдебната спогодба е договор, последната може да бъде атакувана по исков ред в случай, че този договор е нищожен, унищожаем или се иска развалянето му поради неизпълнение / т.8 на ППВС № 7/1973 и решение № 303/31.03.2010г. на ВКС по гр.д. № 587/2009г., І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/. Съгласно доктрината и съдебната практика порочността на съдебната спогодба може да бъде изтъкната и инцидентно пред съда по повод на предявен въз основа на нея отвод за сила на пресъдено нещо.

Релевираните от ищеца в допълнителната искова молба доводи за нищожност на съдебната спогодба по т.д. № 178/2009г. на СсОС, както и на представеното при сключването й извънсъдебно споразумение от 26.10.2009г. са : поради накърняване на добрите нрави – чл.26 ал.1 ЗЗДвр.чл.234 ал.1 ГПК, тъй като срещу едно вземане на В.В.  към „В.” ООД  - за равностойността на дружествения му дял поради прекратено членство се прихваща друго вземане на В.В.  към „В.” ООД – вземането му за неразпределена печалба ; поради липса на съгласие – чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД – не е ясно кой престира и срещу каква насрещна престация; поради невъзможен предмет  и липса на основание – чл.26 ал.2 ЗЗД – поради липсата на индивидуализация на насрещната престация на В.В.. По същество всички наведени основания се свеждат до или се извеждат от липсата на конкретизация на задължението на В.В. към дружеството, с което се прихваща вземането му за дружествен дял. Всъщност за да е налице прихващане, в какъвто смисъл е изразена волята на страните по спогодбата, следва да са налице две насрещни вземания, като насрещното вземане на едната страна  по дефиниция кореспондира със задължението на другата  страна. Твърдейки липсата на насрещно вземане на дружеството, т.е. – на свое задължение към него, ищецът твърди липсата на основание за прихващане въобще поради отсъствието на законовите предпоставки на чл.103 ал.1 ЗЗД – две насрещни ликвидни/ установени по основание и размер/  и изискуеми / с настъпил падеж/ вземания, които да бъдат погасени до размера на по-малкото от тях. Релевираното нарушение на закона не съставлява накърняване на добрите нрави. В споразумението от 26.10.2009г., предложена на съда за одобрение като съдебна спогодба, ищецът В.В. е направил извънсъдебно признание за получени от него суми от неразпределена печалба на дружеството, равняващи се по размер на вземането му за 200 000лв. В тази си част споразумението представлява частен свидетелстващ документ, материализиращ неизгоден за страната факт, който обвързва съда  с материална доказателствена сила. Не са ангажирани от ищеца доказателства, които да оборят посочената доказателствена сила на  признанието му, поради което съдът не може да приеме за доказано твърдението му, че срещу вземането си той не е получил насрещна престация. В случая не се касае до установяването на отрицателен факт, а  до опровергаване на потвърдено и пред съда признание на неизгоден за страната факт, за което тя носи доказателствена тежест, тъй като извлича изгодни за себе си правни последици.

По изложените съображения съдът намира посочените от ищеца твърдения за нищожност на съдебната спогодба и споразумението от 26.10.2009г. за неоснователни. В разпоредбата на  чл.26 ал.2 ЗЗД е установена и оборима законова презумпция за наличието на основание  на сключения между страните договор, която в случая не е оборена.

        Неоснователно е и позоваването в условията на евентуалност от ищеца на разваляне на споразумението от 26.10.2009г. и спогодбата по т.д. № 178 /2009г. на СсОС поради неизпълнение от страна на „В.” ООД  на паричното му задължение към В.В. по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД. Нито споразумението от 26.10.2009г., нито спогодбата по т.д. № 178/2009г. на СсОС създават задължение за дружеството да изплати суми на бившия съдружник В.В.. Напротив – и в двата документа изрично се подчертава, че съдружникът В. се съгласява дължимата му се сума от 200 000лв да бъде прихваната срещу получавани от него суми от дружеството.

Предвид на това не е налице неизпълнение на поето от „В.” ООД парично задължение, поради което и липсва основание за разваляне на споразумението и спогодбата поради неизпълнение.

По изложените съображения отводът за пресъдено нещо се явява основателен и следва да бъде уважен. На това основание предявеният иск е недопустим, като повторно заведен между същите страни и на същото основание, поради което обжалваното решение подлежи на обезсилване, а производството по делото – на прекратяване.

На ответника се следват направените от него разноски за двете инстанции в размер на   29 220лв.

Водим от горното, съдът

Р     Е       Ш      И       :

ОБЕЗСИЛВА    решение № 130/25.11.2014г на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 220/2012г.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 61/2015г.

ОСЪЖДА  „С. д.   ХХ"   ООД,  с ЕИК 200207652, седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул."Капитан Кръстев" № 2, ет.10, ап.30, представлявано от управителя   З.   Г.   Д.   да заплати на   „В." ООД, ЕИК 118505954, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул."Лом", № 12, представлявано от управителя В.Й.П.  сумата от 29 220лв – разноски за двете нистанции.

Решението  може да се обжалва пред ВКС на  РБ  в   едномесечен срок от съобщаването му при условията на

                     Чл.280 ал.1 ГПК.

 

                                     

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ: