РЕШЕНИЕ

 

370             22.12.2014 г. град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                   търговско отделение  трети състав

На трети   декември                                                                                       2014 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                     ЧЛЕНОВЕ:Радослав Славов

                                                                          Петя Хорозова

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. № 612 по описа за 2014 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Л” ЕООД със седалище гр. Шумен срещу решение № 43/02.04.2014 г. постановено по в.т.д. №339/2013 г. на ШОС, в частта с която въззивникът „Л” ЕООД е осъден да заплати на „Е Б” ЕООД със седалище гр. София сумата 35 107,53 лв. представляваща неплатена продажна цена на доставени стоки в периода 29.01.2008 – 8.06.2011 г. и присъединената за общо разглеждане частна жалба срещу определение № 243/10.06.2014 по чл. 248 ГПК относно присъдените  4 603,13 лв. съдебни разноски.

Въззивникът претендира отмяна на решението в обжалваната част като порочно поради неправилно приложение на чл. 102 ЗЗД, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и отхвърляне на предявения иск. При условията на евентуалност обжалва определението по чл. 248 ГПК относно присъдените разноски.

Въззивната жалба срещу решението и частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК са подадени в срок от надлежна страна при наличието на правен интерес и са допустими.

Съдът в изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и в качеството си на инстанция по съществото на спора приема за установено:

Предявен е иск с правно основание чл. 327 от ТЗ вр. с чл.332 от ТЗ. Предмет на въззивното производство е плащането на сума от 35 107,53 лв. претендирана като цена на доставени в периода 29.01.2008 – 8.06.2011 г. стоки и оборудване по 43 фактури  на обща стойност 47 023,86 лв.

Ответникът оспорва материалноправната си легитимация, по съображения, че със споразумение от 16.04.2013 г. между ищеца и ЕТ”Н Я - Л”, едноличния търговец е поел задълженията на „Л” ЕООД и е учредил особен залог в полза на „Е Б” ЕООД, евентуално оспорва дължимостта на вземане за сумата 1 464 лв. по ф-ри № 541/10.03.2008 г. и 563/21.03.2008 г. и недължимост  на сума от общо 5 160,89 лв., представляваща разходи за транспорт и куриер, включени в цените на доставките.

В първоинстанционото производство е приета съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка на документите по делото и на представени данни от счетоводствата на страните по спора и на ЕТ”Н Я - Л”е дала заключение, че счетоводствата при страните са редовно водени и отразяват включените в исковата молба  43 ф-ри, които са описани в дневниците за покупки на „Л” ЕООД, на стойност 45 313,67 лв. съгл. приложение № 1 от заключението. /Под № 21 в справката е включена ф-ра № 1629/08.06.2011 г. за сумата 14 555,29 лв./ Извършените плащания по тях са на стойност 10 206,14 лв, като неплатения остатък е 35 107,53 лв. Поради забавата в плащанията между страните е сключено споразумение от 30.05.2012 г. с погасителен план, и поради неизпълнение на същото на 15.04.2013 г е предявен искът. На 16.04. 2013 г. е сключено споразумение между ищеца „Е Б” и ЕТ” Н Я - Л, с което ЕТ се е задължил да поеме дълга на „Л” ЕООД по процесните фактури, ведно с изтекли лихви и разноски на сума 49 000 лв., и да учреди особен залог в полза на ищеца. Вписването на особения залог е условие за вдигане от страна на ищеца на наложените обезпечителни възбрани върху недвижими имоти. Съгл. р.III споразумението влиза в сила след плащане на 7 000 лв. и вписване на особения залог. Особеният залог е вписан, но плащането видно от обясненията на вещото лице при приемане на заключението, е в размер на 300 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Взаимоотношенията между страните произтичат от договор за търговска продажба по която сделка на осн. чл. 327 от ЗЗД купувачът – ответник е пасивно легитимирана страна по иска за плащане на цената на доставената стока. Споразумението от 16.04.2013 между „Е Б” ЕООД и ЕТ „Н Я - Л”, с което ЕТ се е задължил за плащане на цената на доставените стоки ведно с лихви и неустойки е встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД. Ищецът - кредитор се е снабдил с още един ответник относно същата престация. Липсва договореност за освобождаване на „Л” ЕООД от задължението, поради което не е налице хипотезата на чл. 102 ЗЗД на заместване в дълг. Съдът не обсъжда въпроса влязло ли е в сила споразумението с характер на договор за встъпване в дълг, при неизпълнение на задължението по р.III, за внасяне на първа вноска от 7 000 лв., защото ЕТ не е страна по спора. Кредиторът „Е Б” ЕООД, който вече е бил предявил иска срещу ответника има интерес да продължи производството срещу него, независимо от възможността да пристъпи към изпълнение по договора за особен залог, сключен като обезпечение на поетото от ЕТ задължение. На основание чл. 122 ЗЗД, той може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, като изпълнението от един освобождава всички.

Договорът за продажба с периодично изпълнение, е с правна уредба в чл. 332 от ТЗ, поради което отделните доставки в изпълнение на договора не следва да се разглеждат като самостоятелни искове, каквито доводи се съдържат в жалбата. Разноските по изпращането и превоза, съгл. чл. 330 ал. 1 от ТЗ са за сметка на купувача. Затова доводите на ответника, че не дължи общо 5 160,89 лв., представляващи разходи за транспорт и куриер, включени в цените на доставките са неоснователни. Ответникът дължи неплатената цена на всички договорени и приети доставки ведно с включени разходи за монтаж на обща стойност 35 107,53 лв. по общо 43 бр. фактури описани в исковата молба и приложени като доказателства по делото, които са осчетоводени. Последващото счетоводно отписване на задълженията от страна на „Л” ЕООД след споразумението от 16.04.2013 г. и отнасяне в дълг на ЕТ”Н Я - Л” не намира опора в закона.

Неоснователно е възражението за давност по ф-ра № 541/10.03.2008 г. за 720 лв. и ф-ра № 563/21.03.2008 г. на стойност 774 лв. По отношения на тези вземания давността е прекъсната на основание чл. 116 б”а” от ЗЗД със сключеното споразумение от 30.05.2012 г. с което ответникът е признал задължението по тези фактури и е поел задължение да ги плати по изготвен погасителен план, който не е изпълнен.

Поради еднаквия краен резултат първоинстанционото решение следва да се потвърди.

По направеното с частната жалба искане за намаление на присъдените в първата инстанция съдебни разноски: Частната жалба е неоснователна. Съдът е присъдил общо 4 680 лв. съдебни разноски които включват държавна такса 1404,30 лв. и 298,63 лв. възнаграждение за вещо лице съобразно уважената част от иска. Присъденото адвокатско възнаграждение е 2 989,07 лв. Към момента на договарянето му в сила е била разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията /Д.в. бр. 2/2009 г. / според която минималното възнаграждение за една инстанция е 1 152,15 лв. Присъденото възнаграждение е по- малко от това което съдът на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК присъжда, а именно трикратния размер на минималното /съгл. § 2 от  ДР към Наредба 1/2004 г./, който е 3 456,45 лв. Съдът приема, че с оглед фактическата и правна сложност на предявения иск присъдената сума от 2 989,07 лв. адвокатско възнаграждение за една инстанция не е прекомерна .

Съдебни разноски за въззивната инстанция на жалбоподателя, предвид изхода на спора не се присъждат, а ответната страна няма представени доказателства.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/02.04.2014 г. постановено по в.т.д. №339/2013 г. на ШОС, в частта с която „Л” ЕООД  ЕИК 127554690 със седалище и адрес на управление гр. Ш бул”М” № 1 Е е осъден да заплати на „Е Б” ЕООД ЕИК NNNNNNN със седалище и адрес на управление гр. София ул”Д Б № ХХ ет.Х сумата 35 107,53 лв. представляваща неплатена цена на доставени стоки в периода 29.01.2008 – 8.06.2011 г. и 4 603,13 лв. съдебни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            ЧЛЕНОВЕ :