Р Е Ш Е Н И Е

№    341/ 23.12.2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 17.11.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ         

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Е. Тодорова,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 621 по описа за  2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Производстото е  образувано по въззивна жалба от „Път консулт”ЕООД гр.Разград, чрез процесуален пълномощник, срещу постановеното решение по т.д. № 62/2014год. по описа на РзОС,  с което е признато за установено, че договор за строителство от 23.04.2014год., сключен между „Мюсюлманско изповедание” гр.София и въззивното дружество е нищожен, поради липса на съгласие, и е отхвърлен предявеният насрещен иск  на въззивното дружество за заплащане на сумата от 43 491,87лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение за извършени СМР по договора за строителство, както и сумата от 2 015,42лв.-претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането на претендираната главница, от датата  на забавата до завеждане на исковата молба.

Счита решението за изцяло неправилно- поради нарушение на материалния закон вследствие на извода на съда за неприложимост на разпоредбата на чл.301 от ТЗ, поради липсата на търговско качество на ответника:  съществено нарушение на съдопроизводствените правила-поради неясен петитум на иска по чл.42 ал.2 ЗЗД и поради неправилното конституиране на Община Завет като подпомагаща страна, поради липса ва правен интерес и необоснованост, по изложени подробни съображения. С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове от въззивното дружество бъдат уважени.  В евентуалност, е направено искане за връщане на делото за ново разглеждане пред окръжния съд. Насрещната страна „Мюсюлманско вероизповедание” София, чрез писмено становище на процесуарлен представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени съображения.

Третото лице –помагач Община Завет, чрез писмен отговор на кмета на общината, изразява становище за основателност на въззивната жалба и се иска обжалваното решение да бъде отменено.  Третото лице помагач С.В.С. не е изразило становище по жалбата.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители, както и чрез представени писмени становища на същите.  Третите лица помагачи, не се явяват в съдебно заседание.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението: 

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск от МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ, ЕИК121526008, гр.София    против „ПЪТ КОНСУЛТ”ООД,ЕИК116044896, гр.Разград иск с правно осн.чл.42 във вр. с чл.26 ЗЗД - за прогласяване недействителност на Договор за СМР от 23.ІV.2014г.  -  като сключен от негово  име, в качеството му на възложител, от лице  без представителна власт-съответно при липса на съгласие.   Излага, че бившия председател на мюсюлманско настоятелство на с.Острово, община Завет към районно мюфтийство гр.Разград С.В.С. без да е упълномощен за това, е сключил договор за СМР-път към гробищен парк с Острово с ответника „Път консулт”ООД гр.Разград, действайки от името и за сметка на Мюсюлманско Вероизповедание в РБ гр.София. Същият се е представил за представител на МИ по силата на нот. Заверено пълномощно № 31/15.08.2011год. с рег.№ 4013/15.12.2011год. на н-с с р-н на действие РС гр.-Разград.  Сключвайки процесния договор, същият е излязъл от представителната власт, която му е учредена. Това е така,  понеже никога не е бил надлежно упълномощен да представлява Мюсюлманско изповедание гр.София. 

              С писмен отговор       „ПЪТ КОНСУЛТ”ЕООД, ЕИК116044896     оспорва предявения срещу него иск      като неоснователен.  С.В.С. е действал като пълномощник на МИ въз основа на правомощията делегирани с цитираното в ИМ пълномощно.  Отделно от това, дори и първоначално, при сключване на договора да е нямало съгласие, ответното дружество с писмо от 15.08.2014год. е уведомило ищеца за изпълнението СМР по процесния договор, издадената фактура и дължимите суми. Тъй като сделката е търговска по своя характер, чл.301 ТЗ презумира съгласие у търговеца за сключената без представителна власт сделка. Възражение е направено едва на 18.11.2014год. когатно е внесена исковата молба, поради което същото не може да се приеме за незабавно. С Определение №23/8.І.2015г. и на осн.чл.213ГПК съдът е присъединил производството по т.д. № 63/2014год. образувано по искова молба на ответника срещу МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ гр.София, в условията на обективно и кумулативно съединяване  - за насрещно дължимо му се по Договор за СМР от 23.ІV.2014г.   на осн.чл.266ЗЗД –възнаграждение за извършени, приети и неплатени СМР в размер на 43 491,87лв. и на осн.чл.86 ЗЗД-за  2015,42лв. в обезщетение за забава на дължимата като възнаграждение по договора главница. Същите са приети за разглеждане като насрещни на     предявения      срещу него  иск от МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ .

 В писмен отговор   МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ оспорва основателността на предявените срещу него искове. Оспорва че е надлежна страна по договора за СМР. Пълномощникът е имал правомощие да управлбява и стопанисва имотите и имуществото на Мюсюлманкско настоятелство с.Острово, а извършените СМР –път към гробищен парк са извършени върху имот, собственост на Община Завет.

         Излага също, че в конкретния случай чл.301 от ТЗ е неприложим. Пълномощникът не е действал от името на търговец. Същото е юридическо лице по смисъла на закона за вероизповеданията и не е търговец по смисъла нва чл.1 ТЗ.

          В с.з., чрез процесуални представители исковете се  подържат, съответно оспорват от насрещната страна като неоснователни.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна, относно обжалваното решение:

Не е спорно между страните относно: сключването на 23.ІV.2014г. Договор за строителство от С. С., легитимирайки се  с пълномощно №31/15.VІІІ.2011г.  като представител на ищеца МИ, сключва   от негово име    Договор за строителство.    В договора е посочено, че представляваното от С. МИ, в качеството си на „възложител”    възлага на ответното търговско дружество –изпълнител,  строително монтажните работи на обект „път за гробищен парк с.Острово, Община Завет”. Според договора, стойността на извършените СМР ще се определи след извършването им и подписване на протокол обр.19.  По договора като представител на възложителя, С.   е задължил ищеца с плащане на дължимото за изработката възнаграждение в срок до четиринадесет дни от датата на фактурата. Представено е  и пълномощно № 31/15.08.2011год., с нотарилна заверка на подписа, според което М. С. А. в качеството си на Районен мюфтия и пълномощник на централното ръководство  на Мюсюлманско изповедание, упълномощава С.В.С. в качеството му на Председател на Мюсюлманско настоятелство с.Острово, Община гр.Завет със права да управлява и стопанисва имотите и имуществото в повереното му поделение, да представлява същото пред държавните институции и органи.  Представена е фактура 01669 от 28.05.2014год.  за сумата от 82 491,87лв., издадена от „Път Консулт”ООД с получател Мюсюлманско изповедание за извършените СМР по сключения договор /стр.25/. Не се оспорват извършените СМР, освен това в неоспореното заключение на СТЕ, вещото лице установява, че   възложените с  процесния договор СМР  за  обект  „път към гробище с.Острово” са изпълнени в съотетствие с договореното, респ. със заложените по КСС количества, видове, труд и материали. Според СТЕ, съгласно АПОбС №47/14.ХІ.2011г. гробищния парк на с.Острово е публична общинска собственост.  Водещия към гробището път RAZ 3016(ІІІ-4902,побит камък - Завет) по см.  на чл.137, ал.1, т.3 (а)ЗУТ   е ІІІ категория. Същият е част от местната пътна инфраструктура на  общината и е със статут на публична общинска собственост.  Видно от удостоверение 01/01.02.2008год., издадено от Община Завет, обл.Разград /стр.156/,  е  регистрирано Мюсюлманско настоятелство с. Острово,  като негов председател е вписан, конституираното като трето, подпомагащо ищеца лице- С.С.. В неговите правомощия съгласно  разпоредбата на  чл.79 от Устава е било предоставено ръководството, организацията и отговорността за дейността на МН. По делото е  приет като доказателство Устав  на Мюсюлманско изповедание. Според чл.19 ал.1 т.6 от устава, Мюсюлманското настоятелство е посочено като ръководен орган, а според чл.76 същото стопанисва и управляава вакъфските имоти, както и движимите вещи, собственост  на МИ в района.   Според чл.37 от Устава, Главният мюфтия представлява Мюсюлманското вероизповедание пред всички трети лица, органи и институции в страната и чужбина, като негов законен представител. Предвид изложеното, следва да се направят следните изводи:      Относно иска с правно основание чл.42 вр.чл.26 ЗЗД:  Безспорно, съобразно приетия Устав на МИ, С.В.С. в качеството му на Председател на Мюсюлманско настоятелство с.Острово, Община гр.Завет, не може да представлява МИ пред трети лица.  Относно делегираните с процесното пълномощно права: Представеното пълномощно № 31/15.08.2011год., според което М. С. А. в качеството си на Районен мюфтия и пълномощник на централното ръководство  на Мюсюлманско изповедание, упълномощава С.В.С. в качеството му на Председател на Мюсюлманско настоятелство с.Острово, Община гр.Завет със права да управлява и стопанисва имотите и имуществото в повереното му поделение, да представлява същото пред държавните институции и органи. Следователно, обема на делегираните с пълномощното права се ограничава до управление и стопанисване на имущество на Мюсюлвянско настоятелство с.Острово. Предвид изложеното, следва извода, че на третото лице помагач С.С. не са делегирани права да представлява МИ, извън изброените, а именно-право да управлява и стопанисва само имущество на МН в с.Острово. Безспорно се установи, че предмет на процесния договор е извършване на СМР на път, който е  част от местната пътна инфраструктура на  общината и е със статут на публична общинска собственост. Следователно, договорът за СМР не се отнася за имущество и имоти на МИ, находящо се на територията на МН в с.Острово, а за имот публична общинска собственост.  Предвид изложеното, следва да се направи извод, че при сключване на процесния договор от името на МИ, С.С. е действал без представителна власт от соченото  като страна Мюсюлманско изповедание.  Относно изразеното в писмения отговор становище, поддържано и пред настоящата инстанция, за изразено съгласие  за сключената без представителна власт сделка, на основание разпоредбата на чл.301 ТЗ. Съдът намира, че разпоредбата на чл.301 ТЗ е неприложима в отношенията между страните в процеса. Според ищеца „Път консулт”ЕООД, съобразно разпоредбата на чл.287 ТЗ, сделката е търговска, поради което чл.301 ТЗ следва да намери приложение.  Действително, понеже въззивното дружество е търговец, съобразно разпоредбата на чл.287 ТЗ, следва да се направи извод, че сделката е търговска по своя характер. Но съобразно граматическото тълкуване на разпоредбата, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от ТЗ. Съдът намира, че именно това „друго” изключва приложението на чл.301 ТЗ в отношенията между страните. Това е така, понеже в чл.301 ТЗ изрично е поставено условие, лицето, действало без представителна власт, да има качество на търговец. Следователно, за да бъде приложима презумцията, предвидена в чл.301 ТЗ, лицето, което е действало без представителна власт, следва да действа от името на търговец.  Тази изрична разпоредба дерогира действието на общата разпоредба на чл.287   ТЗ.  Безспоро, МИ не е регистрирано като търговец по см. на Търговския закон, чл.301 ТЗ е неприложим, поради което и не е налице потвърждаване на извършените действия без представителна власт, а именно-Сключването на договор за строителство от 23.04.2014год., от името между „Мюсюлманско изповедание” гр.София и въззивното дружество „Път консулт”ЕООД. Поради липса на изразено съгласие –т.е. поради непотвърждаване на сключения договор по см. на чл.42 ал.2 ЗЗД вр.чл.26 ЗЗД, същият   е нищожен, поради липса на съгласие. Предвид направения извод, за недействителност на процесния договор, същият не може да ангажира отговорността на ищеца Мюсюлманско изповедание, гр.София, поради което и искът на въззивника за заплащане на процесните суми, сеявява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид направеният извод, въззивната жалба следва да се остави без уважение. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя.

Съобразно изхода на спора, въззивната страна дължи навъззиваемото дружество разноски пред настоящата инстанция, като са представени доказателства и се претендира сумата от 7200лв.  разноски за адвокатско възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност.  Съдът с оглед на сложността на делото, счита че адвокатския хонорар следва да се редуцира не до минималния размер от 3 004,76лв., а до сумата от 4 500в. Така за въззивната инстанция следва да бъдат присъдени разноски в размер от 4 500лв.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд  

  

                                       Р  Е  Ш  И  :                                     

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/24.06.2015 год., постановено по т.д.№ 62/2014 год. по описа на Разградски окръжен съд.

ОСЪЖДА „ПЪТ КОНСУЛТ”ООД, ЕИК116044896, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.Разград, ул.”Княз  Борис І”№120 с управител М.С. ДА ЗАПЛАТИ на Мюсюлманско изповедание", ЕИК 121526008,със седалище и адрес на управление-гр.София, ул. "Братя Миладинови" № 27,представлявано  Главен мюфтия   М.А.Х. разноски по делото в размер на 4 500лв /четири хиляди и петстотин лева-заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в

едномесечен  срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:

 

,