О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 724

 

11.12.2017г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година, проведено в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                             НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА въззивно т. д. № 620

по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на П.В.П. ***, представляван от адв. Вл. Б. от ВАК , срещу определение № 2958/21.09.2017г., постановено по т. д. № 1773/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател, с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаване му от заплащане на държавна такса в размер на 2 254.20лв. за въззивна жалба срещу постановеното по същото дело решение.

С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна и постановяване на определение, с което да бъде уважено искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. В жалбата се твърди, че изводите на първоинстанционния съд, че молителят не е материално затруднен, тъй като реализира доходи по граждански договори, не почиват на конкретни факти и обстоятелства и не се извеждат по правилата на логиката.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Насрещната страна „ Банка ДСК“ АД не представя отговор и не изразява становище по жалбата.

Съставът на ВнАпС, като взе предвид данните по делото и изложените в жалбата оплаквания, приема следното от фактическа и правна страна:

П.В.П., който е с процесуалното качество на ответник в първоинстанционното производство, е сезирал ВОС с искане за освобождаването му от заплащане на държавна такса по въззивна жалба вх. № 20522/13.07.2017г., с молба от 24.07.2017 г., към която е приложена попълнена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

В изпълнение на разпореждане № 7737/25.07.2017г., с което на молителя са дадени указания за представяне на доказателства във връзка с доказване на релевантните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК, същият е представил два амбулаторни листа съответно от 15.06.2017г. и 07.07.2017г., както и епикриза от 24.11.2016г. С молба вх. № 24843/04.09.2017г. са представени допълнително: Удостоверение за семейно положение, издадено от Община Варна, справка – данни за осигуряване по ЕГН за периода 01.01.2012г. – 31.08.2017г., справка по лице от цялата страна от Служба по вписванията за периода 01.01.2993г. – 04.08.2017г., декларация за липса на банкови сметки и участие в търговски дружества за молителя и съпругата му.

С обжалваното определение съдът е направил извод, че молителят не е материално затруднен, тъй като очевидно към релевантния момент и пет години назад същият е реализирал доходи по граждански договори, и поради тази причина не се е налагало престиране по трудов договор, регистрация в Бюро по труда и получаване на социални помощи.

Определението е неправилно, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. Разпоредбата е с подчертано социална функция. При преценка за основателността на молбата за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. на разпоредбата на чл. 83 ГПК

От представените декларации и други писмени доказателства от молителя П.П., който е в трудоспособна възраст / 56 г./, се установява, че същият е собственик на 1/2 ид. част от обитавания от него и семейството му апартамент, не притежават МПС и влогове на негово име, не получават наеми, рента и аренда от земеделски земи и други имоти, дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества, не получава доходи от трудови възнаграждения в периода 01.01.2012г. – 31.08.2017г. Съпругата на молителя е в отпуск по майчинство за отглеждане на малолетната Силвия Пламенова Панайотова, и получава парично обезщетение от НОИ в размер на 497лв.

Изводът на първоинстанционния съд, че след като молителят не е престирал по трудов договор, няма регистрация в Бюро по труда и не е получавал социални помощи, очевидно същият реализира доходи от граждански договори, не е основано на обективни факти, а е произволно предположение.

Съвкупната преценка на изследваните предпоставки от кръга на посочените в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК, съпоставени с размера на задължението за държавна такса - 2 254.20лв., позволяват да се направи обоснован извод, че П.В.П. не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса по инициираното от него въззивно производство, следователно са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването му от заплащането на държавна такса.

Поради противоречивите правни изводи на двете инстанции относно основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, обжалваното определение следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което искането да бъде уважено.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ № 2958/21.09.2017г., постановено по т. д. № 1773/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА П.В.П. *** от заплащане на държавна такса за въззивна жалба срещу решение № 430/27.06.2017г., постановено по т. д. № 1773/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

 

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.