Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   72/ 18.03.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна              търговско   отделение

на       осемнадесети  февруари                              Година 2014

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Петров                                                               ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                        П.Хорозова

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 623    по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

  Производството по делото е въззивно и е образувано по подадена жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /със старо наименование „Ю.И Е.Д.Б.” АД/, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр. С., район „В.”, ул. „О.п. 260, представлявано от изпълнителния директор Д.Ш. и прокуриста М.В. против решение № 680/09.07.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2868/2012г., с което е отхвърлен  предявения от Банката   срещу „О.” ООД, ЕИК ХХХХХХХХХ /в открито производство по несъстоятелност/ иск с правно основание  чл.694, ал. 1 във вр. ал.3 ТЗ за приемане за установено съществуването на изключено от списъка на приетите вземания, с определение № 5234/09.11.2012г. по описа на ВОС, нейно вземане в размер на 162 861.43 лв., представляващо извършени разноски по изпълнително дело № 20097160400099  на ЧСИ Николай Георгиев, с рег. № 716, образувано по почин на ищеца срещу „О.” ООД /в производство по несъстоятелност/ и с което Банката е осъдена да заплати  по сметка на ВОС  държавна такса в размер на 6 514.46 лева. По съображения, подробно изложени в жалбата и поддържани в пледоария по същество, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявената от нея искова претенция в размер на 155 067 лв.

  Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна  и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

 

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

  Предявеният иск е с правно основание чл.694 ал.3 ТЗ.

  От събраните по делото доказателства се установява, че с  решение на Варненския окръжен съд от 06.07.2012 год., постановено по т.д. № 61/2012 год., е обявена неплатежоспособността  на “О.” ООД и е открито производство по несъстоятелност. Вземанията на Банката, произтичащи от изп.дело № ХХХХХХХХХХХХХХ по описа на ЧСИ Н.Г. с рег. № ХХХ на КЧСИ,  в размер на 162 861,43лв са включени в Списъка на приетите от синдика , като предявени в срока по чл.685 ал.1 ТЗ  под № 8 вземания и изключени от списъка с определение на съда по несъстоятелността № 5234 от 09.11.2012 год., постановено по т.д. № 61/2012 год., което предпоставя от фактическа страна интереса на Банката от завеждане на иска по чл.694 ал.3 ТЗ.

  Безспорно се установява още, че между страните по спора са сключени  пет броя договори за кредит, а именно № 07080/15.11.2007г., № 06-08092/22.07.2008г., №06-08093/22.07.2008г., № 07097/21.12.2007г. и № 06-08028/11.03.2008г.  По силата на Договор № 07080/15.11.2007г. на ответника, при наличието на солидарен длъжник „О.96” ЕООД, гр.Варна,   е предоставен кредит тип „овърдрафт” в размер на 280 000 евро с цел – финансиране на оперативните разходи на дружеството. Към договора са сключени четири анекса - № 1/21.12.2007г.; № 2/11.03.2008г.; № 3/21.05.2008г. и № 4/22.07.2008г. За обезпечаване вземането на Банката /главница, лихви, такси, комисионни и други разноски по кредита/  ипотекарният длъжник „О.96”ЕООД  е учредил в нейна полза договорна ипотека  върху свой собствен недвижим имот : апартамент № 11, ведно с избено помещение и съотв.идеални части от общите части на сградата и правото на строеж в новострояща се сграда в гр.В.ул.”В.В.” № ХХ, а кредитополучателят и ипотекарен длъжник „О.” ООД учредил в полза на Банката договорна ипотека върху свой недвижим имот : гараж № 1, находящ се на първи етаж, с площ от 21,54 кв.м. в същата сграда в гр.В., бул.”В.В.” № ХХ – чл.34 ал.1 и 2 от Договора. В чл.4 на Анекс № 4/22.07.2008г. е договорено ново реално обезпечение на ДБК – учредявана на договорна ипотека върху магазин с офис № 6, находящ се на първи етаж в жилищна  сграда в гр.В., ул.”К.” № 27-29, собственост на „О.” ООД, както и апартамент № 11, тип „мезонет” , находящ се на шести и седми етаж на жилищна сграда, която ще се построи в гр.Варна, ул.”Г.С.” № ХХ, със собственик на правото на строеж „О.” ООД.

Поради неизпълнение на договора за кредит и анексите към него от страна на кредитополучателя, Банката е пристъпила към принудително събиране на вземането си , като се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1537/14.03.2009г. по ч.гр.д. № 2568/2009г. на ВРС и изпълнителен лист от 14.03.2009г. по същото дело. Поради подадено възражение от страна на длъжника по реда на чл.414 ГПК, Банката е предявила установителен иск по чл.422 ГПК, по който е образувано т.д. № 683/2009г. на ВОС, приключило с постановено в нейна полза решение от 12.03.2010г., което като потвърдено от апелативната инстанция и недопуснато до касационен контрол от касационната инстанция е влязло в сила на 20.07.2012г.

Въз основа на влязлото в сила решение е стабилизиран изпълнителния лист по ч.гр.д. № 2568/2009г. на ВРС, за сумата от 278 679.13 евро по договор за банков кредит № 07080 от 15.11.2007 год.,  9 743.49 евро - лихва за забава и  17 373.17 лева с.д. разноски. Образувано е изп.д. №   ХХХХХХХХХХХХХХ по описа на ЧСИ Н.Г. с рег. № ХХХ на КЧСИ, по което са присъединени и още четири изп.листа срещу същия длъжник, произтичащи от останалите четири договора за банков кредит: Изп. лист от 14.03.2009 год., издаден въз основа на заповед № 1539/14.03.2009 год. по ч.гр.д. № 2565/2009 год. на ВРС, за  1 689 932.11 евро по договор за банков кредит № 06-08028 от 11.03.2008 год.,  68 843.18 евро като лихва за забава и  103 645.95 левас.д.разноски; Изп. лист от 24.03.2009 год., издаден въз основа на  заповед № 1505/13.03.2009 год. по ч.гр.д. № 2563/2009 год. на ВРС, за  199 957.00 евро по договор за банков кредит № 06-08093 от 22.07.2008 год.,  7 199.43 евро като лихва за забава и  8 103.26 левас.д. разноски и сумата от 4 501.62 лева - адв. хонорар; Изп. лист от 24.03.2009 год., издаден въз основа на  заповед № 1576/16.03.2009 год. по ч.гр.д. № 2588/2009 год. на ВРС, за 600 000 евро по договор за банков кредит № 07097 от 21.12.2007 год.,  21 333.24 евро като лихва за забава и  36 906.66 лева – с.д. разноски; Изп. лист от 17.03.2009 год., издаден въз основа на заповед № 1588/17.03.2009 год. по ч.гр.д. № 2550/2009 год. на ВРС, за  1 544 767.91 евро по договор за банков кредит /главница и договорна лихва/ № 06-08092 от 22.07.2008 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане и сумата от 91 089.10 лева – с.д. разноски.

Не се спори и че в последствие четирите изп.листа са обезсилени с влезли в сила решения на ВКС, като изп.производство е висящо единствено по изп.лист от 14.03.2009г. по ч.гр.д.№ 2568/2009г. на ВРС, а претендираната сума представлява заплатени от Банката такси  по изп.дело, образувано въз основа на него.

Въз основа на събраните и във въззивното производство доказателства съдът  приема за доказан факта на заплащане на претендираните суми от ищеца : Съгласно справката по чл.366 ГПК Банката е заплатила по изп.дело № ХХХХХХХХХХХХХХ на ЧСИ Н.Г., с рег. № ХХХ, прости такси / за образуване на изп.дело; за извършена справка за длъжниковото имущество, за връчване на призовки, уведомления и книжа, за налагане на запори на банкови сметки и за вписвания на възбрани/ общо 1 194лв с ДДС, за което вземане е издадена фактура № 90/27.04.2009г., както и пропорционални такси по т.20 от Тарифата за таксите и разноските към З ЧСИ, в редакцията й, действаща към процесния период – 23.04.2009г. – 30.04.2009г. в общ размер на 161 667,43лв с ДДС, от които във въззивното производство се претендират 153 873лв. и за които е издадена фактура № 91/27.04.2009г. От приетото във въззивното производство изп.дело № 20137110400293 на ЧСИ Д.П. – Я. с рег. № 711 на КЧСИ / стар № ХХХХХХХХХХХХХ на ЧСИ Н.Г. с рег. № ХХХ на КЧСИ/ се установява образуването на самото дело, извършените от ЧСИ действия по опис и оценка на имуществото, обект на изпълнението, както и факта на заплащане на претендираните такси, потвърден  и от заключението на ССчЕ, прието пред първата инстанция.

Спорен между страните е въпросът дали всички описи  на недвижими имоти, за които е заплатена претендираната такса по чл.20 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ се отнасят до изпълнението по изп.лист от 14.03.2009г. по  ч.гр.д. № 2568/2009г. на ВРС или претендираните суми включват и такси по обезсилените изпълнителни листи. С други думи – кои недвижими имоти е описал  ЧСИ във връзка с изпълнението по процесния изпълнителен лист. В тази връзка съдът съобрази :

От шестте описани имота – поземлен имот 10135.4510.783, съсобствен  на „О.” ООД, „О.” ООД, „О.” ООД и „К. ДВ” ЕООД – с данъчна оценка 6 256 200лв; поземлен имот 10135.4510.789, съсобствен на „О.” ООД и „О.” ООД – 1 499 000лв; апартамент № 11, гр.В. , ул.”Г.С.” ХХ, собственост на „О.” ООД – 275 900лв; апартамент № 11, гр.В., бул.”В.В.ХХ, собственост на „О.96”ЕООД, ипотекиран по кредита, по който е представен изпълнителният лист – 494 200лв; гараж № 1, гр.В., бул.”В.В.” ХХ, собственост на „О.” ООД – 23 200лв и магазин  с офис № 6, собственост  на „О.” ООД – 186 700лв единствено апартамент № 11 на ул.”Г.С.” 14, апартамент № 11 на бул.”В.В.” ХХ и гараж № 1 на бул.”В.В” ХХ представляват реално обезпечение на процесния договор за банков кредит. Общият размер на данъчната им оценка е 793 300лв.

Горната фактическа установеност налага извода за частична основателност на предявения иск по следните съображения :

Съгласно новелата на чл.79 ал.1 ГПК разноските, направени от взискателя в изпълнителното производство са за сметка на длъжника, освен в лимитативно изброените в закона случаи. В предявения от  „Ю.Б.” АД  установителния иск по чл.694 ТЗ в тежест на ищеца  е да докаже правопораждащите вземането му факти. С оглед събраните по делото доказателства в настоящото производство доказано се явява : образуваното изп.дело № ХХХХХХХХХХХХХ на ЧСИ Д.П. – Я. с рег. № ХХХ на КЧСИ / стар № ХХХХХХХХХХХХХХ на ЧСИ Н. Г. с рег. № ХХХ на КЧСИ/, извършените описи на шестте недвижими имота, както и заплащането на сумата от  162 667,43лв. разноски по изпълнението. Недоказано обаче остава твърдението, че цялата претендирана във въззивното производство и авансово платена съгласно чл.80 от ЗЧСИ такса от 155 067лв е заплатена във връзка с изпълнение по процесния изпълнителен лист  от 14.03.2009г., издаден по ч.гр.д. № 2568/2009г. по следните съображения :

Представените във въззивното производство протоколи за описи на недвижими имоти с корекцията на ИМ от 04.11.2013г. – л.23, сочат като основание за извършване на описа освен изпълнителния лист от 14.04.2009г., издаден по  ч.гр.д. № 2568/2009г. на ВРС и  изпълнителни листи по другите ч.гр.д. № 2550/09г, 2563/09г., 2565/09г. и 2588/09г. на ВРС, т.е. – по  тези гр.дела, по които изп.листи са обезсилени. При това положение настоящият състав намира, че тезата на взискателя, че е без значение по кой точно изпълнителен лист е извършен описа на имота и че всички посочени от него описи ползват изпълнителните действия по всички изпълнителни листи, следователно и по процесния, не може да бъде споделена. Преди всичко взискателят е имал правен интерес да иска опис на имуществото, чиято стойност /сбор от данъчни оценки/ приблизително съответства на размера на вземането му. Вярно е, че законът не поставя изискване за поредност в удовлетворяването на вземането му, като изпълнението се насочи първо към ипотекираните имоти. Но в същото време трудно защитим и недоказан се явява интереса му от описването на имоти на стойност 8 548 500лв при размер на вземането му 581 470лв. Неоснователно е искането за възстановяване на предплатена такса за опис на имущество многократно надвишаващо размера на събираемото вземане.  В този смисъл недоказано се явява твърдението, че всички имоти са описани за събиране на вземането по процесния изп.лист.

От доказателствата по делото се установи, че общият размер на ипотекираните по процесния договор за банков кредит имоти е 793 300лв. Таксата, която се дължи за описа на тези имоти е 1,5 % върху стойността им, т.е.  – 11 899,50лв, съгласно  т.20 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ .  В този размер съдът намира предявения иск за основателен досежно пропорционаланата такса по т.20 от Тарифата.  Или общо искът е основателен за сумата от 13 093,50лв /11 899,50лв + 1 194лв/ и в този размер следва да бъде уважен. За разликата над този размер искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Въззивната страна е направила разноски за двете инстанции в размер на 7 497,25лв – 150 лв за ССчЕ, 3 707,23лв – ю.р възнаграждение на първа инстанция и 3 640,02лв – ю.к. възнаграждение за въззивната инстанция.           Съобразно уважената част на иска  й се дължат  разноски за двете инстанции в размер на 602,71лв. Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р         Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ решение № 680/09.07.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2868/2012г., в частта, с което е отхвърлен  предявения от „Ю.Б.” АД /със старо наименование „Ю.И Е.Д.Б.” АД/, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр. София, район „В.”, ул. „О. п.” № ХХХ, представлявано от изпълнителния директор Д.Ш. и прокуриста М.В.   срещу „О.” ООД, ЕИК ХХХХХХХХХ /в открито производство по несъстоятелност/ иск с правно основание  чл.694, ал. 1 във вр. ал.3 ТЗ за приемане за установено съществуването на изключено от списъка на приетите вземания, с определение № 5234/09.11.2012г. по описа на ВОС, нейно вземане в размер на 13 093,50 лв., представляващо извършени разноски по изпълнително дело ХХХХХХХХХХХХХ  на ЧСИ Н.Г., с рег. № 716, като вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.694 ал.3 ТЗ съществуването на вземане  на „Ю.Б.” АД /със старо наименование „Ю.И Е.Д.Б.” АД/, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр. С., район „В.”, ул. „О. п.” № ХХХ, представлявано от изпълнителния директор Д.Ш. и прокуриста М.В.   по отношение на длъжника О.” ООД, ЕИК  ХХХХХХХХХ /в открито производство по несъстоятелност/ в размер на 13 093,50 лв., представляващо извършени разноски по изпълнително дело № ХХХХХХХХХХХХХХ на ЧСИ Д.П. – Я. с рег. № 711 на КЧСИ / стар № ХХХХХХХХХХХХХХ на ЧСИ Н.Г. с рег. № ХХХ на КЧСИ/, което вземане е изключено от списъка на приетите вземания, с определение № 5234/09.11.2012г. по описа на ВОС, ТО.

  ПОТВЪРЖДАВА   решението в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр. С.  да заплати по сметката на Варненския апелативен съд дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на 2 839,48лв по арг. от чл.694 ал.2 ТЗ.

ОСЪЖДА О.” ООД, ЕИК 103951783 /в открито производство по несъстоятелност/ да заплати на „Ю. Б.” АД, ЕИКХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр. С.  сумата от 602,71лв – с.д. разноски за водене на делото в двете инстанции, съобразно уважената част на иска.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                           ЧЛЕНОВЕ :