Р Е Ш Е Н И Е

342

                        гр. Варна,03.12.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 622 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод на въззивна жалба от „Х А А – А”ООД, гр.София против решение № 91/01.08.2014г. по гр.д. № 133/12 г. на СОС,с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск за признаване за установено по отношение на „Д. *** и П.Б.Д.,  че същите дължат солидарно сумата в размер на 18 521,44 евро /равняващи се на 36 244, 35 лв./, представляващи вземане по три броя ЗАПИСИ НА ЗАПОВЕД от 27.11.2008г, издадени от „Д. Т”ЕООД, в полза на „Х А А А З" ООД, авалирани от П.Б.  Д., както и законна  лихва върху  претендираната  сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение /01.03.2011г/, по ч.гр.д. №350/2011г на СРС, за която сума е издадена Заповед № 875 от 07.03.2011г за изпълнение на задължение за парично задължение въз основа на документ по чл.417  ГПК.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение. Прави се възражение, че СОС не е зачел договореното по каузалното правоотношение, че процесните записи на заповед служат за обезпечение на вземанията на ищеца за цялата дължима сума по двата лизингови договор. А тя включва лизингови вноски и наказателни лихви за просрочия до прекратяване на договора на 19.07.2010г. и префактурирани разходи след това. Необоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че не се установява дължимост на суми от ответниците. Въззивникът моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което се уважат предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Не е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни „Д. *** и П.Б.Д..

ВнАС прецени следното:

В исковата молба „Х А А – А”ООД, гр.София твърди , че в негова полза е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 350/2011г. на СРС, като ответниците „Д. *** и П.Б.Д. са осъдени солидарно да заплатят посочените суми въз основа на три броя записи на заповед, издадени от ЕООД на 27.11.2008г. и авалирани от ответника-физическо лице. В исковата молба се твърди, че записите на заповед са предявени за плащане като не е постъпило плащане от задължените по тях лица.В допълнителната искова молба се навеждат обстоятелства, че процесните записи на заповед обезпечават вземането на ищеца спрямо ответниците по сключените между тях договори за финансов лизинг. Които от своя страна са в резултат на постигнато съгласие за заместване от „Д. Т”ЕООД на страна по други договори за финансов лизинг сключени от ищеца и трето за спора лице.Обезпечават се всички вземания на лизингодателя по тези договори. Поддържа, че двата обекта на договорите за финансов лизинг са върнати на 19.07.2010г. и от тази дата договорите са прекратени. След нея не са начислявани лизингови вноски, а само такси за напомнителни писма и префактурирани разходи. Тъй като записите на заповед са с падеж определена дата, то изискуемостта на вземането по тях и спрямо издателя, и спрямо авалиста настъпва с изтичане на определения ден. Моли да бъде установено вземането на ищеца спрямо ответниците, при условията на солидарна дължимост, на сумата 18521,44 евро /равняващи се на 36 244,35 лв./, представляващи вземане по три броя ЗАПИСИ НА ЗАПОВЕД от 27.11.2008г, издадени от „Д. Т”ЕООД, в полза на „Х А А А" ООД, авалирани от П.Б.  Д., както и законна  лихва върху  претендираната  сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение /01.03.2011г/.

Предявени са искове с правно осн. чл.422 ГПК.

В писмения си отговор – основен и допълнителен ответниците оспорват исковете срещу тях. Възразява се, че ответното дружество не е получило сумите по процесните три броя записи на заповед, поради което не дължи връщането им. Между страните са сключени два договора от 27.11.2008г. за заместване  на страна  по договори за финансов лизинг между ищеца и трето за спора лице. Към договорите е подписано Приложение 2, в което като обезпечения на договора за финансов лизинг за всяка календарна година от срока на лизинга са посочени записи на заповед с издател и авалист ответниците по иска.  Не е допустимо същите записи на заповед да служат за обезпечение на вземания по каузална сделка.  „Д. Т”ЕООД изпада в невъзможност да плаща лизингови вноски от 03.02.2010г. Но според чл.3.1 от ОУ към процесните договори за лизинг то няма право да прекратява едностранно същите. Ищецът е упражнил правото си за прекратяване на договорите едва на 22.06.2008г. и 25.08.2010г. с изпращане на писма по двата договора за лизинг и с предаване на лизинговите обекти на 19.07.2010г. Считат, че лизингополучателят не дължи заплащане на натрупани след уведомяване от негова страна на лизингодателя за невъзможност за плащане /03.02.2010г./ до прекратяването на лизинговите договори суми за лизингови вноски, лихви и комисионни, тъй като обективно не е зависило от волята на лизингополучателя прекратяването на договора. А това е предоставено единствено и само на лизингодателя. Правят възражение за нищожност на клаузи от ОУ като неравноправни, противоречащи на закона и морала, касаещи невъзможността лизингополучателят да прекратява едностранно договора; право на лизингодателя едностранно да променя  цената на договора; наличието на „предварителни условия”, за да възникне задължението на лизингодателя; санкция от 1,5% от цената на договора при неучредяването на обезпечения; възможността лизингодателя да прехвърля вземанията си. Молят да се отхвърлят исковете.

ВнАС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, че въз основа на заявление, подадено от въззивника на 01.03.2011г. по ч.гр.д. № 350/11г. на РС-Силистра, е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за осъждане на ответниците при условията на солидарност да заплатят на ищеца процесната сума по 3бр. записи на заповед, издадени от „Д. *** и авалирани от П.Б.Д..

Видно от приложените книжа по ч.гр.д. № 350/11г. на РС-Силистра,възражение по чл.414 ГПК е подадено само от „Д. Т”ЕООД. Такова не е подавано от П.Д.. Следователно искът по чл.422 ГПК е допустим само спрямо длъжникът, който е възразил – „Д. Т”ЕООД. Спрямо невъзразилият длъжник заповедта се стабилизира и производството по чл.422 ГПК е недопустимо. За този порок въззивната инстанция следи и служебно и следва да обезсили обжалваното решение по иска с правно осн. чл.422 ГПК спрямо П.Д. като прекрати производството в тази част.

По иска срещу „Д. Т”ЕООД:

Същият е допустим като предявен срещу надлежен ответник в срока по чл.415 ГПК.

Видно от два броя записи на заповед от 27.11.2008г. издателят „Д. Т”ЕООД се е задължил до 01.12.2008г. да заплати на поемателя „Х А А-А”ООД по отделните записи на заповед както следва : сумата от 13 692,12 евро и  сумата от 4057,80 евро, а по един запис на заповед от 27.11.2008г. се е задължил до 01.12.2009г. да заплати на поемателя сумата от 4057,80 евро.

Не се спори, че с два договора от 27.11.2008г. по чл.102 ЗЗД „Д. Т”ЕООД е заместило по два договора за финансов лизинг лизингополучателя „Виа Стела Логистик”ООД със съгласието на лизингодателя   „Х А А-А”ООД. Като предвид заместването в дълг са подписани между настоящия въззивник и въззиваема страна договори за финансов лизинг от 27.11.2008г. съответно с №550100500 за лизингов обект Mercedes Axor и №550100501 за лизингов обект- 1 бр. полуремарке Merker Pro-Curtainsider.

И по двата нови договора за финансов лизинг в чл.4 е предвидено даване на обезпечение по Приложение 2 към договорите. Като по чл.5.1 от ОУ към лизинговите договори обезпеченията служат да обезпечат всички искове на лизингодателя срещу лизингополучателя по договорите за финансов лизинг. Видно от така посочените приложения №2 към договори за финансов лизинг № 550100500 и № 550100501 /л.80 и л.153 по делото на СОС/ под т.4 са описани като обезпечение записи на заповед от „Д. Т”ЕООД и авалирани от П.Б., каквито са процесните записи на заповед. Предвидено е, че в края на всяка година от срока на действие на договорите за финансов лизинг лизингодателят връща на лизингополучателя записите на заповед след заплащане от последния на дължимите лизингови вноски и други плащания по силата на договорите.

По възражението на ответника ЕООД, че всеки един от процесните записи на заповед обезпечава вземане на лизингодателя по каузалното правоотношение само за всяка календарна година от срока на действие на договорите, следва да се съобрази следното:

Налице са само три подписани записа на заповед. Не се твърди и не се сочи да са издавани други с други падежи. Така приложените по делото са с падежи 01.12.2008г. /2бр./ и 01.12.2009г./1 бр./. Видно от погасителните планове по договорите за финансов лизинг всеки от тях е със срок на действие 47 месеца. Падежът на първата дължима по тези планове лизингова вноска е 01.12.2008г. и съответно е в размер на 1141.01 евро /без ДДС/ по договор № 550100500 и 338,15 евро / без ДДС/ по договор № 550100501. Същите данни не съответстват на сумите по двата записа на заповед с падеж 01.12.2008г. - 13 692,12 евро и 4057,80 евро. Не са издавани записи на заповед  с падежи 01.12.2010г.,01.12.2011г. и 01.10.2012г. Съдът намира , че така събраните доказателства не доказват възражението на ответника „Д. Т”ЕООД.

Видно от заключението по ССЕ „Д. Т”ЕООД е заплатило до 03.02.2010г. по договор № 550100500-  32 710,72лв. и по договор № 550100501 - 8 854,04лв. , които суми включват главници по договорите, договорни лихви, наказателни лихви, префактурирани разходи, напомнителни писма и такса управление до така посочения по-горе момент.

Според допълнителната искова молба претенцията на ищеца обхваща вземанията му по процесните записи на заповед, дадени като обезпечение за вземания по каузалните правоотношения. Като последните са за периода на действие на договорите за финансов лизинг до тяхното прекратяване – 19.07.2010г., когато доброволно са върнати лизинговите обекти / съвпадащи твърдения на страните и подписан от тях протокол за доброволно предаване на лизингов обект - л.103 по делото на СОС/. А след този момент - до подаване на заявлението 01.03.2011г. по ч.гр.д. № 350/11г. на РС-Силистра са само вземания за разходи във връзка с развалянето на договорите за финансов лизинг – такса напомнителни писма и префактуриране на разходи.

Видно от чл.4.1,чл.4.2 и чл.4.3 от ОУ към договорите за финансов лизинг  при неизпълнение на задължение на лизингодателя за заплащане на лизингова вноска или част от нея повече от 15 дни, лизингодателя може да избере или да направи договора за лизинг предсрочно изискуем, или да го развали. Като в последната хипотеза той има право: 1. да задържи всички платени до развалянето лизингови вноски; 2. да му бъдат платени другите дължими до развалянето по договора суми / лизингови вноски , наказателни лихви, разноски/; 3. както и всички разходи, породени от развалянето; 4. има право и да получи лизинговата вещ. Следователно процесните записи на заповед обезпечават и така изброените по-горе парични вземания.

Според заключението на ССЕ в предметния обхват на описаните вземания, попадат непогасаните от „Д. Т”ЕООД: По договор № 550100500 общо в размер на 24 842,31лв., включващи – месечни вноски в общ размер на 20 147,44лв.;наказателни лихви в размер на 1 199,12лв.;префактурирани разходи в размер на 3261,05лв.; разходи за напомнителни писма в размер на 234,70лв. По договор № 550100501 общо в размер на  9726,88 лв. , включващи – месечни вноски в общ размер на 6679,08лв.;наказателни лихви в размер на 413,11лв.;префактурирани разходи в размер на 2 400лв.;разходи за напомнителни писма в размер на 234,69лв. Или по двата процесни договора за финансов лизинг общо задълженията на „Д. Т”ЕООД са в размер на 34 569,19 лв. или 17 674,90 евро.

Съдът намира , че  искът по чл.422 ГПК е основателен за сумата от 17 674,90 евро.

Неоснователно е възражението на ответното дружество за нищожност на клаузата по ОУ , ограничаваща лизингополучателя да може едностранно да прекратява договора за финансов лизинг. Видно от съдържанието на чл.4.1 от ОУ / тълкуван във вр. с чл.4.2 от ОУ/ възможността за разваляне на договора за финансов лизинг от страна на лизингодателя е уговорена при виновно неизпълнение на задължение на лизингополучателя по същия договор, като хипотезите са изрично изброени в нормата. Т.е. тя представлява проявление на общия принцип по чл.87,ал.1 ЗЗД. Не лишава от право лизингополучателя именно на осн. чл.87, ал.1 ЗЗД също да има възможност да разваля договора при неизправност от страна на лизингодателя, но при изправност на самия лизингополучател, каквато в настоящия казус очевидно не е налице.

Останалите, коментирани от „Д. Т”ЕООД в отговора на исковата молба клаузи в ОУ относно : наличието на „предварителни условия”, за да възникне задължението на лизингодателя; санкция от 1,5% от цената на договора при неучредяването на обезпечения; възможността лизингодателя да прехвърля вземанията си, са ирелевантни за спора. Що се отнася до възраженията за уговореното по ОУ право на лизингодателя едностранно да променя  цената на договора, следва да се съобрази заключението на ССЕ, че в конкретния случай е налице едностранна промяна на договорната лихва / на пет пъти/, но тази промяна е в полза на лизингополучателя, тъй като лихвеният процент е намаляван / от 9,26% към 01.12.2008г. до 5,32% към 01.07.2010г./.

Следва обжалваното решение в частта по иска спрямо „Д. Т”ЕООД да се отмени за сумата от 17 674,90 евро и вместо него да се постанови друго като искът бъде уважен в тази част. За разликата над 17 674,90 евро до 18 521,44  евро решението на СОС следва да се потвърди.

Предвид изхода от спора следва на въззивника да му се присъдят разноски за двете инстанции съобразно уважената част от иска, а именно в размер на 5366 лв.

Водим от горното , съдът

 

             Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 91/01.08.2014г. по гр.д. № 133/12 г. на СОС в частта,с която е отхвърлен предявеният от  „Х А А А" ООД иск за признаване за установено по отношение на П.Б.Д. ЕГН **********, че същият дължи солидарно с „Д. Т”ЕООД сумата в размер на 18521,44 евро /равняващи се на 36 244, 35 лв./, представляващи вземане по три броя ЗАПИСИ НА ЗАПОВЕД от 27.11.2008г, издадени от „Д. Т”ЕООД, в полза на „Х А А А" ООД, авалирани от П.Б.  Д., както и законна  лихва върху  претендираната  сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение /01.03.2011г/, по което е образувано ч.гр.д. №350/2011г на СРС, за която сума е издадена Заповед № 875 от 07.03.2011г за изпълнение на задължение за парично задължение въз основа на документ по чл.417  ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 133/12 г. на СОС и по в.т.д. № 622/14г. на ВнАС в горепосочената част.

ОТМЕНЯ решение № 91/01.08.2014г. по гр.д. № 133/12 г. на СОС в частта,с която е отхвърлен предявеният от  „Х А А А" ООД иск за признаване за установено по отношение на „Д. Т”ЕООД, че същото дължи на ищеца сумата в размер на 17 674,90 евро /равняващи се на 34 569,19 лв./, представляващи вземане по три броя ЗАПИСИ НА ЗАПОВЕД от 27.11.2008г, издадени от „Д. Т”ЕООД, в полза на „Х А А А" ООД, както и законна  лихва върху  претендираната  сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение /01.03.2011г/, по което е образувано ч.гр.д. №350/2011г на СРС, за която сума е издадена Заповед № 875 от 07.03.2011г за изпълнение на задължение за парично задължение въз основа на документ по чл.417  ГПК, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Д. Т”ЕООД,ЕИК 118554271, гр.Силистра,представлявано от управителя П.Д., че същото дължи на „Х А А А"ООД, ЕИК 175096193, гр.София, сумата в размер на 17 674,90 евро /равняващи се на 34 569,19 лв./, представляващи вземане по три броя ЗАПИСИ НА ЗАПОВЕД от 27.11.2008г, издадени от „Д. Т”ЕООД, в полза на „Х А А А" ООД, както и законна  лихва върху  претендираната  сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение /01.03.2011г/, по което е образувано ч.гр.д. №350/2011г на СРС, за която сума е издадена Заповед № 875 от 07.03.2011г за изпълнение на задължение за парично задължение въз основа на документ по чл.417  ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 91/01.08.2014г. по гр.д. № 133/12 г. на СОС в частта,с която е отхвърлен предявеният от  „Х А А А" ООД иск за признаване за установено по отношение на „Д. Т”ЕООД, че същото дължи на ищеца разликата над 17 674,90 евро /равняващи се на 34 569,19 лв./ до 18521,44 евро /равняващи се на 36 244, 35 лв./, представляващи вземане по три броя ЗАПИСИ НА ЗАПОВЕД от 27.11.2008г, издадени от „Д. Т”ЕООД, в полза на „Х А А А" ООД, както и законна  лихва върху  претендираната  сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение /01.03.2011г/, по което е образувано ч.гр.д. №350/2011г на СРС, за която сума е издадена Заповед № 875 от 07.03.2011г за изпълнение на задължение за парично задължение въз основа на документ по чл.417  ГПК.

ОСЪЖДА „Д. Т”ЕООД, ЕИК 118554271, гр.Силистра,представлявано от управителя П.Д. да заплати на „Х А А А" ООД, ЕИК 175096193, гр.София, сумата от 5366 лв., представляваща направени от ищеца разноски по заповедно производство , по исковото пред СОС и ВнАС, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномчесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: