ОПРЕДЕЛЕНИЕ№727

 

Гр.Варна, 27.11.2018г.………………………

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ  

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                           МАРИЯ ХРИСТОВА    

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 622 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Х.М.Х. *** срещу определение № 3264 от 25.09.2018г. по в.ч.търг.дело № 1291/18г. по описа на Варненски ОС, с което е прекратено производството по делото поради подаване на възражението извън преклузивния срок по чл.423 от ГПК.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва приетото от съда че подаденото възражение на основание чл.423 т.1 от ГПК – ненадлежно връчване на призовката за доброволно изпълнение. Твърди че няма никакво значение връчването на призовка за доброволно изпълнение. От значение е единство заповедта за изпълнение да не му е била връчена надлежно. Твърди че ако длъжникът получи призовка за доброволно изпълнение, към която е приложен изпълнителен лист, но няма доказателства и не може да бъде установено, че заповедта е била връчена надлежно, срок не тече. Сочи че в настоящия случай заповедта за изпълнение изобщо не е била връчвана на длъжника. Твърди че от материалите по изпълнителното дело е видно е няма приложена заповед за незабавно изпълнение, поради което и заповедта за изпълнение не му е била надлежно връчена. Оспорва извода на съда че за да е налице узнаване на заповедта за изпълнение е необходимо длъжникът да е получил информация за нейното издаване и съществуване.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на ВОС за произнася по подаденото в срок възражение по чл.423 от ГПК. 

Насрещната страна по жалбата „Обединена Българска Банка” АД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за недопустимост на подадената частна жалба, евентуално за нейната неоснователност и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по ч.в.т.дело № 1291/18г. по описа на ВОС е образувано по възражение по чл.423 от ГПК от Х.М.Х. срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 768/12г. по описа на РС - Провадия с твърдения, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно.

С обжалваното определение окръжният съд е прекратил производството по възражението по чл.423 от ГПК като е приел, че съобразно данните по образуваното въз основа на заповедта за незабавно изпълнение изпълнително производство Х. е узнал за заповедта за изпълнение още на 17.12.2012г., когато му е връчена призовката за доброволно изпълнение, в която подробно са изложени обстоятелствата относно издадените заповеди за изпълнение по две заповедни производства, включително и по ч.гр.дело № 768/12г. на ПРС., а твърдения за по-късен момент на узнаване няма посочени от молителя.

Предмет на спора в настоящето производство е моментът на узнаване от страна на подалия възражението по чл.423 от ГПК длъжник на заповедта за изпълнение.

Видно от приложеното изп.дело № 2012876040706 призовката за доброволно изпълнение до длъжника Х.М.Х. е връчена лично на длъжника на 17.12.2012г. /л.59/. Видно е че длъжникът Х. е бил активен при извършване на предприетото срещу него изпълнителни действия – присъствал е на извършения на 07.01.2013г. опис /л.л.70 – 72/, уведомен е за насрочена първа публична продан на 24.01.2013г. /л.85/, уведомен е на 23.02.22015г. чрез съпругата си за насрочен оглед на имот /л.168/, депозирана е молба от него на 22.04.2015г. с посочен телефон и имейл адрес за уведомяване /л.259/. В молба на взискателя, депозирана по изпълнителното производство от 24.10.2013г. е налице признание на взискателя за погасяване на главницата по издадения изпълнителен лист от 27.08.2012г. по ч.гр.дело № 768/12г. /л.142/.

С оглед на така установеното, въззивният съд намира, че с личното получаване на призовката за доброволно изпълнение на 17.12.2012г. длъжникът Х. е узнал за заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 768/12г. по описа на РС – Провадия. В призовката за доброволно изпълнение изрично са посочени номера на делото, по което е издадена заповедта за незабавно изпълнение, издадения изпълнителен лист и дължимите по него суми. Действително липсва изрично посочване в призовката за доброволно изпълнение че към нея се прилагат копия от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение с посочване на техните номера и дати, а е посочено само че се прилага препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, а ГПК разпорежда на длъжника да бъде връчена заповедта за изпълнение. Но личното участие на длъжника в образуваното изпълнително производство въз основа на издадения по заповедта за незабавно изпълнение изпълнителен лист сочат на  знание за издадената заповед за незабавно изпълнение.

Процесуална предпоставка за разглеждане на възражението по реда чл.423 от ГПК от въззивния съд е възражението да е подадено в едномесечен срок от узнаване на заповедта. Законът говори за узнаването като предпоставка за разглеждане на възражението, а не за редовно връчване на заповедта за изпълнение. Преценката за това надлежно ли е връчена заповедта за изпълнение е по съществото на спора пред въззивния съд и може да бъде разгледана от съда само ако възражението е подадено в преклузивния едномесечен срок.

Въпреки дадената от първоинстанционния съд  възможност молителят, сега частен жалбоподател, не е посочил дата на узнаване на заповедта за изпълнение, различна от изложените от него твърдения за невръчване на заповедта за изпълнение. С оглед на така изложеното, въззивния съд намира, че получаването на 17.12.2012г. от длъжника Х. на призовката за доброволно изпълнение е началният момент, от който длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение, поради което и едномесечния преклузивен срок, регламентиран в чл.423 ал.1 от ГПК следва да се брои от него. Предвид на това и подаденото на 19.06.2018г. възражение по чл.423 от ГПК е просрочено.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3264 от 25.09.2018г. на Варненски ОС, търговско отделение, по в.ч.търг.дело № 1291/18г., с което е прекратено производството делото.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: