Р Е Ш Е Н И Е

№   55/ 15.03.2017 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 01.02.2017 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 619 по описа за  2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба от адв.К.М. ***, като пълномощник на В.Н.К. ***, срещу решение № 584/14.07.2016г., постановено по т.д. № 1724/2015год. по описа на ОС – Варна, с което съдът частично е уважил предявения от „БУЛАУТО ТРАНС” ЕООД гр. Варна срещу В.Н.К. иск с правно основание чл. 145 ТЗ и е осъдил последния да заплати на дружеството сумата от 26 801.92 лв., представляваща  част /остатък/ от разликата между отчетена от продажба на МПС в дружеството „БУЛАУТО ТРАНС” ЕООД сума от 41 000 лв. без ДДС и минималната стойност за продажба на собствените на дружеството МПС, уговорена с решение № 5 от ОС на 06.08.2010г. в размер на 92 901.92 лв. без ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска – 02.11.2015 година до окончателното й изплащане.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено при нарушаване на материалния и процесуалния закон. Намира за неправилен извода на съда, че определената с решение на ОСС цена за продажба на транспортните средства е именно пазарната им цена в деня на сделките. Счита, че в заключенията на двете вещи лица съгласно изготвените по делото САТЕ се констатират различия в цените, приети от тях за пазарни или действителни такива на процесните МПС, които различия и противоречие между двете експертни заключения съдът не е отчел. Излага съображения, че в случая спорът е дали приетата от ОС цена на всяко отделно МПС по същество е пазарната му цена, респ. постижима ли е била при евентуално договаряне. Намира за съществено определянето на постижимата цена, а не счетената за такава от съдружниците съгласно решението си от 06.08.2010г. Излагат се доводи за допуснати от съда процесуални нарушения по събирането на доказателствата, което не е позволило изясняването на релевантния за спора факт касателно техническото състояние на процесните МПС към момента на тяхната продажба. На следващо място, при формиране изводите си за вредата съдът не е взел предвид обективираната в т.6 от ОСС обща воля относно предназначението на получените от продажбата на поцесните МПС суми. Липсват мотиви относими към тази уговорка на съдружниците и нейното значение относно въпроса за наличието/липсата на вреда за дружеството. По отношение възраженията на ответника за прихващане срещу направените от него допълнителни вноски, въззивникът счита, че е налице нарушение на нормата на чл. 182 ГПК, тъй като при възприемането на извода за липса на задължения на ищеца към ответника за връщане на внесени от него допълнителни вноски съдът не е взел предвид заключението на вещото лице за нередовност на воденото от дружеството счетоводство по отношение отразяване в същото на върнатите на ответника суми по каса. Твърди, че счетоводните записвания нямат достоверна дата и биха могли да бъдат обект на трансформация за нуждите на процеса, предвид влошените отношения между представляващия ищцовото дружество и ответника. Счита, че възражението за прихващане е основателно за сумата от 91 836.25 лв., като същевременно вземането на ответника е очевидно в по-голям размер от установения размер на вредата на ищеца, поради което въззивникът намира искът за изцяло неоснователен. Иска от съда да отмени атакуваното решение поради неоснователност на исковата претенция, а в условията на евентуалност поради погасяване след прихващане на насрещните задължения на ищеца към ответника за връщане на внесените от него допълнителни вноски.

 Въззиваемата страна БУЛАУТОТРАНС ООД гр. Варна, чрез  управителя Й. Й. Й., представя писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК, от надлежната страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуалнодопустима.Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител, въззиваемата страна, чрез управителя Й.Й. оспорва жалбата като неоснователна. В подкрепа на изразените становища, са представени и писмени защити от явилите се в съдебно заседание лица.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна относно обжалваната част от постановеното решение:

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима. При разглеждането й, съдът съобрази следното:

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Булаутотранс“ ЕООД гр.Варна, чрез която е предявен иск с правно основание 145 от ТЗ, за осъждане на В.Н.К. като бивш управител на дружеството, да заплати на дружеството сумата от 45 382.32 лева /частичен иск от 70 482.32 лева без ДДС/, обезщетение за вреди, представляващо разлика между отчетена при продажба на 29.10.2010 г. цена на МПС и определената с решение на ОС на дружеството от 06.08.2010 г. минимална продажба цена на автомобилите.

Излага, че с решение № 5 на ОС на съдружниците, проведено на 06.08.2010 година е възложено на управителя да извърши продажба на собствените на дружеството четири броя МПС при минимални цени за продажба на всяко едно от тях БЕЗ ДДС в посочен в решението на съдружниците размер като общата стойност е 57000 евро без ДДС, респективно 111 482.31 лева.

 На 29.10.2010 година управителят е продал четирите броя МПС за общо сумата от41 000лв. без ДДС /49200 лева с ДДС/, в отклонение с минимално установената с решението на ОС сума от 111 482,31лв. и без да е получил изричното разрешение на ОСС за това. С тези си действия ответникът като управител на дружеството, му е нанесъл вреда в размер на 84578.77 лева с ДДС /70 482.32 лева без ДДС/. С решение № 278/17.03.2014год. по описа на ВОС, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 25 100лв.-частичен иск от  70 482,32лв., поради което  се претендират като обезщетение с предявяване на иска останалата сума от 45 382.32 лева.

Ответникът оспорва основателността на заявения иск като възраженията му накратко се свеждат до: Не са налице предпоставките  за реализиране на отговорността по чл.145 ТЗ:  Решението по т. 5 дава права за управителя да оферира и договаря продажбата на МПС; Определената от ОСС цена не отговаря на пазарната и е била напълно непостижима: продадените МПС не са били в достатъчно добро техническо състояние, което е обусловило и ниската им пазарна стойност; В това състояние на транспортните средства, офертата на купувача и сключените с него сделки се явяват напълно изгодни на дружеството, сумата от продажбата на МПС е постъпила изцяло по банковата сметка на дружеството, като изтеглянето им от ответника било в изпълнение на задължението на дружеството да изплати размера на направените от съдружника допълнителни парични вноски; средствата от продажбата съгласно чл. 6 от решението на ОС се разпределят между съдружниците, а не са в полза на дружеството, поради което  последното не търпи вреда. Освен това, съдружниците Любен Великов Тодоров и Пламен Димитров Парушев да декларирали, че не желаят да получат дял от продажната цена на транспортните средства, поради което задължението на дружеството за допълнително направените вноски , следва да се счита за отпаднало., а на това основание да се приеме, че евентуалната вреда за дружеството е до размера, за който то е останало задължено към съдружника Й. Й. Й.. Твърди, че е внесъл в дружеството допълнителни вноски, като след приспадане на получената сума от продажбата на транспортните средства в размер на 49 200лв., които е изтеглил на 29.10.2010год., ответникът има вземане към ищеца за сумата 62 870,25лв., която не е изплатена. В условие на евентуалност, прави възражение за прихващане на исковата сума с част от задължението на ищеца за връщане на допълнителните вноски на ответника в размер на 45 382,32лв. от общо дължимата му сума.

Ищецът оспорва възражението за прихващане като неоснователно.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, съответно оспорва на посочените основания.

Съдът намира за установено следното:

Не се спори относно следното:

С влязло в сила решение по т.д. № 14641/2013 г. по описа на ВОС, е разгледан и уважен частичен иск между същите страни и на същото осноивание, а именно: В проведеното съдебно производство е уважен частичен иск на „БУЛАУТО ТРАНС” ЕООД против В.Н.К. с правно основание чл. 145 от ТЗ като В.Н.К. е осъден за сумата от 25100 лева- частичен иск от 70482.32 лева без ДДС, представляваща разликата между отчетена от продажба на МПС в дружеството „БУЛАУТО ТРАНС” ЕООД сума от 41000 лева без ДДС и минималната стойност за продажба на собствените на дружеството МПС, уговорена с решение № 5 от ОС на 06.08.2010 година в размер на 111482.31 лева без ДДС, на осн. чл. 145 от ТЗ, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска – 02.08.2013 година до окончателното й изплащане.

Както се посочи, настоящето производство е образувано по иск, чрез който се иска присъждане разликата от 45 382.32 лева без ДДС.

С оглед на влизане в сила на решението по предявения частичен иск, по същото правоотношение между страните и формираното с него СПН, не следва  повторно да се установяват в процеса  правопораждащите отговорността на ответника факти, а в настоящето производство следва да бъде установен и доказан размерът на действително претърпените вреди, от действията на ответника. /За това, както и правилно е отбелязал първоинтанционния съд, в настоящето производство не подлежат на повторно установяване, установените при постановяване на решението по т. д. № 1464/2013 г. на ВОС, правопораждащите отговорността на ответника факти /качество на управител, съдържанието на Решение № 5/2010 г. на ОС на съдружниците, извършената продажба на МПС под тази стойност и наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 145 от ТЗ/.

Пре разглеждане на предявения иск, въззивната инстанция съобрази следното:

Видно от решението на ОС на съдружниците, взето на 06.08.2010 година по т.5 в частта относно продажба на МПС на минимално определена от ОС цена, всеки един от двата влекача, собственост на дружеството следва да се продаде на цена не по-малко от 17500 евро за брой, а за всяко от ремаркетата цената е не по-малко от 11000 евро за брой. Четирите превозни средства са продадени на „ХРИМАКС” ЕООД с договори за покупко-продажба от 26.10.2010 година за цени както следва: всеки от седловите влекачи за сума от 18300 лева с ДДС, всяко от полуремаркетата за сума 6300 лева с ДДС. От дружеството ищец за покупко-продажбите са издадени четири броя фактури с номера от 386 до 389 от дата 26.10.2010 година. Продажбите са отразени в дневниците за продажби за м. 10.2010 година и е начислен дължимият ДДС. Балансовата стойност на МПС към момента на продажбата е 32694.79 лева.

Ищцовото дружество претендира да се реализира имуществената отговорност на ответника за настъпили вреди, поради неизпълнение решението на ОС на съдружниците, взето на 06.08.2010 година по т.5 в частта относно продажба на МПС на минимално определена от ОС цена. Претендираните вреди, съобразно наведените твърдения, са в размер разликата между минимално уговорените с решението цени  и действително договорените с договорите за продажба на МПС цени. 

Според взетото на 06.08.2010год. решение на ОСС на дружеството, в което и ответникът е участвал, влекачите, собственост на дружеството следва да се продадат на цена не по-малко от 17500 евро за брой, а за всяко от ремаркетата цената е не по-малко от 11000 евро за брой. Или, съобразно взетото решение, минимално определената обща цена на визираните в решението на ОСС МПС е 57 000евро с ДДС, съответно с левова равностойност 111 482,31лв. с ДДС /или сумата 92 901,92лв. без ДДС/. Балансовата стойност на МПС към момента на продажбата е 32694.79 лева. Четирите превозни средства са продадени на „ХРИМАКС” ЕООД с договори за покупко-продажба от 26.10.2010 година за цени както следва: всеки от седловите влекачи за сума от 18300 лева с ДДС, всяко от полуремаркетата за сума 6300 лева с ДДС. Или, ответникът е извършил продажба на МПС, предмет на решението от 06.08.2010год. за сумата от 49200лв. с ДДС, или 41 000лв. без ДДС. Плащането на сумата е извършено чрез банков превод по сметка на дружеството в „Райфайзенбанк“АД, изцяло изтеглена от ответника и неотчетена в касата на дружеството.  От дружеството ищец за покупко-продажбите са издадени четири броя фактури с номера от 386 до 389 от дата 26.10.2010 година.

Продажбите са отразени по съответния ред в дневниците за продажби за м. 10.2010 година и е начислен дължимият ДДС.

Следователно, понеже управителят К. е извършил продажба на МПС за сумата от 41000 лева без ДДС, съответно 49200 лева с ДДС, същият не е спазил взетото от съдружниците решение за извършване на продажбите при минимално определена цена от 92 901,92лв. без ДДС, съответно 111 482,31лв. с ДДС. Не се  спори, че съдружниците не са били уведомени и не са давали съгласие продажбите да бъдат извършени при тези условия. С влязлото в сила решение по частичния иск е прието, че по този начин управителя е осъществил фактическия състав по чл. 145 от ТЗ и е ангажирана неговата имуществена отговорност в размер на предявения частичен иск от 25 100лв.

Относно  наличието на вреда и нейният размер: С оглед на взетото решение и делегиране на права на управителя К. за продажба на МПС, собственост на дружеството при посоченвите условия, вредата би следвало да е числовото изражение на разликата между  взетите с решението на ОСС цени и действително получените цени по реализираните продажби на МПС. Следва да се отбележи обаче,  и следното: Въпреки че ответникът е участвал при вземане на решението относно минималните цени на продажба на МПС, посоченият по-горе извод относно определяне размера на вредите, би имал значение само при положение, че уговорената с решението цена не се отклонява или е близка по стойност с действителната /пазарната/ стойност на продадените от управителя-ответник   МПС и действително договорената цена на извършените продажби. Следва да се има в предвид и обстоятелството, че от датата на вземане на решението за продажба на МПС-06.08.2010год. и реализираната продажба-26.10.2010год. е изминал сравнително кратък период, поради което и условията към момента на извършване на продажбата би следвало да се приемат за непроменени.

Както съдът посочи общата стойност по решението на съдружниците без ДДС е 92901.92 лева. Продажбата е на цена 41000 лева без ДДС. Разликата е в размер на 51901.92 лева без ДДС. Частичният иск в предходното производство е уважен за сумата от 25100 лева без ДДС.

Според заключението на допуснатата пред настоящата инстанция тройна СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, действителните пазарни стойности на МПС-тата, обект на продажба към датата на реализацията са следните: Седлови влекачи – марка „МАN TGA”  съответно с №№ са със следната пазарна стойност:  С ДКН В 1453 КР е на стойност 33 000лв.: С ДКН В 6651 КН-30 540лв.: Ремаркетата, съответно „RENDERS EURO 901» е с пазарна стойност 15 700лв. и «SCHMITZ GOTHA SCF 24G” е с пазарна стойност 14 000лв. Понеже ДДС не е изрично изключен от цената, а и с оглед на направеното уточнение в с.з., посочените цени са с включен ДДС. Следователно, пазарната стойност на продадените от ответника К. МПС е в общ размер на 93 240лв. с ДДС, съответно сумата от 74 592лв. без ДДС. Следователно, продадените от ответника МПС коита са реализирани на стойност 41 000лв. без ДДС, са продадени на стойност под пазарната в размер на 33 592лв./разликата между определената от САвТЕ и реализираната при продажбата цена в размер на 41 000лв. без ДДС/. Въпреки че ответникът е нарушил взетото решение за продажба на МПС с минимална цена от 92 901,93 без ДДС, съдът намира, че размерът на вредата следва да се определи на база действителната пазарна стойност на МПС-сумата 74 592лв. без ДДС, понеже това е действителната стойност, която би могла да се получи от реализацията на МПС. За това съдът намира, че действително нанесените от ответника вреди, на дружеството ищец са в размер на 33 592лв. С влязлото в сила решение № 278/17.03.2014год. постановено по т.д.№ 1464/2013год. на ВОС, по предявения частичен иск по чл.145 ТЗ е присъдена сумата 25 100лв., представляващи вреди от извършените продажби. С оглед на изложеното по-горе, следва да бъде присъдена разликата до действително установения размер на вредите от 33 592лв. Или, в настоящето производство следва да бъде присъдена разликата от 8492лв.

Следователно, искът следва да бъде уважен за сумата от 8 492 лева без ДДС, а за горницата отхвърлен. По повод на становището на въззивника, относно недължимост на сумата, поради отказ на двама от съдружниците, от претенции за възстановяване на допълнително направени от тях вноски: Отказът на съдружниците е ирелевантен за иска по чл.145 ТЗ, понеже чрез него се цели да се възстановят вреди, изразяващи се в действия, довели до намаляване на активи на дружеството, респективно чрез него се цели възстановяване на активите на търговеца, намалели  от неправомерни действия на управителя.

Относно приетите за разглеждане възражеиня за прихващане:

В писмения отговор отвитникът твърди, че е внесъл в дружеството като допълнителни вноски суми, в общ размер 112 070,25лв. След прекратяване на членството си в дружеството, не е получил обратно сумите внесени от него, с изключение на сумата, получена от продажбата на транспортните средства в размер на 49 200лв., които е изтеглил в брой на 29.10.2010год. Така, че към момента на предявяване на възражението има вземане към ищеца за сумата от 62 870,25лв., от които поддържа възраженние за прихващане в размер на 45 382,32лв.  За установяване на вземането на ответника към ищеца, по искане на ответника съдът е допуснал ССЕ, заключението по която не е оспорено от страните и е прието като обективно дадено и според което:

Според протокол от ОС на съдружниците от 07.05.2007 година, взето е решение съдружниците са внесат лични средства за финансово подпомагане на дружеството като за К. размерът е 34 000 евро. В т.3 от решението е договорена лихва върху сумите в размер на 1% месечно. Допълнителните средства съгласно т.4 от процесното решение се привличат за срок от една година. На 30.08.2008 година  е проведено ОС на съдружниците, в които  е взето решение в рамките на следващите 30 месеца да бъде изплатена сумата от 25 824 евро на месечни вноски на В.К. с 12% годишна лихва. Съгласно заключението на ССЕ, отчитането не е в капитала, а по сметка разчети със собственици – сметка 493, аналитична отчетност по съдружници. Следователно, става въпрос за допълнителни парични вноски, в какъвто смисъл е и взетото решение на ОС на съдружниците от 30.08.2008 година за начина на връщане на тези суми.

Съгласно заключението по ССЕ, , на 07.05.2007 г., на 08.05.2007 г. К. е внесъл суми по банка в полза на ответното дружество – съответно 43778.25 лева, 20 572 лева и 400 лева. Осчетоводяването на средствата, е в сметка „493” – разчети със собственици.

Според експертизата през 2008 г. и 2009 г. няма допълнително направени парични вноски от съдружниците. През 2010 г. К. е направил допълнителни вноски в размер на 1950 лева на 19.08.2010 г. и 1570 лева на 20.08.2010 г. по банка.

Според експертизата общо внесените от ответника суми към ответното дружество са в размер на 68270.25 лева.

Към счетоводно отчетените следва да се прибави и сумата от 20 000 лева, внесена по банков път на 16.03.2007 г./извлечения л.69 по делото/.

Така от доказателствата се установява:

Счетоводно отразени средства, внесени от ответника – 68270.25 лева.

Внесени допълнително по банка на 16.03.2007 г. – 20 000 лева

Приети с решението от 31.12.2009 г. – 23800 лева – заеми.

Общ размер на дадените от ответника средства по ССЕ и писмени доказателства по делото – 112070.25 лева.

Съгласно собствените му признания на ответника, същият след реализация на продажбата на МПС е изтеглил от банковата сметка на дружеството сума в размер на 49 000 лева, обстоятелство, което не е спорно.  Отделно съгласно ССЕ на К. са възстановени средства в размер на 68270.25 лева. Общият размер на върнатите по счетоводни записвания и признание на ответника са 117 270.25 лева.

Предвид изложеното, дружеството не е задължено към съдружника К., поради което направеното възражение за прихващане е неоснователно.

Предвид изложеното, искът се явява основателен за сумата от 8 492лв. С оглед направения извод, обжалваното решение следва да се отмени за разликата до уважения от окръжния съд размер от 26 801,92лв. като неоснователен, а в останалите обжалвани части следва да се потвърди. 

На основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя, с изключение в частта на мотивите, относно определения размер на вредите.

При този изход на спора с оглед уважената, респективно отхвърлена част от иска, се дължат на основание чл.78 ал.3 ГПК, следните разноски на въззивната страна: Съобразно представения списък и доказателства, въззивникът е извършил разноски в размер на 4 9119лв., от които адвокатски хонорар-3 783лв., срещу който е нарправено възражение за прекомерност. Правният интерес на въззивната страна е сумата от 26 801,92лв.-жалбата срещу уважената част от иска и сумата от 26 801,92лв.-жалба срещу оставеното без уважение възражение за прихващане в същия размер-или общия размер на интереса е 53 603,84лв. Минималното възнаграждение при този интерес е 2138,12лв. С оглед на сложността на делото, съдът счита, че договорения хонорар от 3 783лв. не е прекомерен, поради което възнаграждението за прекомерност следва да се остави без уважение. От обжалваемия интерес от 53 603,84лв. настоящата инстанция остави без уважение жалбата за сумата от 8 492лв., поради което разноските следва да се редуцират със съответния процент. При така направената редукция, на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 779,27лв. Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не се присъждат.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд                                    

                                                 Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение № 584/14.07.2016 год., постановени  по т.д.№ 1724/2015 год. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение В ЧАСТТА с която осъжда В.Н.К., ЕГН ********** *** да заплати на „БУЛАУТО ТРАНС” ЕООД, ЕИК 148089323 гр. Варна сумата над 8 492лв./осем хиляди четиристотин деветдесет и два лева/ до сумата  от 26801.92лв., представляваща  част /остатък/ от разликата между отчетена от продажба на МПС в дружеството „БУЛАУТО ТРАНС” ЕООД сума от 41000 лева без ДДС и минималната стойност за продажба на собствените на дружеството МПС, уговорена с решение № 5 от ОС на 06.08.2010 година в размер на 92901.92 лева без ДДС, на осн. чл. 145 от ТЗ, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска – 02.11.2015 година до окончателното й изплащане и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „БУЛАУТО ТРАНС” ЕООД, ЕИК 148089323 гр. Варна срещу В.Н.К., ЕГН ********** *** за заплащане на  сума над 8 492лв./осем хиляди четиристотин деветдесет и два лева/ до сумата  от 26801.92лв., представляваща  част /остатък/ от разликата между отчетена от продажба на МПС в дружеството „БУЛАУТО ТРАНС” ЕООД сума от 41000 лева без ДДС и минималната стойност за продажба на собствените на дружеството МПС, уговорена с решение № 5 от ОС на 06.08.2010 година в размер на 92901.92 лева без ДДС, на осн. чл. 145 от ТЗ, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска – 02.11.2015 година до окончателното й изплащане, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.

ОСЪЖДА „БУЛАУТО ТРАНС” ЕООД, ЕИК 148089323 гр. Варна да заплати на  В.Н.К., ЕГН **********  сумата 779,27лв./седемстотин седемдесет и девет лева и 27ст./ разноски за въззивното производството на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                       2.