РЕШЕНИЕ

   № 6

               гр.Варна, 04.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 13.12.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 614 по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Въззивникът „Санта хоум дивелопмънт“ ЕООД - гр. Варна обжалва решение № 556/07.08.2017 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. № 1738/16 г., с което е прието за установено, че  дължи на „Илиев логистикс” ООД - гр.Варна сумата 20 000 евро, представляваща договорена неустойка по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №66, т.1, рег. №2390, н.д. №57/21.05.2015г., на нотариус Я.Н., рег. №011 на НК, вписан под №77, т.29, д.№6029/21.05.2015г. на СВ-Варна, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.08.2016 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение №5071/31.08.2016г. по ч.гр.д.№9919/2016г. на ВРС, 40-ти състав, на основание чл.422 от ГПК, и дружеството е осъдено за сумата 1633 лв - разноски в заповедното производство и за сумата 1633лв - съдебно - деловодни разноски за първата инстанция. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

      Въззиваемата страна -  „Илиев логистикс“ ООД - гр.Варна моли  с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага в писмена защита.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата относно приетото от първоинстанционния съд, че процесната неустойка не противоречи на добрите нрави, е неоснователно.

Ответникът - продавач оспорва високия размер на договорената с клаузата на т.7, пар.2 от нот.акт №66/2015 г. неустойка за неизпълнение на поетото от него задължение за въвеждане на сградата в експлоатация в срок до 30.06.2016 г., а именно – 20000 евро. Безспорно е неизпълнението на ответника, доколкото като продавач не е въвел сградата в експлоатация до посочения срок, а едва година по-късно – на 17.08.2017 г., установено от представеното във въззивното производство удостоверение №97 от същата дата за въвеждане в експлоатация на строежа на адрес – гр.Варна, „Вилна зона“, ул.“Арх. Манол Йорданов“ №6. Възражението по същество е за прекомерност на договорната неустойка. Съгласно чл. 309 – ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. В случая - договорът за покупко-продажба на недвижим имот е сключен между търговци и във връзка с предмета им на дейност - покупко-продажба на недвижими имоти, поради което е търговска сделка съгласно чл.286, ал.1 - ТЗ. При това положение, само високият размер на уговорената неустойка не е основание да се приеме, че договарянето й противоречи на добрите нрави.

Оплакването в жалбата, че неизпълнението е по обективни причини, които не могат да се вменят във вина на ответника, е неоснователно. Той е представил удостоверение на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД -гр.Варна /л.71/, че е поискал своевременно – на 08.02.2016 г. становище от него по въвеждане в експлоатация на сградата за сезонен отдих в УПИ XV-78, кв.1, Вилна зона, гр.Варна, като такова му е било издадено на 17.10.2016 г. /л.40/. Не е ясно обаче за какво е искано становището и не е доказано дали искането съдържа конкретен срок за изпълнение, съобразен със срока, в който сградата е следвало да бъде въведена в експлоатация. Съгласно чл.177, ал.5 –ЗУТ свързването на вътрешните инсталации и уредби на строежа с общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се извършва въз основа на договор със съответните експлоатационни дружества. Така че за въвеждането на обекта в експлоатация е нужно наличието на такъв договор със съответното експлоатационно дружество, а не даване на становище. Съгласно чл.177, ал.1 – ЗУТ след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че е изпълнено изискването по чл. 175, ал. 5. Съгласно чл.177, ал.3 строежите от четвърта и пета категория /процесният обект е строеж от четвърта категория, установено от удостоверението на л.27 от възз.дело/ се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал.1 след проверка на комплектността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място.

Няма представени доказателства ответникът да е отправил в срока по т.7, пар.2 от договора между страните, обективиран в процесния нотариален акт, искане до органа, издал разрешението за строеж, в случая – Главния архитект на Община Варна, за въвеждане на сградата в експлоатация, ведно с изискуемите документи, както и че същият е бездействал и не е издал исканото удостоверение за ползване в посочения в закона срок. Само в случай на противоправно бездействие на държавния орган, натоварен по закон да разреши ползването на строежа, въпреки  наличието на предпоставките за това, би могло да се приеме, че е налице хипотезата на чл.81, ал.1-ЗЗД за форсмажор, водеща до отпадане отговорността на длъжника, тъй като невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Доколкото такава причина не е доказана, ответникът е отговорен за виновното си договорно неизпълнение – да осигури въвеждането на сградата в експлоатация в срок до 30.06.2016 г. Съгласно чл.178, ал.1 - ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ето защо ответникът-продавач дължи на ищеца – купувач договорената неустойка за неизпълнение на това свое задължение в размер на 20000 евро. Искът е основателен и следва да се уважи изцяло.

Обжалваното решение в този смисъл е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 556/07.08.2017 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №1738/16 г.

ОСЪЖДА „Санта хоум дивелопмънт“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 201322376, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Презвитер Козма” №4, ап.4, да заплати на „Илиев логистикс” ООД, ЕИК 202866427, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Шести септември” №28, вх.Б, ет.1, ап.1, сумата 500 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.