Р Е Ш Е Н И Е

№  78/ 19.04. 2018 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  07.03.2018 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

 ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

            ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Десислава Чипева,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 622  по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по жалба от „ЗАД ДАЛБОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД срещу Решение № 42/15.08.2017год. постановено по т.д. № 25/2017год. по описа на Търговищки окръжен съд, чрез пълномощникът си  адв.Д.С. ***- молител по т.д. № 25/2017год. по описа на ОС-Търговище, срещу постановеното решение по делото, с което е отхвърлена молбата на въззивника за откриване на производство по несъстоятелност  против „Булпром-Глобъл Груп“ЕООД гр.Търговище, поради неплатежоспособност.

Счита решението за неправилно - поради  нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, по изложени подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания.

С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено друго,  с което молбата за обявяване в ненсъстоятелност „Булпром-Глобъл Груп“ЕООД гр.Търговище да бъде уважена.

От същата страна е постъпила и частна жалба срещу Определение от 25.10.2017год. с което е на основание чл.248 ТПК е изменено постановеното Решение в частта за разноските, като е присъдена допълнително сумата от 2 700лв.- извършени разноски от ответното дружество за адвокатско възнаграждение.

С писмен отговор на процесуален представител на въззиваемата страна „Булпром-Глобъл Груп“ЕООД гр.Търговище, жалбата и частната жалба се оспорват като неоснователни, по изложени съображения.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

В съдебно заседание въззивната жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители, както и чрез писмени становища на същите.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе в предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно правилността на обжалваното решение:

Производството пред окръжния съд е образувано по молба вх.№ 24150/22.02.2017год. /по описа на СГС/ на „ЗАД ДАЛБОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, с искане да се открие производство по несъстоятелност на „Булпром-Глобъл Груп“ЕООД гр.Търговище, представлявано от управителя  София Иванова Скачкова, с твърдения за неплатежоспособност на дружеството, чиято дата определя на 05.12.2016год.  като се постанови решение, с което същото да бъде обявено в несъстоятелност.

В молбата се твърди, че между страните е сключен договор за застрахователно посредничество от 04.03.2015год., по който ответникът в нарушение на договора не е превел сумата от 1 615 133,48лв. представляващи премиите по 4 297лв. застрахователни полици, сключени в периода 05.12.2016год. до 22.02.2017год.

Молителят счита, че е налице хипотезата на чл.608, ал.1 от Търговския закон, поради следното: ответникът е търговец по смисъла на чл. 1 ал.2 от ТЗ; задълженията по подписания между страните договор за застрахователно посредничество са задължения по търговска сделка на основание съгласно чл. 286 ал. 1 във връзка с чл. 1 ал. 2 т. 4 и т. 8 от ТЗ; позовава се на установената с чл. 608, ал. 2 от ТЗ презумпция -неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, поради което моли съда да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на ответното дружество, да определи начапната й дата на 05.12.2016 г. и да открие производство по несъстоятелността.

В писмения си отговор ответникът, чрез управителя си София С Скачкова, счита молбата за неоснователна. Не оспорва валидността на сключения между страните договор № 77/04.03.2015 г., но оспорва размера на претендираното вземане; възразява, че съществуващите задължения не са заплатени не поради невъзможност, а поради наличие на други факти и обстоятелства, - между страните е налице спор, който следва да бъде разрешен в едно исково производство, като този спор касае и трето за настоящото производство лице-„Рекрес“ СРЛ, регистрираано в Р Румъния.  Излага също, че молителят отказва да предостави актуален отчет /индивидуализация на полици и размер на премия/ за дължимите застрахователни премии.  Налице са множество  /3214 бр. полици за периода 12.05.2016год.-10.01.2017год./ прекратени и  или анулирани полици, за които не са официално уведомени по съответния ред и не са установили основанието за деактивиране на зстрахователните полици.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се оспорва следното:

Между страните е сключен валиден  Договор за застрахователно посредничество № 77 от 04.03.2015 г., не е спорно, че в изпълнение на този договор ответникът, чиято основна дейност е застрахователен брокер, е сключвал застрахователни договори между потребителите на застрахователни услуги и молителя ЗАД „ДаллБогг“.  Първоначално /с ПОИМ/ в процеса не се оспорва и наличието на задължения към молителя,  спорният въпрос е относно размера на тези задължения.  Твърдението на молителя е че задължението на ответника е в общ размер на 1 615 133,48лв., представляващи премиите по 4297 броя застрахователни полици сключени в периода 05.12.2016год.-22.02.2017год.  В писмения отговор  ответното дружество счита че задължението е в размер на 505 527лв. по 1 674полици.

 Относно търговския характер на сделките:

Търговска е сделката, сключена от търговеца в това му качество при или по повод извършване на занятието му-чл.286 ал.1 ТЗ, а също и изброените в чл. 1 ал. 1 ТЗ сделки, независимо от качеството на страните – чл. 286, ал. 2 ТЗ, или да има публичноправен произход  - публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност / чл. 162, ал. 2 ДОПК/

Безспорно, застрахователните сделки сключени чрез договора  за застрахователно посредничество са от категорията на т.н. абсолютни търговски сделки, изброени в чл.1 ТЗ. За това следва да се направи извод, че,  извършените от търговеца-ответник сделки по които се твърди, че са възникнали задълженията, са търговски, като същите отговарят и на критерия –да са  свързани с неговото занятие.

 С оглед така изложеното съдът намира, че съобразно твърденията в молбата,  ищеца е легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника, предвид което и молбата по чл.625 ТЗ следва да бъде разгледана по същество-т.е. следва да се даде отговор на твърдението, че дружеството е неплатежоспособно.

За установяване на общото стопанско и финансово състояние на ответното дружество пред първоинстанционния съд са назначени съдебно счетоводна експертиза и допълнителна такава,  както и основна ССЕ допусната от въззивната инстанция,  по поставени от съда и страните въпроси.

Предпоставка за откриване производството по несъстоятелност, съгласно нормата на чл. 607а ТЗ е неплатежоспособността, каквото е и твърдението в молбата по чл.625 ТЗ.

Понятието за неплатежоспособност, както се посочи по-горе  е дефинирано от законодателя като невъзможност да се изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка….съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ.

Неплатежоспособността е обективно състояние. За наличието на неплатежоспособност не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни.

Длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемото си парично задължение, тъй като не разполага с парични средства по банкови сметки или касова наличност, както и с бързоликвидни активи, така че в рамките на един разумен период от време да може да изпълни своето задължение. 

Неплатежоспособността не е факт, а правна квалификация на факти, която се извършва от съда. Затова тя не може да бъде предмет на непосредствено доказване. Доказват се само фактите, които са елементи или въз основа на които се установяват хипотезите на неплатежоспособността.

Общият режим на Търговския закон презюмира неплатежоспособността, като с д.в. бр.105 /2016год. в чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал.4 ТЗ въведе следните презумции, относно неплатежоспособността на търговец:

Ал.2-Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал.1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, не е заявил за за обявяване в ТР годишните си финансови отчети за последните три години:

Ал.3-Когато длъжникът е спрял плащанията:

Ал.4-Неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл акт на кредитора, подал молбата по чл.625 ТЗ, вземането е останало неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата.

Относима към настоящия процес е презумцията по чл.608 ал.3 ТЗ-спиране на плащанията:

Следва да се отбележи, че терминът „спиране на плащанията” не е определен легално.

В доктрината се приема, че спирането на плащанията е трайно, продължително състояние, при което длъжникът е изпаднал в обективна невъзможност да изплаща задълженията си към кредиторите. –

Спрените плащания са главният симптом на неплатежоспособността.

С оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност и евентуално определяне на начална дата на същото, Съдът е назначил съдебно – счетоводни експертизи, с посочени задачи.

Преди всичко, следва да се отбележи, че ССЕ, при изготвяне на заключенията, са ползвали счетоводните данни на ответното дружество и дружеството молител.

Според неоспореното в тази част заключение на ССЕ прието от ВОС, изготвено през м. май 2017год., според данните от счетоводството на ответното дружество, дружеството води в регистрите си към 30.04.2017год. задължения към кредитори в общ размер 791 665,38лв. и са с падеж, който е настъпил.  Към посочената дата, съобразно счетоводните записвания, задължението към молителя ДаллБогг е в размер 617 782,51лв. /стр.174/: Задължението към румънското дружество „Рекрекс“ е в размер на 115 493,58лв.: Публичните задължения са в размер на 42 781,02лв., като не са включени лихви върху тях за 1 200лв. Според ССЕ, образуваното изпълнително производство за задължения на НАП, след сключено споразумение за разсрочване е приключило с плащане на 07.11.2017год.  на последната вноска.

Нетния размер на претенцията на ищеца, след приспадане на комисионната, дължима от застрахователя, е в размер на 1 338 529,80лв.-стойност на 4297бр.застрахователни полици, ведно с претендирана лихва до 22.02.2017год. в размер на 17 744,99лв.

Съобразно заключението на ССЕ, допусната  пред настоящата инстанция, при извършената проверка в счетоводната програма на ЗАД „ДаллБогг“, в аналитичната партида на „Булром-ГлобълГруп“ЕООД  към 15.02.2017год. се води вземане в размер на 1 615 133,48лв.,  формирана от 4295 бр. застрахователни полици, които се водят при застрахователя в т.н. застрахователен софтуер. На 07.03.2017год.  следва получено плащане по полици в размер на 30 078,95лв., а на 27.03.2017год. е осчетоводено прихващане на сума задължение на застрахователя към румънското дружество“Рекрес“ в размер на 771 598,47лв., с вземания на застрахователя към Булром-Глобъл Груп“ЕООД, по полици, сключени в периода 30.01.2017год.-13.02.2017год. След извършеното прихващане, в счетоводните регистри на ЗАД „ДаллБогг“ като вземане към „Булром-Глобъл Груп“ЕООД е отразена сумата 813 456,06лв.-към 27.03.2017год. и към изготвяне на заключението. Сумата се формира от суми по застрахователни полрици-общо 2299 броя, сключени за периода от 20.12.2016год.-29.01.2017год., с изключение на една полица от 05.12.2016год. и една от 06.12.2016год.

В счетоводството на ответника към 01.01.2017год. задължението към застрахователя е 801 687,58лв. Към 06.03.2017год. в счетоводството на ответника се води задължение към застрахователя в размер на 617 782,51лв. след взета счетоводна операция тип сторно до размера на посочената сума. Впоследствие въз основа на отчет, представен в електронен вид, генериран на 08.03.2017год., на 31.07.2017год. е взето счетоводно записване за сторниране на съществуващото салдо-задължение към ЗАД „ДаллБогг“ в размер на 617 782,51лв. респективно   и отпаднало вземане в този размер от „Рекрес“ по отношение на събиране на застрахователни суми в този размер. Към 31.12.2017год. задължението на „Рекрес“ към ответника е в размер на 366 905лв., а към момента на проверката-365 593,39лв. За това, според ССчЕ, в счетоводните регистри на ответника, задължението към ЗАД „ДаллБогг“  към 31.07.2017год.и до изготвяне на ССЕ е 0,00лв. Пак според счетоводните регистри на ответното дружество, същото има вземане от „ДаллБогг Живот и здраве“АД в общ размер 15 705,60лв., формирано по фактури  № 222/22.01.2016год. за 9105,60лв. с ДДС и 227/22.01.2016год. за 6 600лв. по Договор за маркетинг от 01.05.2015год.  В застрахователното дружество се установява задължение към „Булром Глобъл Груп“ЕООД  в размер на 9 105,60лв. по ф-ра № 222/22.01.2016год.

Вещото лице е установило, че 2299 полици на стойност сумата 813 456,06лв не са прехвърлени и не фигурират  в новия софтуер, поради което съдът намира, че не е изпълнил задължението си по чл.59 ал.1 КЗ.

При извършена проверка на произволен брой полици в ГФ, вещото лице е установило, че  същите са прекратени и анулирани / през периода 03-05.март 2017год./ от ЗАД „ДаллБогг“. Същата констататция се направи и от съдебния състав на настоящата инстанция.

От съдържанието на представена молба от представляващия ЗАД“ДаллБогг..“ до СДВР-Икономическа полиция и списък на полици към нея също се установява, че ЗАД е анулирал 2299 полици  на стойност /стр.620-644/ сумата 813 456,06лв. с твърдения-поради липса на плащане по тях.  От всичко  гореизложено следва да се направи извода, че ЗАД е прекратил договорите и анулирал посочените полици. А както се изложи по-горе, като задължение на ответника към Булпром-Глобъл Груп“ЕООД, в счетоводството на последния  е отразена сумата 813 456,06лв., която се формира от суми по същите застрахователни полици-общо 2299 броя, сключени за периода от 20.12.2016год.-29.01.2017год.

А задължението на ответника Булром.. към ЗАД се формира от задължението му да предаде премиите по 2 299бр. полици, като срещу заплащане на премиите, застрахователят е поел задължението да покрива застрахователните рискове, предмет на конкретната полица, за посочения в нея период. Разбира се,  след прекратяване на сключените договори /полици/, е отпаднало задължението по тях на застрахователя да покрива евентуално настъпили щети по застрахованото имущество. Следователно, след прекратяване на договорите /полиците/, независимо по каква причина, поради отпадане на задължението на застрахователя,  да носи риска по застрахованото имущество, респективно е отпаднало и задължението на ответника да заплаща застрахователни премии, които формират и твърдяното в молбата неизпълнение на парични задължения. За това следва да се направи извод, че към момента на подаване на молбата-22.02.2017год., поради все още непрекратените застрахователни договори, молителят е имал основания да твърди, че е имал вземания по тях.

В този смисъл, същият е имал евентуално качество на кредитор на ответника.

Съдът прави извод, че не се установява по цитираните 2299 броя полици, ищецът да има и частично вземане.

Разбира се, при прекратяване на застрахователна полица, застрахователят има право на премия за срока на действие на полицата.

По делото се установява, че цитираните 2299бр. полици са прекратени преди изтичане на период от 3-месеца-т.е. че полиците са прекратени преди изтичане на І-вия отчетен период, поради което не може да се приеме, че същите са сключени при условията на разсрочено плащане, за да  се дължи застрахователна премия поне за конкретния период на действие на застрахователния договор.

За това съдът прави извод, че застрахователните полици са прекратени поради  неплащане на цена. Този извод-че по цитираните 2299 бр. полици плащане не е постъпвало, се установява и от твърденията на представляващия ищеца в писмото до икономическа полиция, относно причините за тяхното обезсилване. А съобразно чл.187 КЗ/отм/, Застрахователния договор влиза в сила след плащането на цялата премия, или на първата вноска от нея. Следователно, полиците са прекратени и след това са анулирани поради неплащане, от което следва извод, че полиците не удостоверяват валидно сключени застрахователни договори. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че по тези полици ССчЕ  не установи по тях да е постъпвало плащане от инкасиращото дружество до ответното дружество, поради което и не се установя ва възникнало задължение от последното към застрахователя.

Следва да се отбележи, че след извършеното обезсилване,  застрахователят не носи отговорност за покриване на щети от възникнали застрахователни събития, -поради липса на застрахователен договор. За това и на него не се дължи плащане по прекратените и обезсилени застрахователни полици. За това и същият няма валидно възникнало вземане по цитираните 2299 бр. полици на обща стойност  813 456,06лв., които според въззивника формират неговото вземане към ответото дружество. В подкрепа на този извод е и направената по-горе констатация, че ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД не води в застрахователните си регистри  2299 бр. полици, респективно вземане от застрахователния брокер „Булпрпом Глобъл Груп“ЕООД.

Напротив, установи се, че в отношенията  между тези страни, самият ищец води задължение към ответното дружество в размер на 9 105,60лв.

По изложените по-горе съображения, след прекратяване/анулиране от негова страна на застрахователните полици, спрямо същия е отпаднало качеството на кредитор –понеже е отпаднало основанието за плащане на ответника към него. Предвид изложеното, молбата на молителя по чл.625 ТЗ следва да се остави без уважение на това основание-поради недоказване на изискуемо вземане от търговска сделка към ответното дружество.

Но молбата подлежи на оставяне без уважение и на още едно основание.

Предпоставката за уважаване на  молбата по чл.625 ТЗ е поставена в зависимост от обективното финансово състояние на дружеството.

Водещо значение при определяне на финансовото състояние  на търговските дружества имат коефициентите  за ликвидност.

Видно от заключението на ССчЕ, коефициентите за обща и бърза ликвидност са в следните стойности към: 31.12.2016год.-1,6491:, 30.04.2017год.-2,0263 и 31.12.2017год.-5,667-т.е показателите са в препоръчителните оптимални стойности.

Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са:

 към 31.12.2016год.-0,096:, 30.04.2017год.-0,0872 и 31.12.2017год.-0,7583-оптималните показатели са 0,5-0,7 за показателя за незабавната ликвидност и над 0,3 за абсолютната ликвидност. Следователно, към 31.12.2017год. показателите повишават нивата си и са в препоръчителните оптимални стойности. А от повишаването на стойностите на посочените коефициенти следва да се направи извод, че не е налице тенденция за влошаване, а се установява тенденция за повишаване на показателите.

Изчислените стойности за коефициентите на рентабилност според заключението на вещото лице по ССчЕ, както и според становището на съдебния състав, са в препоръчителните стойности.

Предвид изложеното, следва да се направи извод, че от доказателствата по делото, както и от заключенията на ССчЕ не се установява обективно състояние на неплатежоспособност на ответното дружество Булром Глобъл Груп“ЕООД. Същото не е преустановило дейноста си, респективно не е спряло плащанията си по изискуеми парични задължения, погасило е публичните си задължения, а коефициентите за финансовия анализ с малки изключения, които са преодоляни, са в оптималните стойностти.

Напротив, от установените от ССЕ данни относно активите се установява положителна тенденция на нарастване на същите, съответно за пасива се наблюдава обратната тенденция на намаляване на стойностите. Или, установява се увеличаване на активите и съответно намаляване на пасивите, което е показател за подобряване на икономическото състояние на дружеството. Тази положителна тенденция се установи чрез коефициентите за ликвидност, както и чрез финансовите резултати на дружеството. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че дружеството е в състояние да обслужва всички свои задължения, без опасност за кредиторите-извод, който се подкрепя и от останалите доказателства по делото. Предвид изложеното, не се установяват основанията, визирани в чл.607 а ТЗ за откриване на производство по несъстоятеност и молбата на молителя „ДаллБогг Живот и здраве“ АД за обявяване в несъстоятелност застрахователния брокер „Булром Глобъл Груп“ЕООДсе явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното, не следва да се открива производство по несъстоятелност, на посоченото в молбата по чл.625 ТЗ основание, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

. Относно частната жалба срещу определение № 256/25.10.2017год. постановено по реда на чл.248 ГПК: В жалбата са изложени съображения за неправилност на същото-поради непредставяне на валидни доказателства за извършения разход, както и поради прекомерност на претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение: Жалбата е неоснователна. Представен е договор за правна помощ от 15.03.2015год. за упълномощаване на адв. П.М.  да представлява „Булпром-Глобъл Груп“ ЕООД с всички процесуални права по ЗА, по т.д. № 25/2017год. Представен е списък на разноски по чл.80 от ГПК, по който се претендира сумата от 9 400лв.по договор за правна помощ. Представени са валидни доказателства за извършеното плащане-платежни нареждания за банков превод в общ размер на 9 400лв. В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение. С обжалваното определение, съдът е уважил възражението за прекомерност, като е определил общ размер на дължимото възнаграждение –сумата от 3 000лв. и за това е присъдил допълнително сумата от 2 700лв. Предвид изложеното, съдът намира частната жалба срещу така определения размер за неоснователна. Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за представителство по дела за несъстоятелност, съгласно Наредба №1/2004год. е не по-малко от 800лв. След преценка на фактическата и правна сложност на първоинстанционното производство, съдът намира, че същото е с повишена фактическа и правна сложност, поради което и прави извод, че определеното адвокатско възнаграждение от 3 000лв. не е прекомерен. За това и частната жалба срещу определението следва да се оставибез уважение.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

                                                РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 42/15.08.2017 година и определение № 256/25.10.2017год.   постановени по т.д.№ 25/2017 г. по описа на Окръжен съд – Търговище.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.