Р Е Ш Е Н И Е № 263

 

гр. Варна, 22.11..2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на дванадесети ноември през две хиляди и деветдесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Десислава Чипева                                

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 613/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена e въззивнa жалбa от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез адв. Д.С. против решение № 743 от 29.07.2019 г., постановено по т. д. № 75/2019 г. на Варненския окръжен съд, с което е осъден жалбоподателят да заплати на И.С.И. сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на смъртта на дъщеря му – Р И С, починала при ПТП на 18.04.2017 г., причинено от водача на л. а. марка „Мерцедес С 220“ с рег. № Х ХХХХ ХХ– Д Т Т, ведно със законна лихва за забава от 31.05.2017 г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че определеният размер на неимуществените вреди не съответства с причинените болки и страдания на пострадалия. Счита, че не са обсъдени обстоятелствата относно здравословното състояние на ищеца преди загубата на дъщеря му. Предвид липсата на банкова сметка ***. 380 от КЗ, счита, че е налице кредиторова забава и застрахователят не дължи лихва за забава по чл. 409 от КЗ. Сочи, че началният момент на акцесорното искане следва да се определи съобразно момента на получаване на препис от исковата молба – 18.02.2019 г.. За неправилен и несъобразен с практиката на касационната инстанция намира извода на съда за недоказаност на възражението за съпричиняване. Решението в частта относно присъдената законна лихва за забава намира за недопустимо. Моли за отмяна на решението в останалата част. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И.С.И., чрез адв. С.Й., в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата. Доводите за недопустимост на решението в частта относно законната лихва за забава намира за неоснователни предвид последващото изменение на искането. Определеното обезщетение сочи за съобразено с претърпените болки и страдания, както и с икономическата конюнктура в страната. Рецидивирането на раковото заболяване на И.С.И. намира, че е във връзка със загубата на дъщеря му. За неоснователни счита твърденията за депозиране на нередовна застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ. Твърди, че не е необходимо застрахователната претенция да бъде отправена от пълномощник, чиято представителна власт е учредена с пълномощно с нотариална заверка на подписа. Сочи, че липсва пряка причинноследствена връзка между поставянето на предпазен колан и настъпването на вредите. Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивнaта жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В проведеното съдебно заседание на 12.11.2019 г. въззивното дружество, редовно призовано, не се явява, не се представлява.

В същото о. с. з. процесуалният представител на въззиваемия излага доводи за неоснователност на жалбата. Сочи, че определеният размер на обезщетението е справедлив. Изводът за липса на съпричиняване намира за обоснован. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

По делото е безспорно установено между страните, че към датата на процесното ПТП, лекият автомобил, управляван от Д Т Т е бил застрахован при ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, респективно налице са основания за ангажиране от страна на третото увредено лице, на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 477, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства - присъда № 59 от 07.12.2017 г., постановено по НОХД № 571/2017 г. на Окръжен съд – гр. Стара Загора че Д Т Т е признат за виновен за това, че на 18.04.2017 г. при управление на л. а. „Мерцедес“ с рег. № Х ХХХХ ХХпо „Тракия”, км. 190+300 в посока запад–изток, в землището на Община Чирпан, обл.Стара Загора е нарушил правилата за движение чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и с това причинил смъртта на Р И С, по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, изпълнението, на което е отложено за срок от 5 години по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

От представеното уведомление за щета и застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ е видно, че пострадалият /баща на починалата/ предявява претенция към застрахователя на деликвента за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева – неимуществени вреди. Същата е с № 3147 от 28.11.2018 г. /л. 57/.

С отговор /л. 28/ застрахователното дружество уведомява И.И., че отказва да изплати застрахователно обезщетение поради непосочване на банкова сметка ***. 338, ал. 1 от КЗ за упълномощаване с пълномощно с нотариална заверка на подписа и наличие на изявление, че ползвателят на застрахователни услуги е уведомен, че има право да получи плащането лично.

В производството е представено уведомление от деликвента Д Т до застрахователя за настъпването на застрахователното събитие с вх. № 939 от 31.05.2017 г..

От комплексната съдебно-медицинска и съдебно-автотехническата експертиза, назначена в първоинстанционното производство, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, съответстваща на останалия събран доказателствен материал по делото и неоспорена от страните се установява, че 1/. ПТП е настъпило след несъобразяване на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с околния трафик и скорост на движение при предприемането на маневри, довели до загубата на контрол при управлението, 2/. лекият автомобил, управляван от деликвента е самокатастрофирал, 3/.същият е оборудван с триточкови предпазни колани, 4/. Рени Стойчева не е била с поставен предпазен колан, 4/. при поставен обезопасителен колан не биха настъпили тежките травматични увреждания в областта на гръбначния стълб. Вещите лица изрично в о. с. з. от 25.06.2019 г. посочват, че леталният край би настъпил и при поставен обезопасителен колан, доколкото генезата на смъртта е следствие на травма в областта на белия дроб, черния дроб, бъбрека, довели до излива на значително количество кръв и развитието на кръвоизливна анемия.

В производството е назначена и съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, съответстваща на останалия събран доказателствен материал по делото и неоспорена от страните се установява, се установява, че: 1/. карциномът на пикочния мехур на И.И. е диагностициран през м. септември 2009 г., а този на белия дроб – м. октомври 2012 г., 2/. за лечението на пикочния мехур през 2009 г. е проведено хирургично лечение, а за лечението на белия дроб е използвана химиотерапия и таргетна терапия за периода от 29.10.2012 г. до 12.03.2013 г., 3/. съществува възможност за рецидив при злокачествените заболявания, 4/. липсва връзка между заболяванията и процесното ПТП, 5/. диагностициран е рецидив на 06.07.2017 г. на рака на пикочния мехур, за което са проведени шест курса по химиотерапия и хирургическо отстраняване на структура на уретрата, 6/. на 08.09.2016 г. е проведено изследване с РЕТ скенер, от който е установена пълна ремисия на двете онкологични заболявания, 7/. на 06.07.2017 г. е установен рецидив на карцинома на пикочния мехур, а на 20.09.2017 г. е отчетена ремисия относно рака на белия дроб. В о. с. з. от 12.07.2019 г. вещото лице посочва, че при стрес и срив в имунната система би могло да се достигне до рецидив.

В първоинстанционното производство е разпитана свидетелката Стоянка Петкова /съседка на пострадалия/, която заявява, че са отношенията между бащата и дъщеря му са изключително близки. Същата посочва, че са живели в едно домакинство дълги години, а впоследствие дъщеря му е заживяла на около 100 метра от дома на баща си, но го е посещавала и обгрижвала ежедневно. Предвид заболяването на И.И. дъщеря му е полагала специални грижи, водела го е по болници, подпомагала го е финансово и му била морална опора. След смъртта на дъщеря си той се е затворил, бил тъжен и ходил на гроба й. Грижите за него поел синът му, който се преместил да живее при него. Свидетелката Х Са /снаха на ищеца/ посочва, че е налице промяна у И.И. след смъртта на дъщеря му, рухнал, потиснал се, постоянно стоял в стаята си и плачел, по празници очаквал появата и на дъщеря си. Преди трагедията бил добре, като след това отново е приет в болница за операция.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

В първоинстанционното производство са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 477, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.

По същество:

За да възникне отговорността на застрахователя, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1). наличие на деликт при съответното авторство, 2). противоправност, 3). вина, 4). наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя Д Т Т и ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“, 5). настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, 6). отправено писмена застрахователна претенция от увреденото лице до застрахователя по чл. 380 от КЗ.

По въпросите, обхвани в разпоредбата на чл. 300 от ГПК, а именно дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, гражданският съд е обвързан от приетото с Присъда № 59 от 07.12.2017 г., постановена по НОХД № 571/2017 г. на Окръжен съд – гр. Стара Загора, с което Д Т Т е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58 б. „а“, ал. 1 от НК /така ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС/.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди, съдът счита, че понятието „справедливост“, съгласно даденото с ППВС № 4/1968 г., задължително за съдилищата разяснение, не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а всякога свързано с преценката на определени, конкретно съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената относима съдебна практика /Решение № 25 от 17.03.2010 г., постановено по т. д. № 211/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение № 93 от 23.06.2011 г., постановено по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 189 от 04.07.2012 г., постановено по т. д. № 634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и др./.

В процесния случай, размерът на обезщетението в случай на смърт на детето неминуемо следва да е обусловен от съществуването на връзка между родител и дете, нейния характер, степен на близост в отношенията, мястото, което починалата е заемала в живота на увредения и т. н. Настоящият съдебен състав взе предвид, родствените отношения между бащата и дъщеря му, както и показанията на свидетелите, които сочат на висок интензитет на претърпени болки и страдания от страна на въззиваемия. В допълнение, съобразявайки от една страна, възрастта на починалата, внезапността на настъпването на леталния изход, обстоятелствата, че дъщерята и баща са имали изключително близка връзка, дълги години са живеели заедно, а впоследствие на 100 метра един до друг, дъщерята е била морална опора на баща си, ежедневно се е грижела за домакинството му, подпомагала го е финансово във връзка с леченията, водила го е по болници, приготвяла му е специална храна и му е помагала при посрещането на ежедневните му битови потребности. От друга страна, съдът съобрази и стресът, който бащата е изживял от внезапната смърт на дъщеря си, променил се е, затворил се в себе си, плачел, посещавал гроба й, по празници очаквал тя да се появи. Макар и да не може да се установи наличието на причинно –следствена връзка между стреса от загубата на дъщеря си и появата на рецидив на карцинома, стресът и изживяната дълбока травма според обясненията на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза биха могли да доведат до спад в имунитета и повишаване на възможността за рецидив на хроничните злокачествени заболявания, от които е страдал И.И..

Предвид горното, настоящият състав намира, че размерът на справедливо обезщетение за претърпените от бащата неимуществени вреди, следствие на дъщеря му е в размер на 120 000 лева.

По отношение възражението за съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира следното:

За определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на последното и противоправното поведение на водача на увреждащото МПС и въз основа на същата да се определи обективния му принос. Съобразно дадените указания в т. 7 от ППВС № 17/1963 г. и т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС, постановено по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, съпричиняване е налице, когато пострадалият е допринесъл с поведението си за противоправния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.

В разглеждания случай, съдът кредитира обясненията на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертиза, от които се установява, че леталният изход е настъпил следствие на травма в областта на делия дроб, черния дроб и бъбрека, довела до излив на значително количество на кръв и развитие на кръвоизливна анемия. Предвид механизма на ПТП, следва да се приеме, че смъртта би настъпила и при поставен предпазен колан, поради което не е налице причинна връзка между поведението на Рени Стойчева с противоправния резултат, поради което наведеното възражение за съпричиняване е неоснователно.

По повод доводите за определяна на началния момент на претенцията за заплащане на законна лихва за забава, настоящият съдебен състав намира следното:

В исковата молба се съдържа искане за заплащане на законна лихва за забава от 20.12.2018 г. /денят, следващ изтичането на 15-дневния срок от депозиране на застрахователната претенция по чл. 380 от КЗ/ до окончателното изплащане на задължението. С допълнителната искова е направено изменение на началния период на искането, считано от 31.05.2017 г. до окончателното изплащане, което е взето предвид от съда при изготвяне на доклада по делото. Същото изменение е допустимо предвид изричната разпоредба на чл. 214, ал. 2 от ГПК, доколкото изтеклите лихви до датата на предявяване на иска могат да се предявят до първото по делото заседание пред първоинстанционния съд /така т. 9 от ТР № 1 от 2000 г., ОСГК на ВКС/. Предвид горното, неоснователни се явяват доводите на въззивника в насока за недопустимост на произнасянето на съда по повод началната дата на претенцията за заплащане на законна лихва за забава от 31.05.2017 г..

По повод основателността на искането, настоящият съдебен състав съобрази релевираното във въззивната жалба възражение за недължимост на същата поради липсата на посочена банкова сметка ***я по чл. 380 от КЗ.

В съдържанието на застрахователната претенция /л. 57/ изрично е посочена банкова сметка: ***: ***, представляваща специална клиентска сметка на основание чл. 39 от ЗА. Дори да се приеме, че същата не покрива изискванията, заложени от законодателя към съдържанието на застрахователната претенция, следва да се съобрази, че непредставянето й не представлява неоказване на необходимото съдействие от страна на кредитора, поради което не е налице кредиторова забава по смисъла на чл. 96 от ЗЗД. Действително в разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ е предвидено, че при непредоставяне на банкова сметка, ***е на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ. Последната обаче се отнася за законна лихва за забава за имуществено застраховане и не следва да се прилага по аналогия към настоящият случай, породен от правоотношение по договор за „Гражданска отговорност“. В продължение на горното, следва да се посочи, че застрахователят е отказал изплащането на претендираното обезщетение, но дори да бе определил стойност на обезщетението, същият пак е могъл да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението /по аргумент от чл. 97 от ЗЗД/.

С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че върху присъденото обезщетение се дължи заплащането на законна лихва за забава, считано от изтичане на срока от петнадесет работни дни по чл. 497, ал. 1 от КЗ, а именно от 20.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.

По разноските: Предвид изхода от спора разноски се дължат в полза на въззиваемия И.И., доколкото е постигнато различно разрешение единствено по акцесорното искане. Същият претендира заплащането на адвокатско възнаграждение на адв. С.Й. за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, за което представя договор за правна защита и съдействие, както и списък по чл. 80 от ГПК. С оглед горното, в полза на адв. С.Й. следва да се присъди сумата в размер на 3 930 лева, изчислена по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд е частично неправилно и като такова следва да бъде отменено в съответната част.

Водим от горното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 743 от 29.07.2019 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 75/2019 г., в частта, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 е осъден да заплати на И.С.И., ЕГН: **********, с адрес: *** А законна лихва за забава върху главницата, считано от 31.05.2017 г. до 20.12.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането на И.С.И., ЕГН: **********, с адрес: *** А за осъждане на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да му заплати законна лихва за забава върху главницата, считано от 31.05.2017 г. до 20.12.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 743 от 29.07.2019 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 75/2019 г. в останалата част, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 е осъдено да заплати на И.С.И., ЕГН: **********, с адрес: *** А, сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на дъщеря му Р И С, починала на 17.04.2017 г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от Д Т Т, при управление на МПС – л. а. „Мерцедес С 220“ с рег. № В 4672 ВМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

OСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ 1, да заплати на адвокат С.З.Й. от Варненска адвокатска колегия сумата от 3 930 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за настоящата инстанция, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

                                                                                              2.