РЕШЕНИЕ

   № 316

               гр.Варна, 03.12.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 24.11.2015 г. в  състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                   ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА                                                   

                                                                                       Г. ЙОВЧЕВ

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 620  по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Ченсфилд-55” ЕООД с.Кичево, Община Аксаково, Варненска област обжалва решение № 596/15.07.2015 г. по т.д. № 177/2015 г. по описа на Окръжен съд Варна - ТО, с което е отхвърлен предявеният от него като частичен иск срещу Ц.К.Ц. с правно основание чл. 79, ал.1, пр.2-ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50000 лева, представляваща част от претърпени от ищеца вреди в общ размер 98301.70 лева, която сума е сбор от допълнително определено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 85483.63 лева – главница и законна лихва за забава в размер на 12818.07 лв. към датата на предявяване на иска, установени с ревизионен акт (PA) № Р-03-1400756-091-01/16.09.2014 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит. Въззивникът моли за отмяна на решението като неправилно и за постановяване вместо него на друго решение, с което бъде уважен искът изцяло, ведно с лихви и разноски за двете инстанции. Моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Ц.К.Ц. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението на ОС – Варна, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Претърпените от ищеца вреди обективно не съществуват. Твърди се, че по фактурите ищецът е ползвал право на данъчен кредит за ДДС, което с ревизионния акт е отречено, като това води до възникване наново на задължение за ищеца от публично-правен характер в размер на непризнатия данъчен кредит. Такива вреди биха настъпили за ищеца, само ако фактурите отразяват действителни доставки или услуги, предвид които той би имал безусловно право на данъчен кредит. А в случая се касае за фактури, които ревизиращият орган е признал за неистински, тъй като сочените в тях услуги не са били реално престирани. Неистинските фактури не дават право на данъчен кредит на лицето, което се ползва от тях, в случая – ищеца. Данъчният кредит е бил ползван неправомерно и възникването наново на публично задължение за ищеца, срещу каквото е бил прихванат ползваният данъчен кредит по неистинските фактури, не съставлява вреда за него. Той дължи заплащане на това, което е било прихванато без основание. Виновното поведение на ответника по договора за счетоводно обслужване с възложител ищеца – осчетоводяване на неистински фактури не е предизвикало настъпване на вреди за ищеца, а само го е обогатило неоснователно, като с влезлия в сила ДРА е постановено по същество връщане на неправомерно ползваната от ищеца облага.

Отделно от това, ищецът напълно е бездействал в ревизионното производство, изрично посочено в ДРА от 16.09.2014 г., като не е направил никакви възражения за това, че фактурите имат друг предмет – доставка на материали и резервни части, а не консултански услуги, каквито не са му били престирани. След като това обстоятелство няма как да не му е известно, са неубедителни доводите сега, че очаквал ответника да представи доказателства за реалността на фактурираните услуги и, тъй като той не сторил това /установено от процесния ДРА, както и от приетия в с.з. като ново доказателство ревизионен доклад  № 1402225/25.07.2014. на „Хоумър” ЕООД с. Тръстиково – доставчик и издател на фактурите, с едноличен собственик на капитала – ответника/, ищецът не могъл успешно да обжалва ДРА и поради това оттеглил жалбата си срещу него. Ако ищецът е разполагал с доказателства за реално извършени доставки на материали и резервни части по процесните фактури, като само погрешно във фактурите е било посочено, че са издадени за услуги, вместо за доставки на стока, това е следвало да бъде доказано от него самия в ревизионното производство, включително чрез обжалване на ревизионния акт. След като това не е сторено, страната е бездействала и не е положила грижата на добрия търговец в защита на интереса си, предвид което твърденията й сега, че е била ощетена, са неоснователни. Влезлият в сила ДРА обвързва както ищеца, така и съда, относно съдържащите се в него неизгодни констатации, че процесните фактури са неистински, тъй като описаните в тях услуги реално не са били престирани. При това положение, ищецът не може по принцип да установява в настоящото производство обратното, а именно, че фактурите се отнасят за действителни доставки на материали и резервни части, т.е. по същество, че не са неистински, а само сгрешени. Позицията му в случая освен това е противоречива, доколкото твърди същевременно умисъл като форма на вината на ответника, а не небрежност.

Независимо от това само за изчерпателност следва да се посочи, че тези твърдения са също така и недоказани. Представените от ищеца по делото стокови разписки с посочени в тях номера на фактурите не са годни доказателства за установяване на доставките на материали и резервни части по тях от „Хоумър” ЕООД с. Тръстиково. Те не са подписани от представител на последния, а само от такива на ищеца - т.е. те са едностранно съставени от ищеца документи, които нямат характер на двустранно подписани приемо-предавателни протоколи. Ищецът не се е позовал и не е представил тези доказателства в ревизионното производство, а би следвало да стори това, ако е разполагал с тях. От това следва, че те са създадени в последствие за целите на процеса. При това положение, за да докаже, че реално са му извършени доставки на стоки и те са именно по процесните фактури, ищецът е следвало да поиска да се установи със заключение на ССЕ най-малкото заскладяването на доставените стоки и материали, съответно - осчетоводяване на доставките им и заплащане на цената за тях по процесните фактури и стокови разписки в търговските си книги, а в случай на невъзможност и чрез насрещна проверка по търговските книги на доставчика „Хоумър” ЕООД-с.Тръстиково, което не е сторил. Възможно е доставките, дори да са реални, да са осчетоводени по други фактури, по които да е ползван друг данъчен кредит.

Ползването на данъчен кредит по фактурите – предмет на иска от ищеца и непротивопоставяне на управителя му ведната след обявяване на годишните счетоводни отчети в търговския регистър, с включване в тях на неистинските фактури, които са същевременно и подписани от него самия, потвърждават действията на ответника, с оглед фингираното знание за тях на ищеца съгласно чл.301 – ТЗ, дори ответникът да е действал от името на последния без представителна власт, предвид данните в ДРА за притежаван от ответника електронен сертификат за подаване на документите от името на ищеца.

Ако пък ищецът е в състояние все пак да докаже, че доставките на стоки и материали са реални и са извършени действително по фактурите за консултански услуги, предвид непризнаването им с ДРА и по същество – анулирането им, ищецът има право да иска да му бъдат издадени наново фактури с верно посочено основание за тях от доставчика – „Хоумър” ЕООД-с.Тръстиково. По тях той ще има отново право на данъчен кредит за заплатения ДДС, така че няма да бъде в крайна сметка ощетен от непризнатия такъв по анулираните фактури за услуги.

Ето защо, частичният иск за обезщетение за имуществени вреди срещу ответника е неоснователен и следва да се отхвърли. До същия краен извод и резултат е достигнал и съставът на Окръжен съд Варна, ТО, предвид което решението му за това следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към останалите мотиви на първоинстанционното решение, на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение №596/15.07.2015 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№177/2015 г. изцяло.

ОСЪЖДА „Ченсфилд-55” ЕООД с.Кичево, Община Аксаково, Варненска област, ЕИК 148131633, да заплати на Ц.К.Ц., ЕГН – **********, с адрес ***, сумата 2000 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.