РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер   34/  17.02.2015 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      двадесет и седми януари                                                        Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    614          по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна срещу решение №117/09.07.2014 г. по гр.д. №290/2013 г. на Силистренски окръжен съд, с което е уважен предявения от Р.Г.Ц. и С.Ц. ***, против  „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна иск по чл.34 ал.1 от ОУ на Договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД /ОУДПЕЕ/ за сумата от 43 800 лв., обезщетение за претърпени от ищците вреди вследствие неправомерно прекъсване на ел. захранването в собствения им недвижим имот, находящ се в гр. Силистра, ул.”Кеворк Арабеджян” №3, за периода 01.11.2010 г. до 31.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата  и 5 730 лв. – съдебно деловодни разноски.

          Въззивникът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение, с оглед произнасяне на първоинстанционния съд по непредявен иск. Счита решението на окръжния съд за недопустимо предвид несъответствието между фактическите твърдения и установеното от фактическа страна от съда и в частност относно датата на прекъсване на ел. захранването. В допълнение счита, че след оставяне на исковата молба без движение от въззивния съд, с уточнената искова молба ищците недопустимо са изменили предявения иск. В условие на евентуалност навежда оплакване за неправилност на същото решение с оглед неговата незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа направеното пред първата инстанция възражение за изтекла погасителна тригодишна давност за вземането на ищците за периода преди 20.11.2010 г.. Моли за обезсилване на решението, евентуално за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се отхвърли предявения иск ведно с присъждане на сторените пред двете инстанции разноски и юрисконсултско възнаграждение.

          Въззиваемите страни оспорват жалбата, считат я за неоснователна, а първонистанционното решение за допустимо и правилно, поради което молят за потвърждаването му с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

          Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

          В производството пред настоящата инстанция съдът е оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване на констатираните нередовности. С уточнителна молба ищците са прецизирали основанието и петитума на предявения от тях иск за сумата от 43 800 лв.. Същата се претендира на осн. чл.92 ЗЗД вр. с чл.34 ал.1 от ОУДПЕЕ, като обезщетение за неизпълнение договорните задължения на ответното дружество по снабдяване на ищците с ел. енергия  и в частност за оставянето им без ел. енергия по вина на ответника за времето от 01.11.2010 г. до 01.11.2013 г.. Ищците излагат, че спирането на електрозахранването в имота им е извършено в пряко нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.5 от ОУДПЕЕ, както и че вместо да се съобрази с изискванията на чл.21 ал.1 от ОУДПЕЕ за възстановяване на прекъсването след отпадане на основанията за същото, ответникът е бездействал до 01.11.2013 г. /датата на която е възстановено ел. захранването/, с което е лишил ищците от ползването на ел. енергия за тригодишен период от 01.11.2010 г. до 01.11.2013 г.. Обосновават претенцията си за този период с изтеклата тригодишна погасителна давност по чл.111 б.”б” ЗЗД за времето преди 01.11.2010 г..

          В депозирания писмен отговор ответната страна изразява становище за недопустимост на иска с оглед преклузията по чл.266 ал.1 ГПК. Евентуално счита иска за неоснователен предвид неотносимостта на клаузата на чл.34 ал.1 от ОУДПЕЕ към фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба. С оглед завеждане на исковата молба в съда на 20.11.2013 г. и при условие, че съдът намери разпоредбата на чл.34 ал.1 от ОУ за приложима, прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.111 б.”б” ЗЗД на исковата претенция за периода преди 20.11.2010 г..

          Съобразно обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът квалифицира исковата претенция, като такава, намираща правното си основание в нормата на чл.92 ЗЗД вр. с чл.34 ал.1 ОУДПЕЕ. Претендира се обезщетение под формата на компенсаторна договорна неустойка, определяема по основание и размер съгласно договорната клауза на ОУ.

          Видно от съдържанието на обжалваното решение, окръжният съд е разгледал именно този иск, а не иск за ангажиране отговорността на ответното дружество за обезщетение за неимуществени вреди, поради което  и на осн. чл.269 ГПК съдът го намира за допустимо, а наведените от въззивника в тази връзка доводи – за неоснователни.

          Основателно обаче е оплакването, относно неправилните според въззивника изводи, за приложимостта на чл.34 ал.1 от ОУ към конкретния случай поради следното:

          Ищците твърдят, че спирайки електрозахранването в имота им, ответникът е нарушил чл.20 ал.5 от ОУ, според която разпоредба в случай на съдебно оспорване на основанието за прекъсване от страна на потребителя дружеството няма право да поиска прекъсване на снабдяването с електрическа енергия по отношение на спора. Навеждат доводи за това, че прекъсването е неправомерно по смисъла на чл.32 т.2 от ОУ. Прекъсването е осъществено на 16.10.2007 г. поради просрочени неплатени задължения /ССЕ на л.85/ при наличието на висящ процес между страните – гр.д. №944/2006 г. на Силистренски РС. Решението по това дело е постановено на 14.11.2007 г.. Със същото на осн. чл.254 ГПК /отм./ съдебно е установено, че ищците не дължат на праводателя на ответника „Е.ОН България Продажби” АД фактурираната им сума за ел. енергия, за която е издаден и изпълнителен лист по ч.гр. д. №227/2005 г. на СРС. С последното ищците считат, че е отпаднало основанието за прекъсването и съгласно чл.21 ал.1 от ОУ ответното дружество е следвало да възстанови електрозахранването. Твърдят, още, че неизпълнението на това му задължение съставлява неизпълнение на договорното задължение на ответника за доставка на ел. енергия, което поведение е санкционирано с разпоредбата на чл.34 от същите ОУ.

          Уговорената в чл.34 от ОУ неустойка за „продължително нерегламентирано прекъсване” на електроснабдяването по вина на обществения снабдител не се отнася за случаите по чл.32 т.2 от ОУ, когато е основано на неизпълнение задълженията на потребителя – чл.20 от ОУ и чл.123а ЗЕ.         В действащия за процесния период чл.123а ЗЕ в редакцията му към 01.07.2007 г., е предвидена възможността крайният снабдител /електроснабдителното предприятие/ да има право да преустановява електрозахранването при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително и при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на потребената ел. енергия. Следователно прекъсването на снабдяването е приложимо наред с предвидените възможности за събиране на паричното вземане на електроснабдителното дружество, поради което не следва да се счита за нерегламентирано. Предвидената в чл.34 от ОУ неустойка е за продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на „Е.ОН” сега „Енерго-Про Продажби”, за първите 24 ч. - 30 лв., а след това за всеки 12 ч. по 20 лв.. Това прекъсване е различно от „неправомерното прекъсване” по чл.32 т.2 от ОУ и е за неизпълнение на задълженията на ответника по гл.VII и чл.122 от ЗЕ. Условията за прекратяване или прекъсване на електроснабдяването – чл.20 от ОУ от една страна и отговорността на ответника при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването – чл.34 от ОУ от друга страна, са разграничени в действащата за процесния период Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката - ПМС №124/2004 г., като съответно на основанията за прекъсване в нормативната уредба е разграничена и отговорността на електроснабдителното дружество в ОУ.

Предвид приетото по-горе, ищците следва да търсят обезщетение за вреди по общия исков ред чрез доказване размера им, а не чрез претенция за договорна неустойка по чл.34 ал.1 от ОУ. В този смисъл е и служебно известното на състава на съда постановено по реда на чл.290 ГПК решение №9/20.02.2014 г. по гр.д. №4605/13 г. на ВКС, ГК, трето гр. отделение, съставляващо задължителна практика.

Отделно от това, дори и да се приеме противното, фактическият състав на хипотезата на чл.34 ал.1 от ОУ изисква отправено от потребителя и получено от електроснабдителното дружество уведомление, че електрозахранването е прекъснато. Такова уведомление е депозирано от ищците едва на 31.10.2013 г. с молба с вх.№2314235 от същата дата и на 01.11.2013 г. електрозахранването е възстановено. Не представляват уведомление по см. на чл.34 ал.1 от ОУ представените пред настоящата инстанция писмени доказателства. Жалба с вх.№ 302/10.03.2004 г. /л.53/ предхожда много по време прекъсването на електроснабдяването, а писмо с вх. №220381/ 29.07.2010 г. /л.54/ има съвсем друго съдържание.

Съобразно изложеното, съдът намира иска е неоснователен и го отхвърля. С оглед на това настоящият състав на съда не се произнася по наведеното от ответната страна възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.

Като е приел исковата претенция за основателна и доказана, окръжният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени изцяло.

На осн. чл.78 ал.3 от ГПК на ответната страна се присъждат сторените от нея разноски за двете инстанции в размер общо на сумата от 1 046 лв. и на осн. чл.78 ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение общо за двете инстанции от 3870 лева.

Водим от горното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №117/09.07.2014 г. по гр.д. №290/2013 г. на Силистренски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Р.Г.Ц. ***, ЕГН **********, и С.Ц. ***, ЕГН **********, против „Енерго-Про-Продажби” АД гр. Варна иск за сумата от 43 800 лв. – договорна неустойка по чл.34 ал.1 от ОУДПЕЕ за обезщетение за претърпени вреди от неправомерно прекъсване на електрозахранването на собствения им недвижим имот, находящ се в гр. Силистра, ул. ”Кеворк Арабеджян” №3, присъединен към електроразпределителната мрежа на ответното дружество, с абонатен №0100611051 и клиентски номер 1900009318 за периода от 01.11.2010 г. до 01.11.2013 г..

           ОСЪЖДА Р.Г.Ц., ЕГН **********, и С.Ц.Ц., ЕГН **********, и двамата от гр. Силистра, ул.”Ген. Гурко” №1, ет.6 ап.28, да заплатят на „Енерго-Про-Продажби” АД, ЕИК 103533691, бул. „Вл. Варненчик” №258, Варна Тауърс, кула - Г, на осн. чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1 046 лв., разноски за двете инстанции, както и на осн. чл.78 ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции от 3 870 лева.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.