Р Е Ш Е Н И Е   № 22

 

18.01.2019г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 611 по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД – гр. София, ЕИК 831830482, подадена чрез адв. Ст. С. от ВАК, срещу решение № 12/23.07.2018г., постановено по т. д. № 1/2018г. по описа на Разградски окръжен съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Ж.М.Ж. ***, сумата 64 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, в резултат на причинени телесни повреди на 02.12.2015г., при ПТП, ведно със законната лихва върху сумата 65 000лв. за периода от 02.12.2015г. до 01.11.2017г., и върху сумата 64 000 лв., за периода от 02.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който според жалбоподателя е прекомерно висок, и за необоснованост на извода за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице - чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът за бъде отхвърлен.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Процесуалният представител на въззиваемия Ж.М.Ж. – ищец в първоинстанционното производство, е подал отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

Решението на ОС – Разград е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. В обжалваната част решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, предявените осъдителни искове са правилно квалифицирани. Договорът за застраховка „ГО на автомобилистите“ между виновния водач и застрахователя е сключен на дата 01.11.2015г., която предхожда влизането в сила на новия КЗ. Съгласно § 22 от ПЗР на закона приложение намират правилата на част Четвърта от КЗ (отм.), в която е и текстът на чл. 226, ал. 1, уреждащ прекия иск срещу застрахователя, с който съдът е сезиран по делото.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Пред Разградски окръжен съд са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от Ж.М.Ж. ***” АД със седалище гр. София, за присъждане на сумата 65 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 01.12.2015г., виновно причинено от Х. Х. С. М. С. като водач на л. а. „Фолксваген Кади“, с ДК № СВ ХХХХ АТ, за който автомобил е била сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ по застрахователна полица № ВG/02/115002593057, издадена от ЗК „Бул Инс” АД, с период на действие: 01.11.2015г. -  31.10.2016г. Претендира се и законната лихва, считано от датата на деликта – 22.02.2015г., до окончателното изплащане на задължението.

Застрахователят е извършил частично доброволно плащане в хода на процеса за сумата 1 000 лв., до който размер искът е отхвърлен с необжалваната част от първоинстанционното решение. Не се оспорва /предвид извършеното плащане/ и се установява от събраните доказателства наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 226 КЗ / отм./, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите ”, сключено с ответника за увреждащия лек автомобил; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахования автомобил; причинени неимуществени вреди на ищеца, за обезщетяване на които, според застрахователя, се дължи само заплатената на пострадалото лице сума от 1 000 лв.

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на ищеца, по непредпазливост, на комплексна средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 във връзка с чл. 1 от НК, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК. С влязла в сила присъда № 259/25.05. 2017г. по НОХД № 162/2017г. по описа на РС- Разград, Х. Х. С. М.С. като водач на застрахования автомобил е бил признат за виновен в това, че на 02.12.2015г., като нарушил визираните в чл. 50, ал. 1 ЗДвП и чл. 102 ППЗДвП правила за безопасност на движението, е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на возещия се в л. а. „Опел“ Ж.М.Ж. и по този начин е осъществил състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. На основание чл. 78а НК във вр. с чл. 343 г НК на виновният водач е наложено административно наказание - глоба и лишаване от правоуправление за срок от две години и шест месеца.

Спорните въпроси, за разрешаване на които е валидно сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от пострадалото лице.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетите от окръжния съд факти и обстоятелства относно характера и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на причинените телесни увреждания от ПТП, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.

Безспорно се установява от медицинската документация и от заключението на назначената съдебно – медицинска експертиза, което се преценява като обективно и компетентно извършено и се кредитира изцяло, че в резултат на ПТП, настъпило на 02.12.2015г., на ищеца / 24 – годишен към тази дата/, който е пътувал на задната лява седалка на л. а. „Опел“, участник в процесното ПТП, са причинени множество телесни увреждания, чиято медико-биологична характеристика предпоставя обособяването им в три групи: 1./ увреждания с характеристиката на комплексна средна телесна повреда: травматично счупване на девет зъба, разположени на горна и долна редици, както следва: първи и втори горен вдясно; първи, втори и четвърти горен вляво; втори, трети, четвърти и пети долен вляво; 2./ увреждания с характеристики на леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия: разкъсно - контузни рани на главата, на ниво зад и над горния полюс на лява ушна мида; разкъсно контузна рана над лява половина на горната устна; разкъсно - контузна рана на лигавицата на долна устна към преддверието на устната кухина - в централна част и изцяло вдясно; кръвотечение от носа; клинични данни за сътресение на мозъка; и 3./ травми с характеристика на леки телесни повреди по смисъла на на чл.130, ал. 2 НК, довели до болки и страдания, без разстройство на здравето: кръвонасядания на меките тъкани над горния полюс на лява ушна мида; разлято кръвонасядане върху видимата лигавица на горната устна, към преддверието на устната кухина и на видимата лигавица на долна устна; охлузвания на носа, по цялото протежение над горна устна и над устните ъгли; драскотини върху гърба на дланта и пръстите на дясната ръка.

По отношение на оздравителните периоди на уврежданията, предприетото лечение, интервенции и др., описани подробно в мотивите на обжалваното решение въз основа на обстоятелствената част на експертизата, въззивният съд препраща към съответната част на мотивите, на основание чл. 272 от ГПК, и доколкото за тези обстоятелства няма оплаквания за необоснованост.

За вида, характера и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания са разпитани от първоинстанционния съд посочени от ищеца свидетели, чиито показания няма основание да не бъдат кредитирани и ценени при съвкупната преценка на всички събрани доказателства по делото.

Установява се, че в периода на хоспитализация, след пътния инцидент, състоянието на пострадалия не позволявало да се обслужва сам и това налагало непрекъснатото присъствие на близките му. Същият бил с изцяло бинтовано лице, говорел несвързано, бил неадекватен, с неспокоен сън, бълнувал. Освен болки и страдания, характерни са множеството получени телесни увреждания, в първите дни ищецът изпитвал и силна жажда поради затруднено приемане дори на вода–успявали да му дадат по малко течност чрез отрязан от система маркуч, през процеп на превръзката около устата. След няколко дни ищецът започнал постепенно за поемал разредена с вода пасирана храна. От болницата бил изписан със силно оттекла долна челюст. Оттокът не позволявал отваряне на челюстта, което затруднявало говора му и не позволявало предприемане на интервенциите по изваждане (екстракция) на зъби, парчета от зъби и счупена кост в областта на венците, както и възстановяване на зъбния статус. След два месеца били осъществени необходимите интервенции по отстраняване на попадналите във венците парчета от кост, и зъби, както и ваденето на неподлежащите на възстановяване зъби.. Към момента не са извършени необходимите стоматологични процедури. Увреденото лице продължава да изпитва болки и почти ежедневно приема обезболяващи медикаменти, не може да се храни пълноценно, поема само меки и течни храни, като това е довело до драстичното намаляване на телесното му тегло с повече от 30 кг. След операцията, с поставяне на шевове, на пострадалия е останал видим белег в областта на горната устна, който няма да се заличи. Заради белега и липсващите зъби ищецът изпитва притеснение, не смее да се усмихва. Съществено е нарушена дикцията, до степен същият да не може да бъде разбиран при изговарянето на някой думи. Заради притесненията от външния вид, от факта, че говори неразбираемо и не може да яде нормално, ищецът променил начина си на живот, ограничил излизанията си с приятели, чувствал се непълноценен - от общителен, спокоен и енергичен млад човек, станал затворен, необщителен, нервен и нерешителен. При пътувания с МПС пострадалият изпитвал и продължава да изпитва тревожност и напрегнатост и реагирал панически при по резки маневри.

Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на пострадалия, степента, характера и вида на множеството увреждания, продължителността на лечение, което не е завършило и в момента, останалият видим белег в областта на горната устна, разката промяна в поведението вследствие на инцидента и получената психическа травма, и всички други установени и посочени– по- горе в мотивите релевантни факти и обстоятелства, обосновават извод за значителни физически и прихически страдания и негативни емоционални преживявания, които ищецът е претърпял и ще продължава да търпи като последица от процесното пътно- транспортно произшествие.

Като съобрази всички надлежно установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения / § 27 ал. 2 от ПЗР на КЗ/, както и предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния съд определя по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на сумата 65 000 лв., от която застрахователят е заплатил извънсъдебно 1 000 лв.

По оплакване в жалбата за необоснованост на правния извод на първоинстанционния съд във връзка с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Застрахователят ЗК „Бул Инс” АД е релевирал своевременно, пред първата инстанция, с отговора на исковата молба, защитно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, обосновано с твърдения, че при ПТП той е бил без предпазен колан. По това възражение съдът безспорно дължи самостоятелна преценка доколкото въпросите относно наличието на поведение на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат, е извън задължителните за гражданския съд въпроси по чл. 300 ГПК, съгласно влязла в сила присъда на наказателния съд. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на доказване на фактическите твърдения, на които е базирано възражението, е на застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни последици за себе си с отричане на отговорността му за обезщетяване на част от вредите, съразмерно с приноса на пострадалото лице. Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин, при условията на главно пълно доказване. Недопустимо е приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако приносът е само предполагаем.

Съставът на въззивния съд намира, че по възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия не е проведено успешно доказване, като съображенията за този извод са следните:

Ищецът Ж.М.Ж. се е возил на задната лява седалка на л. а. „Опел Астра“, който е бил блъснат странично от увреждащия л. а. „Фолксваген Кади“, с ДК № СВ ХХХХ АТ. Въведеното с чл. 137а ЗДвП задължение за пътуващите в МПС да използват обезопасителни колани е само ако това превозното е оборудвано с такива колани. При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан от лице, пътуващо на задната седалка, наличието на обезопасителен колан, годен за използване по предназначение, не се презумира, а следва да бъде доказано по категоричен начин от страната, която се позовава на съпричиняване на вредоносния резултат. За да се приеме, че пътуващият е нарушил въведеното с чл. 137а ЗДвП задължение, което е в причинна връзка с причинените увреждания, в автомобила следва да са налични обезопасителни колани и същите да бъдат годни за ползване по предназначение / с ненарушена цялост, със здрави заключващи устройства и т. н./. Не може да се квалифицира като поведение на пострадалото лице, нарушаващо цитираната законова разпоредба, непоставяне на колан, когато такъв въобще е липсвал в автомобила или с наличния е било възможно само да се маркира фиктивно обезопасяване, без необходимото ограничаване движението на тялото.

В случая, обстоятелството дали задната седалка на автомобила, в който се е возил пострадалия, е бил оборудван с предпазни колани, е останал недоказан в процеса. Експертът, назначен за изготвянето на автотехническата част на назначената в първата инстанция комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза заявява, че не може да се ангажира със заключение относно оборудването с обезопасителен колан на лявата задна седалка на автомобила. Категорични данни за това обстоятелство не се съдържат в нито едно от останалите събрани доказателства. В тази връзка, неоснователен е доводът във въззивната жалба, че след като по делото не може да се установи със сигурност дали автомобилът не е бил оборудван с предпазни колани на задната седалка, следва да се приеме, че същият е бил оборудван с такива предвид липса на доказателства за обратното и въз основа на каталожните данни за всички автомобили от модела „Опел Астра“ в периода 1991г. – 1998г. Недопустимо е приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем / в този смисъл решение № 27/15.04.2015г. по т. д. № 457/2014г. на ІІ-ро отделение на ВКС.

По изложените съображения съдът намира, че няма основание за прилагане на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за редуциране на дължимото обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Оплакванията във въззивната жалба и събраните в хода на производството доказателства относно възможността при процесното ПТП правилно поставеният предпазен колан да ограничи настъпилите увреждания на ищеца не се обсъждат, тъй като при направен извод, че няма категорични данни поведението на ищеца да съставлява нарушение на въведеното с чл. 137а ЗДвП задължение, е безпредметно тези обстоятелства да се изследва и обсъждат.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по предмета на спора пред въззивната инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната осъдителна част.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв. Д.Р.П. *** следва да се присъди сумата 2 450 лв., определена съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на база материалния интерес по делото.

Воден от горното, ВнАпС, І- ви състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/23.07.2018г., постановено по т. д. № 1/2018г. по описа на Разградски окръжен съд, в обжалваната осъдителна част.

В останалата част решението на РОС не е обжалвано и е влязло в сила.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД– гр. София, ЕИК 831830482, да заплати на адвокат Д.Р.П. от Разградска адвокатска колегия, адрес на кантората: гр. Разград, ул. „ Кирил и Методий“ № 3, ет. 2, офис 4, сумата 2 450 лв. / две хиляди четиристотин и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на Ж.М.Ж. по въззивно т. д. № 611/2018г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.