Р Е Ш Е Н И Е

368/17.12. 2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 05.11.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА        

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 615 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

С решение № 40/22.07.2014год. постановено по г.д. № 57/2014год. РзОС е осъдил             ЗАД „Б В И Г” АД гр. София, ЕИК 000694286, представлявано от Р И Я и К Р да заплати на Е.И.С. и С.А.С. ***, сумата 100 000 /сто хиляди/ лева за всеки един от тях поотделно, представляваща обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, причинени от застрахования по „Гражданска отговорност” С. Х П от настъпило ПТП на 28. 01. 2012 г. и последвала смърт на сина им  С С.А., за което с Присъда № 8/ 08. 02. 2013 г. по нохд № 310/ 2012 г. по описа на ОС Разград Писанцалъ е признат за виновен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 28. 01. 2012 г. до окончателно изплащане на сумата на осн. чл. 226 от КЗ и е отхвърлил предявените искове за разликата над 100 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв., като неоснователни и недоказани: Осъдил е ЗАД „Б В И Г” АД да заплати по сметка на Разградския окръжен съд сумата 8000  лева държавна такса върху уважения размер на исковете, както и сумата 6530 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.              Недоволни от решението са останали страните по делото.

С жалбата ищците Е.И.С. и С.А.С. чрез пълномощник, обжалват решението в отхвърлителните части, с които са отхвърлени предявените искове за неимуществени вреди, за сумата над 100 000лв. за всеки от тях. Считат решението за неправилно,  поради нарушение на материалния закон, поради нарушение на разпоредбата на чл.52 и чл.51 ал.2 ЗЗД, тъй като съдът е нарушил принципа за справедливо определяне на обезщетението.

Според въззивниците, е допуснато нарушение и на чл.51 ал.2 ЗЗД, тъй като съдът неправилно е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от малолетното дете. Считат, че не е налице съпричиняване, но дори и да е налице, същото не е в такъв голям размер.  Поради което се прави извод, че не са налице предпоставките за намаляване на присъденото обезщетение. Иска се да бъде отменено постановеното решение в обжалваните части и да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат изцяло уважени.

С писмен отговор на процесуален представител, ЗАД „Б В И Г” АД гр. София, оспорва жалбата като неоснователна, по изложени съображения, като основните са, че присъденото обезщетение е завишено и не е съобразено с големия принос  за настъпване на вредите на пострадалото лице.

Срещу решението е постъпила  въззивна жалба от адв.К.Х., като процесуален представител, ЗАД „Б В И Г” АД гр. София, като обжалва същото в частта, с която са присъдени неимуществени вреди за сумите над 60 000лв. до присъдените 100 000лв. Иска се, решението да бъде отменено в посочените части и постановено ново, с което исковете да се отхвърлят над посочените размери.

Излага доводи за неправилност на решението относно определения размер на осъщественото съпричиняване на пострадалото дете по чл.51 ал.2 ЗЗД. Счита решението за необосновано относно определения принос на пострадалото дете в размер на 1/3, като счита, че приносът на детето за настъпване на произшествието е не по-малък от този на водача на автомобила.

Излага доводи и за неправилност на решението в частта му, с която е съдът е приел за недоказано възражението за съпричиняване за настъпване вредите и от страна на ищците, като родители на пострадалото дете.

С писмен отговор на процесуален представител, ищците Е.И.С. и С.А.С. оспорват жалбата на ЗАД „Б В И Г” АД гр. София, като неоснователна, по изложени съображения, като основните са, че присъденото обезщетение е занижено: Към момента на произшествието, пострадалото дете е малолетно и не може да му се вмени съпричиняване -арг. чл.47 ЗЗД, поради което и не са налице предпоставките на чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляване на присъденото обезщетение.

В съдебно заседание жалбите се подържат, съответно оспорват чрез процесуални представители, както и чрез писмено становище на процесуален представител, на ищците Е.И.С. и С.А.С..

 След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението: 

Предявените искове са с  правно основание чл.226 КЗ вр.чл.45 ЗЗД  и чл.86 ЗЗД.

Предявени са искове от Е.И.С. и С.А.С.  срещу ЗАД „Б В И Г” АД гр. София в които се излага, че в резултат на ПТП, извършено на 28.01.2012 г., причинено  вследствие нарушаване правилата за движение от С. Х П, като  водач на товарен автомобил „Нисан Навара” с рег. № ХХ ХХХХ ХХ е настъпила смъртта на техния малолетен син С С.А.. За извършеното ПТП, същият е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 310/2012год. По описа на РзОС. От това за ищците, като родители на загиналото дете са настъпили значителни вредни последици – душевни и психически болки и страдания, като смъртта на детето напълно е променило живота им. Виновният за причиненото ПТП е имал застраховка по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „Български имоти”, която се е вляла в ЗАД „Б В И Г” АД, поради което на осн. чл. 226 КЗ ищците искат да бъде ангажирана отговорността  на ЗАД за заплащане на  обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

         В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „Б В И Г” АД, в който излага становище, че иска е неоснователен, като го оспорва и по размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Твърди, че  е налице съпричиняване от страна пострадалия, тъй като изскочил внезапно на пътното платно, като по този начин е нарушил правилата за движение. Твърди се, че е налице съпричиняване и от родителите на пострадалото дете, понеже са го оставили без надзор на улицата в нарушение на чл. 8, ал. 8 от ЗЗДетето.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Страните не спорят относно установената от съда фактическа страна. Не се спори че, С. Х П в качеството си на водач на МПС – товарен автомобил „Нисан Навара” с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, поради нарушаване правилата за движение е причинил ПТП на 28.01.2012. в гр. Цар Калоян,  при което поради непредпазливост причинила смъртта на детето С С.А.–син на ищците. Срещу извършителя на деянието е образувано и водено наказателно производство- нохд № 310/ 2012 г. по описа на РОС, по което с Присъда № 8/ 08. 02. 2013 г.  подсъдимият С. Х П е признат за виновен в това, че на 28. 01. 2012 г. в гр. Цар Калоян при управление на МПС – товарен автомобил „Нисан Навара” с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.117, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.194 от ППЗДвП-и по непредпазливост е причинил смъртта на С С. ***. По посоченото НОХД, на подсъдимия Писанцалъ е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и осем месеца.  МПС, чрез което са нанесени уврежданията е било застраховано с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Български имоти”, която се е вляла в ответника ЗАД „Б В И Г” АД.

Съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК, направените констатации в наказателното производство са задължителни за гражданския съд. Предвид изложеното, следва да се приеме, че на посочената дата С. Х П в качеството си на водач на МПС – товарен автомобил „Нисан Навара” с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, поради нарушаване правилата за движение е причинил ПТП на 28.01.2012. в гр. Цар Калоян,  при което поради непредпазливост причинила смъртта на детето С С.А.–син на ищците. Следователно, установява се причинно-следствената връзка между извършеното ПТП и настъпилия вредоносен резултат-смъртта на С Алиев А..  Относно механизмът на извършеното ПТП:

 Видно от материалите по дознание № ЗМ-В-21/ 12 г. по описа на ОД на МВР Разград, товарния автомобил, управляван от Писанцалъ се е движил със скорост около 28км./ч., като пътят е бил покрит с утъпкан сняг. С С.А. на 11 години,  и други деца са се пързаляли по пързалка, която пресичала платното за движение на ул. „Камчия”. Видимостта била ограничена от неравност на крайпътния терен. Когато се е открила видимост за водача на автомобила към пострадалия, автомобилът се е намирал на разстояние около 23,70 метра от мястото на удара. Пързаляйки се, С А. ***. Водачът на автомобила е забелязал С А. и е задействал спирачната система. Въпреки действията на водача, автомобилът с предната лява част е блъснал С А..  Опасната зона на спиране на автомобила е 18, 63 м.  Ако водачът е предприел аварийно спиране преди удара с една секунда и половина по – рано, би било възможно да спре преди С да пресече пътното платно и да избегне удара. Според заключението, в района на ПТП няма поставени пътни знаци, т-образното кръстовище е нерегулирано. Според заключението на назначената от окръжния съд  съдебно-автотехническа експертиза, и механизма на настъпване на ПТП е следния: На 28.01.2012г. около 13 ч. в гр.Цар Калоян по ул”Камчия” автомобил „Нисан Навара” с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, управляван от С. Х П се е движил към кръстовището на улицата с ул. „Дунав” със скорост около 28 км/ч. Пътната настилка е била покрита с отъпкан сняг. Когато се е открила видимост за водача на автомобила към пострадалия, автомобилът се е намирал на разстояние около 23,70 метра от мястото на удара. Пързаляйки се, С А. ***. Водачът на автомобила е забелязал С А. и е задействал спирачната система. Въпреки действията на водача, автомобилът с предната лява част е блъснал С А.. Съобразно заключението САвтТЕ, опасната зона на спиране на автомобила е 18,63 м.а а водачът е задействал спирачната система на 15м. От мястата на удара.  Ако водачът е предприел аварийно спиране преди удара с една секунда и половина по – рано, би било възможно да спре преди С да пресече пътното платно и да избегне удара. Според заключението, в района на ПТП няма поставени пътни знаци.

По направените възражения за съпричиняване за настъпването на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете и от неговите родители:

Относно направеното възражение от застрахователното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна  и на ищците:  Това становище не може да бъде споделено.За да се приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, съответно и обезщетението да бъде намалено, между вредите и поведението на пострадалия трябва да е налице пряка причинна връзка.  Поведението на пострадалия може да се изрази с действие, или бездействие. Следователно, в закона е визирано поведението на конкретния пострадал, довело до настъпването на вредоносния резултат, поради което поведението на трети лица, които не са пострадали от деликта, е ирелевантно. Предвид изложеното, поведението на ищците е извън обхвата на чл.51 ал.2 ЗЗД, поради което не могат да носят отговорност, за съпричиняване на вредоносния резултат.

Относно становището на ищците, че пострадалото дете, понеже е малолетно, не може да носи отговорност за съпричиняване на настъпилите вреди:

 Следва да се отбележи, че изразеното становище на ищците е в противоречие с чл.51 ал.2 ЗЗД, както и с утвърдената и безпротиворечива съдебна практика на ВКС, според която разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно дете допринесе за настъпване на резултата /напр. Р-е № 44 от 26.03.2013год. на ВКС, по т.д. № 1139/11год.-ІІ т.о./.

При разглеждане на възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на детето, съдът съобрази следното:

Тъй като в наказателното производство не е поставян на разглеждане въпроса за съвина на пострадалия, не съществува пречка в настоящето производство, което има за предмет гражданските последици от деянието, да бъде разгледано направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

По-горе се посочи, не се оспорва установената фактическата обстановка от първата инстанция.

Както се посочи, установено е, че водачът е възприел опасността от около 23,70м. от мястото на удара, опасната зона за спиране на автомобила е 18,63 м. а водачът е задействал спирачната система на 15м. от мястото на удара.  Следователно, детето се е намирало извън опасната зона за спиране на автомобила,  поради което водачът действително е допуснал нарушение на правилата  на ЗДвП-чл.20 ал.2, чл.117 ал.1 от ЗДвП вр.чл.194 ППЗДвП, което е довело и до ПТП, причинило вредоносния резултат.

Предвид събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че  с поведението си детето несъмнено също е допринесло в немалка степен до настъпването на ПТП.

Безспорно, вредите не биха настъпили, ако пострадалото дете не е използвало пътното платно като пързалка, респективно, ако не беше навлязло  внезапно и  със скорост в платното по което се е движил автомобила.  В подкрепа на посочения извод, че поведението на детето в голяма степен също е допринесло за ПТП е и обстоятелството, че вследствие на набраната скорост от пързалянето и пресичането на посоката му на движение с траекторията на движение на автомобила, то е блъснато с предната лява гума на движещото се МПС-т.е. преди удара то е минало пред цялата широчина на автомобила и е било засегнато от предната лява част.  При посочената установеност относно поведението на водача на автомобила и пострадалото дете, съдът счита, че процентът на съпричиняване следва да е 1/3, както и обосновано е приел окръжния съд. Това е така, тъй като безспорно е установено виновно поведение от страна на водача, чрез нарушаване на посочените разпоредби на ЗДвП, както и че при конкретните обстоятелства, а именно-че преминава през място, за което е известно, че при наличие на сняг се използва за пързалка, която пресича улицата за движение, е следвало да очаква вероятност от внезапно появяване на дете на пътя. Предвид изложеното, въпреки че детето се е появило внезапно, поради изложените обстоятелства, водачът е знаел, че може да възникне такава внезапна поява на дете на улицата, по която се движи управляваното от него МПС.

С оглед на изложеното, следва да направят следните правни изводи:

Постановяването на съдебен акт, чрез който С. Х П в качеството си на водач на МПС е признат за виновен  в извършеното деяние е основание за ангажиране на отговорността му, а съобразно чл.45  от ЗЗД същият следва да отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Безспорно е установено, че МПС управлявано от С. Писанцалъ и чрез което са нанесени уврежданията е било застраховано с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „Б В И Г”. Предвид изложеното и на основание чл.226 КЗ отговорността за обезвреда на  настъпилите  увреждания следва да се вмени на застрахователното дружество.

Относно паричния еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди:

Претенцията е изключително за обезвреда на претърпените от деянието неимуществени вреди. При определяне на размера на паричен еквивалент на вредите, съдът съобрази следното:

Безспорно, ищците и пострадалия са били в изключително близка родствена връзка-Родители-дете, поради което следва да се приеме, че са доказани претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие преждевременната му смърт, като в подкрепа на този извод са и събраните гласни доказателства. Относно събраните гласни доказателства по установяването на претърпените неимуществени вреди, които не се оспорват от ответната страна, на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя.

 Относно паричния еквивалент на претърпените неимуществени вреди:

Съдът намира, че справедлив еквивалент на същите по см. на чл.52 ЗЗД  е обезщетение в размер на 150 000 лв. за всеки от ищците.  При определяне на посочения размер, съдът взе в предвид, че ищците и пострадалия са били в изключително близка родствена връзка-родители-малолетно дете, възрастта на детето, свидетелските показания установяващи,  че семейството е било много сплотено и щастливо преди да се случи произшествието, както и че родителите много болезнено са преживяли смъртта на детето, която и до сега не са могли да я преодолеят, както и че животът им се е променил коренно след това.

Тези размери следва да се редуцират с 1/3 –установения по-горе размер на съпричиняване от страна на пострадалия.

След редуциране на определените по-горе размери на претърпените неимуществени вреди от по 150 000лв., дължимите от ответното дружество обезщетения са съответно от по 100 000лв. за всеки от ищците.

Предвид направения извод, жалбите на страните се явяват неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение.

Поради съвпадане на настоящите изводи с първоинстанционното решение в обжалваните частти, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/22.07.2014 год., постановено по г.д.57/2014 год. по описа на Разградски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.