РЕШЕНИЕ

 

№  300/ 10.11.2014 г.               град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                                                    търговско отделение

На осми октомври                                                                                                 2014 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                     ЧЛЕНОВЕ:Радослав Славов

                                                               Петя Хорозова

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. № 619 по описа за 2013 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по реда на чл. 268 ГПК.

С решение № 419/10.05.2013 г. постановено по т.д. 2189/2012 г. по описа на ВОС са отхвърлени предявените от П.И.К. от гр. Варна срещу „Интерамерикан България” ЗЕАД със седалище гр. София  искове за плащане на обезщетение по застрахователна полица №000418212/00: за сумата 17 693,90 лв. застрахователно обезщетение по щета 52232/2011 г., ведно със законната лихва в размер на 1 038,21 лв. дължима за периода 27.01.2012 г – 21.08.2012 г. и за сумата 1 881,834 лв. застрахователно обезщетение по втора щета № 57935/2012 г., ведно със законна лихва върху главницата в размер на 80,65 лв. дължима за периода 23.03.2012 г. – 15.06.2012  г.

Въззивникът обжалва решението като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, незаконосъобразност и необоснованост и иска отмяната му и уважаване на претенциите. 

Въззивната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес и е допустима.

Въззиваемата страна „Интерамерикан България” ЗЕАД в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК е оспорила допустимостта евентуално основателността на исковите претенции. В хода на въззивното производство поради прехвърляне на застрахователния портфейл след разрешение по чл.108 ал. 1 от КЗ,  на на осн. чл. 111 от КЗ е заместена от ЗД”Евроинс” АД.

Безспорно по делото е наличието на застрахователна полица №000418212/00 „Пожар и допълнителни рискове със застраховател „Интерамерикан България” ЗЕАД и застрахован П.К., застраховащ ЕТ”Тори – П.К.”  застраховано имущество ресторант „Морска звезда” кв. „Галата” за обща застрахователна сума 165 930 лв. за периода 16.06.2011 г – 15.06.2012 г. Покритите рискове са пожар природни бедствия земетресение, умишлени действия на сградата за 105 000 лв. стокови запаси и стопанско обзавеждане. По делото е представен авариен протокол  № 3413/5.12.2011 г. за щети от буря на 18,19 и 20 октомври 2011 г. /л. 6-11 първ. дело./ В протокола са посочени  по вид щетите: 1/ спукан гипсокартон по стена под прозореца  - 1х 3 м, намокрен гипсокартон по тавани общо 17 кв.м. ., 2/ разрушена тераса с дървена конструкция 20х 4 м. и два броя дървени навеси от греди покрити с битумирани керемиди  с размери 7х 5 м., 3 видимо наклонен югоизточен ъгъл на заведението в резултат на увиснала носеща колона под греда, 4 разрушена отводнителна ревизионна шахта  отвеждаща отпадната канализация към централната шахна на уличната канализация  5/ разрушена и липсваща дървена стълба от входа на ресторанта към плажа. По т. 1 и 3  ремонта е частичен, а по т. 2,4 и 5 изграждане отново. Направената количествено- стойностна сметка е за 5 584,09 лв. с включено овехтяване от 20%. Оценката е съответстваща на стойността на възстановеното имущество, факт който се потвърждава и от разпита на свид. Николов – конструкцията беше изцяло дървена 20 х 4 м.разрушена, заедно с два навеса 5х7 м. и дървени сеннници. Основите на конструкцията са от небичен материал - по- ниско качество дърво. Няма как в тази конструкция да са вложени 13,6  куб. м. материал, според огледа малко под 3 куб. м. Дюшемето беше от дъски 3 – 4 см. дървената тераса беше захабена от атмосфервите условия със значително количество изгнили дъски. Основите на бетонната тераса бяха отмити и една от колоните почти висеше във въздуха, беше извадена виждаше се стъпката / с.з. на 08.04.2013 г.  С писмо изх. № 71993/4.01.2012 /л. 11 първ.д./ във връзка с щетата, ищецът е информиран, че липсват документи за одобрени проекти, които следва да се представят и са направени препоръки за предотвратяване на бъдещи събития – „Конструкцията на ресторанта компрометирана от дългогодишното влияние на морските вълни подлежи на цялостно укрепване от изток към морето след изготвяне и одобряване на конструктивни проекти, кои укрепителни мероприятия са необходими и неотложни”. Ищецът е представил доказателства за одобрени проекти за тераса с навес, след което и своя експертиза за плащане на щетата която включва освен вече признатите и платени 5 584,09 лв. още 1 501,90 лв. въз основа на представени фактури, и половината от разходите за укрепителни мероприятия за запазване на сградата или още 6 992, 40 лв. В декларация от 2.03.2012 г. е информирал за установени щети вследствие на буря от 8.02.2012 г. : 1/паднала замазка на подпорна стена, 2/бентонни стълби и бетонна площадка 3/ изпочупени канализационни тръби. С писмо изх. № 73347/2.05.2012 г. /л. 12/ застрахователят е отказал плащане на щетите от 8.02.2012 г. с мотива, че са нанесени на имущество извън закритите помещения и не са част от застрахованата сграда, като съгл. чл. 10 т. 11 от ОУ към полицата те са изключени от застраховката. Във връзка със спора относно обема и стойността на щетата която подлежи на възстановяване, по делото е назначена съдебно- техническа експертиза. В приетото заключение на вещото лице /л. 208 и сл. от първ.д./ разходите за отстраняване на щетите от бурята на 18 - 19 и 20 октомври 2011 г. са посочени общо на сума 23 277,99 лв. с ДДС, като в сумата са включени укрепителни мероприятия състоящи се в изграждане на защитна дига с блокаж от ломен камък. Вещото лице е оценило разходите за труд и материали за частичните ремонти и новото строителство на терасите, с включени 10% печалба и ДДС. По втората заявена щета  размерът на обезщетението е определен на 1 881,84 лв. с ДДС.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи.

По процесуалната легитимация на страните: Процесуалната легитимация на ищеца произтича от сключения застрахователен договор, като видно от представената полица застрахован е П.К.. Сключеният между „Интерамерикан България” ЗЕАД и ЗД”Евроинс” АД договор за прехвърляне на застрахователния портфейл /чл. 108 ал.1 от КЗ/ и заместването по  чл. 111 от КЗ определят процесуалната легитимация ЗД”Евроинс” АД, като страна по застрахователното правоотношение.

По възражението за недействителност на договора поради липса на правен интерес: Субективните граници при имуществено застраховане се определят от лицата, които поради специфичното си отношение към вещта биха могли да претърпят вреди, при засягане на материалните блага. В случая обектът се ползва по наемен договор  между пренаемателя „Тори I – П.К. ЕООД и собственика на застрахования недвижим имот - „Прибой”ООД, като застраховащ е ЕТ „Тори – П.К.” а застрахован П.К.. В имущественото застраховане изрично се допуска възможността застрахователният договор да се сключи върху чуждо имущество. Затова по всяко време, включително и след настъпване на застрахователното събитие, лицето което има застрахователен интерес може изрично да го одобри. Представената пред въззивната инстанция декларация е годно доказателство за одобряване на сключената застраховка. Същата е допустимо доказателство предвид липсата на конкретни указания в доклада на първоинстанционния съд. Поради изложеното съдът приема застрахователния договор за действителен и сключен при наличие на застрахователен интерес / чл. 195 ал. 1 КЗ вр. с чл. 201 ал. 3 от КЗ / Още повече, че има извършено плащане във връзка със заявената щета.

При наличието на застрахователно правоотношение задължение на застрахователя при съобщаване за настъпило застрахователно събитие е да плати застрахователно обезщетение. В случая застрахователят е своевременно уведомен за „природно бедствие” на 18,19 и 20 октомври 2011 г и за застрахования е възникнало правото на застрахователно обезщетение на посочените в аварийния протокол № 3413/05.12.2011 г. щети. Съгл. чл. 208 ал. 3 от КЗ, когато застрахованата вещ е частично повредена или унищожена, обезщетението е равно на размера на вредата към момента на настъпването и. Затова съдът приема, че платено по направената количествено-стойностна сметка на описаните по вид и количество в 5 пункта щети е съобразено със закона. Сумата 5 584,09 лв. е с включено овехтяване от 20%, съответства на действителната стойност. Съдът не възприема методиката на оценка извършена от СТЕ, която определя цените на вложените нови и различни като качество материали и труд с 10% печалба. Така определената възстановителна стойност надвишава действителната в нарушение на принципа на чл. 203 ал. 1 КЗ. Освен това в експертизата са оценени и извършените укрепителни работи, които с писмо изх. № 7199384.01.2012 г. застрахователят е указал като препоръки за”предотвратяване на бъдещи събития”, т.е. те са част от необходимите мерки за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди /чл. 207 ал. 1 от КЗ./ и не подлежат на обезщетявяне. Доводите на ищеца, че това са разходи по смисъла на чл. 208 ал. 2 от ЗК които е направил за ограничаване на вредите са несъстоятелни. Разпоредбата на чл. 208 ал 2 от КЗ има предвид проявена грижа на добрия стопанин за ограничаване на вредите при настъпило застрахователно събитие. Възпроизведена е в чл. 13 т. 7 от договора „Застрахователят ще заплати разумните разходи направени за избягване или ограничаване на щетите за рисковете покрити от настоящия договор”. Указания за укрепване дадени с писмо изх. № 7199384.01.2012 г. са от различно естество. Те имат превантивен характер за ограничаване или избягване на бъдещи вреди и са за сметка на застрахованото лице . Съгл. чл. 11 раздел А т. 6 от ОУ „Пожар” и „Допълнителни рискове”, ищецът има договорно задължение да вземе мерки, да извърши необходими неотложни работи, разходите за които са в негова тежест. Последиците им са уредени в чл. 207 ал. 2 от КЗ - ако настъпването на застрахователното събитие е следствие неизпълнение на задължението по ал. 1, застрахователят може да откаже плащане. С оглед изложеното съдът приема, че искът за сумата 17 693,90 лв. /в нея не се включват вече платените 5 584,90 лв/, представляваща застрахователно обезщетение по щета 52232/2011 г. е неоснователен и следва да се отхвърли. Поради неоснователността на главния иск неоснователен е и акцесорния на сума 1 038,21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница за периода 27.01.2012 г – 21.08.2012 г

Второто искане за обезщетение по щета № 57937/1012 г. е за вреди от застрахователно събитие настъпило на 08.02.2012 г. На първо място възражението на застрахователя е че събитието е заявено на 7.03.2012 г.  – неизпълнение задължението да уведоми в 3 дн. срок / чл. 11 р.Б т. 1 от ОУ/.По силата на чл. 206 ал. 3 има право да откаже плащане. Освен това щетите са изключени от обхвата на покритието, поради което с писмо изх. № 73347/2.05.2012 г. /л. 12/ застрахователят е отказал плащане. Тези вреди попадат в изключенията съгл. чл. 10 т. 11 от ОУ „Пожар и допълнителни рискове”, поради което не подлежат на възстановяване. Съгласно договора застрахователят отговаря до обема на застраховане. Искът за сумата 1 881,834 лв. застрахователно обезщетение по втора щета № 57935/2012 г.като неоснователен следва да се отхвърли. Поради неоснователността на иска за главницата неоснователен се явява и акцесорния иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата 80,65 лв. обезщетение в размер на законната лихва дължима за периода 23.03.2012 г. – 15.06.2012  г.

Поради еднаквия краен резултат решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора съдебни разноски на П.К. не се дължат.

На осн. чл. 78 ал. ал. 2 ГПК на ответника „Застрахователно дружество Евроинс” АД, заместил първоначалния ответник се дължи възстановяване на направените съдебни разноски за въззивна инстанция общо в размер на 1 264,50 лв. за които са представени доказателства от процесуалния представител адв. Ж.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 419/10.05.2013 г. постановено по т.д. 2189/2012 г. по описа на ВОС с което са отхвърлени предявените от П.И.К. от гр. Варна срещу „Интерамерикан България” ЗЕАД със седалище гр. София, заместен на осн. чл. 111 от ТЗ от „Застрахователно дружество Евроинс” АД със седалище гр. София  за плащане на обезщетение по застрахователна полица №000418212/00: за сумата 17 693,90 лв. застрахователно обезщетение по щета 52232/2011 г., ведно със законната лихва в размер на 1 038,21 лв. дължима за периода 27.01.2012 г – 21.08.2012 г. и за сумата 1 881,834 лв. застрахователно обезщетение по втора щета № 57935/2012 г., ведно със законна лихва върху главницата в размер на 80,65 лв. дължима за периода 23.03.2012 г. – 15.06.2012  г. и присъдените съдебни разноски от 1 414,50 лв.

ОСЪЖДА П.И.К.  ЕГН ********** от гр. Варна кв. „Галата” ул.”Кап-I  ранг С.Д.” № 21 да плати на „Застрахователно дружество Евроинс” АД със седалище гр. София ЕИК 121265113 с адрес на управление бул”Христофор Колумб” № 43 сумата 1 264,50 лв. съдебни разноски за въззината инстанция.  

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280  ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            ЧЛЕНОВЕ :