Р Е Ш Е Н И Е

  № 374

      

      27.12.2013 г.,гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                      КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кристияна Генковска в.т. дело № 612 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е след отменително решение на ВКС № 118/09.08.2013г. по т.д. № 1042/12г. по описа на същия съд – І т.о., с което на осн. чл.293,ал.3, вр.ал.2 ГПК е отменено решение № 261/19.10.2012г. по в.т.д. № 391/12г. на ВнАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Пред настоящата инстанция въззивникът «Инковес»ЕООД поддържа подадената въззивна жалба  срещу решение №  632 от 18.04.2012 г. по т.д.№ 1140/2011 г. по описа на ВОС, с което е отхвърлена молбата му за откриване производство по несъстоятелност на “БУЛГАРГАЗ СИСТЕМ” ЕООД гр.Варна, ЕИК 103808632, като е осъден да заплати и сумата от 2 690 лв.– съдебно-деловодни разноски. Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, претендира се отмяната му и постановяване на ново със съдържанието, посочено в чл.630 ал.1 ТЗ.

Въззиваемата страна “БУЛГАРГАЗ СИСТЕМ” ЕООД гр.Варна оспорва основателността на жалбата и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.

За да се произнесе по съществото на жалбата, Варненският апелативен съд съобрази следното:

Въззивникът “ИНКОВЕС” ЕООД гр.Варна е кредитор на длъжника “БУЛГАРГАЗ СИСТЕМ” ЕООД гр.Варна по смисъла на чл.625 ГПК. През 2009 г. между страните са осъществени търговски продажби на стоки, за което са издадени 7 бр. данъчни фактури, приложени по делото, надлежно осчетоводени и от двете страни, с цена общо 7 550,39 лв., дължими от “БУЛГАРГАЗ СИСТЕМ” ЕООД в хипотезата на чл.327 ал.1 ТЗ. Няма данни вземането да е погасено чрез плащане или друг способ до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, поради което кредиторът е материално-правно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.

Между страните е бил сключен и договор от 01.10.2007 г. с предмет - Проектиране, доставка на съоръжения, монтаж и изграждане на газова, отоплителна и климатична инсталация на обект: “Търговско-складова база с офисна част” в УПИ ІІІ № 1061 в кв.12 на ЗПЗ – Варна, по който кредиторът е възложител, а длъжникът – изпълнител. Първият е направил авансови плащания на втория в размер на 282 057.89 лв. До 12.07.2010 г. били извършени, актувани и приети само доставки и монтажни работи по подобект – “Търговско-складова база” за сумата 240 450.55 лв. без ДДС. След този момент строителството по отношение на подобект – “Офисна част” било спряно от органите на РДНСК – Варна. Възложителят поискал прекратяване на договора и връщане на остатъка от неусвоената авансова сума /49928.80 с ДДС/, с което предложение изпълнителят не се съгласил. ВнАС намира , че ищецът не е ангажирал доказателства за разваляне на договора. Приложеното с исковата молба писмо до ответника съдържа предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, което не е прието от “БУЛГАРГАЗ СИСТЕМ” ЕООД. Следователно основанието за заплатената авансово сума по договора не се явява отпаднало. Не са ангажирани и доказателства относно действителния размер на подлежащия на връщане като неусвоен аванс, с оглед изричното оспорване в тази връзка от ответника. Независимо от изложеното, вземанията по фактурите, по които страните не спорят, в достатъчна степен установяват материално-правната легитимация на кредитора.

За да се приеме, че длъжникът е неплатежоспособен, на доказване подлежат фактите, че той не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, възникнало в хипотезите на чл.608 ал.1 ТЗ, или е спрял плащанията си по ал.1 и неплатежоспособността се презумира, или извършва частични плащания /плаща на отделни кредитори/, но без да може да погаси всичките си изискуеми парични задължения.

Първоинстанционният съд е назначил първоначална и допълнителна ССЕ, заключенията по които установяват, че коефициентите за ликвидност са в рамките на препоръчителните стойности. Правят извод за значително надвишаване размера на краткотрайните активи спрямо размера на краткосрочните задължения.

При изслушване на вещото лице пред ВОС ищецът е оспорил достоверността на баланса на ответника в частта относно наличността и стойността на краткотрайните активи – „материални запаси” и „парични средства”. С въззивната жалба изцяло е оспорена от ищеца достоверността на счетоводните записвания, въз основа на които са изготвени заключенията на първоначалната и допълнителната ССЕ пред първата инстанция. Предвид което и на осн.чл.154,ал.1 ГПК  при оспорване на вписванията в счетоводните книги, които представляват частни свидетелстващи документи, тежестта за доказване на редовността им е на ползващата се от тях страна – а именно “БУЛГАРГАЗ СИСТЕМ” ЕООД.

Пред настоящата инстанция на осн. чл.621а,ал.1,т.2 ТЗ и с оглед задължителните указания по решението на ВКС е допусната експертиза за установяване достоверността на счетоводните записвания на ответника относно задълженията му по баланс и кореспондиращата им, съгласно тези записвания, характеристика на краткосрочни /дългосрочни/, вкл. падеж на всяко краткосрочно задължение, с оглед преценка за трайна невъзможност за обслужване на задълженията. Същата експертиза е имала поставена задача и да провери документалната обоснованост на наличността и характеристиката на краткотрайните активи с коефициент на оборотност. На база на което и да се преизчислят коефициентите на ликвидност.

На два пъти на длъжника е била предоставена възможност да заплати депозит за изготвяне на заключение , но съобразно и молба на процесуалния представител на въззиваемата страна липсва връзка между пълномощник и представляван и последният не е изпълнил задължението си за плащане на разноски. Има данни за напускане и на вписвания в ТР адрес на управление на дружеството , без да е ясен новият фактически такъв.

На осн. чл.161 ГПК настоящият състав намира за доказано направеното от „Инковес”ЕООД оспорване достоверността на счетоводните записвания на ответника относно задълженията му по баланс и наличността и характеристиката на краткотрайните активи. Поради което не може да се приеме за доказано, че наличните към коментираните от вещото лице дати / 31.12.2007г.; 2008г.,2009г.,2010г. ; 31.03.2011г. и 30.09.2011г./ краткотрайни активи на търговеца-длъжник възлизат на посочените по баланс суми. Не може да се приеме за доказана наличността на същите активи. Тъй като значителните по счетоводни записвания краткотрайни активи обуславят благоприятните коефициенти на обща и бърза ликвидност, то съдът не може да изгради безпротиворечив извод за вярност на посочените стойности на тези коефициенти от вещото лице. А оттук и , че дружеството-длъжник  разполага с достатъчно краткотрайни активи, които да обезпечат текущите му задължения.

Дори и при съобразяване с дадените по основното заключение на ССЕ коефициенти за ликвидност към март 2011г. те показват спад в сравнение с предходни години. Успоредно вещото лице дава заключение , че към 31.12.2010г. финансовият резултат от дейността на длъжника е отрицателен, поради което и показателите за рентабилност имат отрицателни стойности. Към 30.09.2011г. стойностите на показателите са значително под приетите за обичайни. По отношение на показателите за финансова автономност същите показват, че към всяка от изследваните дати ответникът е зависим от кредиторите си, но не е свръхзадължен, нито декапитализиран.

Общият размер на задълженията на длъжника към 31.03.2011г. е в размер на 1 320 000 лв. , представляващи както публични вземания , така и частни. Пред предходната въззивна инстанция въззивникът представя писмени доказателства – решения на ВРС и ВОС, с които се доказва фактът на  увеличаване необслужваните задължения на длъжника.

ВнАС намира , че анализът на финансово икономическото състояние на “БУЛГАРГАЗ СИСТЕМ” ЕООД показва влошаване на същото, като  понастоящем е трайно, дълбоко и необратимо, и не е налице временно финансово затруднение по смисъла на чл.631 ТЗ.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността, съдът намира следното: Съдът суверенно преценява началния момент на състоянието на неплатежоспособност, въз основа на обективните данни по делото. Доколкото поведението на ответника е в причинна връзка с невъзможността пред настоящата инстанция да бъде изготвено заключение от вещото лице, което да провери документалната обоснованост на счетоводните записвания относно задълженията на длъжника по баланс и тяхната характеристика като краткосрочни, с конкретизация на кредитор , падеж и размер на всяко задължение, съдът съобразява констатацията по ССЕ за размера и падежа на публичните задължения – 59 101,27лв. главници на различни основания и периоди от 01.2010г.- 08.2011г. Едновременно с това следва да се вземе предвид отразените по счетоводна справка от ответника задължение към „Инковес”ЕООД задължения в общ размер на 7 550,39лв. За които ищецът по исковата молба посочва падеж – 07.03.2011г., явяваща се последващ момент от този на издаване и осчетоводяване на фактурите за горната сума. Отнесена към гореизложения анализ на финансовото състояние на длъжника тези факти , налагат извод , че за начална датата на неплатежоспособността следва да се приеме 07.03.2011г.

С оглед на гореизложеното, съдът намира , че са налице условията по чл.608 ТЗ и въззиваемата страна – търговец следва да бъде обявена в неплатежоспособност с начална дата – 07.03.2008г.

От установените по делото факти може да се направи извод, че наличното имущество на длъжника, доколкото то изобщо съществува / към настоящия момент не се установява наличие на парични средства и бързоликвидни имущества с установено местонахождение и съществува значителна вероятност първо събрание на кредиторите да не може да бъде проведено/ е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност. Тези разноски не са предплатени по реда на чл.629б ТЗ. Затова производството по несъстоятелност следва да бъде открито при условията на чл.632 от ТЗ.                                       

    Следва да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника, както и да бъде постановено прекратяване дейността на предприятието. Длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност, а производството да бъде спряно.

    Поради несъвпадение в крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния съд, атакуваното решение следва да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено ново решение в изложения по-горе смисъл.

    Водим от което , съдът

 

                 Р Е Ш И :

   

    ОТМЕНЯ решение № 632 / 18.04.2012г. на ВОС по т.д. № 1140/11г., като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

    ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „БУЛГАРГАЗ СИСТЕМ”ЕООД , ЕИК 103808632, сед. и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Ген.Колев” № 52, ет.1 , ап.1, представлявано от управителя В.Ю. .

    ОПРЕДЕЛЯ 07.03.2011г. за начална дата на неплатежоспособността.

    ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „БУЛГАРГАЗ СИСТЕМ”ЕООД , ЕИК 103808632 , на осн. чл.632,ал.1 ТЗ.

    ДОПУСКА обезпечителни мерки за запазване имуществото на длъжника в полза на кредиторите по несъстоятелността като НАЛАГА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на „БУЛГАРГАЗ СИСТЕМ”ЕООД , ЕИК 103808632, сед. и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Ген.Колев” № 52, ет.1 , ап.1, представлявано от управителя В.Ю..

    ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието.

    ОБЯВЯВА длъжника „БУЛГАРГАЗ СИСТЕМ”ЕООД , ЕИК 103808632, сед. и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Ген.Колев” № 52, ет.1 , ап.1, представлявано от управителя В.Ю.  , в несъстоятелност, на осн.чл.632,ал.1 ТЗ.

    СПИРА производството по несъстоятелността на длъжника  „БУЛГАРГАЗ СИСТЕМ”ЕООД , ЕИК 103808632, сед. и адрес на управление: гр.Варна, ул. Ген.Колев” № 52, ет.1 , ап.1, представлявано от управителя В.Ю., по т.д. № 1140/11г. на ВОС.

    Указва, на осн. чл.632,ал.2 ТЗ, на заинтересованите лица , че в срок от 1 година от вписването на решението в търговския регистър производството може да бъде възобновено, ако молителят удостовери, че е открито достатъчно имущество или ако депозира сума в размер на поне 5000лв. за покриване на началните разноски по чл.629б ТЗ.

    Решението подлежи на незабавно вписване в ТР по партида на „БУЛГАРГАЗ СИСТЕМ”ЕООД , ЕИК 103808632,  на осн. чл.622 и чл.624 ТЗ. Да се изпрати служебен препис на Агенция по вписванията.

    Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от деня на вписването му в търговския регистър.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: