Р Е Ш Е Н И Е   №  90

 

12.04.2016г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                                       ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

при участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 61 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба вх. № 33677/11.11.2015 г. на И.Х.П. ***, подадена чрез адв. Г.К. от ВАК, и жалба вх. № 35125/25.11.2015г. на ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД – гр. София, ЕИК 121130788, представлявано по пълномощие от адв. Ст. Р. от САК, срещу решение № 780 от 23.10.2015г., постановено по т. д. № 2063/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд.

С жалба вх. № 33677/11.11.2015 г. се атакува решението на ВОС в частта, с която са отхвърлени предявените от първия въззивник искове с правно основание чл. 226 КЗ / отм./ и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на разликата над 34 200лв. до 38 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 09.06.2013г. в с. Пчелник, Варненска област, ул. “ Дунав“, виновно причинено от Михаил Момчилов Стойков, като водач на л. а. „Опел Вектра“ с рег. № В 4961 НВ, застрахован по риска „ Гражданска отговорност” в ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД, ведно със законна лихва от датата на увреждането. В жалбата са релевирани конкретни оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост на правния извод за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице – чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Излага се, че предвид установения механизъм на ПТП от заключенията на двете САТЕ, ищецът обективно не е могъл да предотврати настъпването на ПТП, дори и да беше изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, респ. ако се приеме, че мотоциклетистът е нарушил правилата за движение по пътищата, установени от ЗДвП и ППЗДвП, то това нарушение не е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в отхвърлителната част по иска за обезщетяване на неимуществени вреди и уважаването му в заявения размер, ведно с акцесорната претенция за мораторна лихва.

Въззивна жалба вх. № 35125/25.11.2015г., подадена от ответника в първоинстанционното производство - ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД, е насочена срещу тази част от решението, с която е уважен искът с правно основание чл. 226 КЗ / отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до 34 200 лв., ведно с акцесорната претенция за мораторна лихва. Оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, и чл. 51, ал. 2 ЗЗД по отношение приетия процент на съпричиняване от първоинстанционния съд– 10 %, като се твърди по – голям принос на пострадалото лице, определящ квота на съпричиняване – 30 %.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, чрез валидно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и са процесуално допустими. Същите отговарят на изисквания на чл. 262 ГПК.

В законоустановения срок страните не са подали отговори.

Процесуалният представител на застрахователя изразява становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна с молба, подадена преди провеждане на открито съдебно заседание, в която е направено и искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание се явява само процесуалният представител на ищеца, който заявява, че поддържа подадената от него жалба и оспорва жалбата на другата страна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в негова полза, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Решението на ВОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. В обжалваните части решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на ВнАпС, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от И.Х.П. срещу ЗК „ ЛЕВ ИНС“ АД- гр. София, за заплащане на следните суми: сумата 38 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на претърпяната средна телесна повреда - разкъсване на предна и задна кръстна връзка на дясното коляно с костно парче, увреда на медиалния диск, вследствие на ПТП, настъпило на 09.06.2013г. в с. Пчелник, Варненска област, ул. “ Дунав“, виновно причинено от Михаил Момчилов Стойков, като водач на л. а. „ Опел Вектра“ с рег.№ В 4961 НВ, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 09.06.2013г. до окончателното й изплащане; сумата 3 333.81лв., представляваща обезщетение за претърпените от същото ПТП имуществени вреди по собствения на ищеца мотоциклет „ Кавазаки“ с рег. № В 5393 К, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането - 09.06.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата 650.85лв., представляваща общ размер на обезщетение за претърпените вследствие на ПТП имуществени вреди за заплащане на медицински разходи.

Постановеното по спора решение № 780 от 23.10.2015г. не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които застрахователят е осъден да заплати на увреденото лице обезщетение за неимуществени вреди в размер до 15 000 лв. и обезщетения за имуществени вреди за сумите 808лв. и 650.85лв., както и законна лихва върху първите две главници от датата на деликта до окончателно погасяване на задълженията.

Следователно, в отношенията между страните е безспорно установено наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 226 КЗ / отм./, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение, сключено със ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД по полица „ Гражданска отговорност” № 22113000672693 за л. а. ” Опел Вектра” с рег. № В 4961 НВ; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора - ПТП на 09.06.2013г. в с. Пчелник, Варненска област, ул. “Дунав“; виновно поведение на Михаил Момчилов Стойков, който като водач на застрахования автомобил, при предприемане на маневра не се е съобразил с пътната обстановка и е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП; претърпени имуществени и неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетения, които вреди са в резултат на виновното поведение на застрахования водач.

Спорните въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се определи по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК „ Правомощия на въззивния съд” извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението, съдът е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Основното оплакване на застрахователя за нарушение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД, се преценява като неоснователно по следните съображения:

При определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди от деликт се прилага принципът на справедливо обезщетяване, съгласно чл. 52 ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вид и характер на телесните увреждания, предизвиканите от тях негативни физически, емоционални и психически преживявания, продължителността на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки, неудобства и социален дискомфорт, възраст на пострадалия, възможност или не за пълно възстановяване.

След определяне размера на обезщетението по правилото на чл. 52 ЗЗД съдът дава отговор на въпроса за наличието или не на обективен принос на ищеца за настъпване на ПТП, при своевременно релевирано от ответника и базирано на конкретни твърдения възражение за съпричиняване на вредите от пострадалото лице.

Ищецът твърди в исковата молба, че в резултат на ПТП е получил телесни увреждания - разкъсване на предна и задна кръстна връзка на дясното коляно с костно парче, увреда на медиалния диск, която е довела до трайно затруднение на движенията на десния крак за период по - голям от два месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Сочи, че травмата е довела до необходимост от оперативна намеса, като пълното възстановяване не е настъпило и към настоящия момент. Периодът на лечение и рехабилитация, включително и в домашни условия, е бил осем месеца, като и към момента ищецът продължава да търпи болки при изкачване на стълби..

В първоинстанционното производство, по искане на ищеца, с цел установяване на получените телесни увреждания и вида и интензитета на претърпените болки и страдания в резултат на ПТП, са приети по делото писмени доказателства, съставляващи медицинска документация, в това число епикриза от хоспитализация, разпитан е като свидетел Христо Василев Крумов, без дела и родство със страните, и е назначена съдебно – медицинска експертиза / като част от комплексна СМАТЕ/. Съставът на въззивния съд намира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по отношение на получените телесни увреждания, вида и интензитета на претърпените болки и страдания от ищеца в резултат на ПТП е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК, и препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.

Надлежно установените обстоятелства, явяващи се релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на пострадалия, степента на увреждането от процесното ПТП, съпроводено с имобилизация на десния долен крайник за период от пет седмици, продължителен възстановителен период и рехабилитация за период не по- малък от три месеца, затруднение в движението на колянната става на ищеца за период от седем – осем месеца, при непълното възстановяване на възможността за свиване на колянната става – до 90%, обосновават извод за значителни негативни физически и емоционални преживявания, които ищецът е претърпял като последица на причиненото телесно уреждане.

Оплакването на въззивника за неправилно определен размер на обезщетението за неимуществени вреди е обосновани конкретно с доводи за несъобразяването му със социално – икономическата обстановка в страната и с трайно установената съдебна практика.

Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД е морално - етична категория, която не е абстрактно понятие, същата следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. Динамиката в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване лимитите на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законовото задължение за тяхното периодично осъвременяване -§ 4, ал. 3 и ал. 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор. В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика – решение № 83 от 06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, II т. о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и др.

При определяне по справедливост на обезщетение в размер на 38 000 лв., /преди да приложи редукция на обезщетението поради съпричиняване/ първоинстанционният съд е съобразил както интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания, така и обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, чиято проявна форма са лимитите на застрахователни обезщетения / § 27 ал. 2 от ПЗР на КЗ / отм./ /, и обичайната съдебна практика, при което съставът на въззивния съд прави извода, че не е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД.

По насрещните оплаквания на страните относно приетото от ВОС съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице и за дяловото му участие в увреждането, въззивния съд намира следното:

С необжалваната част от решение № 780 от 23.10.2015г. по т. д. № 2063/2014 г. по описа на ВОС, с което са уважени предявените искове за осъждане на застрахователят ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД да заплати на увреденото лице И.Х.П. обезщетения за имуществени вреди от същото застрахователно събитие за сумите 808 лв. и 650.85 лв., са разрешени въпросите не само относно наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 226 КЗ / отм./, но също така и за съпричиняването на вредите от пострадалото лице и за дяловото участие в увреждането на двамата участници в ПТП / 10 % към 90 %/. Проявлението на силата на присъдено нещо по тези искове след влизане в сила на решението, е новонастъпил факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, който е от значение за спорното право. Доколкото в случая застрахователят не е релевирал възражение за съпричиняване на конкретна вреда, а за настъпване на самото застрахователно събитие, то този новонастъпил факт следва да бъде взет предвид от съда, тъй като съставлява пречка по смисъла на чл. 299, ал. 1 ГПК за повторно разрешаване на спор между същите страни относно липса или наличие на съпричиняване и на дялово участие на пострадалия и делинквента при произнасяне по висящите искове за обезщетяване за други вреди от същото ПТП.

Отделно от това, ако се приеме, че повторното произнасяне по тези спорни въпроси е допустимо, то в случая, основателността на твърденията на въззивника - ищец, че няма обективен принос за настъпване на ПТП се опровергава от установения механизъм на ПТП въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, в това число съставения от органите на полицията Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1650/09.06.2013г,. и от заключенята на двете съдебно – автотехнически експертизи.

По правило релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди / решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 762/2010 /г.

В случая, вещите лица и по двете съдебно – автотехнически експертизи /първоначална и повторна/ предлагат на съда експертно мнение, в смисъл, че мотоциклетистът е предприел неправилна за ситуацията маневра с цел заобикаляне на внезапно появилия се пред него и създаващ опасност автомобил, вместо да предприеме екстремно спиране, за което е имал обективна възможност /време и място/, ако се е движил с максимално разрешената скорост от 50 км. ч. за съответния пътен участък, при което произшествие би могло да не настъпи или последиците от ПТП биха били с по - малък интензитет. Като не намира основание да не възприеме изводите, направени от експерти със специални знания, съдът приема, че е проведено успешно доказване на твърдяното от застрахователя поведение на пострадалия, което обективно е съпричинило настъпване на вредите.

Същевременно, липсва основание за определяне на по - голям процент от 10% за съпричиняване на вредите от пострадалия, така както се претендира от застрахователя, тъй като поведението на делинквента, съставляващо нарушение на конкретна правна норма от ЗДвП, в много по - голяма степен е предизвикало настъпването на ПТП. Водачът на застрахования автомобил, при предприемане на маневра, не е изпълнил задължението си да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

В жалбите не са направени самостоятелни оплаквания за неправилност на решението в частта по акцесорната претенции за мораторна лихва.

Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по предмета на спора пред въззивната инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договор за правна помощ, сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на пълномощника на въззивника – ищец, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за тази инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в размер на 1 106лв., определен съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на база обжалваем интерес по жалба вх. № 35125/25.11.2015г.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 780 от 23.10.2015г., постановено по т. д. № 2063/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, която са отхвърлени предявени от И.Х.П., ЕГН **********, срещу ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД– гр. София, ЕИК 121130788, осъдителни искове с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на разликата над 34 200лв. до 38 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 09.06.2013г. в с. Пчелник, Варненска област, ул. “ Дунав“, виновно причинено от Михаил Момчилов Стойков, като водач на л. а. „ Опел Вектра“ с рег. № В 4961 НВ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 09.06.2013г., както и в частта, с която ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД – гр. София, ЕИК 121130788, е осъдено да заплати на И.Х.П., сумата над 15 000 лв. до 34 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на същото ПТП, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 09.06.2013г.

В останалата част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила.

 

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “ Черни връх“ № 51Д, да заплати на адв. Г.К. от Адвокатска колегия - гр. Варна, служебен адрес: гр. Варна, ул. „Шар” № 22- партер, сумата 1 106 / хиляда сто и шест лева/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвоката безплатно процесуално представителство и правна защита на И.Х.П. в производството по в. т. д. № 61/2016г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2.