№ 45 /25.01.2019 г.
Варненски Апелативен съд - Търговско отделение, втори състав, в закрито заседание на горепосочената дата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия А. БРАТАНОВА ч.в.т.д.№ 618/2018 година по описа на АС - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от В.Й.Й. от гр. Добрич, действащ със съгласието на своя родител и законен представител К.К.Р.-Й., чрез адв. Т., срещу определение № 469/25.09.2018г., постановено по т.д.№ 272/2018 год. по описа на ОС – Добрич, с което съдът е оставил без уважение обективираното в исковата молба искане на ищеца на основание чл.83,ал.2 от ГПК да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса и разноски по делото.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Излагат се съображения за това, че паричния влог на името на непълнолетно лице, не представлява доход. Разпореждането с влогове на името на дете се извършва само с разрешение на съответния районен съд в случай, че това не противоречи на интересите на детето. В тази връзка са наведени твърдения за нарушение разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК, тъй като съдът не е дал нужните указания за искане на разрешение от съответния районен съд за разпореждане с паричния влог. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за провеждане на производство по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което съдът приема същата за процесуално допустима.
Производството пред ДОС е образувано по искова молба на В.Й.Й., действащ със съгласието на своята майка и законен представител К.К.Р.-Й., чрез адв. Т., срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК-КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ, с която са предявени иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди понесени от ищеца вследствие ПТП от 23.10.2015г. причинено от Димитрин Пеев, който има сключена с ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. С оглед прекратяване на наказателното производство, респ. липсата на влязла в сила присъда, ищецът не попада сред лицата визирани в хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, което е обусловило направеното с исковата молба искане за освобождаването му от заплащането на държавни такси и разноски по делото.
В разглеждания случай искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е обезпечено единствено с декларация за материално и гражданско състояние - л.66, от която е видно, че молителят е непълнолетен, роден на *** г. Същият не получава месечни доходи, няма сключен граждански брак и не притежава недвижимо и/или движимо имущество, дялове или акции в търговски дружества, следователно не реализира доходи от каквото и да е естество. Притежаваните от него парични средства са под формата на паричен влог в размер на 3 500 евро, равняващи се на 6 845,41 лв.
За да приеме, че не са налице основания за освобождаване на непълнолетния молител – настоящ жалбоподател, от заплащане на такса и разноски по делото, ДОС е приел, че декларираните данни са достатъчни, за да се обоснове извод за наличието на финансови средства – паричен влог в размер на 3 500 евро, които са достатъчни за заплащане на дължимата по делото държавна такса, възлизаща на 1 557 лева.
В конкретния случай, преценката за освобождаване от държавна такса и разноски по делото на непълнолетния ищец се предпоставя от даването на разрешение от районния съд по настоящия му адрес – чл. 130, ал.3 СК. При необходимост от извършването на действия на разпореждане с влогове, принадлежащи на детето, съдът е длъжен да даде указания на непълнолетния, чрез неговия законен представител, да поиска разрешение от районния съд, в чиито правомощия е да разреши или откаже разпореждането, с оглед интересите на детето. В този смисъл е и определение № 472/05.10.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3685/2017 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК, чието разрешение се споделя от настоящия състав на ВАпС.
С определение № 726/26.11.2018 год. ВАС е дал указания на страната да представи разрешение или отказ на РС за осъществяване на разпоредителни действия с паричен влог с цел заплащане на дължима държавна такса и разноски в производството по т.д.№ 272/2018 год. по описа на ОС – Добрич при условията на чл. 130, ал.3 СК. С Решение № 1207/17.12.2018 год., постановено по гр.д.№ 5047/2018 год. ДРС е разрешил осъществяването на разпоредителни действия с влога с цел внасяне на дължимата държавна такса в размер на 1557 лева.
Следователно – ищецът в производството разполага с парични средства за заплащане на дължимата държавна такса, вкл. разполага с правната възможност да се разпореди със същите, на основание чл. 130, ал.3 СК. Сочената норма възлага в изключителната компетентност на РС да извърши преценка противоречи ли разпоредителното действие на интересите на детето. Сочената преценка не може да бъде ревизирана от настоящата инстанция.
В заключение, липсват предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса. Постановеното в идентичен смисъл определение на ДОС следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 469/25.09.2018г., постановено по т.д.№ 272/2018 год. по описа на ОС – Добрич
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: