Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №3

 

Гр.Варна, 05.01.2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на седми декември през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Е.Т.   

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 618 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Строй Транс” ЕООД със седалище гр.Варна срещу решение № 537 от 07.07.2016г. по търг.дело № 1002/15г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта му,  с която е прието за установено по иска на „Пиреос Лизинг България” АД със седалище гр.Варна срещу него, че „Строй Транс” ЕООД дължи на ищеца сумата от 42 624.22 евро, от която 24 939.48 евро – главница, формирана като сбор от лизингови вноски за периода 01.05.2013г. – 31.03.2015г., съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договор за финансов лизинг № 04236-001/11.07.2008г., 6 286.12 евро – договорна лихва върху всяка лизингова вноска за периода 01.11.2012г. – 31.03.2015г.; 8 097.74 евро – мораторна лихва върху всяка лизингова вноска за периода 01.11.2012г. – 31.-3.2015г. и 3 300.87 евро – разноски във връзка с ползването на лизинговата вещ /данъци, такси, мита, застрахователни премии, глоби/, за които суми е издадена заповед № 2207 от 21.04.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 4333/15г. на ВРС, ХХV състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.04.2015г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл.422 във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК, както и е осъден да заплати направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Изразява несъгласие с отхвърлянето от първоинстанционния съд като неоснователно направеното от него възражение за прихващане. Оспорва изводите на съда за доказана изправност на ищеца в отношенията с него като лизингополучател по друг сключен между страните лизингов договор № 03796-001/16.05.2008г. за лизингова вещ багер „Катерпилар”. Възразява срещу приетото от съда относно значението на обстоятелството, че в продължителен период от време след сключването на цитирания договор „Строй Транс” ЕООД е заплащало дължимите по него лизингови вноски, а впоследствие е сключило споразумение, касаещо разсрочване на задълженията по двата лизингови договора. Твърди че плащанията по договор № 03796-001/16.05.2008г., както и подписването на допълнително споразумение, обобщаващо и този договор през 2011г. биха могли да установят продължаващото съществуване на облигационната връзка между страните, както и обстоятелството, че същата не е прекратена, но категорично нямат доказателствено значение на юридически факт, установяващ изправността на лизингодателя по този договор, а още по-малко да установят положителния факт на предаване на лизинговата вещ. Твърди, че именно фактът на предаване на лизинговата вещ по този договор е останал напълно недоказан в първоинстанционното производство, като от лизингодателя не са ангажирани никакви относими доказателства, както и че предвиденият в условията на договора за финансов лизинг приемо-предавателен протокол, подписан от страните, за установяване на предаването на лизинговата вещ не е представен, нито е заявено, че такъв съществува. Излага, че представените по делото от ищцовата страна споразумение за обратно изкупуване и екземпляр от договор за продажба от 12.05.2008г., сключен между ищеца и трето лице, касаят действия и отношения с трети за производството лица, ирелаванти към изправността на лизингодателя по договора за лизинг. Оспорва и извода на съда с позоваването на текста на пункт втори от сключеното между страните споразумение от 26.04.2011г. за потвърждаване на изправността на лизингодателя. Твърди че съдът не е обсъдил доказателственото значение на събраните по делото доказателства  по негово искане.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявения срещу него иск да бъде отхвърлен, претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира направените по делото разноски.

С определение от съдебно заседание на 07.12.2016г. на основание чл.265 от ГПК към въззивната жалба на „Строй Транс” ЕООД се е присъединил Ю.Г.Й. ***, обикновен другар на въззивника „Строй Трайнс” ЕООД. В съдебно заседание, присъединения към въззивната жалба другар, чрез процесуален представител, поддържа подадената от неговия другар жалба и моли съда да я уважи.   

Насрещната страна по жалбата „Лизинг Финанс” ЕАД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението, претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е установителен иск след заповедно производство от „Лизинг Финанс” ЕАД срещу „Строй Транс” ЕООД и Ю.Г.Й., с който да се приеме за установено в отношенията между страните, съществуването на вземания от „Строй Транс” ЕООД и Ю.Г.Й., солидарно,  по договор за финансов лизинг № 04236-001 от 11.07.2008г., за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.

Не е спорно между страните по делото както в първа инстанция, така и във въззивна инстанция сключването на договор за финансов лизинг № 4236-001 от 11.07.2008г., представен като доказателство по делото, по силата на който лизингодателят е предоставил на лизингополучателя „Строй Транс“ ЕООД лек автомобил Ауди с лизингов период 60 месеца, уговорен погасителен план и договорна лихва. Не е спорно, че Ю.Г.Й. е поел задълженията на поръчител на лизингополучателя. Не е спорно подписването на споразумение между страните на 26.04.2011г., с което е уговорено продължаване на срока на договора с 24 месеца, уредено е изплащането на просрочените към този момент вноски, променена е договорната лихва. Не е спорно между страните, преустановяване на плащанията от страна на лизингополучателя, както и изпращането и получаването на нотариална покана на 24.03.2015г. от лизингополучателя, даваща срок за изпълнение и съдържаща изявление на лизингодателя за разваляне на договора. Не е спорно, че в предоставени срок лизингополучателят не е заплатил дължимите по договора суми, поради което и считано от 30.03.2015г. договорът за финансов лизинг № 4236-001 от 11.07.2008г. е развален. Не е спорен размера на исковите претенциите.

Спорно между страните е основателността на своевременно направеното от въззивника „Строй Транс“ ЕООД възражение за прихващане на исковата сума със сумата общо 171 172.80лв., претендирана като неоснователно платени суми по договор за финансов лизинг №  03796-001 от 16.05.2008г. за периода от 16.05.2008г. до 24.02.20011г., споразумение към него от 26.04.2011г. за периода от 16.06.2011г. до 08.08.2013г. и застрахователни премии и лихви за забава и със сумата общо 47 096.46лв., претендирана като законни лихви върху недължимо платените суми. Твърди се от лизингополучателя, че сумите са неоснователно платени поради неизпълнено задължение на лизингодателя по договор за финансов лизинг № 03796-001 от 16.05.2008г. да предостави на лизингополучателя лизинговата вещ предмет на договора – багер Катерпилар.

Не е спорно между страните сключването на договор за финансов лизинг № 03796-001 от 16.05.2008г., представен като доказателство по делото, за предоставяне на лизинг на багер Катерпилар, модел М318С, с лизингов период от 48 месеца. Не е спорно, че с подписването на споразумение от 26.04.2011г. страните са уредили отношенията във връзка със забавата в плащанията на задълженията на лизингополучателя по двата договора за финансов лизинг, както и че срокът на договора за багера е продължен с 24 месеца. Не е спорно и плащането от страна на лизингополучателя на описаните във възражението за прихващане суми по договора за финансов лизинг за багер Катерпилар.

Срокът на договора за финансов лизинг № 03796-001 от 16.05.2008г. е изтекъл на 31.05.2014г. Няма твърдения, респективно ангажирани доказателства от страна на въззивника „Строй Транс“ ЕООД, че преди изтичане на срока на договора за финансов лизинг, същият да е отправил изявление до лизингодателя „Лизинг Финанс“ ЕАД по реда на чл.87 ал.1 от ЗЗД за разваляне на договора за финансов лизинг от 16.05.2008г. поради неизпълнение на задължението на лизингодателя за предоставяне за ползване на вещта, предмет на договора. Поради което и въззивният съд приема, че действието на договора за финансов лизинг за багер Катерпилар е прекратено с изтичане на уговорения срок /лизингов период/. Предвид на това и извършените от страна на лизингополучателя плащания на лизингови вноски съгласно погасителния план към договора за финансов лизинг № 03796-001 от 16.05.2008г. и съгласно споразумение към него от 26.04.2011г. и на застрахователни премии и лихви за забава за периода на действие на договора са платени на договорно основание, поради което и получателят им – дружеството лизингодател не дължи връщането им по реда на чл.55 ал.1 от ЗЗД. Поради което и въззивният съд намира, че при липсата на твърдения за разваляне на договора за финансов лизинг поради неизпълнение на задължение на лизингодателя да предостави вещта предмет на договора, до изтичане на срока на договора страните са валидно обвързани от договорна връзка, поради което и изследването на обстоятелствата във връзка с изпълнението на задължението на лизингодателя, са неотносими и не следва да бъдат обсъждани. Това е така защото дори и да бъде установено такова неизпълнение, без упражняване от изправната страна на правото и да развали договора, договорът между страните съществува и страните са обвързани от него.

С оглед на така изложеното, възивният съд намира, възражението за прихващане с недължимо платени суми по договор за финансов лизинг № 03796-001 от 16.05.2008г. за недоказано и неоснователно. Поради което и предявеният установителен иск за дължими суми по договор за финансов лизинг № 4236-001 от 11.07.2008г. е доказан и основателен и следва да бъде уважен изцяло. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Искането на въззиваемото дружество за присъждане на разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде оставено без уважение. Посочените в представения по реда на чл.80 от ГПК списък за разноски - разноски в заповедното производство и в производството пред окръжен съд вече са присъдени с обжалваното решение. Претенцията за транспортни разходи, представляващи самолетни билети София – Варна – София за явяването на процесуален представител пред АС – Варна е неоснователна. Чл.78 от ГПК урежда отговорността за разноски, която е ограничена обективна отговорност за вреди от неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски, както и възнаграждението за един адвокат и не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 537 от 07.07.2016г. по търг.дело № 1002/15г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: