О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№  755                         10.12. 2018 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на  десети  декември                                                              година 2018

в закрито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                             М.Недева

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 617 по описа  на Варненския апелативен съд за 2018г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от  С.А.Х., ЕГН **********; С.М.А., ЕГН **********; А.А.Х., ЕГН: **********; А.А.Х., ЕГН ********** и  А.А.Х., ЕГН ********** против определение № 323/01.10.2018г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 114/18г., с което производството по делото е спряно на осн.чл.229 ал.1 т.5 от ГПК  до приключване на ДП № 148/2017г. по описа на РУ Търговище. По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска от съда да отмени обжалваното определение като недопустимо, неправилно и немотивирано.

В законоустановения срок не е  постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 от КЗ. Претендира се обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на осъществено ПТП на 04.03.2017г.

          От предоставената справка от Окръжна прокуратура Търговище първоинстанционният съд е установил, че за произшествието е образувано ДП №148/2017г.  срещу обвиняемия П* И* Г* за престъпление по чл.343, ал.3,б „б“ във връзка с ал.4 във връзка с чл.342, ал.1 НК, което не е приключило. Като е приел, че в обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения за престъпни обстоятелства от установяването на които по надлежния ред зависи изходът на гражданския спор, а именно – налице ли е право на обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на причинената смърт на техния наследодател, окръжният съд е постановил обжалваното спиране на производството по делото.

          Настоящият състав не споделя горния правен извод.

По въпроса за приложението на разпоредбата на  чл.229 ал.1 т.5 от ГПК е налице постоянна практика на ВКС / опр. 274/13.06.2011г.  по ч.гр.д. № 270/2011г., І г.о.; опр.378/28.05.2010г. по ч.т.д. № 383/2010г., ІІ т.о.; опр.44/26.01.2010г. по ч.гр.д. № 15/2010г., ІІ г.о.; опр. 567/02.09.2013г. по ч.т.д. № 2075/2013г., ІІ т.о./, съгласно която гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове, поради което може винаги да приеме за установени различни от посочените в тях факти. Нито твърденията на някоя от страните, че са извършени престъпления, нито наличието на досъдебно  производство за извършени престъпления, е основание за спиране на производството по гражданско дело. Производството по гражданско дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – основание по чл.229 ал.1 т.4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – основание по  чл.229 ал.1 т.5 ГПК. /Определение № 655 от 19.09.2013 г. по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на IV г. о./. В процесния случай не е налице нито една от посочените хипотези.

От друга страна наказателната отговорност за извършено престъпление и гражданскоправната такава за причинените от това действие вреди на трети лица се реализират по различен ред. Втората отговорност може да бъде реализирана, било чрез предявяването на граждански иск в наказателното производство, било чрез самостоятелен иск пред гражданския съд. Ако срещу деликвента са предприети действия на наказателно преследване, въпрос на избор на увредения е дали да изчака противоправността на действията на водача и вината му да бъдат установени чрез обвързващата сила на присъдата или не/ опр.362/28.03.17г. по гр.д. № 3030/16г., ІV г.о/. Т.е. - от обстоятелството, че липсва влязла в сила присъда на наказателния съд досежно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, обвързваща гражданския съд съобразно изричния императив на чл.300 ГПК, не следва, че не са налице предпоставките за търсене на деликтната отговорност на извършителя по реда на ЗЗД / Опр. № 8/11.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 897/2011 г., I т. о./ Щом като липсва присъда на наказателния съд, то съдът е длъжен с всички позволени от ГПК доказателствени средства да установи наличието на деликт и произлезлите от същия вреди.

Ето защо обжалваното определение се преценява като неправилно и следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е    Л   И    :

 

ОТМЕНЯ определение № 323/01.10.2018г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 114/18г., с което производството по делото е спряно на осн.чл.229 ал.1 т.5 от ГПК  до приключване на ДП № 148/2017г. по описа на РУ Търговище.

ВРЪЩА делото на Търговищкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :