Р Е Ш Е Н И Е

 

2 / 06.01.2015 г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно  заседание на 09.12.2014 год.  в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                                  АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова  в.т.д.№ 618//2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от  ЗК „ЛЕВ ИНС” АД  против осъдителната част на решение № 626/19.06.2014 год., постановено по т.д.№ 747/2012 год.  по описа на ОС – Варна в частта, в която страната е осъдена да заплати на  Г.Д.М., ЕГН **********,***, сумата 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на нанесени й телесни повреди - груби, загрозяващи и обезобразяващи лицето белези от разкъсно - контузни рани, контузия на главата, в резултат на настъпило на 27.08.2008 г. пътно – транспортно произшествие, на кръстовището на главен път Суворово - Девня, виновно причинено от П.Ж.К., ЕГН **********, като водач на товарен автомобил „Лиаз Шкода” с рег. № ТХ 5214 СХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ЗК „ ЛЕВ ИНС”АД - гр. София, на основание чл. 226 от КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта - 27.08.2008 г., до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД, както и сумата 3491.56 лв. /три хиляди четиристотин деветдесет и един лева и петдесет и шест ст. /, представляваща направени в производството по т. д. № 747/2012г. по описа на ВОС съдебно – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението в останалата част не е предмет на въззивна ревизия и е влязло в законна сила.

В предявената въззивна жалба се оспорва допустимостта на постановения съдебен акт при твърдения, че е постановен по нередовна искова молба и при условията на предприето от ищеца десезиране. Оспорват се фактическите изводи на съда за причинено обезобразяване на лицето на пострадалата, съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 НК. Решението в разглежданата част установява  инцидентно наличието на престъпление от общ характер и на практика изземва функциите на наказателния съд. Поддържа се още, че присъдената обезвреда не е съобразена с обема на претърпени болки и страдания. Претендира се обезсилване на постановения съдебен акт, ведно с прекратяване на съдебното производство, в съотношение на евентуалност – отхвърляне на предявените претенции или алтернативно – отмяна на решението в осъдителната част за разликата над 5 000 лева до присъдените 20 000 лева.

Въззиваемата страна оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

I. По допустимостта на постановения съдебен акт.

Производството е с правно основание чл. 226 КЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

ВОС е бил сезиран с предявена от Г.Д.М. ***, срещу ЗК„ ЛЕВ ИНС”АД– гр. София, ЕИК 121130788, осъдителна претенция за присъждане на сумата 25 500 лв., претендирана като обезщетение за всички претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на нанесени телесни повреди, причинени от настъпило на 27.08.2008 г. пътно – транспортно произшествие, на кръстовището на главен път Суворово - Девня, виновно причинено от П.Ж.К., ЕГН **********, като водач на товарен автомобил „Лиаз Шкода” с рег. № ТХ 5214 СХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ЗК„ ЛЕВ ИНС”АД - гр. София, на основание чл. 226 от КЗ. Претенцията е съчетана с подробно описание на понесените увреждания, вкл. уточняване на претендираната обезвреда по пера както следва:

-                                                   22 000 лева – за понесените болки и страдания от причинена средна телесна повреда, изразяваща се в груби, деформиращи, загрозяващи лицето белези от разкъсно-контузни рани, довели до обезобразяване на лицето;

-                                                   1500 лева – за понесените болки и страдания от причинена лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата;

-                                                   2000 лева – за понесени болки и страдания от настъпила загуба на съзнание;

1. В хода на висящото производство ВОС е съобразил, че със споразумение, обективирано в  протокол от 17.03.2009 г. по НОХД № 120/2009г. по описа на РС – гр. Девня, водачът на товарен автомобил „Лиаз Шкода” с рег. № ТХ 5214 СХ  - П.Ж.К. е признат за виновен за това, че на 27.08.2008 год. нарушил правилата за движение  по пътищата – чл. 50, ал.1 като по непредпазливост причинил средни телесни повреди на две лица -  Б.Б.С. и Добри Димитров Маринов. Споразумението не включва нанасянето на телесни повреди на ищцата Г.Д.М..

С определение № 4604/03.10.2012 г. ВОС е спрял производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, като служебна преписка на т. д. № 747/2012 г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, е изпратена на Районна прокуратура – гр. Девня, за осъществяване на проверка за наличие на данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 342 и сл. от НК. На 06.03.2013г. с вх. № 7418 е постъпило от Районна прокуратура – гр. Девня Постановление от 01.03.2013 г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 944/2012 г., образувана във връзка с определение № 4604/03.10.2012 г. по т. д. № 747/2012 г. по описа на ВОС. Отказът е обоснован с установените от събраните доказателства, в това число от назначена съдебно – медицинска експертиза, назначена в хода на приключилото досъдебно наказателно производство със споразумение между РП - Девня и обвиняемото лице, одобрено по НОХД № 120/2009г. по описа на Районен съд – гр. Девня, а именно, че причинените на Г.Д.М. телесни повреди, по непредпазливост, са леки по смисъла на чл. 130 от НК. Постановлението е влязло в законна сила.

Няма спор, че твърденията в исковата молба за причинени по непредпазливост средни телесни повреди съставляват твърдения за извършено престъпление по смисъла на чл. 343 НК вр. чл.133 НК. Като деяние, инкриминирано в НК, причиняването на средни телесни повреди по непредпазливост  следва да бъде установено с влязла в сила присъда или – при наличие на предпоставките по чл. 124, ал.5 ГПК, с влязло в сила решение за установяване на престъпни обстоятелства.  Ако увреждащото деяние притежава белезите на предвидено в НК престъпление, но престъпния му характер не е установен с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 НК гражданският съд, който разглежда деликтният иск за заплащане на застрахователно обезщетение, е компетентен да преценява деянието единствено от гледна точка на обективните му признаци на деликт, но не и да го квалифицира като престъпление. Трайна е съдебната практика по въпроса, че в  противен случай би се стигнало до инцидентно установяване на престъпление по повод на гражданскоправен спор, каквото законът не допуска /Решение № 4 от 21.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 81/2011 г., II т. о., ТК/.

Постановлението на прокуратурата за отказ да се образува досъдебно производство не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо гражданския съд – арг. чл.300 ГПК. Отделно от това, всяко престъпление е деликт, но не всеки деликт е престъпление, поради което от факта, че няма основания за образуване на наказателно производство, не следва, че не са налице предпоставките на деликтната отговорност по ЗЗД – Определение № 8 от 11.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 897/2011 г., I т. о. Щом като липсва присъда на наказателния съд, то съдът е длъжен с всички позволени от ГПК доказателствени средства да установява наличието на деликт и произлезлите от същия вреди.

С оглед на изложеното, съдът намира, че липсата на надлежно установяване на твърдяното от ищцата наказателно правоотношение, не препятства правото й да претендира възмездяване на вредите на деликтно основание. Липсата на влязла в сила присъда или споразумение не обуславя допустимостта на производството, респ. на постановения от първостепенния съд съдебен акт.

2. Неоснователен е и довода на въззивника за допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в бездействие във връзка с прекратяване на производството след отправянето на задължителни указания по Определение № 5336/21.12. 2013 год. На първо място, указанията по чл.130 ГПК са отправени при условията на спряно съдебно производство, осуетяващо възможността за предприемането на процесуални действия както от страните, така и от съда. Отделно от изложеното, съобразно правните изводи на съда по п.1 от настоящото решение, липсата на надлежна присъда или споразумение пред наказателния съд, не обуславя допустимостта на производството, респ. на налага отграничаване на твърдяните вреди на средни и леки телесни повреди. Не на последно място, изискуемото от първостепенния съд индивидуализиране на претендираните вреди по пера, въпреки че не се налага,  е осъществено от ищеца още с исковата молба. Квалифицирането на уврежданията пък като вид телесни повреди по смисъла на чл. 128-130 НК не е необходимо за целите на настоящия процес.

3. Въззивникът повдига въпроса и за характера на предприетото от ищцата «неясно изменение» на претенцията, по което липсва произнасяне от първостепенния съд.

Исковата претенция е за възмездяването на всички неимуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие, изразяващи се в лицеви наранявания, контузия на главата и загуба на съзнание. Предмет на спора  е  един деликт и настъпили от него физически и душевни болки и страдания, които са неделима цялост и представляват съвкупност от негативни преживявания на пострадалия. Физическото и психическото състояние на потърпевшото лице в резултат на причинените със съответното деяние увреждания не може да бъде преценявано фрагментарно, при разграничаване поотделно на самостоятелна болка и страдание от всяка отделна физическа или психическа травма. С оглед на изложеното, независимо, че страната е конкретизирала и вземанията си по отделни пера, сезиращата претенция е една. Исковете по всяка от телесните повреди нямат характер на обективно съединени самостоятелни претенции.

С молба от 26.02.2014 год. /л.138/ ищцата е заявила, че  поддържа претенцията си в рамките на първоначално предявените 25 500 лева с уточнението, че не поддържа настъпила загуба на съзнание. С решение № 689/03.01.2011 год. по гр.д.№ 557/2009 год. на ВКС, IV ГО  по повод на  иск за обезщетение на имуществени вреди от деликт е прието, че искът има едно основание и един петитум като посочването на отделни пера не води до формиране на отделни основания на отделни искове с отделен петитум.  Затова искането за присъждане на обезщетение за повече разходи или повече пропуснати ползи в рамките на размера на предявения общ размер не съставлява изменение на размера на петитума на предявения иск за обезщетение. Изменение на размера на петитума на предявения иск за обезщетение  е налице, когато се променя (увеличава или намалява) общият размер на предявения петитум. Съдът по предявен иск за обезщетение може да присъди по-голямо обезщетение за доказаните вреди в рамките на претендираната обща сума, без да е необходимо изменение на размера на петитума на предявения иск.  Съдът не е обвързан от първочанално конкретизираните по пера суми от дължимото обезщетение.

С оглед на посочените разрешения, процесуалните изявления на страната по молба от 26.02.2014 год. не съставляват изменение на исковата претенция, нито частично десезиране на съда чрез оттегляне на обективно съединен иск. Съдебният акт съответства на претенцията, с която е сезиран и не е недопустим на твърдяното от въззивника основание.

II. По съществото на спора:

Пред настоящата инстанция въззивникът не оспорва   предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Оспорва се единствено обема на претърпяните увреждания и техния паричен еквивалент.

 Ищцата Г.Д.М. е била 27 –годишна към датата на процесното ПТП. ВОС е извършил обстоен анализ на събраните доказателства по делото, сочещи претърпяването на следните увреждания:

След инцидента ищцата е била хоспитализирана в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „ Св. Анна” – гр. Варна, за срок от пет дни, с окончателна диагноза „ Контузио капитис. Комоцио церебри”. В резултат на контузията на главата страдала често от главоболие, което страдание  не  е отшумяло и понастоящем.

Съобразно събраните гласни доказателства, инцидентът бил съпроводен с набиване на множество фрагменти от счупеното предно стъкло върху лицето на пострадалата. Получените от ищцата порезни рани в областта на лицето са както следва:  в лявата челна област - хоризонтално разположен белег с ширина в десния му полюс 4 мм., а в левия – 2 мм., дължина 14 мм.; под вътрешния полюс на лявата вежда, в областта на горния ляв клепач - белег с неправилна форма, с диаметър около 2 мм.; в областта на върха на носа, крилото на дясната ноздра, горната устна в дясната половина – белег с дължина приблизително около 3.5 см., неправилна форма, груби ръбове, като същият от върха на носа преминава и ангажира и крилото на лявата ноздра с дължина около 1.5 см.; в областта на шията, непосредствено до брадата - груб белег с неправилна форма, с диаметър около 6 см. Становището на вещото лице е, че двата груби белега, единият от които ангажира върха на носа, двете ноздри и горната устна, другият – долната повърхност на брадата към шията, създават видима асиметрия в нормалния човешки облик и водят до загрозяване на лицето. Съобразно устните обяснения на вещото лице в о.с.з. сочените белези ще останат пожизнено. Пострадалата, млада жена, е изпитвала и  продължава да изпитва неудобство и дискомфорт, първо от шевовете по лицето й, а  след зарастване на раните, от останалите груби белези.

Съдът не споделя извода на първостепенния съд, че остатъчните белези съставляват обезобразяване. Правният термин «обезобразяване» като вид средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК се свързва с значително,  съществено изменение на човешкия образ. По делото липсват данни за съществена промяна във външния вид на пострадалата, т.е. за причинени значителни изменения, които съществено и трайно да променят чертите на лицето й. В практиката (спр. ПП № 3/79, т.12 на ВС/ като такива се приемат дълбоките порезни рани на лицето, довели до парализа на лицевия нерв, отнемането или измененията в нормалното положение на носа, устните, външната част на ухото, веждите или клепачите. Такива изменение не са настъпили във вида на пострадалия. Причинени са порезни рани, белезите от които, макар и да са с траен характер, не са променили чертите на лицето й.

                           Независимо, че лицевите наранявания нямат характер на обезобразяване, съдът отчита, че същите създават траен психически дискомфорт на пострадалата.  Остатъчните белези водят до обективно загрозяване, което младата пострадала следва да търпи пожизнено. Лицевите наранявания, ведно с претърпяната травма на главата и трайно изразеното последващо главоболие мотивират настоящия състав да потвърди определения размер на обезщетение в размер на 20 000 лева. Претендираният от застрахователя размер на дължимото обезщетение от 5 000 лева не кореспондира с характера на понесените увреждания и техния пожизнен характер, вкл. възрастта на пострадалата и действителния  обем на понесени от същата болки и страдания.

              С оглед на изложеното, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

                   На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищцата -въззиваема страна  следва да бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция, които съобразно представен списък по чл. 80 ГПК възлизат на 2500 лева. Претендираните разноски съставляват договорен и заплатен адвокатски хонорар, който въззивникът е оспорил като прекомерен с изрична писмена молба. Съдът съобрази, че въззивният спор не се ползва с фактическа и правна сложност. Въззивните основания за обжалване са сведени до недопустимост на съдебния акт, за която поначало въззивният съд следи служебно – чл.269 ГПК.  В производството не са оспорени основанията за възникване на отговорността по чл.226 КЗ. Спори се единствено по отношение размера на обезщетението. Във въззивното производство не са събирани нови доказателства. Горното мотивира съда да приеме, че договореният адвокатски хонорар е прекомерен и не отговаря на принципите за справедливост и обоснованост. На основание чл. 78, ал.5 ГПК същият следва да бъде намален до минималните размери на адвокатските възнаграждения по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. /чл.7, ал.2, т.4/ или 1200 лева.

        Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 626/19.06.2014 год., постановено по т.д.№ 747/2012 год.  по описа на ОС – Варна в частта, в която страната е осъдена да заплати на  Г.Д.М., ЕГН **********,***, сумата 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на нанесени й телесни повреди - груби, загрозяващи лицето белези от разкъсно - контузни рани, контузия на главата, в резултат на настъпило на 27.08.2008 г. пътно – транспортно произшествие, на кръстовището на главен път Суворово - Девня, виновно причинено от П.Ж.К., ЕГН **********, като водач на товарен автомобил „Лиаз Шкода” с рег. № ТХ 5214 СХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ЗК „ ЛЕВ ИНС”АД - гр. София, на основание чл. 226 от КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта - 27.08.2008 г., до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД, както и сумата 3491.56 лв. /три хиляди четиристотин деветдесет и един лева и петдесет и шест ст. /, представляваща направени в производството по т. д. № 747/2012г. по описа на ВОС съдебно – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА ЗК„ ЛЕВ ИНС”АД– гр. София, ЕИК 121130788, да заплати на Г.Д.М., ЕГН **********,***, сумата от 1200 лева – разноски във въззивното производство, определени с приложение на чл.78, ал.5 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: