О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

722

 

гр.Варна, 28.10.. 2014 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение, ІІІ състав, в закрито заседание на 28.10.2014 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*ВА

ЧЛЕНОВЕ: Р* С*ОВ

П* Х*ВА

 

Разгледа докладваното от съдия П.Х* в.ч.т.д.№ 613/2014 г. по описа на ВАпС и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, вр. чл.121 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Г* И* ООД гр. Пловдив срещу определение № 361/18.08.2014 г., постановено по т.д.№ 264/2014 г. по описа на ШОС, с което производството по делото е прекратено, поради уважено възражение на ответника Е** П* АД гр. Варна по чл.119 ГПК за местна некомпетентност, и същото е изпратено за разглеждане на Варненския окръжен съд по подсъдност, на основание чл.118 ал.1 и ал.2 вр. чл.105 ГПК.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

В нея се излага, че обжалваното определение е неправилно. На първо място се поддържа, че ответното дружество има регистрирано поделение в гр. Шумен, бул. Плиска № 1 /център за обслужване на клиенти/, което обуславя подсъдността на предявения иск в ШОС. На следващо място, с оглед характера на иска /обезщетение за вреди по чл.104 ЗЗК, вр. чл.45 и сл. ЗЗД/ се сочи, че е приложима разпоредбата на чл.115 ГПК относно изборната подсъдност по местоизвършване на вредоносното деяние, осъществено в района на действие на ШОС. Моли се определението да бъде отменено и делото да се върне на ШОС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Насрещната страна с писмен отговор оспорва частната жалба, счита определението за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му. Навежда доводи, че регионалният център в гр. Шумен не покрива изискванията на ТЗ за поделение или клон, поради което хипотезата на чл.108 ГПК е неприложима. Във връзка с евентуално поддържаното основание по чл.115 ГПК за подсъдността излага, че мястото на извършването на деянието в случая не съвпада с мястото на настъпването на вредите, и доколкото първото не попада в района на ШОС, оплакването в частната жалба е неоснователно.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, приема следното:

Определението е правилно.

Сочените с исковата молба вреди, чието обезщетяване се претендира по реда на чл.104 ЗЗК вр. чл.45 и сл. ЗЗД, са настъпили от действие /изявление/ на волеизразяващите органи на дружество със седалище в гр. Варна, представляващо незаконен отказ за доставяне на електрическа енергия в имот на ищеца – цех 203а в гр. Нови пазар, мотивирано с ОУ на Е.*Б* П* АД. Видно е, че кореспонденцията по повод искането на ищцовото дружество от името на ответника, съдържаща процесния отказ, се е извършвала от гр. Варна, а не от гр. Шумен чрез местна структура. Следователно, и според нормата на чл.115 ГПК, която предвижда ищецът да предяви иска за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане по местоизвършването на деянието, в отклонение от общата – по седалището на ответника, местно компетентен да разгледа спора би бил съдът в гр. Варна. Нормата на чл.108 ал.1 изр.2 ГПК не може да бъде приложена, доколкото не се касае за отношения, възникнали пряко с поделение или клон на ответника.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че при така направеното възражение на ответника по реда на чл.119 ал.3 ГПК ШОС е постановил определение в съответствие със закона, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 361/18.08.2014 г., постановено по т.д.№ 264/2014 г. по описа на ШОС.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщението му пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.