РЕШЕНИЕ

   № 194

                   гр.Варна, 09.07.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 11.06.2013 г.  в  състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                                                                                        РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 62  по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Агрохолд България” ЕООД – гр.София и присъединеният жалбоподател  Е.Г.Д. *** са обжалвали решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№58 /2012  г., в осъдителната му част срещу тях за сумите : 191936.26 лв – неплатена цена на доставени стоки по седем фактури, 24290.96 лв – неустойка за забава, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2012 г., и 18106 лв – съдебни разноски,  с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата – „БГ Агро Растителна защита” ЕООД – гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Процесните фактури са двустранно подписани от представители на страните. Стоките по фактурите са приети от ответното дружество, установено от представените по делото приемо-предавателни протоколи, пътни листи, товарителници, стокови разписки. Ответникът е включил фактурите в дневниците за покупки и в справките-декларации по ЗДДС и е ползвал данъчен кредит по тях, установено от заключението на ССЕ. От това следва да се заключи без всякакво съмнение, че стоките по процесните фактури са предадени и получени от ответното дружество, като потвърждение за получаването им е декларирането им в дневниците за покупки и в справките-декларации пред НАП. Извод за осчетоводяване на стоките от ответника, респективно за потвърждаване на доставките, следва да се направи и на основание чл.161 – ГПК, тъй като ответникът е създал пречки за проверка на счетоводството му от назначеното по делото вещо лице. Дори и при получаване на стоката от името на търговеца да е действало лице без представителна власт, действията му се считат потвърдени от търговеца, след като той не им се е противопоставил ведната след узнававането – чл.301 – ТЗ. Още по-малко този въпрос може да се повдига, след като търговецът се е и възползвал от доставените му стоки, декларирал ги е като закупени от него и е ползвал право на данъчен кредит за тях по ЗДДС.

Неоснователно е оплакването в жалбата във връзка с направено възражение за  недостатъци на доставената стока. Въпреки указанията на съда ответникът не е  посочил какви са твърдените недостатъци на стоката и не е представил доказателства за предявена пред ищеца рекламация за тях, както и изобщо доказателства за констатиране на недостатъците. В договора между страните не е договорено изрично доставките да се придружават от семеконтролни свидетелства. Продавачът не е имал задължение за осигуряване на такива документи, след като липсва постигнато съгласие между страните за това, в който смисъл е разпоредбата на чл.321- ТЗ. Но дори да имаше такова задължение продавачът, само непредставянето на  посочените документи не доказва автоматично, че доставената стока е с недостатъци. Отделно от това при липса на уведомяване на продавача от купувача за констатирани недостатъци веднага след прегледа на стоката, влиза в сила презумпцията за одобряване на стоката като съответстваща на изискванията, съгласно чл.324 - ТЗ.

Отговорността на втората ответница по иска - Е.Г.Д. следва от договора за поръчителство от 17.05.2011 г., с който същата се е задължила за задълженията на „Агрохолд България” ЕООД – гр.София - първи ответник към ищеца, като този договор не е оспорен,  а в жалбата липсват конкретни оплаквания срещу решението в осъдителната му част срещу нея.

Предвид изложеното, исковете за заплащане на цената на доставената стока и за неустойка за забава са основателни и следва да се уважат. До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и ВОС в решението в обжалваната му осъдителна част, предвид което същото следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1571/12.11.2012 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№58/2012 г. в обжалваната му осъдителна част срещу Агрохолд България” ЕООД – гр.София и Е.Г.Д. ***.

В останалата му необжалвана част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Агрохолд България” ЕООД – гр.София, ЕИК 200775352, и Е.Г.Д., ЕГН – **********,***, да заплатят на „БГ Агро Растителна защита” ЕООД – гр.Варна, ЕИК 103615252, сумата 4800 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.