Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

302/20.12. 2018г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на   тринадесети ноември                                               Година 2018

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

 

при секретар : Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 622   по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от Д К К от гр.Варна, ж.к.Вл.Варненчик, бл.306, вх.7, ап.96 като управител на „Бора Бора“ ООД против решение № 546/11.07.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 45/2015г., в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на А.К.А., ЕГН **********,***, сумата от 123 000,00 лв., представляваща равностойността на дружествения му дял от имуществото на  дружеството към края на месеца, в който е прекратено членственото му правоотношение – 30.11.2014 г., с писмено предизвестие, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, определена съобразно притежавания от него дял от основния капитал – 50%, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2015 г., до окончателно погасяване на задължението, на основание чл. 127, във вр. чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени решението в обжалваната част и му присъди направените по делото разноски.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.127 вр.чл.125 ал.3 ТЗ.

          Страните не спорят, че ищецът е бивш съдружник в ответното дружество „Бора Бора“ ООД, в което е притежавал  50% дяловото участие в капитала. Членственото му правоотношение е прекратено по реда на чл. 125 ал. 2 от ТЗ -  с връчено тримесечно предизвестие, чиито автоматичен прекратителен ефект е настъпил на 11.11.2014 г. След изтичане на тримесечния срок по чл. 125, ал. 2 от ТЗ ответното дружество не му е изплатило доброволно дружествения му дял с левова равностойност - 129 000 лв., на базата на счетоводен баланс на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието му, а именно 30.11.2014 г.

          Не е спорно още и че дружеството е вписано в ТР с капитал 258 300 лв., като част от капитала е покрит с апортна вноска, състояща се от два имота в землището на с. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна. Първият от тези имоти представлява поземлен имот № 330 с площ от 75,548 дка, находящ се в местността „Узун мера”, а вторият имот представлява поземлен имот № 032015 с площ от 7,919 дка, находящ се в местността „Айман тарла”. При извършване на апортната вноска първият от двата имота е бил оценен по реда на чл. 72, ал. 2 от ТЗ на стойност 235 800 лв., вторият - на стойност 22 400 лв. Съдружници в дружеството са били ищеца А.К.А. и Д К К.

          Не се спори и по това, че  членственото правоотношение на ищеца е прекратено  на 11.11.2014 г., автоматично, с изтичане на отправеното от него тримесечно предизвестие. Във връзка с отправена покана от напусналия съдружник за изплащане равностойността на дружествения му дял изискуемия от закона междинен счетоводен баланс, изготвен към 30.11.2014г. / края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение/ не е бил изготвен от страна дружеството. Предвид на това в двете инстанции, разглеждащи спора по същество, са назначени множество ССчЕ, които са изчислили дружествения дял на ищеца в различни варианти.

          Основният спорен въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, се свежда до начина на определяне равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник. В тази връзка съдът съобрази :

          При прекратяване на участието си в дружество с ограничена отговорност напускащият съдружник има право да получи паричната равностойност на дружествения си дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, съгласно изричния императив на чл.125 ал.3 ТЗ.  Дружественият дял на съдружника предеставлява право върху част от имуществото на дружеството, чийто размер се определя съобразно дела му в капитала на същото, освен ако не е предвидено друго в дружествения договор  - чл.127 ТЗ. Тъй като ищецът е прекратил участието си в ответното дружество на 11.11.2014г., имуществените му отношения с дружеството следва да бъдат уредени съгласно счетоводен баланс към 30.11.2014г.

          Съобразно константната и непротиворечива съдебна  практика равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник се определя на база междинния счетоводен баланс към края на месеца, в който е прекратено членственото му правоотношение, като при съставянето на същия активите и пасивите на дружеството се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива или друга цена според приложимите счетоводни стандарти./ решение 64/09.06.2009г. по т.д. № 504/2008г. на II т. о; решение 224/10.09.2010г. по т.д. № 765/2008г. на II т. о.; решение 87/06.06.20102г. по т.д. № 468/2011г. на II т. о. и решение № 100 от 07.02.2013 г. по т. д. № 665/2012 г. на I т. о./

Съобразно чл. 13, ал.1 ЗСч / редакция до 31.12.2015 год./ активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или по друга цена в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Историческата цена е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена. – чл. 13, ал.2 ЗС /отм./. Съобразно СС 16 активите се оценяват: 1. По цена на придобиване, която включва покупната цена и всички преки разходи, 2. По себестойност, когато са създадени в предприятието по т.н. стопански начин и 3. По справедлива стойност - когато са получени в резултат на безвъзмездна сделка. Приема се още, че законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да става на база пазарна цена на активите, а това може да стане само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати съответствуващия му се ликвидационен дял, но правото на последния се свързва с прекратяване на дружеството. Еднозначно се приема, че в компонентите за формиране на равностойността на дела не се включват записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, а изчислението се извършва въз основа на т.нар. чист актив / без собствения капитал, резерви и финансов резултат/ - Решение № 224/10.09.10г. по т.д.№ 765/08г. на ІІ т.о.

          Следователно – за да бъде определена стойността на дружествения дял следва да бъде изчислена чистата стойност на активите,  като от актива по счетоводния баланс е взета стойността на дълготрайните материални активи на дружеството, други нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от пасива - задълженията на дружеството (т.е. без собствения капитал, резервите и финансовия резултат). При съпоставяне на двете величини се получава сумата на чистия актив, чиято стойност се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на дружеството.

          Следователно в процесния случай двата недвижими имота, върнати в патримониума на дружеството след успешно проведен иск по чл.134 ЗЗД, следва да бъдат оценени по цена на придобиване или т.нар. историческа стойност  - извод, който се признава и в писмената защита на въззивната страна.

          Тъй като обаче след получаване на предизвестието на прекратяване на членственото правоотношение на ищеца на 11.08.2014г., управителят на дружеството Дарина Колева  на 17.11.2014г. е извършила преоценка на двата недвижими имота, при която нивата от 75 дка от 235 800лв е преоценена на 76 600лв, а нивата от 7 дка от 22 400лв е преоценена на 8 000лв., поставя се въпроса  следва ли тази преоценка да бъде съобразена при изчисляване на дружествения дял на напусналия съдружник.

          Изхождайки от разбирането, че дяловете на съдружниците от капитала са производни на така наречения чист актив, т.е. дружествения дял се формира само при превишаване на сумата на активите над тази на пасивите, съдебната практика приема, че зад преоценъчния резерв не стоят реални активи на дружеството, а с него се изразяват инфлационни процеси, поради което  той не представлява прираст на капитала и  не следва да бъде отразяван в счетоводния баланс към релевантния по чл.125, ал.3 ТЗ момент за определяне на дружествения дял / решение 10/10.09.2012г. по т.д.№ 502/2010г., ІІ т.о., решение № 71/18.12.2017г. по т.д. № 2899/15г.1 ІІ т.о./

          В съответствие с гореизложеното съдът цени приетото пред настоящата инстанция заключение на ССчЕ, с в.лице М.П., въз основа на което е изчислена равностойността на дружествения дял в няколко варианта. Релевантни са вариантите, при които в баланса на дружеството към 30.11.2014г. като активи на дружеството са включени и двата недвижими имота. При изчисленията си по вариантите, експертът е уточнил, че разликата между балансовата стойност на земите / 258 200лв/ и съответните оценки във вариантите, следва да бъде отнесена като преоценъчен резерв и посочена в пасива на баланса – в раздел А. Собствен капитал. И тъй като делът на съдружника се определя въз основа на чистата стойност на имуществото на дружеството, а зад преоценъчния резерв не стоят реални дружествени активи и той не представлява прираст на капитала, преоценъчният резерв не  следва да бъде включван в стойността на собствения капитал при определяне на дружествения дял.

          При първия вариант на заключението е ползвана оценката на в.л. Ю.П., съгласно която големият имот е оценен на 20 738лв, а малкият – на 2 173лв. При този вариант нетното имущество на дружеството е в размер на 248 815,70лв, а делът на напускащия съдружник, представляващ 50% от това нетно имущество, възлиза на 124 407,85лв.

          Във втория вариант в.лице е ползвало оценката на тройната съдебно-оценителска експертиза, според която малкият имот е оценен на 18 300лв, а големият – на 174 700лв – пазарна стойност; 652 800лв – инвестиционна стойност и 218 300лв – справедлива стойност. Според съставения баланс към 30.11.2014г. и при трите подварианта на вариант 2 за големия имот и при основния вариант за малкия имот размерът на дружествения дял е един и същ – 124 407,85лв, тъй като при определянето му размерът на преоценъчния резерв не е взет предвид.

          С оглед на горното съдът намира, че размерът на дружествения дял на ищеца, определен в настоящото производство е именно посоченият от в.лице М.П. 124 407,85лв. От него следва да бъдат приспаднати 6 000лв от продажбата на товарен автомобил „Ивеко“, собственост на дружеството, които в първоинстанционното производство е доказано, че ищецът е задържал за себе си. Прихващането за сумата от 7 162,50лв липса в касата на дружеството не следва да бъде уважено, тъй като не е доказано, че тази липса се дължи на действия на ищеца.

          По изложените съображения въззивната жалба се явява частично основателна. Исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 118 407,85лв.

          С оглед изхода на спора на страните се присъждат разноски, както следва : Ищецът е направил разноски за първа инстанция в общ размер на 11 166лв, а за втора – 5 800лв, или общо – 16 966лв. Съобразно уважената част на иска му се дължат 15 554,84лв. Ответникът е представил доказателства за направени разноски за втора инстанция в размер на 3 680лв. Съобразно отхвърлената част на иска му се дължат 306,09лв. Или изчислени по компенсация на ищеца се дължат 15 248,75лв.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И :

 

          ОТМЕНЯ  решение № 546/11.07.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 45/2015г., в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на А.К.А., ЕГН **********,*** равностойността на дружествения му дял от имуществото на 

 

 

дружеството към края на месеца, в който е прекратено членственото му правоотношение – 30.11.2014 г., с писмено предизвестие, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, определена съобразно притежавания от него дял от основния капитал – 50%, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2015 г., до окончателно погасяване на задължението, на основание чл. 127, във вр. чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗА ГОРНИЦАТА НАД 118 407,85лв до присъдените 123 000лв, като вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А  :

 

          ОТХВЪРЛЯ иска на А.К.А., ЕГН **********,*** срещу „Бора Бора“ ООД, ЕИК 148013784, гр.Варна за заплащане на равностойността на дружествения му дял от имуществото на  дружеството към края на месеца, в който е прекратено членственото му правоотношение – 30.11.2014 г., с писмено предизвестие, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, определена съобразно притежавания от него дял от основния капитал – 50%, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2015 г., до окончателно погасяване на задължението, на основание чл. 127, във вр. чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗА ГОРНИЦАТА НАД 118 407,85лв до 123 000лв. като неоснователен.

          ОСЪЖДА „Бора Бора” ООД – гр. Варна, ЕИК 148013784, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик”, бл. 306 вх. 7, ет. 5, ап. 96, да заплати на А.К.А., ЕГН **********,*** още 4 602,10лв разноски по делото за двете инстанции.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :